Ходили ли сте да се изповядвате?

Да, много пъти.
Какво се прави?- Ами, първо се покланяш и целуваш кръста, Библията и икона. След това се изповядваш. Много хора си казват, че нямат никакви грехове, но на практика ние всеки един ден волно или неволно грешим. За да можеш да отличиш греховете има издадена книжка с въпроси, която ти помага. Свещенникът ти дава напътствие какво да направиш. Например на мен много ми тежеше, че не бях до баба ми и дядо ми в последните  дни от живота им. Някои ще кажат, че това не е грях, но си беше страшно голям и си сънувах кошмари редовно. Изповядах го и ми казаха какво точно да направя. След това ми олекна. Същото и с ходенето при гадател. В едно изречение се крие смисъла на изповедта: "Осъзнатият грях е пътят към спасението."
След това коленичиш, свещенникът те покрива с част от дрехата си и чете специална молитва.

След изповед не значи, че греховете са простени, а това е крачката, за взимане на причастие, което те доближава до Бог. Греховете не са простени и забравени, но там горе ангелите ще се молят за твоето избавление.

Миналата година се върнах много нещастна от България и благодарение на една изповед не изпаднах в депресия. За мен това беше спасението.

Не съм се изповядвала, но имам желание да го направя. Доста съм съгрешавала, признала съм си греховете отдавна, разкайвам се за тях. Но мисля, че имам нужда и от изповед...
Сега, особено след поста на Калинка, съм съвсем сигурна, че бих го направила.
Калинка, би ли споделила, моля те, ти къде се изповядваш в България. За мен би било важно и свещеника да ми вдъхва доверие, да е истински Божи човек...

Мислила съм да го правя, после реших, че е лицемерно. Какво се получава - правиш си грехове, изповядваш ги и хайде на чисто пак. Знам си греховете, разкайвам се и може би част от изкуплението е да си ги носиш и осъзнаваш.

Да, изповядах се за първи път по време на Коледните пости. Почувствах се много добре, свещеникът беше на много високо ниво, умее да предразполага човека срещу себе си (защото малко или много всеки се притеснява), умее да изслушва, излъчваше някаква невероятна доброта и разбиране. Споделих с него неща, които ме тормозеха отдавна и с които исках да се преборя - даде ми безценни съвети, вдъхна ми спокойствие, почувствах се чиста като сълза - невероятно е, не напразно изповедта е едно от тайнствата. Така ми олекна - нямам думи да опиша как се почувствах. По принцип целта на изповедта е да излекува душата на човека, а не да те кара да се чувстваш виновен, да вдъхне надежда, а не да се отчаеш, че не можеш да се пребориш със слабостите си.

За спора с неверниците: това, което днес много по-успешно от църквата манипулира съзнанието на масите, е телевизията и медиите въобще - моделира общественото мнение без изобщо да се усетите, че ви будалка, кара ви да мислите точно в желаната посока, изкривява истината така, че всеки да си извади погрешни изводи.

Лора, за съжаление, докато бях в България не ходех толкова често, защото не се бях докоснала до силата на изповедта. Но майка ми ходи при един възрастен свещенник и мога да я попитам в коя точно църква.

Интересното е, че моят изповедник тук е холандец, който е станал православен монах преди 10 година. В негово лице виждам духовността, която всеки един свещенник трябва да притежава. За съжаление, не бяха много подобните, до  които съм се докосвала в България, но това, разбира се, не значи, че ги няма. За съжаление, средата и  обществото си оказват влияние и върху тях, но се надявам след 20- 30 години духовността да е над всичко и при тях.

Първата крачка е трудна, но след това човек се чувства по-различно. Наистина обнадежден и пречистен. Мисля си, че хората, които не пристъпват с истинска нагласа за разкаяние / примерите за грешник, разкаял се и хоп....забравени грехове/ всъщност лъжат себе си и не постигат нищо с това.   

Не.

Ню,не го казвам с подигравка, а с чувство за хумор.....А ти си остра  не за първи път.Но не се  отказвам да се опитвам да те харесам .....

Ако трябваше всеки да пише точни и ясни отговори , щеше да е отегчително , Да , Не.....А и  е нормално една тема да се разводнява и да се разкрасява ......така е ...... прескачай като те дразни.....

Успех в намирането на себе си и на щастието

Надявам се Ню да не се сърди, но искам да попитам тези, които са се изповядвали - как започвате изповедта - с нещо, което ви тежи или чакате свещеника да ви зададе пръв въпрос?

При мен беше така - най-напред свещеника ми обясни кои са греховете - те са три вида - спрямо Бог (неверие, идолопоклонничество и т.н.), спрямо другите (лъжа, убийство, завист и пр.) и спрямо себе си (т.е. човек не трябва да бъде немарлив към себе си, не е достатъчно да каже "нали не вредя на друг"). След което започнах с това, което най-много ме тормозеше. По принцип подробностите не са толкова важни, а същината на проблема. Не е необходимо някакво хронологично изброяване, а по-скоро резюмирано, обобщено изложение на проблемите. Дано да съм била полезна, защото и моят опит не е кой знае колко богат. При всички случаи ползата е за този, който се изповядва, а не за духовника - той просто си върши работата.

Маги, внимателно използвай думата 'неверници'.
Да не съдим кой какъв е.
Напълно съм съгласна за манипулативната роля на медиите, обаче
В крайна сметка едно нещо, винаги се замества с друго, когато първото вече не върши работа.
 

Я, Лени, здравей! Май и в друг спор сме влизали с теб, ако си спомням добре. Значи, като казвам "неверници" имам предвид тези, които открито казват, че са атеисти и които не зачитат църквата като институция, изтъквайки нейната комерсиална и манипулативна роля. Не се засягай лично, не искам да обидя никого, споря повече за спорта, а не се нахъсвам. А към теб питая най-добри чувства, дори си ми много симпатична и с удоволствие чета постингите ти.

Ами да беше пуснала анкета с Да и Не. Аз също го асоциирам с психотерапевт. Само че той не ти опрощава греховете. Поемам вината за греховете си. Ако можех да ги стоваря на някой друг - свещенник, Господ, сигурно щеше да ми е по-лесно. Какво значение има как става? Формалности. Трябва ли да се молим само в църква или може вкъщи. Господ различно ли се отнася, когато му носиш дарове и се молиш в църквата, или когато се молиш на друго място.

Аз съм агностик. Отричам църквата като институция, обвинявам служителите в корупция/не всички/. Не отричам Господ. Но ненавиждам войните, които се водят УЖ в негово име.

Не, Маги, не съм била аз или поне не помня да съм участвала в теологични спорове.
само мога да се радвам, ако българската православна църква привлече повече хора за духовната си кауза. разбира се, има дълбока невяра в мен, че това някога ще се случи, затова църковните практики ми се струват странни и неразбираеми.
Иначе, за изповедтта - и аз мисля,че момичето трябва да потърси  истинско духовно лице, а не някой от тези, които след служба и носят към къщи сакчетата с кексове, яйца, жито и шоколадови бонбони.
Мисля, че духовно лице може да се намери и в най-неочаквани места и  храмове. Истинските свещеници си личат от километри.

това ми напомня за една наша  случка по-миналата година на разходка в Болония, в една малка църква на входа седеше  свещеник, който явно искаше да си говори с хората, та се поспряхме и си поприказвахме.  
Неговата благост, интелигентност, умереност, деликатност, знания  и мъдрост наистина и до момента ме карат буквално да благоговея. Имам чуството, че този човек изигра голяма роля в живота ни.
Аз му разказах за моята религия, той се оказа , че знае, проведохме невероятно интелигентен и духовен разговор, беше незабравимо.
Аз зададох хиляди въпроси към него, а той към мен, накрая човека ни благослови, без никакви аргументи за неверничеството ми, и независимо от това, че  по-скоро приемам църквата , като институция с политическа, а не с духовна роля. Беше страхотна среща от която аз останах много обогатена.

приключвам участие тук, за да не оспамвам темата още )