Как успявате, да останете толкова силни, че да не обръщате внимание, аз явно съм свръх чувствителна, че не спирам да рева и ми е адски болно.
- Публикувана: 20 окт. 2020, 21:54 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2021, 11:25 ч.
Колегите
Явно затова те "мачкат". Виждат, че си по-слаба и е много лесно, нищо, че е подло. Така е и в училищата. Освен да покажеш твърд характер незнам, как иначе ще стане. Можеш да се жалваш колкото искаш, но едва ли ще помогне.
Ако действително не си замесена в интригата нямаш повод да се чувстваш тъпо и да се срамуваш. Върши си работата изрядно, не се включвай в обсъждане и злословене, не споделяй лични неща, бъди любезна и приветлива, но спазвай дистанция. Не им давай повод да те въвличат в разни схеми и инсинуации. Ти си назначена на работа, там не е градинско парти, че да си близка със всички. Ако имаш въпроси или трудности се обръщай се към прекия ти началник за помощ, не към колежка.
колегите ми направиха една интрига и от цялата работа излязох аз виновна, ...Как би постъпил?
Държиш се като жертва и не смееш да им се опънеш. Приказката за Пепеляшка тук не важи - няма принц, който да те направи принцеса. Когато имаш някакъв проблем за решаване - отиваш при прекия си ръководител и го поставяш. На него може да му е неприятно, но това е негова работа. А на въпросните колежки няма да им се даваш и да подвиваш опашка дори с риск да стане скандал. Те натискат, защото ти поддаваш.
Жалбите към шефа едва ли ще помогнат. Най-много да им направи забележка, а после те ще се озлобят още повече. Аз имах една колежка, която не понасях. Помолих шефката да ни сложи в различни смени да не се засичаме. Шефката се усмихна и напук ни сложи в еднакви. И добре направи. Много скоро се сприятелихме с колежката, даже си станахме много близки приятелки. Та или се стягаш или ще търпиш безкрай.
Не да подава жалби, не да се оплаква, а да се обръща към нещо за оперативни неща, за проблеми в работата, които няма правомощия като работник да разреши или не са от нейната длъжностна характеристика. Част от преките задължения на шефа е да подпомага, консултира и т.н. работника при изпълнението на съответните задачи за длъжността. Делово.
На работа не е като в началните класове -не сте приятели и най-вероятно няма да станете- т.е. няма разумна причина с колеги от един месец да разменяте ФБ, ИГ и т.н. Затова са го измислили 'small talk' . Да си знаеш за следващия път.
Андариел е права. Работата на менаджерите е да направят така, че да върви работата. Твоите изглеждат разумни- използвай го. Много е важно да запазиш спокойствие и де не се поддаваш на провокации. Не се оплакаваш, че Пенка ти се муси, а искаш от прекия ръководител ясно да дефинира кой, как за кога трябва да направи еди-какво-си и да го направи достояние на всички. Ако колегата Х има проблем с качеството на работата ти - учтиво питаш за какво иде реч и как точно Х вижда решението. Ако не може да обясни проблема и/или предложеното решение не те удеовлетворява - любезно го пращаш да дискутира с шефа.
Андариел е права. Работата на менаджерите е да направят така, че да върви работата. Твоите изглеждат разумни- използвай го. Много е важно да запазиш спокойствие и де не се поддаваш на провокации. Не се оплакаваш, че Пенка ти се муси, а искаш от прекия ръководител ясно да дефинира кой, как за кога трябва да направи еди-какво-си и да го направи достояние на всички. Ако колегата Х има проблем с качеството на работата ти - учтиво питаш за какво иде реч и как точно Х вижда решението. Ако не може да обясни проблема и/или предложеното решение не те удеовлетворява - любезно го пращаш да дискутира с шефа.
Винаги, когато добавям/ме добавят колеги на фб, ги слагам в списък ''ограничени'' и не виждат абсолютно нищо. Ако след време отимам доверие в тях и си паснем, им махам ограничението.
Докато работех на въпрос за ФБ - отговарях, че нямам.
На работа сме, няма нужда да ми знаят личния живот.
Нито аз съм се вълнувала от ФБ сприятеляване с колеги.
Но клюкарите бяха издирили профила на дъщеря ми и видели бременни снимки. Постоянно питаха кога ще ставам баба. А тя хем не искаше да се знае предварително, хем сложила такава публична.
На работа сме, няма нужда да ми знаят личния живот.
Нито аз съм се вълнувала от ФБ сприятеляване с колеги.
Но клюкарите бяха издирили профила на дъщеря ми и видели бременни снимки. Постоянно питаха кога ще ставам баба. А тя хем не искаше да се знае предварително, хем сложила такава публична.
Моят опит в България е изключително кратък, но случките са ми останали като спомен. Три години по-късно ми е смешно,но тогава никак не ми беше. Тъкмо завършила университета,моя милост лети в облаците,че си е намерила работа в реномирана счетоводна къща... Ще се покоряват върхове, ще се учат нови неща... Заредена със свръх мотивация. Но! Такъв колектив ми се падна,че ми скриха наивната шапка. В офиса съм се държала както и в извън него. Учтиво, премерено и абсолютно затворена към случващото се в личният ми живот. Всички дами в колектива бяха по-възрастни от мен и от сутрин до края на деня се оплакваха от житейските им несгоди. С всеки ден мотивация ми гаснеше. Обявиха ме за темерут. Наричаха ме ледника. Обвиниха ме, че съм потайна и не си давам ФБ, макар да нямам, но те били намерили профил с моите имена. Клиент веднъж ми направи комплимент за косата, а те му казали,че имам въшки. Отслабнах, а те констатираха,че вземам наркотици. Не пия алкохол и това изкоментираха. Накрая ми дойде в повече вниманието им към мен извън работното място и проведох разговор с началника ми. Уволниха ме, причината беше,че не съм открита и не може да ме опознае. Работата всеки можело да я свърши,но те си търсели човек,който да е напълно открит за личният си живот. Не сме били роботи само да работим. Ако някога се върна в България изключително се надявам да попадна на работодател търсещ човек с желание единствено да се учи, развива и работи. Извинете за дългият пост.
Сбъркана работа-търсели човек, който да е напълно открит за личния си живот! Ами този човек да не би пък да е длъжен да споделя такива подробности.
Сбъркан колектив, начело с началника.
Много често цари един провинциализъм и невъзможност за разделение на личния от професионалния живот.
Сбъркан колектив, начело с началника.
Много често цари един провинциализъм и невъзможност за разделение на личния от професионалния живот.
Аз съм от малък град, манталитет явно. Преживях го. Към авторката: Кали си характера, не ги преживявай толкова нещата. Трупай опит и знания, старай се да си максимално ползотворна на работното място. Това е от значение. Останалите са само колеги. Всеки да си върши работата. Психиката ти е нужна за развитие на личностният потенциал. Ако можех да се върна назад във времето това бих казала на себе си и голямото преживяване на уволнението. Запази себе си и гради самочувствие основано на лични професионални качества, а не мачкайки някой. Успех!
Моят опит в България е изключително кратък, но случките са ми останали като спомен. Три години по-късно ми е смешно,но тогава никак не ми беше. Тъкмо завършила университета,моя милост лети в облаците,че си е намерила работа в реномирана счетоводна къща... Ще се покоряват върхове, ще се учат нови неща... Заредена със свръх мотивация. Но! Такъв колектив ми се падна,че ми скриха наивната шапка. В офиса съм се държала както и в извън него. Учтиво, премерено и абсолютно затворена към случващото се в личният ми живот. Всички дами в колектива бяха по-възрастни от мен и от сутрин до края на деня се оплакваха от житейските им несгоди. С всеки ден мотивация ми гаснеше. Обявиха ме за темерут. Наричаха ме ледника. Обвиниха ме, че съм потайна и не си давам ФБ, макар да нямам, но те били намерили профил с моите имена. Клиент веднъж ми направи комплимент за косата, а те му казали,че имам въшки. Отслабнах, а те констатираха,че вземам наркотици. Не пия алкохол и това изкоментираха. Накрая ми дойде в повече вниманието им към мен извън работното място и проведох разговор с началника ми. Уволниха ме, причината беше,че не съм открита и не може да ме опознае. Работата всеки можело да я свърши,но те си търсели човек,който да е напълно открит за личният си живот. Не сме били роботи само да работим. Ако някога се върна в България изключително се надявам да попадна на работодател търсещ човек с желание единствено да се учи, развива и работи. Извинете за дългият пост.