Страховете.

Не мисля,че детето ще изгуби приказното, ако знае, че чудовищата не са истински. Напротив, ще може да ги погледне откъм приказната им страна, а не буквално. Не се тревожи, съзнанието за фикция ни най-малко не уронва престижа на приказката.

Според мен би било жестоко да оставим децата да мислят, че всички баби Яги, зверове, чудовища, зли вълшебници и т.н. са истински. И без това има достатъчно реални поводи за страх.

Ането, надлежно осведомена за несъществуването на това и онова, ми нарисува спящо бебе мамутче, посипано със златен вълшебен прашец   

Никога не гледа сам. Винаги има човек до него.
В това което си написала има доза истина - да, поуката трудно може да бъде видяна веднага от детето. Но нали за това е родителят до него ? - да му помогне и обясни. По тази логика излиза, че децата не бива да гледат и детски филмчета. Ами книжките - те по-различни ли са в такъв случай. Новите интерпретации на някои класически детски приказки и песнички наистина са стряскащи. Наскоро ми попадна касета с приказката за червената шапчица -ами така беше разказано как са изядени с бабата, че  и на възрастен би му станало неприятно.
Какво остава в такъв случай ? Да гледа до предучилищна възраст малоумните скимтения на телетъбисите ? / моля не ме нападайте, зная, че имат много почитатели и някакво скрито въздействие върху детската психика, необяснимо за мен, в общи линии са ми изключително инфантилни/.

Не мисля, че децата не схващат съвсем поуката от анимациите, поне с моето дете не е така. В момента е завладяна от "Търсенето на Немо" и прекрасно разбира, без дори да и обяснявам в подробности, че таткото на Немо е тъжен и търси детето си и, че накрая те се намират и са щастливи. По този повод преди месец гледа и "Чудовища ООД", гледахме го заедно и аз и обясних за чудовищата, които се опитват да помогнат на изгубеното детенце. Тя се впечатли повече от момиченцето, а чудовищата /във филма те са добри/ не и направиха особено впечатление т.е. не я уплашиха.
Естествено, тук има голямо значение качеството на анимациите, книжките с картинки и т.н. и разбира се нагласата на детето.

Много добро впечатление ми направи идеята от една книга да не приемаме, че смелостта е задължително само положително качество, а страхът точно обратното - нейната противоположност, т.е. отрицателно качество.

Струва ми се, че не е необходимо да се подава повече информация, отколкото децата могат да понесат.
Ясно е, че те нямат емоционалната и психологическа зрялост да осмислят някои неща.

Може би се отклонявам от темата, но ми се струва добра идея да помислим за страха и като вид предупредителна система...
Това няма общо с чудовищата на dodo, с които сравнително безболезнено се справих с помощта на капан за сънища, (макар да ми се иска прочитайки Василиса, да съм имала нейният приключенски дух и въображение!).

Това за ирационалните страхове.

Вчера голямата ми дъщеря ме попита - могат ли да я откраднат? И очевидно се страхуваше!!!

С позволение на авторката на темата, а и при желание от ваша страна, ви предлагам да поговорим и за тези страхове!

Погрешно си ме разбрала. Не се отбранявам - няма причина за това. Нали и затова пуснах тема, за да разбера чуждите виждания по въпроса.
Опитвах се да обясня своята гледна точка, нищо повече
Която не е задължително да бъде правилна, за това и се нуждая от тази дискусия

Темата има различни измерения, защо да не поговорим за всички тях 

Моят голям син се срахува от бедствия. Когато имаше големи урагани в САЩ, гледайки по новините какво става ,изпадаше в див ужас .Сега, започне ли буря, или просто задуха по-силно изпада в луд страх. Наскоро се събудих посред нощ, и го видях че е легнал на китеника до нашата спалня  . Обяснявам, мисля си че вече е достатъчно голям да разбере,че всичко е въпрос на климат и т.н., но ефекта е 0.

Мисля, че е време за един по-обстоен урок по география.
Освен това му купи някакви неща, които ще му помогнат да се почувства по-сигурен - например фенерче, треньорска свирка... неща, с които по-лесно би могъл да бъде открит, ако се загуби.
защо не му разясниш и елементарните правила на безопасност при ураган, ако толкова се страхува?

това се отнася и за земетресенията (моят голям страх)
малка не малка, показала съм й къде трябва да стои в случай на земетресение (под касата на вратата или под голямата маса), какво не трябва да прави (асансьор, балкон) и т.н.
Тези мерки не решават въпроса абсолютно, но все пак помагат на малчовците да се чувстват по-сигурни.

Вердад, колко е голяма голямата ти дъщеря?
ако е малка... надали остава сама, за да бъде открадната. Ако е голяма... над десет или в началото на пубертета... можеш да й вземеш някакъв спрей за самозащита.

Подкрепям Анда за урока по география!

Дъщеря ми е 7 годишна и това, което направих след задаването на въпроса беше да я похваля, че мисли за сигурността си и да припомня някои основни неща за които се опитваме да разговаряме напоследък - говоренето с непознат, евентуалната й реакция, ако някой й каже, че е дошъл да я вземе (от училище), защото аз или баща й не сме в състояние, ако докато кара колело, до нея спре кола и пр.

Всичко това обаче ми се струват готови шаблони (взаимствани от съответна литература), които в момента вършат работа, но едва ли са достатъчни.

Предлагам ви "научна класификация" на страховете по възраст, макар и повечето от нас да са достигнали до нея от собствен опит:

"На 1 годинка - страх от изоставяне, шумове, падане, животни, баня и лекари;
На 2 - от изоставяне, непоследователна дисциплина, хигиенни навици, време за лягане и лекари;
3 годинки - животни, хигиенни навици, време за лягане, чудовища и призраци, нощното напикаване и инвалиди;
На 4 се повтарят някои от изброените плюс загуба на родител, смърт и нараняване;
От 5 до 10 години - някои от ранните детски страхове продължават, но докато някои отпадат, се появяват други - да не закъснееш в училище, социално отхвърляне, критика, нови ситуации, крадци, развод, физическа опасност и война;
От 10 до 16 - добавя се страхът от отвличане, да бъдеш сам в тъмното, инжекции, височини, похищение, самолетни и автомобилни катастрофи, сексуални взаимоотношения, наркотици, говорене пред публика, училищни изяви, тълпи, слухове..."

Признавам си, че за някои от тях, просто не се бях замисляла!

Урока по география съм предала, и той разбира, до момента в който започне да духа. Каквото и да сме говорили преди това, всичко му се изпарява от главата  . Да не говорим, че и в училище им обясняват много от нещата, особено за природните бедствия.
 Когато го обхване паниката и блокира. Явно наистина страха му е голям.