Депресия

Защото явно има диагноза, както и аз имам. И винаги съм била по-различна от околните, по-малко весела и тн. Естествено, имам и доста неприятна семейна история, но това е съвсем отделен въпрос. Аз също съм била много против лекарства, психиатри и тн.

От сегашна перспектива оценявам, че съм била повлияна от стигмата, която съществува както за психичните болести, така и за лекарствата, които се изписват за тях. Сигурно думите "Ама остави ги тези хапчета" са абсолютно добронамерени, но просто са необосновани, невежи да не кажем. Психиката влияе и на химията. Не е невъзможно до толкова да ти повлияе, че да ти обърка мозъка и той да не работи никак добре, вече говорим на физиологично ниво.

Виж, ако ти имаш някакви симптоми и отклонения от нормалното функциониране (наистина говоря "ако"), твой избор е дали ще се лекуваш с лекарства, йога, хранителен режим и тн.

Доколк сме учили в университета, лека и средна депр може да се преодолее само с терапия, спорт, разговори и тн.

Някой път обаче Хората си страдат баш от тежки състояния, обаче не го възприемат, че е така, нищо, че са развалини.

Аз може би бях груба с теб, сигурно си добронамерена, но те уверявам, че понякога наистина не може без лекарства и няма срамно да се пият, не се пият и до живот. Стабилизират те, именно за да можеш да се стегнеш сам, да изплуваш и тн.

Аз не агитирам всеки да пие лекарства при най-малкото, но пък виждам масово подценяване на сериозни състояния, определяни Като "леки" или "средни"
И не искам никой да се срамува, че има нужда понякога от професионалист. Хора сме! Не винаги можем абсолютно сами

Anonymiss,
Ще ти кажа защо така реших. Защото депресията е много сериозно заболяване, може да те убие. Не е тъй просто да ти е тъжно или нервно. И трябва задължително да се лекува, за да може човекът да продължи да живее. И ако човек, нуждаещ се от такова лечение прочете тези лъжи за антидепресантите, може да се изплаши и да спре лечението, а това вече е опасно. Защото аз пак ти казвам, депресията е много опасна, буквално ти съсипва живота и може да те приключи много бързо. Лекува се с хапчета и психотерапия, но без хапчета не може, защото тя е болест на липсата на серотонин в мозъка, т.е не че нямаш серотонин, а той не отива на точното място.
Притеснителното от твоите мнения, е че очевидно нямаш доверие в докторите, те нямат авторитет, а това може да ти коства живота. Опасно разсъждаваш просто и опасни съвети даваш. Въздържай се, ако можеш, за да не навредиш на друг. За себе си, квот те акъл учи.

Аз не съм против лекарствата, за хора, с доказана диагноза, които са го избрали като вариант и/или са стигнали дотам като краен такъв за помощ, след като са опитали друго и/или сами не се справят...

Против съм, такива с поставени диагнози, да се опитват да поставят диагнози на непознати и да им казват, че само с лекарства се лекува депресия, без да са наясно има ли такава налична при тях...и да говорят от името на доктори..

buttercake, съвети не съм давала, само си изказах мнението, добито от наблюдения на близки и познати около мен, но дори да бях, не е забранено тук... нито някъде съм писала, че нямам доверие на докторите.. нямам доверие на такива (психиатри), които (дори да симулираш) ти изписват коктейл от АД след първият 40-минутен разговор с тях..

Anonymiss
Ама ти си в голяма грешка, защото
депресията не може да се лекува без антидепресанти. Безсмислено е да ти отговарям повече, очевидно си решила да въртиш едни и същи лъжи до откат.

akoiskash-vqrvai, моля те снимай ѝ учебника, за да спре да се възпалява толкова...

Аз познавам няколко човека, които след тежка травма или загуба на близък пиха лекарства + терапия и се излекуваха. Но това продължи година и нещо две.
Какво правим, ако 2-3-5 рунда не помогнат.

Да - лекарствата за нерви не са като аспирина: пиеш и ти минава. Те се пият с години , действат след натрупване.
 Какво значи 2-3-5 рунда? Всяко преждевременно спиране означава прекъсване на терапията. И се налага започване отначало.
   Просто се иска дисциплина, постоянен контакт и консултации с лекуващия лекар. Съчетанието с психо-терапия(разговори, обсъждан на състояния и ситуации) е желателно, ако не и задължително. Ако намериш психиатър, който съчетава и двете си е 6-ца от тото. и спиране на лекарствата само след лекарско решение.

Мили хора, страдащи от депресия. Обръщам се към вас, за да ви дам кураж и да ви кажа, че тази гадна болест се лекува, точно както всяка друга, че може да бъде успешно излекувана. Но, запомнете, че основното и най-важното е да отидете на лекар и да се оставите да бъдете лекувани в сигурни ръце. Единствено лекарите могат да помогнат. Само тях слушайте, без значение какво ще ви каже някоя си лелка прочела някъде, чула от някъде, празни приказки и локуми, хората обичат просто да си говорят, колкото да вържат приказка, в България всеки разбира от всичко и всички са номер 1. Страшна болест тресе държавата ни- безверието и нихилизма, а и да лепиш етикети, да омаскариш по-ученият е явно национален спорт. Не знам дали се лекува.

Всяка приключена терапия.

Че това да не е грип? И всяка зима да го караш?
 Едно от нещата, които научих, лекувайки депресията, е да правя разлика: кога се дразня на външни дразнители и кога съм напрегната, защото нещо при мен не е в ред. И изкарах само една депресия. Няма  2-3-5 рунд. Просто сега щом се усетя нервна, напрегната, ядосана търся начини да се разсея, овладея.
  Не си позволявам да си докарам нервите до предишното състояние.
  Научих и урока, че нерви не се лекуват от самосебе си. Не е като обелено коляно, което ще си заздравее и без лекар. При нервите си иска сериозно лечение и то навреме, да не отлагаш. И лекуваш до пълно оздравяване. иначе си е отлагане на проблема и той задълбочава и състоянието се влошава.

Ми да, точно така. Аз съм приключила лечението преди 10 г и толкоз. Не съм се върнала в изходно състояние, не мисля че е възможно. Дълъг път си извървял чрез психотерапията, бая мускули и механизми за справяне си развил. Като тренировка е.

Вие го казахте.
Това се намекваше и в изтритите постове от вчера - никой не обича да му се казва, че проблемите с гаджето или учителката по физическо не са депресия, а характерови проблеми, ако персистират цял живот.
Депресия се лекува, да. Радвам се, че сте се лекували и сте успели, звучи обнадеждаващо за хората с такъв проблем, тъй като не се предполага, че доживот са така.
Не го пиша, за да неглижирам вашия опит, а защото няма как да не отбележа, че освен бич на съвремието много се спекулира с диагнозата.

В някои случаи може да се наложи да пиеш и по 10 рунда... Някои случаи, разбира се. Не всички, разбира се, както имаме примери от темата.

Както ДиАбетикът си бие до живот инсулина.

В някои случаи винаги има рецидив, който пак се появява, рано или късно - какво да се прави. Следват ремисии, т.нАр. светли периоди, понякога са дълги, друг път не.

Не звучи розово, но има и такива случаи. Просто част от реалността, която трябва да се приеме. В някои случаи е точно така.

Нека не забравяме, че има статистически данни от СЗО. Депресията убива. Това е смъртоносна болест, особено тежка такава с мисли за самоубийство и нараняване. Затова е несериозно да се отписват лекарствата по краен начин.

Може да се наложи и до живот се пият лекарства. Разбира се имаме примери за обратното, както казах, в темата.


Анонимис, няма какво да снимам учебници. Впрочем до Александровска има книжарница, продават учебници по психиатрия, така че ако на някого му е зор, да си купи и тн.
Или да вземе да поговори с лекар той да му обясни. Мен 4год лекции ми стигат
Ами няма да тръгна да си снимам учебниците, някой за да повярва.

Животът си е на всеки и той си преценява. Ако някой се чувства много зле, но държи да се справя сам, няма лошо, то си е за него.

Аз пиша, защото по темата не се говори особено вярно в общественото пространство, но то това е така не само за депресията, но и за ХИВ, за епилепсия, шизофрения и тн.

Не може да очакваме невероятно ниво от всички хора. Както средностатистическия българин няма да може да обясни защо иска или не иска мажоритарна система. Примерно. Ако за нещо не си сигурен има специалисти. Не "ако-искаш-вярвай" във форума, защото все пак тук съм просто потребител, но поговори с психиатър чисто теоретично, някой клиничен психолог и тн. Да ти обясни.

Ще напиша и един малък щрих, но депресия определено не е просто да ти е тъжно за нещо, примерно загубил си си телефона. Това също е голямо неразбиране за нещата. Има си диагностични критерии.

Човек може да избере да си влачи депресията с години, да се тренира в самозалъгване, че си е променил изначалната реактивност към живота и т.н., но е хубаво поне да знае, че има и друг, по-лесен път.
И това, че е по-бърз или лесен не го принизява. Когато нямаш нещо, което за "нормалните" е даденост, става нормално да си го набавиш, като критерият е не как или за колко дълго, а само - работи ли. Всичко е честно в любов и война.

много хубави думи...искамм мнение самомот хора които са взимали Ад...помагат ли...от доста години  съм в това състояние но отлагах лечение...забременях всичко отмина ...около 2 г.нямах тава гадно чувство за безразличие живееше ми се...а сега отново е много зле положението и мисля ,че е времее да се лекувам 😔😔😔не знам как бих се.оправила без лекарства