Публикувана: 7 септ. 2006, 00:46 ч.
Последно мнение: 10 септ. 2006, 23:09 ч.

Когато душата страда...

3 707
65
1

# 15 7 септ. 2006, 11:53 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Ами, форума се ползва като алтернативна медицина на посочените специалисти по душебол - няма лошо /или поне аз не виждам такова/.
Кой би помогнал повече в отделните случаи - официалната помощ или алтернативната, е спорно.
За протокола - имах веднъж разговор по личен проблем с психоаналитик и ... нищо. Помогна ми разговора с една приятелка.

# 16 7 септ. 2006, 12:19 ч.

Мнения: 1 072

Цитат на: Liska в чт, 07 сеп 2006, 00:46

Мами, тони сопрано, joro01, Атанас и аз,
.....................................................................

Това ми прозвуча като Сашо, Мустафа, Асен и аз
от незабравимия и култов, варненски рефрен Кака Дора

# 17 7 септ. 2006, 14:21 ч.

София
Мнения: 3 408

А-а, Лиска, душата страда понякога, на всички се случва. Аз имам приятели- ама като казвам приятели, имам предвид ПРИЯТЕЛИ. Не се виждам да рева на рамото на форумките, независимо от симпатиите ми, така съм устроена, възпитана, да не кажа дресирана- но душата ми страда ли.. приятели я лекуват Simple Smile

))

# 18 7 септ. 2006, 14:36 ч.

Мнения: 6 993

Не, не обичам да се рови някой в мен , в душата ми, в мислите ми, да ми изтръгва тайните Confused

Каквото си мисля и чувствам - сама го преживявам. Което не е толкова хубаво, защото понякога пропадам много зле Confused

А и мъжът ми се дразни, че не му казвам какво чувствам, майка ми също , че не и споделям Rolling Eyes

# 19 7 септ. 2006, 14:40 ч.

Learn to fly. Fly away.
Мнения: 284

Не съм, а може би трябва. Laughing

# 20 7 септ. 2006, 14:43 ч.

Мнения: 2 907

Лиске, ирони4но ли задаваш въпроса? Ако е така, защо?

А освен това не се разбира какво те интересува - кои са хората от тук, които ходят на психолог? защо ходят? или 4е направо им казваш, 4е са слабоумни, безхарактерни мекотели? Ако съм разбрала погрешно ме извини, но усетих подигравка в думите ти. Ако не подигравка, поне неразбиране към подобни индивиди търсещи помощ от душевен лекар.

Намирам, 4е тези които успяват да се доверят на психолог показват смелост. Това да си излееш душата пред някой, да разкриеш интимните си проблеми и да потърсиш открито помощ е само знак на вели4ина. Аз страдам от жестока следродилна депресия, отменям два пъти срещата ми с психолог, нямам куражът да афронтирам себе си пред някой друг. Докато един ден може би ще е много късно.

# 21 7 септ. 2006, 14:50 ч.

Мнения: 2 907

И още нещо. Първона4алната идея на форумите е то4но с тази цел - да споделиш щастие, както и болка с виртуални познати или непознати. За някой болка е , 4е не се разбира със свекървата си както казваш, а за друг, 4е е загубил близък 4овек. Защо се подиграваш? Предлагам да отвориш темата ти във форума "Родители преживели загуба", става дума за същото нещо. Ама там не би посмяла нали? Ноу комент...
А като ти гледам само4увствието на теб, не виждам защо си тръгнала да се занимаваш с хора, които уви ходели на психолог за да си ка4ат тяхното. Пак ноу комент.

# 22 7 септ. 2006, 15:13 ч.

София
Мнения: 6 999

Хъм... защо смятате, че терапевтите са само за хора с проблеми? Да отидеш и да си излееш душата...

Аз не посещавам за това. На рактика последния път казах на терапевтката ми, че съм щастлива и СЪМ щастлива. Посещавам, защото искам да се променя в някои отношения като личност, искам да 'израстна'. Това не може да ти го даде никой приятел. Това е път, който се върви сам и за който ти е нужен учител...

# 23 7 септ. 2006, 15:16 ч.

Мнения: 1 072

Цитат на: Isa в чт, 07 сеп 2006, 15:13

Ма, ти да не ходиш наистина. Че защо бре, джанъм като тук ти се предлага къде, къде по-квалифицирана, компетентна и висококачествена помощ безплатно Joy

# 24 7 септ. 2006, 15:29 ч.

Мнения: 2 220

Ходила съм Simple Smile

Като дете майка ми ме води веднъж, защото ставах насън Grinning

Явно бая се е стреснала. Помня само, че не ми каза на какъв лекар отиваме, за да не се уплаша, но аз се усетих (умничка от малка). После - някакви лекарства ми изписа и ми задава тъпи въпроси, с две думи - нищо интересно. Като голяма вече не съм изпитвала никога потребност да ходя на психиатър или психоаналитик, може би една от причините е, че не познавам никой, който да го е правил, но основната е, че много обичам да се ровя в душата си... Сама си провеждам лечението.

# 25 7 септ. 2006, 17:51 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: mystic в чт, 07 сеп 2006, 14:43

Така, мистична мадам, съжалявам, че така си се жегнала от темата ми.
Няма нужда да нападаш, да търсиш под вола теле, да тълкуваш така
сърцераздирателно думите ми. Защото това, което исках да питам,
го написах, но за теб афиширам пред цялото форумско воинство, че
не смятам хората, посещаващи психолог, за слабоумни мекотели, не,
слабоумни мекотели няма на този свят, всеки има правото да е такъв,
какъвто е. Даже и на теб не ти се сърдя, че реагираш на нищо и
никаквия ми въпрос като опарена, сама си го написала, че си в жестока
следродилна депресия и страдаш от това, така че няма какво да ти вадя
нож и да се засягам от думите ти. Като излезеш от депресията, ще се
смееш сама на реакцията си.

Това, че форумите са сила, така си е. Може да ти вдигнат настроението,
ама могат и да ти разстроят деня (нощта). Зависи в каква психологическа
кондиция се намираш. Ето затова смятам, че един разговор с психолог
може наистина да помогне, ако човек има проблеми. Защото психологът е:
1. професионалист;
2. безпристрастен.

Благодаря на всички, които отговориха и ще отговарят
откровено и вземат, също като мен, явлението "ходене
на психолог" насериозно. Досега всички, които познавам,
и които са си изливали душите пред такъв специалист,
са останали доволни и казват, че си струвало. Но това са
хора, живеещи в чужбина, не знаех как е у нас.

Та, исках да кажа, че не зададох темата иронично.
Не се подигравам, а съм съвсем сериозна.

# 26 7 септ. 2006, 18:08 ч.

Шотландия
Мнения: 2 855

Ходила съм при специалист преди мнооого години. Беше невролог, защото тогава психотерапевти нямаше май или ние не открихме, не съм сигурна. Сега, като си спомня, бях изпаднала в някаква депресия, уж без всякаква външна причина. Ревях непрекъснато за всичко. Човекът ми изписа лекарства по схема, но всяка седмица ходех по веднъж да си говорим. Най-накрая каза, че повече от това не може да направи при тези условия, но може да ме вземе в клиниката - акупунктура, масажи, релаксация и т.н. Аз пък му казах, че първо искам да отида на море. Много се зарадва и заръча, като се прибера, да му се обадя. След това море вече нямах нужда от помощ - оправила се бях. Но от него започних едно - той ми каза така - ние (лекарите, медицината) сме дотук, моето момиче. Ако ИСКАШ да се оправиш, ще ти помагаме... Внушаваше ми вяра в себе си, помогна ми да си стъпя на краката. Безкрайно съм му признателна.

След този случай вече съм се справяла сама и с помощта на приятели, но смятам, че пътят може да е по-кратък с помощта на специалист. И само да добавя - върл противник съм на лекарствата... Смятам, че трябва да се прилагат само в най-остри и належащи случаи... аз май тогава се бях докарала дотам...

Isa, смятам, че при тебе става дума за нещо друго. Ти може би не ходиш, за да се справиш с някакъв проблем, който имаш, а за да разкриеш други страни на собственото си "аз", което е малко по-друго, но не по-малко полезно и интересно Simple Smile

# 27 7 септ. 2006, 18:21 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Millla в чт, 07 сеп 2006, 18:08

Isa, смятам, че при тебе става дума за нещо друго. Ти може би не ходиш, за да се справиш с някакъв проблем, който имаш, а за да разкриеш други страни на собственото си "аз", което е малко по-друго, но не по-малко полезно и интересно Simple Smile

И аз съм на това мнение.

# 28 7 септ. 2006, 18:27 ч.

Мнения: 1 462

Цитат на: mystic в чт, 07 сеп 2006, 14:43

Лиске, ирони4но ли задаваш въпроса? Ако е така, защо?

И аз да кажа, да не излезе, че Liska се оправдава. Наистина така си говори, с най-добри чувства. И често пъти има право за информацията, която пише.

По темата: аз съм от тези, дето все отлагат. Знам, че съм за дофтор, ама все си викам, че не е спешно. То и един мъдрец трябва да си вадя, и него все отлагам. И още колко неща...

Но май спрях да се оплаквам откакто зачести секса.

# 29 7 септ. 2006, 18:38 ч.

Мнения: 6 167

аз съм ходила веднъж в София при това, на психолог.
не болеШе. Peace

съветвам вси4ки, които имат нужда да споделят с някой сериозен проблем или мисли да го направят.
поприказвахме си доста и да ви кажа 4естно излязах с 'хастара' навън.
не ходих пове4е, нямах пари за пове4е среЩи, за което много съжалявам.
тази среЩа ме промени страШно много в положителен аспект.

на дофффтори не съм ходила
време е да по4етем книжки да направим разликата между психолог и психиатър.
и да спрем с комплексите, за мекотели, безволеви и тн.

ако е безволево да се обърнеШ към психолог, как да наре4ем обръЩането към вра4ки, знахари,лея4ки на метали и тн Mr. Green

Препоръчани теми

Често срещани правописни грешки

Политиката в България - Тема 5

Войната в Украйна 2

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Причина:

Причина: