Не иска да ходи на градина

Дария плака много дълго-месеци! И то не само от време на време, а почти до обяд, всеки ден! Беше много неприятен период. Бях се замислила да я спирам, но мисля, че е добре детето да контактува с други деца, да спазва ред и т.н. Постепенно свикна, сега от време на време плаче(вече е втора група), особено когато някоя от госпожите е болна и има заместничка. Дано бързо да премине периода на адаптация при вас! 

Ние също сме така.И аз незнам какво да правя?!Първия ден всичко беше наред,но от следващия започна да плаче.Става все по-зле.

Тази сутрин я оставих в истерия-с лилави устни и хъскаща като коте.Как да и помогна?

Такива теми за първите дни в детската градина и  яслите има много.
Нормално е детето да плаче отначало. И колкото да е общително градината е ново място за него, среща се с нови хора, друг режим...
Алекс от вечерта казваше, че не искаше да ходи на ясла. Започна да си измисля, че децата я биели, лелите я кара ли  всичко да си изяда...

Защо реши, че детето си измисля? Тези неща не звучат невероятно.

Здравей NikiFin!
Сега дъщеря ми е на 3 год. и 3 месеца и като не й се ходи на градина ми обяснява, че я карали да яде лук и други работи които не обича. Немога да й вярвам какво са яли, като виждам всеки ден менюто за деня. Някой я закача, вземат й фибите....и т.н. Като я усетя, че ме лъже й казвам че ще питам учителките дали е вярно.....тя се усмихва и не дава да ги питам.

Моят син също тръгна с голямо желание на градина а беше само на 2,5 години,но след третия ден започна да плаче да се събужда през нощта или да се напишва през нощта което не беше правил преди това.Много се бях притеснила да не му останат някакви последици ,но реших да не го спирам от градината.Трябва много да му говориш сега и да обясняваш ,че ти ще се върнеш да го вземеш и че няма да го оставиш там за винаги.Това е основният им стах ,но после свикват .Вече 4 година нямам проблеми.Пожелавам ви бърза адаптация и много търпение

Ами ти си познаваш детето по-добре. Аз никога не съм лъгала като дете. Но ти ако знаеш, че твоето го прави... съм пас. Все пак мисля, че трябва да приемаме децата си като личности и да им уважаваме мнението. Щом не и се ходи на детска, сигурно има някаква причина - на никой не му се прави или неправи нещо просто така. Опитай се да разбереш причината - може да е много лесно да се отстрани

Не, тя ходи с желание на градина, но последните дни от седмицата й омръзва и започва да иска да остане при баба си, аз да не съм ходила на работа...
Сега правят ремонт в градината и са в друга стая, някой ден неиска да влиза в новата стая, било тясно ...

Не исках да ти казвам, но всеки ден питам Катето за него и тя ми казва, че той плаче за мама (даже го имитира) 
Предполагам, че му трябва още малко време, нека свикне с децата, с обстановката, с новият ритъм като цяло. Катето ходи без проблеми цяла година, дори през месеците, в които аз бях у дома с болният й брат. Изкараха 10 дни на море с родителите ми, което свърши преди месец и нещо и все още всеки ден ми казва, че не иска на градина и не й се остава, но през деня е ОК.
Гушкай го, говори с него, ако можеш да разбереш каква е причината за дискомфорта му. Казвай му колко е хубаво там, как има много играчки и деца, с които да се забавлява и т.н. И му отделяй много време като си го вземеш, за да знаеш, че мама не изчезва

Стискам палци да свикне бързо 

П.П. Не сте само вие така, не си мисли. Има още едно ново момиченце в тяхната група, тя също търсела майка си през деня по инфо от Катето.

Уф, сви ми се сърцето. Ще опитам да говоря с него, дано да има резултат. Много ми се иска да е щастлив

[И аз се притеснявам за плача , но наистина трябва търпение и упоритост . В други теми за детската градина съм чела направо страшни причини децата да не искат да ходят на градина , като лошо държание на децата  и на госпожите  но това са крайности и се надявам да не са чести.
Виждам че го взимаш на обяд и аз си мислех така да правя но пък от друга страна няма ли така по трудно да свикне там и повече да плаче като мине обядът  а мама я няма?

