Здравейте! Не пускам темата за съвети, а по-скоро за да си излея това, което ме мъчи, но ако все пак някой се включи със съвет е добре дошъл. Аз съм едно голямо разочарование, правя грешка след грешка, дори се чудя на себе си и как може да съм толкова зле.. Ще започна с това, че съм на 22г. Никога не съм била детето за пример, в тийн годините си имах доста тежки периоди, един от който почти завърши фатално за мен. Не бях отличника на класа, за което усещах, че родителите ми бяха разочаровани за което ги разбирам, все пак всеки родител иска детето му да се справя добре в училище. Завърших гимназия и кандидатствах в университет, където не ме приеха специалността която най-много желаех,а друга и аз реших, че няма да уча нещо което не искам и исках да пробвам следващата година, като до тогава щях да уча по-усилено и да работя. Естествено родителите ми бяха много разочаровани от мен и се чувствах ужасно, че един път не успях да ги зарадвам. Искам да подчертая преди да съм забравила, че много лесно се отказвам когато ми стане трудно, а не трябва да е така и трябва да работя върху това. През тази една година се запознах с едно момче, влюбих се много иии.. забременях, но веъзката ни в последствие стана ужасно токсична и се разделихме малко след като родих, това е поредното разочарование. След като разбра за бремеността ми, баща ми изпадна в тежка депресия и го приемаше като края на света, а аз отново се чувствах меко казано ужасно. След като родих, родителите ми започнаха да ме натискат да запиша нещо и аз се съгласих, исках да ги направя щастливи, а и бях мотивирана, но изкарах един курс и сега прекъснах втория, просто нещото което записах не ме влече и не виждах смисъл да продължавам, чувствам се ужасно... Днес споделих на майка си и думите й ме нараниха, каза нещо от сорта "поредния провал, отново ни разочарова, къде сбърках с теб и такива от сорта". Разбирам я и е права, винаги са искали най-доброто за мен, вече съм родител и го знам, надяват се да стане нещо от мен, но ме заболя от думите. Чувствам се като един голям провал. Знам, че имам много неща за изглаждане със себе си, трябва да се взема в ръце, осъзнавам нещата отлично, но исках само да споделя как се чувствам. Получи се много дълго, но благодаря на всички, които са отделили от времето си!
- Публикувана: 25 септ. 2020, 22:09 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2021, 15:29 ч.
Аз-едно голямо НИЩО.
Съвет не мога да дам. Само искам да кажа, че родителите ти не искат да ги радваш и не са разочаровани, защото на тях не си угодила, а просто се тревожат за теб. Чудят се как ще си подредиш живота и ги боли, че утре ако останеш сама няма да се справиш. От това ги боли, а не от егоизъм, че не ги радваш. А вече и за внучето се притесняват, че и то може да загази покрай теб.
И аз така мисля.
На 22 си само, а с дете, което очевидно те ще отглеждат.
И аз не бих се радвала.
На 22 си само, а с дете, което очевидно те ще отглеждат.
И аз не бих се радвала.
Най-голямата грешка на едни родители е да насаждат чувство на вина на детето си. Техните амбиции не винаги за желанията на детето. Хей, момиче, живей за себе си и детето си. Стягай се и не се опитвай да се харесаш на някого и да направиш някого горд, направи себе си горда. Бъди пример за детето си. Бори се, развивай се и постигай целите си.
Когато родителите ти те видят щастлива и успешна, тогава ще са горди от теб!
Но, моля ти се, не изпадай в такива самосъжаления, защото грам не ти трябва в момента, хващай се в ръце и си гледай детето, ДЕЙСТВАЙ! Развивай се, съдбата ти и тази на детето ти са в твоите ръце!
Когато родителите ти те видят щастлива и успешна, тогава ще са горди от теб!
Но, моля ти се, не изпадай в такива самосъжаления, защото грам не ти трябва в момента, хващай се в ръце и си гледай детето, ДЕЙСТВАЙ! Развивай се, съдбата ти и тази на детето ти са в твоите ръце!
Кой те издържа? Горките ти родители.
Не всичко в живота е цветя и рози и не всичко, което трябва да се прави винаги ще ти харесва. Поне образованието си завърши.
Аз никога не бих си помислил да зарежа образование, защото не ми харесва. Учиш там, и това е. Ако ще светът да свърши. Другото е глезотии. Хората в казарма са ходили, на война са ходили. На полето на нивата са работили, докато умрат. Никой не ги е питал, харесва ли им.
Цял живот са ти насаждаме чувство за вина и че си разочарование. Много трудно ще излезеш от този кръг. Чувството за малоценност може да остане още дълго, дори цял живот и точно то ще те провали. Ако имаш възможност потърси професионална помощ за да можеш да си стъпиш на краката.
Ми и аз родих на 19, но детето ме мотивира да съм по-добър човек 
Завърших бакалавър, магистър, сега втора магистратура. Работя и т.н.
Ако не искаш да учиш, се насочи към някаква професия. Маникюристката ми например е самотна майка, която обаче е доста добра и търсена и работи много усилено. Само като пример че и без висше образование човек може да работи и да се издържа и да си гледа детето и живота.
Завърших бакалавър, магистър, сега втора магистратура. Работя и т.н. Ако не искаш да учиш, се насочи към някаква професия. Маникюристката ми например е самотна майка, която обаче е доста добра и търсена и работи много усилено. Само като пример че и без висше образование човек може да работи и да се издържа и да си гледа детето и живота.
