(на картата е даден от Монтана, за да се вижда по ясно движението в описвания район)
Обекти, които може да се посетят:
Пещера Венеца;
Пещера Козарника;
Белоградчишките скали;
Чипровски водопад;
Чипровски манастир;
Лопушански манастир;
Копрински водопади;
Мемориал Балова/Балюва шума.
Първи ден:
Пътува се до Медковец (от София - по пътя за Видин, през Монтана - виж картата; от Лом - може и през Василовци, Дреновци, на Ружинци се излиза на пътя за Видин), на излизане от населеното място внимавайте, табелата за Орешец е точно на излизане от завой и ако не внимавате, може и да се пропусне отбивката.
При влизане в Орешец, следвайте табелите за пещерата, или попитайте хората, те са доста отзивчиви. Точно преди да стигнете пещерата, пътя става еднолентов и затова карайте внимателно, две коли няма как да се разминат. Паркинга е по-голям, гледката от него към равнината е чудесна.
Ако застанете с гръб към тази красота, за пещерата се тръгва наляво, ако тръгнете надясно също няма да сбъркате - след около 150 метра се стига до стара чешма и храм от 16 в (Свети Георги Руян). Храма не е отворен.
До Венеца пътят е асфалтиран, стига се лесно и приятно, пред входа на пещерата има беседки, пейки. Но не се подвеждайте, в самата пещера е по-спортно трасето, ако имате проблеми с клякане, сгъване, не препоръчвам, може да си останете във втора зала.
Пещера "Венеца" е нова, в смисъл - подготвена и отворена за посещения през 2012 г. По-малка от другите известни в района, славата и най-красива сигурно се дължи на разнообразните и цветни подсветки на пещерните образувания, аз лично мисля, че трябва да се види, за да оцени какво богатство имаме в лицето на такива приети за даденост красоти като Леденика, Съева дупка, Магурата.
При обиколката, освен класичиските сталактити, сталакмити и сталактони, може да видите оникс, минерали, на които не им запомних името, и прилепчета.
На 10-на минути път, по пътя за Белоградчик, се намира и пещерата Козарника. От пътя се вижда табела с червен надпис "Пещерата" и това е всичко като упътване към нея. Ние не можахме да я видим, защото имаше някакви забранителни табели.
Посещение на Белоградчик при желание, аз съм ходила там доста пъти и го пропуснах. Белоградчишните скали се разглеждат за около час някъде.
Пътуването от Белоградчик до Чипровци е много приятно, учудващо за района, пътя е на 80% в този вид - хубав, с ясна маркировка.
До Чипровският водопад се стига по асвалтов път, тръгващ от града. След влизане в Чипровци, взимате втората възможна отбивка вляво и карате по улиците, без резки завои вляво и вдясно. А и винаги може да помолите да ви упътят. След около 5-6 км нагоре, преди един рязък завой се вижда малка черна табела за водопада. Аз спрях там и продължих пеша. От там до самия водопад ми отне час и половина със кратки почивки, снимане, пиене на вода и прочие мотливи дейности. На връщане - час без тях.
Чешмичка, от която можете да си налеете вода, преди да поемете нагоре.
(пътеката върви до бистрата река Андровица, но там където има хора, няма начин да няма мръсотия, в реката са хвърляни използвани кърпички, торбички и пр, затова по-добре да си налеете вода от тук)
Пътят малко преди чешмичката става пътека (маркирана в ярко оранжева) - мноооого красива, стръмна на места, лъкатушеща покрай рекичката, с нови мостчета и няколко информационни табели. И мини водопадчета за разкош
Прекрасен е Чипровският водопад, мястото има уникална енергетика. Не ми се тръгваше, но си обещах да дойда пак.
Чипровци също е приятен за разходка, докато си търсиш място за хапване, пийване и, ако време, да посетиш някой друг музей.
Втори ден
Чипровският манастир "Свети Иван Рилски" - отбивката се вижда добре, пътувайки към Чипровци, но на връщане няма табела. Ориентирането става по дървената барака отляво.
Личи си, че манастира е поддържан, отскоро реновиран, приятно е да се разходи човек в него, да запали свещичка.
Лопушанският манасти "Св. Йоан Предтеча" е наблизо, пътя е хубав, от пътя за Монтана се хваща отбивката за Гаврил Геново, има табели, от края на Георги Дамяново се вижда самия манастир. Паркинга отпред е отскоро асфалтиран.
Ако продължите по пътя нагоре, след Копиловци, може да посетите Копренските водопади.
Ланжин скок е съвсем близо, на около 15-20 минути, от сградата на бившия санатариум и от новата база Даяница (една до друга са), има къде да се паркира.
За Дуршин скок се подминават тези сгради и се спира на паркинга до старата хижа Копрен. Пътеката в началото е доста стръмна, после става по-приятно за ходене. Около час в една посока, покрай реката е също толкова красиво, както при Чипровския му събрат.
До водопада Воден скок не съм ходила.
От Гаврил Геново може да се отбиете до паметника на Балова (или Балюва) шума, но пътя е доста лош. Другият начин да стигнете до там е да се върнете на пътя за Монтана и да се отбиете при табелата, вижда се от пътя. До мемориала има ресторант с доста добра кухня, препоръчвам.
Самият мемориален комплекс е доста запуснат, обрасъл, но си има своя чар, ако си падате по такива места. Аз мисля, че историята не трябва да се забравя и ми е тъжно от тези занемарени и отритнати величия. Но всеки с мнението си.
На връщане, ако сте от София, може да спрете и да побъбрите на хижа Петрохан с лай Фидос, ако ви се слушат лакардии. Ще ви се оплаче от тежката съдба на дъщеря си, ще ви поразпита, ще ви даде задачки-закачки, стар хижар и колоритна личност е бащата на Искра Фидосова.
Нощувки:
Не препоръчвам моят избор, къща за гости, която беше на шумно място, с неоправдано скъпа кухня (кафе - 2.50, парченце баница - 3 лв), липса на хавлии и прочие дреболии, които ме подразниха.
Хижа Явор в района е май най-добрия избор, близо е до Чипровския водопад, реновирана, със стопанин-ентусиаст, който дори е маркирал пътеките в района (напр. за Водопада е в ярко оранжево и наистина е от помощ). Разговарях с него по тел., за мое съжаление хижата беше пълна, което също е отличен показател.
Давам координати в скрития текст.
Равносметка:
Два хубави и емоционални дни, в които имаше всичко - и природа, и история, и родолюбие.
С една дума - красота!
#ПътувайИСподеляй #Венец #Чипровскиводопад #Чипровскиманастир