Виждам че го взимаш на обяд и аз си мислех така да правя но пък от друга страна няма ли така по трудно да свикне там и повече да плаче като мине обядът  а мама я няма?
[/quote]
И аз това си помислих, но понеже в деня, в който се върнахме от морето, той отиде на градина, реших, че ще е много рязка промяната - от 20 дена плътно с нас - изведнъж ново място, непознати хора и деца, и мама я няма  . А и госпожите така казаха. Даже те настояват от вторник да е цял ден, а не от понеделник, защото събота и неделя ще сме били  неотлъчно заедно и ще сме се забавлявали къде ли не.

Моят син вече приключи с градината, но ще ви кажа от личен опит - до сега не съм срещала дете, което от раз да свикне с градината. Когато отиде за први ден на градина си влезна без проблем и ме забрави, че съм там, а до тогава не се беше отделял от мен. Така и втория ден, но на третия последва луд рев и така почти 2 седмици. Налагаше се да го влача до вратата. И така аз го оставям ревящ и тръгвам с ужасни угризения на работа, въпреки, че госпожите ме успокояваха, че щом влезе в групата спира да плаче. В последствие се успокои и започна да ходи с желание до толкова, че тази година накрая не искаше да приключва градината. А аз докато го водех следващите години/когато стана 2-4 група/ ставах свидетел как новопостъпилите деца в 1-ва група минават по същия път като него. Понеже започвам работа късно и той закусваше в къщи, обикновено го водех последен и виждах как тръшкащи се и ревящи до пресипване деца се успокояват и заиграват веднага щом мама изчезне от погледа. Ако са ви добри учителките няма да имате проблем. В нашата груп имаше 1-2 деца, които свикнаха по-трудно и редовно ги гушкаха сутрин госпожите докато се успокоят. Но това с градина до обед в началото, за а свикне си е мечешка услуга, защото така детето винаги ще очаква да го вземете тогава и първия ден, в който го ставите цял ден ще последва наново плач, защото мама го е забравила.
Колкото до лъжите на 3 годишните - лъжат и още как. Заради такава лъжа бях тръгналада вдигна здрав скандал на едната госпожа, а истината се оказа друга.  Малкият ми беше казал след като се прибра със синина на бузата, че госпожата го е ударила, защото се катерил по гърба на някое дете, при което можете да си представите как се запених само. Съгласна съм да ми наказват детето ако прави бели, но да му посягат въобще не влиза в представите ми за възпитание и работа с деца. На следващата сутрин, естествено без да казвам на нашия тати за случката, защото той изобщо нямаше да пита, а направо да предприеме по-драстични мерки, извиквам госпожата и й казвам думите на малкия, питам я как може такова нещо и коя госпожа е била предния ден. Оказа се, че е другата, но обстановката се нажежи, при което обаче идва и лелята, повикана от госпожата и се оказва, че същия ден следобед ги е гледала именно лелята, защото другата госпожа е била до ХЕИ/тя замества директорката, когато отсъства/ и малкия е пострадал от хвърлено кубче, а не от шамар. Притиснах го да каже какво става и той си каза как е станало всичко, а на мен ми идваше да потъна в дън земя. После вече, след като опознах учителките, разбрах, че са много свестни и не може и дума да става да посягат на децата, но тогава в началото незнех акво да очаквам. По-сериозна лъжа не сме имали, израстна го този период, но тогава здраво ме нажежи.

Знам, затова се чудех да ти казвам ли  Обаче гледай по-ведро, всички минават малко или много през този период, а после свикват и изкарват чудесно там! Надявам се още само малко да му трябва. На моите много им бях говорила предварително за градината и порядките там, затова като ги взимах на обяд ме питаха защо не са останали да спят там. На 3-тият ден ги взех в 3:30 и ме питаха защо не са закусили с другите деца. Така че от 4-тия си оставаха по цял ден. Дано разговора помогне и при вас. Ако може да формулира какво не му харесва, макар, че от сега знам, че отговорът ще е, че мама я няма...
Кураж!