Здравейте! Не пускам темата за съвети, а по-скоро за да си излея това, което ме мъчи, но ако все пак някой се включи със съвет е добре дошъл. Аз съм едно голямо разочарование, правя грешка след грешка, дори се чудя на себе си и как може да съм толкова зле.. Ще започна с това, че съм на 22г. Никога не съм била детето за пример, в тийн годините си имах доста тежки периоди, един от който почти завърши фатално за мен. Не бях отличника на класа, за което усещах, че родителите ми бяха разочаровани за което ги разбирам, все пак всеки родител иска детето му да се справя добре в училище. Завърших гимназия и кандидатствах в университет, където не ме приеха специалността която най-много желаех,а друга и аз реших, че няма да уча нещо което не искам и исках да пробвам следващата година, като до тогава щях да уча по-усилено и да работя. Естествено родителите ми бяха много разочаровани от мен и се чувствах ужасно, че един път не успях да ги зарадвам. Искам да подчертая преди да съм забравила, че много лесно се отказвам когато ми стане трудно, а не трябва да е така и трябва да работя върху това. През тази една година се запознах с едно момче, влюбих се много иии.. забременях, но веъзката ни в последствие стана ужасно токсична и се разделихме малко след като родих, това е поредното разочарование. След като разбра за бремеността ми, баща ми изпадна в тежка депресия и го приемаше като края на света, а аз отново се чувствах меко казано ужасно. След като родих, родителите ми започнаха да ме натискат да запиша нещо и аз се съгласих, исках да ги направя щастливи, а и бях мотивирана, но изкарах един курс и сега прекъснах втория, просто нещото което записах не ме влече и не виждах смисъл да продължавам, чувствам се ужасно... Днес споделих на майка си и думите й ме нараниха, каза нещо от сорта "поредния провал, отново ни разочарова, къде сбърках с теб и такива от сорта". Разбирам я и е права, винаги са искали най-доброто за мен, вече съм родител и го знам, надяват се да стане нещо от мен, но ме заболя от думите. Чувствам се като един голям провал. Знам, че имам много неща за изглаждане със себе си, трябва да се взема в ръце, осъзнавам нещата отлично, но исках само да споделя как се чувствам. Получи се много дълго, но благодаря на всички, които са отделили от времето си!
Родителите ти са некадърници, провалили са се като родители. Приеми ги каквито са, техния капацитет няма да се промени магически, няма смисъл да им се ядосваш или да ги виниш. Изобщо не е ок да ти говорят така, още повече, че си пълнолетна. Не живееш, за да им удовлетворяваш изискванията и капризите. Кажи им да си намерят хобита и да си изградят свой живот. Това е просто наглост. Какво значение има какви оценки си имала в училище, много хора като сме били отличници, да не мислиш, че сме станали милионери или по-щастливи? Мен например си ме е яд, че съм си загубила времето да завършвам с отличен, абсолютно за нищо не ми е помогнало това,само дето си загубих времето
В университет се влиза и с 3 вече. Съжалявам, ама родителите ти са много кофти и докато не осъзнаеш, че може да са страхотни хора сами по себе си, но са провал като родители, няма да се оправиш скоро. Проблемът не е в теб в случая. Ще трябва да се научиш да им игнорираш глупостите и като цяло е добре да се отделиш от тях, да живеете в различни апартаменти, иначе ще досаждат. Всичко това е просто възмутително и не е еденичен случай така като чета. На хората децата им са наркомани и затворници и получават по-малко критики от теб. Просто някои хора не осъзнават какво имат.
Цял живот са ти насаждаме чувство за вина и че си разочарование. Много трудно ще излезеш от този кръг. Чувството за малоценност може да остане още дълго, дори цял живот и точно то ще те провали. Ако имаш възможност потърси професионална помощ за да можеш да си стъпиш на краката.
Изобщо не е ок да ти говорят така, още повече, че си пълнолетна. Не живееш, за да им удовлетворяваш изискванията и капризите. Кажи им да си намерят хобита и да си изградят свой живот. Това е просто наглост.
.....
Ще трябва да се научиш да им игнорираш глупостите и като цяло е добре да се отделиш от тях, да живеете в различни апартаменти, иначе ще досаждат.
.....
Ще трябва да се научиш да им игнорираш глупостите и като цяло е добре да се отделиш от тях, да живеете в различни апартаменти, иначе ще досаждат.
Принципно отличен съвет, обаче на практика как ще живее без помощта на родителите си?
Иначе няма да възразя, че не подхождат правилно, но това могат и така знаят. Може да са отчаяни, ама помагат. Ако се дистанцират как нашата млада майка ще живее?
Ми и аз родих на 19, но детето ме мотивира да съм по-добър човек Завърших бакалавър, магистър, сега втора магистратура. Работя и т.н.
Ако не искаш да учиш, се насочи към някаква професия. Маникюристката ми например е самотна майка, която обаче е доста добра и търсена и работи много усилено. Само като пример че и без висше образование човек може да работи и да се издържа и да си гледа детето и живота.
Завърших бакалавър, магистър, сега втора магистратура. Работя и т.н. Ако не искаш да учиш, се насочи към някаква професия. Маникюристката ми например е самотна майка, която обаче е доста добра и търсена и работи много усилено. Само като пример че и без висше образование човек може да работи и да се издържа и да си гледа детето и живота.
Ще се справиш, само трябва да повярваш, че можеш. Каза, че се отказваш, когато е трудно. Но не мисля, че това е проблема, а че си свикнала да си "провал", насадено ти е в главата.
Хората обичат предизвикателствата. Това ги стимулира и наградите от постигнатото са най сладки. Макар и да не си направил нещо особено, но вътрешно ликуваш, когато си постигнал нещо за което си се борил. Нека това те води за в бъдеще.
Хората обичат предизвикателствата. Това ги стимулира и наградите от постигнатото са най сладки. Макар и да не си направил нещо особено, но вътрешно ликуваш, когато си постигнал нещо за което си се борил. Нека това те води за в бъдеще.