Прегръщам и говоря, никога не ми е било неловко. Явно му е трудно на човека.
- Публикувана: 8 септ. 2006, 17:14 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2006, 14:39 ч.
Как се чувствате, когато другите плачат във ваше присъствие?
Изпадала съм в доста неудобни ситуации, защото дори когато човека не ми е особено близък се насълзяват и моите очи.
И аз съм така.
И да са ми близки и да не са - първото нещо, което правя е да прегърна плачещия. И така си стоим - прегърнати и си мълчим. Ако той иска да сподели нещо или просто да си излее мъката - прави го. Ако не - не настоявам, защото аз самата адски мразя да ми задават въпроси в такива моменти.
Прегръщам и говоря, никога не ми е било неловко. Явно му е трудно на човека.
И аз така правя. Никога не съм се чувствала неудобно да прегърна плачещ човек, все едно дали сме по-близки или далечни. В такива моменти не мисля каква степен на близост имаме с него. Виждам, че е разстроен и естествената ми реакция е да му помогна с каквото мога.
Искам да попитам един такъв въпрос...как се чувствате, когато ваши близки, приятели, роднини, дори най-близки ваши хора се разплакват по една или друга приична във ваше присъствие...Интересно ми е това, за да разбера аз ли съм само такава, че в такива моменти ми става супер неловко и неудобно, защото искам да прегърна, да кажа няколко утешителни думи на човек, искам да му помогна да се успокои и да го разведря, а не мога... 
Някак си се сковавам, ставам ми сконфузно и се чудя какво да кажа и най-често нищо успокоително и смислено не измислям, най-много някое клише...
От друга страна и аз самата, много много рядко да си изпусна чувствата до такава степен пред някой, но обикновено не искам никой да ме вижда и разбира или утешава, защото повече ме разстройва сякаш това...
И все пак ако попадна в такава ситуация, някой се разплаче в мое присъствие се чувствам някак си длъжна да помогна, а съм като вързана и в ръцете, и в езика
Някак си се сковавам, ставам ми сконфузно и се чудя какво да кажа и най-често нищо успокоително и смислено не измислям, най-много някое клише...От друга страна и аз самата, много много рядко да си изпусна чувствата до такава степен пред някой, но обикновено не искам никой да ме вижда и разбира или утешава, защото повече ме разстройва сякаш това...
И все пак ако попадна в такава ситуация, някой се разплаче в мое присъствие се чувствам някак си длъжна да помогна, а съм като вързана и в ръцете, и в езика
Приеми поста си като моя отговор...
Гледам да успокоя човека. 
Неловко не съм се чувствала, давам адекватен съвет в момента, доколкото мога 
И аз плача. Прегръщам плачещия и рева заедно с него, говоря и успокявам след като хубаво се е наревал.
Така правя и аз.
Неловко, не знам как да постъпя Съчувствието ми е голямо, но не мога да го изразя. Изобщо съм като слон в стъкларски магазин, доста често.
Съчувствието ми е голямо, но не мога да го изразя. Изобщо съм като слон в стъкларски магазин, доста често.