Миленка, и аз много говорех. Даже преди морето го заведох пак да види какво правят дечицата. На него толкова му хареса, че не искаше да си тръгваме. Остана за сутрешната гимнастика. И до онзи ден нямаше проблем. С усмивка влизаше, а от вчера - рев. Къде греша?

Никъде не грешиш  Просто сега е разбрал, че е ежедневие, а не епизодично занимание само да си поиграе. На нас директорката още веднага ни каза, че идва този момент. Ще го премине и него. Дано може да формулира какво не му харесва. При моите се случва да се закачат с някое детенце за нещо и после с дни да не искат да ходят заради него. Какво да се прави. Ще премине, ще видиш. Знам колко ти е мъчно сега. Дано скоро да се заиграва повече 

Моето дете тръгна на градина когато беше на 3 год. и нито един ден не е плакала. Още първия ден я оставих да спи там, не е имало никакъв проблем. До този момент не се беше отделяла от мен нито за миг. Ходи с голямо желание и дори неиска да си тръгва.

И аз много говерех и можеби затова не съм имала проблем с градината!

Как сте вие, как е нашият нов приятел?
Според Катето вчера не е плакал за мама, но я е ухапал по ухото (казах й, че явно я харесва  )
Но след замисляне каза, че пак си е тръгнал на обяд, първо каза, че е спал там.

Така че изглежда, че свиква 

Не от нейно име отговарям, понеже съм имала подобен случай и впоследствие разбрах, че не е изолиран случай , та да кажа.
Първо-да-дори и с желание да тръгне едно дете, след няколко дена то усеща разликата и започва да поплаква.Такива дечица обаче като че ли наистина и по-бързо се адаптират.Моето навремето тръгна на ясла без една сълза.На втората година , по средата на яслата започна да плаче и всички търсихме проблема, даже учителките много се бяха притеснили.Тя говореше в началото, че корем я боли, ние вярвахме, но си беше здрава и така всеки ден , мине закуската и нашата ревне, че корем я боли-защо?Защото разбра, че мога да я взимам по обяд така-викат ме да я прибера и аз идвам.Манипулация.След като един ден се разбрахме с госпожите да не я взимам, дори да плаче-до там беше със сценките с корема.
После-това със вземането на обяд незнам до колко е добра идея в началото.

От днес сме цял ден. След малко отивам да го взема. Стискайте палци да е минало добре!

Не ми се ще да пускам нова тема, мами, но като прочетох тази и моето сърчице се сви. Предстои ми да пусна Карина на детска на 27.09., тогава ще е на 3, 8 годинки...
Пробвах да ходи на ясла преди две години. Плака доста, но сякаш свикна, но пък се разболя тежко и трябваше да спрем. Тогава процедурата беше - няколко дни до обяд, а после цял ден.
Сега срещам разнородни мнения - децата били по- големи, учели са де хитруват и плачели след обяд, не искали да лягат, ако са свикнали да ги вземат след обяда...
Майка ми настоява - първо да походи до обяд. Детски педагог пък ми казва - направо цял ден.
Мами, кое е правилното? Не е ли стрес направо да тръгне цял ден? Но пък ако започне да хитрува да я вземам все на обяд...

Пенелопа,
надявам се всичко да е наред при вас!

И моето паяче плаче! Миналата седмица тръгна за първи път на градина. На ясла не е ходила, но се опитах максимално да я подготвя какво я очаква. Та значи, миналата седмица всичко беше цветя и рози! Тя тръгва усмихната, тича към градината като спринтьор. През деня била послушна, играела си, хапвала. Никакви проблеми. От този понеделник обаче.... ужас! Разплака се като влязохме в градината, вчера започна да плаче по пътя, а днес вече започна още от къщи. Учителките казват, че като си тръгна спирала да плаче, но детето определено е променено. По принцип е мн лъчезарна, усмихната и общителна, а сега е ... тъжна. Не се смее, само ме гушка и повтаря "Мама ще дойде!". Тежко ми е, но вярвам, че ще го преодолее.
Изида, определено смятам, че е  по-добре от първия ден да е за цял ден. нека знае още от начало ка стоят нещата. След това ще му бъде мн тежко като не дойдеш на обяд . Ще реши, че си го забравила и ще страда повече.
Успех на малките ученичета!

Ох,  mumi , добре разбирам какво ти е и ти съчувствам. Моята беше същата в яслата - лелките казваха, че не плаче, но ми се струваше толкова тъжна... Сърцето ми се късаше. После се разболя и така и не разбрах ще отмине ли този период, а и беше много малка.

Мисля си, че там им е интересно, но в един момент просто осъзнават, че това ще е ежедневието, че не е моментно забавление и тогава идва кризата.
Ще е само период. Но е тежко, особено за майката...

Благодаря, ще се радвам и на други мнения цял ден или половин да я пусна и защо. За сега също съм се навила за цял ден. 

Моят палавник също не иска да ходи на градина , макар че вече е голям мъж , сутрин като седне да му обувам пантофите и започва да плаче. Мисля си , че това се дължи на двумесечното му отцъствие от градината през лятото и се надявам пак да свикне да ходи с желание. От една година вече ходи на градина и миналата година в началото пак плачеше,но свикна и престана а сега историята се повтаря на нов глас. Претеснявам се , че само той от цялата група плаче , като не е ходил лятото . Днес му е трети ден на градина , от както почива и дано да свикне.

Според мен няма общо "правилно", децата са различни. Моите знаеха добре (на думи) какво ги очаква, затова като ги взех на обяд ме попитаха защо, другите дечица отивали да спят. Други се притесняват от цял ден там.
Подготви я, опитай и виж как се адаптира. Дано да е бързо и лесно   

Аз и разказвам, че ще спи там... Може би е редно да я попитам иска ли да спи на обяд с дечицата в малките креватчета?

Лично според мен, разказвай й колко е хубаво там с другите дечица, игрите, порядките, сладките малки креватчета и в този дух. Мисля, че това им оказва огромно внимание и им помага, да знаят какво да очакват.

И ние сме отскоро ма градина и всичко е добре . Не плаче и даже като я взимам не иска да си тръгва , но си остана проблема с спането на обяд    Просто не иска да заспи и говори постоянно и събужда другите деца . Госпожата ми каза да си поговоря с нея както и тя ще и говори разбира се , но и днес не е спала  . Питам я защо не иска да спи там с децата а тя ми вика Не ми харесва да спя там , но защо не и харесва не можах да разбера . Надявам се скоро да свикне да спи защото прави проблем на госпожите и ще започнат да не я харесват и тогава ще има защо да не иска да ходи на градина.
А това за взимането на обяд и за стреса от целодневната градина мисля че си зависи от детето . Аз я пуснах направо за цял ден и нямах проблеми .
Успех на всички мами с начинаещи ученици

Да се отчета -  вече мина 1 седмица откакто сме на градина. От 2 дена е по цял ден. Първия ден не е спал на обяд, но е седял кротко. Вчера даже е спал. Вече не плаче за мен през деня, а днес за първи път ми каза - Айде да тръгваме на градина. Досега от сутринта започваше да плаче и да ме врънка да не ходим на градина, да ме пита днес градината работи ли и т.н, а днес тръгна с желание. Но ние всеки ден си говорим какво е станало в детската градина, как е минал денят и на всяко нещо, което ми разкаже, аз реагирам положително. - "Ау, ама наистина ли, леле колко интересно." Като правят гимнастика го карам да ми показва какви упражнения е научил и как аз не мога да ги направя, а той колко хубаво ги прави. Как ще научи и тати да ги прави, а пък като отиде утре ще научи нови и пак  ще ми ги покаже.
Ох, олекна ми!Благодаря на всички за съветите. 

май това с началото в ДГ е обща болка.
Калина плака точно 1 седм., дереше се като магаре. Като си отвореше очите сутрин:
-Мамо аз днес къде ще съм?
- Ти знаеш.
следва реФФФФФФ
Това беше точно докато започна да идва "музикалната госпожа".
Имай в предвид че интересните им занимания почват едва след 15.09. Дотогава г-жите още са във ваканционно настроение.
Като им стане интересно ,децата свикват и после дори не искат да си тръгват.

Бързо адаптиране!

Julka, така разбрах и аз от Катето. Надявах се, че е права. Явно затова онзи ден не е била сигурна спал ли е там или не, защото той си е стоял да си играе  Радвам се много, че вече свиква   

И аз много се радвам. Само с одеалцето не можахме да се преборим и си го носим всеки ден, ама здраве да е!
Сега имаме друг проблем - бие се. Говоря непрекъснато, но резултат няма. Дано и с това да се преборим. Така че се пазете (имам предвид Катето), а за баткото не се съмнявам.

Julka ,
чак и на моето сърчице му олекна от разказа ти! Стискам палци да става все по- добре. Понаписвай ни как се развиват нещата.

Аз май реших да взема телефон, на който да звънна в деня в който пусна Карина на детска и в зависимост от това спокойна ли е /да им звънна да кажат/ да я оставя да спи или да я взема. А?
За хубавите неща - говоря, постоянно. Сигурно и всяка майка, де.

Да, разбрах, те и двамата ми казаха, че се бие и т.н  Не исках да ти казвам. Предполагам е реакция към промяната, ще свикне.

Миленка, ще се радвам да ми казваш всичко, което разбираш. Ще ми е от полза. Те възпитателките ме информират, ама не е лошо да научавам повече, за да реагирам навреме и да предотвратяваме всякакви нежелани ситуации. Много ми се иска Стефчо да се впише в детското общество и да комуникира нормално. Надявам се, че и това ще стане и е само въпрос на време.

Ще ти пиша за днес на лични 

С интерес проследих темата и ми се иска да споделя моите впечатления върху този проблем.
Първо - деца, които са ходили редовно на детска ясла, се приспособяват по-лесно към порядките в детската градина и много рядко плачат сутрин. Просто са преживели кризата по-рано от децата, които са отглеждани само в домашна среда.
Второ - защо плачат децата? Освен съвсем нормалната липса на мама, баба или който там се е грижил за детето до момента, в който тръгва на градина, има и нещо друго. За което "вина" носите точно вие.  Когато описвате на детето как ще ходи на градина и как ще си играе с децата, с интересните играчки там, вие изобщо не споменавате (а и едва ли предполагате), че децата в ДГ не само играят, но и се учат. Т.е. имат занятия, които не са така строго регламентирани като учебните часове, но са близки до тях в същността си. Детето трябва да стои тихо и кротко, да внимава, да взема участие... все дейности, за които не е подготвено предварително. Отделно възниква проблемът с дисциплината ( а да се работи с 20-30 деца без ред и дисциплина е немислимо!) и още по-шокиращият факт, че не е вече златото на мама и господарят вкъщи, с когото всички трябва да се съобразяват, а просто едно дете от толкова много, които също като него имат претенции за важност и изобщо не искат да се съобразяват с претенциите му за човека, на когото трябва да се обръща най-много внимание...  На всичко отгоре трябва да яде, когато другите ядат, да спи, когато и другите спят, да играе само, когато му кажат... Еми как да не ревне детето и да не се чуди какво да направи, за да се върне отново вкъщи? 
И, да, лъжат децата. Не само лъжат, но могат и в затвора да те вкарат!  Естествено, лъжите им са толкова непринудени и естествени, че даже започват да си вярват.  Така че, приемайте малко по-критично думите на децата си и преди да яхнете метлата, опитайте да засечете информацията от друго място. 
И друго ми е направило впечатление - лъжат за неща, за които са усетили, че родителят се притеснява. Ако мислите, че може да малтретират детето ви в градината, то рано или късно ще ви "зарадва" с тази новина. Ако се притеснявате от заболявания, то непременно ще го заболи нещо, което да му помогне да постигне целта си. Позволите ли му да ви манипулира веднъж, повярвайте, скоро ще стане изпечен манипулатор и изобщо няма да се усетите как ви действа. Големи са тарикатчета, още от съвсем малки! 

