Какво да направя?

И аз бих искала дъщеря ми да може свободно да ми сподели такава случка, а да не се чуди как ще реагираме с баща й. Предполагам, че бих се притеснила от възрастта й, главно, защото по моето време сексът започваше доста по късно. И все пак предпочитам да знам навреме, за да мога да я посъветвам, или да й помогна, ако има нужда. Това е по добре отколкото да разберем в 6-я месец, примерно.

detekt  и аз те съветвам да споделиш с родителите си, внимателно, за да не се шашнат. Стискам ти палци да те разберат и да не реагират с лошо. Не знам как да им го кажеш, опитай да обясниш, че обичаш момичето и сте се пазили.

Моя приятелка с малко по голям син ми разказваше, че му позволява да води момичето си в къщи, за да е спокойна. Вечер. Нейните родители също знаят. По- добре е отколкото да се натискат по спирките. И все пак се пазете, защото тя ми разказваше, че съученичка на сина му забременява от нейн съученик, докато разбере става бременна 5 месец и после майка на 15 години. Естествено бебето го гледа майка й, т.е. бабата. А децата дори вече не са гаджета.

Според мен избягват темата! На никого не е приятно да разбере че децата му са порастнали и имат личен живот! 

Еххххх....а какво ли ще ми сервира моят собствен син след време???? Направо отсега впрягам баща му да го възпитава яко.
Сега....по въпроса.
Аз няма да те осъждам как, кога, и с кого си започнал.
Искам обаче върху друго да ти обърна вниманието.
Аз съм екс-даскал и класен ръководител...........и знаех за много случаи на млади момичета-8-9 клас-на които им се наложи да направят аборт. Щом наистина толкова обичаш приятелката си, то взимай, моля те, превантивни мерки, защото.....после всичко се "убива" в главата на момичетата/жените.

Как да им кажеш? Ами така както си правил секс - вземаш решение, поемаш си риска, какво се чудиш ? Това дето ни го изписа тук го кажи на тях. Не поемат за какво иде реч защото най-вероятно не им и хрумва, че 7ми за 8ми клас ще правиш секс с момиче. По принцип говорил ли си с тях на тази тема? Доколко са склонни тези неща да се обсъждат в семейството? Знаят ли, че имаш приятелка, за чувствата ти към нея?
И ползвай презервативи!!! Няма овулации, няма прекъсване на контакта - абсолютно задължително е. Ей, това повтарям през ден у дома.

Детект, уважаваме чувствата ти - най-малкото и ние сме минали от там. Но ти наясно ли си, че си малолетен и си правил секс вероятно с малолетна?

Аз бих има казала директно. Например сядате да вечеряте и ти казваш " едиси кога правих секс и използвах презерватив". Ако моят син постъпи така някога ще съм много доволна. Аз съм на принципа "право куме у очи". Не обичам да ми увъртат и аз не увъртам. Съветвам те да помислиш добре как ще им кажеш защото ти ги познаваш най-добре.

Не виждам някакъв особен смисъл да казваш на родителите си. Особено пък ако мислиш, че няма да бъде прието добре. Никога не съм казвала на майка ми "мамо, пък да знаеш вече не съм девствена". Не го считам и за нужно. Това не ни е пречило да говорим по темата. Ако имаш някакви съществени въпроси по добре ги питай направо и се информирай. Виждам, че искаш с нещо такова да ги накараш да те почустват пораснал. Уви съмнявам се, че точно по този начин ще го постигнеш.

Гледам, че все още имаш неясноти относно секса и предпазните средства. Хубаво е да успееш по някакъв начин да намериш отговорите - ако не можеш да питаш родителите, намери си книги по въпроса, рови в нет-а докато не си изясниш всичко. Четете ги заедно с приятелката ти.  Казваш, че много я обичаш - тогава пази я(от болести, от нежелана бременност и т.н.- демек презерватива е задължителен!). Не си правете експерименти, не и на тази възраст, не и преди да знаеш всичко по въпроса. Секса освен удоволствие носи и отговорност, която трябва да си поемеш, въпреки че си на 14.

Ако имаш някакви въпроси, на които не можеш да намериш отговора - питай ме на ЛС ако не ти се пише директно във форума

Детект, каквото съм искала, съм го казала. Не съм вложила никакъв негативизъм в изявлението си и защо скачаш така, не разбирам. Може би защото не споделям твоя възглед? Но в живота е така. Не винаги всички са на твоето мнение. За такива пиперливи теми като тази реших, че е добре да има и една позиция контра. Както виждаш това само обогати дискусията. Не съм те нападала лично и директно, просто казах какво мисля. Не изтеглям нито една думичка и фраза от написаното, защото това е моето мнение 
А по въпроса само ще добавя, че и аз мисля, че е добре да споделиш с родителите си. 

