Емоциите не бива да се крият. И радостта и сълзите си показвам пред детето. Така и то се учи да споделя и да не крие емоциите си.
- Публикувана: 8 септ. 2006, 14:53 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2006, 20:01 ч.
Случвало ли ви се е да плачете пред детето?
Гушка ме, казва "неплачкай мамо" , пита къде да ме целуне и после "мамо, мина ли" с най-нежното гласче. Емоциите не бива да се крият. И радостта и сълзите си показвам пред детето. Така и то се учи да споделя и да не крие емоциите си.
Много добре казано.
Да случвало ми се е, а и когато ми се плаче си плача, без да се притеснявам, даже усещам съпричастност от нейна страна.
Да случвало ми се е 1 (засега) път (от преумора и безсилие да й вървя по гайдата 
така да се каже). Йоана много се разтревожи - "Мамо ниней пачи" - бяха думите й - и тази й реакция някак си ми спря сълзите от само себе си 
. Обясних й защо ми е станало мъчно с едно-две изречения казани бавно и от-там нататък не ми се е случвало да плача пред нея 
.
така да се каже). Йоана много се разтревожи - "Мамо ниней пачи" - бяха думите й - и тази й реакция някак си ми спря сълзите от само себе си . Обясних й защо ми е станало мъчно с едно-две изречения казани бавно и от-там нататък не ми се е случвало да плача пред нея . 
Тъй като съм си ревла на общо основание се е случвало да ме видят. Но когато плача на филм примерно не реагират, знаят че това е на `ужким`.
А когато съм плакала от радост, те се смеят.
Виждали са ме да плача от мъка и безсилие и ужасно се разстройха и плакаха доста. Опитвам се да се контролирам- предпочитам да не ме виждат пак точно по този начин.
А когато съм плакала от радост, те се смеят.
Виждали са ме да плача от мъка и безсилие и ужасно се разстройха и плакаха доста. Опитвам се да се контролирам- предпочитам да не ме виждат пак точно по този начин.
Емоциите не бива да се крият. И радостта и сълзите си показвам пред детето. Така и то се учи да споделя и да не крие емоциите си.
Много добре казано.
Да случвало ми се е, а и когато ми се плаче си плача, без да се притеснявам, даже усещам съпричастност от нейна страна.
Когато почина майка и да исках нямаше как да се скрия , само дето Самира -дъщеря ми явно се беше поуплашила , защото после като се поуспокоих ме гледаше бая странно !
за последно снощи - той, с 40 градуса температура - аз , напълно безпомощна.......... 
плакала съм често пред детето си, защото съм емоционална, интересното е, че той разбира защо плача - от радост, от мъка, от безсилие, от гордост.
онзи ден плаках от кеф, защото цял ден викаше Ицо Ботко - демек Христо Ботев и го показваше на една книга, беше толкова горд със себе си
, че аз се разплаках от кеф 
.......
плакала съм често пред детето си, защото съм емоционална, интересното е, че той разбира защо плача - от радост, от мъка, от безсилие, от гордост.
онзи ден плаках от кеф, защото цял ден викаше Ицо Ботко - демек Христо Ботев и го показваше на една книга, беше толкова горд със себе си
, че аз се разплаках от кеф ....... 
Да, случвало ми се е, веднъж научих нещо много лошо по телефона и когато затворих плаках почти на глас. Спасчо дойде при мен, прегърна ме и каза "Няма, няма", целуваше ме, галеше ме, от което още повече се разплаках. Той пък съвсем се притесни. Наложих си да спра.
Беше тъжна картинка.
Беше тъжна картинка.