Много съм съгласна Как' Сийке 
И все пак свикването с градината като всяко друго нещо е много индивидуално и майката може най-добре да прецени как да поднесе и  "смеле" подготовката на детето, за да има то сравнително реалиситични очаквания.
Дано скоро всички се похвалите, че дечицата ви ходят с желание!

Еми - да се похваля.
Днес е неделя, а Стефчо ме пита защо няма да ходим на градина. Там си играел и му било много добре. Само за сведение - не си мислете, че не сме се забавлявали, та на него му е скучно вкъщи. Напротив. Вчера бяхме в "Смехорани" и на куклен театър, а днес още не сме решили какво да правим. Но се радвам, че иска да ходи на градина.
А, и Как'Сийке, между другото на Стефчо най-много му харесват именно упражненията т.е. колективните еднотипни действия. Явно си е до индивидуалността на детето, не може да се говори за типаж 

Julka,

Следя разказите ти от самото начало, много се радвам за Стефчо, моят син тръгва в понеделник на детска градина и се надявам и при нас така да протечат събитията. Благодаря ти за споделените преживявания, така даваш надежда на всеки тръгнал по този път.

Ivetunka, радвам се, че съм от полза. Дано и вие бързо да се адаптирате.
Ако има нещо ново, ще споделя пак.

Здравей,Julka!
Как сте след месец в градината? Алекс също понякога ме пита за градината през почивните дни.
Миналата седмица събрахме пари и учителките им купили книжки за изрязване и оцветяване, моливи, пластелин и др.занимания. И сега ходи с още по голямо желание.
Също така забелязвам, че като излезем на детската площадка или някъде из центъра, Алекс си играе с децата, който познава от градината.
Стефчо на колко години е?

Здравей kiki_kiki Стефчо вече ходи с желание на градина. Само дето сме болни и от 10 дена не е ходил. Но в понеделник го заведох след дългото прекъсване и много се притеснявах как ще е. Нямаше абсолютно никакъв проблем. ВЛЕЗЕ СИ В ГРАДИНАТА - УСМИХНАТ. И после ми се обадиха да го взема, че още е болен, и като отидох, той не искаше да си тръгва.
Стефчо е на 2г. и 8 месеца и също откакто ходи на градина забелязвам, че се заиграва с други непознати деца.

И Добромир не иска да ходи на градина. Сутрин като се събуди първо ме пита къде ще ходим....аз се опитвам да отклоня вниманието му, но и да се получи е за малко. После почва да нарежда ...."Мамо не искам да ходя на градина" следва хълцане, сълзи, сополи и така докато не го оставя в детската градина. Доде ходи на градина от 18.10., но тогава така се случи, че ходи 3 дена и се разболя. Пропуснахме една седмица и сега пак сме от три дена на градина и всяка сутрин е едно и също. Аз гледам по-бързо да го оправя и заведа, защото колкото повече се бавим става по-зле. Следобед, когато отида да го взема.....пак плаче. Там отказва да се храни, което най-много ме притеснява. Даже сега съм му взела едни мултивитамини, защото с това неядене незнам..........Поне спи следобед......Не иска да играе с децата в градината, а иначе е толкова общителен и все търси компания.
Дано всичко скоро да се нормализира. Аз го разбирам- все пак нова среда, непознати хора......всичко е много различно от досегашното му ежедневие и трябва време, за да се нагоди и успокои.
Както каза една моя позната с малко по-голямо дете ......"не е номера той да издържи, номера е ти да издържиш..."

