Смятам, че ако само не се сблъска с някои ситуации, детето няма как да ги разбере, а това не става с обяснение.
На мен пък винаги ми е правило впечетление децата, които никога не са ходили на детска градина - те имат доста трудности в общуването и се приспособяват доста по-трудно. Защото такова дете изведнъж попада в един колектив и не знае как да се държи. Досега е било само с мама /и други роднини, разбира се/ и не е имало възможността да общува на такова ниво с другите деца. Защото по градинките, когато майките са близо до тях е съвсем различно.
Това, естествено не важи за всички, има деца, които успяват да се приспособят, но като цяло важи другото правило. Другата страна е, че колкото и да се старае една майка, не може да даде на детето си педагогическото възпитание - рисуването, четенето, буквите, които се учат в детската градина и предучилищната. И смятам, че са доста ощетени децата, които не посещават детска градина.
Смятам, че има и още един важен аспект, като оставим детето настрана. Ами нали и майката трябва да се развива по някакъв начин, за мен да си седя вкъщи 7 години ще означава тотално затъпяване - само над манджите и сериалите не става. Ако една жена не иска да работи, да гледа детето си до 7 години ще й дойде много добре, под предтекста, че детето е най-важно.
Но аз лично не смятам, че това е наистина най-доброто за детето.
Нищо лично към никого, това е моето виждане по въпроса.