Знаеш ли, бх те нарекла отговорен само за две неща, че си решил да намериш начин да бъдеш близък с родителите си и за това, че не потърси съвет от някой форум за тинейджъри.
Но отговорен бих те нарекла, ако на тази възраст би осъзнал, че истинската любов ти предстои, този човек с който ще се чувстваш едно като духовно така и физически и с който би искал да останеш щял живот, да имаш деца от него. Тези красиви моменти са за него. Разбираемо е сега тази връзка да е най-прекрасното нещо което си имал, но можеш ли да очакваш някакво развитие, можеш ли да си опознал човек само за три месеца....
Във всяка връзка човек оставя по малко от себе си и когато дойде истинския човек вече се чувстваш изхабен. (от личен опит, а и от много мои наблюдения).
Голяма простотия са изказванията, че не е здравословно за мъжете да нямат сексуален живот. Познавам много хора, които са имали секс чак след като са се оженили, включително и съпруга ми и повярвай ми нищо им няма. Имат си деца, уравновесени личности са и реализирани в професията си.
Истина е, че трябва да си направиш по-обстойна ревизия на ценностната система, но бъди внимателен от кого вземаш пример.
Желая ти успех, момче!!!!

Аз бих препоръчала разговор "очи в очи" директно. След  като не става по обиколен начин - излизате двамата с баща си на разходка, сядате някъде...или просто оставате двамата и му казваш, че искаш да бъдете приятели и вместо да говориш за това, което те "притеснява" и вълнува с приятелите си, ти би предпочел да го кажеш на родителите си. Така, че баща ти е на ход - дали ще бъдете "приятели" и " ще си казвате всичко" или няма да ги "занимаваш повече със себе си"....аз бих се израдвала много на подобен рагзовор от страна на все още малкото ми мимиченце, когато му дойде времето , защото това, ще значи, че наистина ми се доверява и ме чувства като опора

Първо искам да те поздравя за приема ти в техникум   
Сега малко ще се отклоня от темата -  имам племеничка на 14 години. Все още не и е дошъл месечния цикъл, но на нейните съученички явно да, защото има една с един аборт, а друга с 4 !!!!!!!???? Та на мен ми беше необходим месец, да предразположа племеничката си да ми каже какво я тормози (защото виждах че има нещо). Притесненията и бяха че съученичките я карали да не изостава и тя да прави секс! - за което тя казва че неиска още. Друг беше въпроса колко бях шашната след уведомлението за абортиралите момичета в класа им.Стреснах се и и казах че задължително трябва да ползва перзарватив,и ако я е срам аз ще отида да и купя. (след това сподели горенапсаното)
Какви усилия ми косваше да не се държа като родител и да се развикам, "ама как 14-годишни и с по 4 аборта, няма да дружиш с тях и т.н." За мен беше важно да сподели и да получи обмислен и правилен съвет. Знам че не споделя с родителите си и ако искам да го прави с мен, трябваше да не реагирам като тях!
За сега смятам че постъпката ми е правилна, защото продължава да споделя и дори иска съвети сама. - извинявай за отплесването ми
Явно тук някои забравят молбата ти, искането на съвет и въобще постинга ти.
Направил си го - свършен факт. Сега да те осъждаме или поучаваме - глупаво е.
От мен Браво момче
1-во че си потърсил съвет и то от хора с опит
2-ро че си прочел доста образователна литература по въпроса
3-то за желанието да споделиш с вашите
4-то че не си го направил не от любопитство, а воден от чувства (друг е въпроса колко ще продължат тези чувства)
Съвета ми е: сподели първо само с баща ти, да си поговорите като "мъж с мъж" , така ще можеш да разчиташ и на естетвена реакция, защото той после сам ще сподели с майка ти , и тогава повярвай ми ще дойдат поучителните тиради.
Ако ти е трудно с татко ти, ако имаш чичо, вуйчо...те поне ще могат да ти дадат по-конкретен съвет, имайки предвид че познават баща ти.
Ако имах син бих се гордяла да е като теб - да търси начин да сподели със семейството си.

но понеже имам дъщеря - да се моли татко и да не разбере.. но това е друга тема, за ревността на бащата към дъщерите

Успех и прегръдки 

Каквото и решение да си взел то e правилното за теб,а това е най-важното.
Успех в училище,живота и любовта.

Не искам да те съветвам.Искам само да кажа,че имам син на твоята възраст и много ще се радвам ако реши да ми сподели такива неща.Знай,че едва ли на света има някой,за който  значиш повече от родителите.