Не иска да ходи на градина

май това с началото в ДГ е обща болка.
Калина плака точно 1 седм., дереше се като магаре. Като си отвореше очите сутрин:
-Мамо аз днес къде ще съм?
- Ти знаеш.
следва реФФФФФФ
Това беше точно докато започна да идва "музикалната госпожа".
Имай в предвид че интересните им занимания почват едва след 15.09. Дотогава г-жите още са във ваканционно настроение.
Като им стане интересно ,децата свикват и после дори не искат да си тръгват.

Бързо адаптиране!

Julka, така разбрах и аз от Катето. Надявах се, че е права. Явно затова онзи ден не е била сигурна спал ли е там или не, защото той си е стоял да си играе  Радвам се много, че вече свиква   

И аз много се радвам. Само с одеалцето не можахме да се преборим и си го носим всеки ден, ама здраве да е!
Сега имаме друг проблем - бие се. Говоря непрекъснато, но резултат няма. Дано и с това да се преборим. Така че се пазете (имам предвид Катето), а за баткото не се съмнявам.

Julka ,
чак и на моето сърчице му олекна от разказа ти! Стискам палци да става все по- добре. Понаписвай ни как се развиват нещата.

Аз май реших да взема телефон, на който да звънна в деня в който пусна Карина на детска и в зависимост от това спокойна ли е /да им звънна да кажат/ да я оставя да спи или да я взема. А?
За хубавите неща - говоря, постоянно. Сигурно и всяка майка, де.

Да, разбрах, те и двамата ми казаха, че се бие и т.н  Не исках да ти казвам. Предполагам е реакция към промяната, ще свикне.

Миленка, ще се радвам да ми казваш всичко, което разбираш. Ще ми е от полза. Те възпитателките ме информират, ама не е лошо да научавам повече, за да реагирам навреме и да предотвратяваме всякакви нежелани ситуации. Много ми се иска Стефчо да се впише в детското общество и да комуникира нормално. Надявам се, че и това ще стане и е само въпрос на време.

Ще ти пиша за днес на лични 

С интерес проследих темата и ми се иска да споделя моите впечатления върху този проблем.
Първо - деца, които са ходили редовно на детска ясла, се приспособяват по-лесно към порядките в детската градина и много рядко плачат сутрин. Просто са преживели кризата по-рано от децата, които са отглеждани само в домашна среда.
Второ - защо плачат децата? Освен съвсем нормалната липса на мама, баба или който там се е грижил за детето до момента, в който тръгва на градина, има и нещо друго. За което "вина" носите точно вие.  Когато описвате на детето как ще ходи на градина и как ще си играе с децата, с интересните играчки там, вие изобщо не споменавате (а и едва ли предполагате), че децата в ДГ не само играят, но и се учат. Т.е. имат занятия, които не са така строго регламентирани като учебните часове, но са близки до тях в същността си. Детето трябва да стои тихо и кротко, да внимава, да взема участие... все дейности, за които не е подготвено предварително. Отделно възниква проблемът с дисциплината ( а да се работи с 20-30 деца без ред и дисциплина е немислимо!) и още по-шокиращият факт, че не е вече златото на мама и господарят вкъщи, с когото всички трябва да се съобразяват, а просто едно дете от толкова много, които също като него имат претенции за важност и изобщо не искат да се съобразяват с претенциите му за човека, на когото трябва да се обръща най-много внимание...  На всичко отгоре трябва да яде, когато другите ядат, да спи, когато и другите спят, да играе само, когато му кажат... Еми как да не ревне детето и да не се чуди какво да направи, за да се върне отново вкъщи? 
И, да, лъжат децата. Не само лъжат, но могат и в затвора да те вкарат!  Естествено, лъжите им са толкова непринудени и естествени, че даже започват да си вярват.  Така че, приемайте малко по-критично думите на децата си и преди да яхнете метлата, опитайте да засечете информацията от друго място. 
И друго ми е направило впечатление - лъжат за неща, за които са усетили, че родителят се притеснява. Ако мислите, че може да малтретират детето ви в градината, то рано или късно ще ви "зарадва" с тази новина. Ако се притеснявате от заболявания, то непременно ще го заболи нещо, което да му помогне да постигне целта си. Позволите ли му да ви манипулира веднъж, повярвайте, скоро ще стане изпечен манипулатор и изобщо няма да се усетите как ви действа. Големи са тарикатчета, още от съвсем малки! 

Много съм съгласна Как' Сийке 
И все пак свикването с градината като всяко друго нещо е много индивидуално и майката може най-добре да прецени как да поднесе и  "смеле" подготовката на детето, за да има то сравнително реалиситични очаквания.
Дано скоро всички се похвалите, че дечицата ви ходят с желание!

Еми - да се похваля.
Днес е неделя, а Стефчо ме пита защо няма да ходим на градина. Там си играел и му било много добре. Само за сведение - не си мислете, че не сме се забавлявали, та на него му е скучно вкъщи. Напротив. Вчера бяхме в "Смехорани" и на куклен театър, а днес още не сме решили какво да правим. Но се радвам, че иска да ходи на градина.
А, и Как'Сийке, между другото на Стефчо най-много му харесват именно упражненията т.е. колективните еднотипни действия. Явно си е до индивидуалността на детето, не може да се говори за типаж 

Julka,

Следя разказите ти от самото начало, много се радвам за Стефчо, моят син тръгва в понеделник на детска градина и се надявам и при нас така да протечат събитията. Благодаря ти за споделените преживявания, така даваш надежда на всеки тръгнал по този път.

Ivetunka, радвам се, че съм от полза. Дано и вие бързо да се адаптирате.
Ако има нещо ново, ще споделя пак.

Здравей,Julka!
Как сте след месец в градината? Алекс също понякога ме пита за градината през почивните дни.
Миналата седмица събрахме пари и учителките им купили книжки за изрязване и оцветяване, моливи, пластелин и др.занимания. И сега ходи с още по голямо желание.
Също така забелязвам, че като излезем на детската площадка или някъде из центъра, Алекс си играе с децата, който познава от градината.
Стефчо на колко години е?

Здравей kiki_kiki Стефчо вече ходи с желание на градина. Само дето сме болни и от 10 дена не е ходил. Но в понеделник го заведох след дългото прекъсване и много се притеснявах как ще е. Нямаше абсолютно никакъв проблем. ВЛЕЗЕ СИ В ГРАДИНАТА - УСМИХНАТ. И после ми се обадиха да го взема, че още е болен, и като отидох, той не искаше да си тръгва.
Стефчо е на 2г. и 8 месеца и също откакто ходи на градина забелязвам, че се заиграва с други непознати деца.

И Добромир не иска да ходи на градина. Сутрин като се събуди първо ме пита къде ще ходим....аз се опитвам да отклоня вниманието му, но и да се получи е за малко. После почва да нарежда ...."Мамо не искам да ходя на градина" следва хълцане, сълзи, сополи и така докато не го оставя в детската градина. Доде ходи на градина от 18.10., но тогава така се случи, че ходи 3 дена и се разболя. Пропуснахме една седмица и сега пак сме от три дена на градина и всяка сутрин е едно и също. Аз гледам по-бързо да го оправя и заведа, защото колкото повече се бавим става по-зле. Следобед, когато отида да го взема.....пак плаче. Там отказва да се храни, което най-много ме притеснява. Даже сега съм му взела едни мултивитамини, защото с това неядене незнам..........Поне спи следобед......Не иска да играе с децата в градината, а иначе е толкова общителен и все търси компания.
Дано всичко скоро да се нормализира. Аз го разбирам- все пак нова среда, непознати хора......всичко е много различно от досегашното му ежедневие и трябва време, за да се нагоди и успокои.
Както каза една моя позната с малко по-голямо дете ......"не е номера той да издържи, номера е ти да издържиш..."