Вчера беше и нашият първи ден на градина,не плака ,след обяд доволен харесало му ,ама днес рев и пазарлъци неискам и това е.Сърцето ми се е свило и ми идва и аз да ревна,мисля си дали ще свикне,как ще ходи,знам,че всички деца минават по този път,но май и родителите тежко го изживяват.От сутринта само за това си мисля как ще изкара до довечера и дали не му беше още рано Дано този период минава бързо и да споделяме само как с желание отиват в градинката

Включвам се, макар да не мога да ти помогна с нещо конкретно, защото Александра е от много малка на ясла и не е имала този проблем.. Искам да ти кажа, че повечето деца са така в началото докато се адаптират.. Стискам палци да мине по-бързо този процес!!!!     

Благодаря Vache! 

Алекс като тръгна на ясла първите 2 -3 месеца често боледуваше. Сега вече по рядко се гледаме в къщи...тази зима ще видим;))

Моя син тръгна направо на градина на 3 години. Цяла година си ревеше сутрин (и първия месец от втората). Какво ли не съм му говорила. Но той по характер е затворен, не обича други хора, никога не е играл с деца по детските площадки (като малък) - стои на пейката до мен. И колкото повече се бавя сутрин в градината, толкова повече реве. Започнах по бързата процедура - събличам якето набързо, пантофите - вече са го чули отвътре, леля Таня го гушва, аз изчезвам - докато слизам по стълбите чувам как затихва рева. Прибирам го в настроение - значи е добре. На другия ден отново.
Мисля че в детската градина не е добре да свикват да ги вземат на обяд - имат ми телефона госпожите - ако стане неудържимо, се обаждат и отивам - това беше само първия ден.

Сега се преместихме в София - тук не реве сутрин - или вече е по-голям, или повече му харесва на тази градина. По съм склонна да приема второто, защото изведнъж спря да реве. Например нямаше 1 месец реване и тук, че тогава да спре. Не е било след лятото - по средата на учебната година беше.

Деца различни - но не ви пожелавам като моето - цяла година да реве е ад.

Ох, Меги направо ме втриса като се сетя за тръгването на моя син на градина. Беше ужасно, всяка сутрин се събуждаше със рев и не искаше да ходи стигна се до там, че си разби и нощния сън. В общи линии детето се стресира съвсем сериозно и се наложи да го спра за няколко месеца, след това го записах в друга градина и нещата като че ли потръгнаха. Сега вече е в ІV група и казва,че там е неговото царство. Като цяло според мен децата свикват в един момент, просто за някои адаптацията е малко по трудна.

Ние ходим на градина от 3 седмици. Първите 2 беше ок, 3 направо ни разказа играта. Сутрин се прави на заспала и само се ослушва, като и кажа Гери хайде ставай тя ме пита къде ще ходим и се почва ,не искам на градината,искам в къщи, спинкало и се, гладна съм, болна съм, искам тати, баба, рев и т. н. всяка сутрин до кога не знам. 

Ох, при нас не е чак такава драма, ама всяка сутрин ме пита къде отиваме. Гледам да избягвам отговора и да го разсейвам с други неща. Хайде, кай ще ми отвори вратата, кой ще ме научи на новите упражнения, кой ще звънне на звънеца на детската градина и ще се похвали на другите деца, че е звъннал и все неща от този род. Засега номерът минава. Дано да е за дълго.

Julka, миналият понеделник върнаха половината деца, Катето просто за запушено носле, дори не й тече. Тя има заден ринит и кара така с месеци. Просто имало доста болни деца ми каза докторът и е искал да спре заразите.

Радвам се, че момчето ходи вече с желание. супер!

Milenka, радвам се, че докторът е съвестен и се грижи за здравите деца. Дано да не боледуваме често, на докато мине адаптационният период, за съжаление това е неминуемо. Поне ми отпадна грижата, че не иска да ходи на градина.

Докторът е страхотен и вече почти 1 година го викам и у дома, за да се грижи за децата. Огромно доверие му имам, дано винаги да е така.