Как се чувствате, когато другите плачат във ваше присъствие?

# 30 8 септ. 2006, 22:25 ч.

Sf
Мнения: 808

Става ми тъжно... И започвам да отвличам вниманието и обикновено започваме да се смеем през сълзи и сополи Simple Smile

Днес една колежка се разплака по моя вина... Шефът каза да й кажа нещо неприятно - предупреждение... Виждате ли ме мен да правя подобни неща...

Та мина се отпуската - месец и аз чак днес събрах смелост на стълбите да й кажа...
Говорихме, говорихме, тя се разплака, аз започнах да й давам примери с мен, когато аз НЕ получих подобно предупреждение и успях криво ляво... После много вляво успях Mr. Green

Та думата ми беше, че не мога да гледам хората да плачат... Представете си какво му е на човек, за да си позволи да се разплаче пред друг...

# 31 8 септ. 2006, 22:54 ч.

Мнения: 5 577

Може да ви се стори смешно, но на мен ми е още по-гадно, когато някой плаче по телефона, или дори по чата и не мога да го видя. Sad

# 32 8 септ. 2006, 22:58 ч.

София
Мнения: 6 743

Обикновено реакцията ми е да прегърна и да кажа нещо успокоително, било то и клише.Така ми идва от вътре.прегръщала съм и хора които не са ми до там близки дори.Не ми се е случвало да ме отблъснат в такава ситуация или да изразят недоумение - даже напротив Peace

# 33 8 септ. 2006, 23:00 ч.

Мнения: 1 526

Първото което правя е да ревна и аз! Много съм ревлива и аз, а после се успокояваме взаимно...

# 34 8 септ. 2006, 23:02 ч.

Мнения: 6 315

Гушкам и говорим ли говорим.......

# 35 8 септ. 2006, 23:34 ч.

Мнения: 3 818

Цитат на: Вергилия в пт, 08 сеп 2006, 22:54

Да, в такива случаи и на мен ми е гадно. Направо е отвратително. С моя приятелка имахме възможност само да говорим по телефона, докато тя преживяваше ужасен период. Е, направо място не можех да си намеря от безсилието,че не мога да я прегърна, докато я слушам как плаче. Sad

# 36 8 септ. 2006, 23:36 ч.

Мнения: 494

Цитат на: Анджелина в пт, 08 сеп 2006, 19:24

И аз плача. Прегръщам плачещия и рева заедно с него, говоря и успокявам след като хубаво се е наревал.

Започвам и аз да плача тoтова си ми е в кравта Дъ рева. newsm45

# 37 8 септ. 2006, 23:58 ч.

Мнения: 2 212

Благодаря ви, момичета за отговорите... Донякъде е успокояващо, че не съм единствента, точно както казва Umbra Hug

"слон в стъкларски магазин" - точно такова животно се чувствам в такива моменти...
За себе си, и аз се разчувствам от най-малки неща и ако съм сама мога да се разплача на "Don't cry" на Guns'n Roses, но за нещо, което много ми тежи пред друг съм като войн, непоказваща такива емоции Rolling Eyes

# 38 10 септ. 2006, 14:27 ч.

Хубаво е човек да се научи да плаче,със или заради някого.Все пак това е един вид освобождаване на някаква задържана агресия,която ни вреди определено.

# 39 10 септ. 2006, 14:38 ч.

Мнения: 6 155

Кофти ми е, защото и на мен ми се доревава Sad

# 40 10 септ. 2006, 14:39 ч.

Мнения: 4 473

Цитат на: bomboto в пт, 08 сеп 2006, 18:01

И да са ми близки и да не са - първото нещо, което правя е да прегърна плачещия. И така си стоим - прегърнати и си мълчим. Ако той иска да сподели нещо или просто да си излее мъката - прави го. Ако не - не настоявам, защото аз самата адски мразя да ми задават въпроси в такива моменти.

И аз си имам говорител. Wink

А как мразя да се чувствам безпомощна, както за своите, така и за чуждите грижи. ooooh!

bomboto,

Причина:

Причина: