Как да го науча...?

Pro4eti v knigata na Spok mislq , 4e ima6e ne6to po tozi vypros . Ne se ostavqi na edna top4ica da te razigrava. Kolkoto i da sa ni mili i sladki , vse pak trqbva da ima nqkakvi ramki na povedenie ( makar i da sa tolkova malki). I tova 4e ne gi nosim po cql den i ne ni kysat nervite s glezotii ot tipa da ne sa sami i da zaspivat sled stotici "rituali" nalojeni ot samite tqh syvsem ne ozna4ava , 4e sa li6eni ot liubov i vnimanie , podkrepa , zagrijenost i t n. Nqma ni6to po-lo6o ot maika gotova da se pod4inqva na deteto si na vsqka cena , pak kazvam - dori i da e tolkova myni4ko!

Никога не ми се е налагало да друсам, защото още от новородено моето дете заспива при мен. Дори спа в леглото ми първите 3 месеца. След това приспиването се състоеше в лягане на леглото до нея докато заспи. Никога не съм друсала. Децата усещат всичко, и когато ги друсаш, за да се "отървеш" по-бързо от тях, те разбират това и тогава стават неспокойни и не могат да заспят. Образува се един затворен кръг: майката друса все по-силно, ядосва се все повече, детето става все по-неспокойно, защото усеща тревогата й и така двамата взаимно подхранват напрежението, докато то не ескалира или единият не се поддаде на умората.

За да не се получава такъв затворен кръг, аз лично никога не съм отивала да приспивам дъщеря ми с мисълта да "успея" за 10 мин да я приспя примерно. Приспиването за мен винаги е било един приятен момент на гушкане, гукане, взаимност, която не мога да дам на никой друг по същия начин, по който я давам на детето си. Аз приспивам детето си с нагласата, че това е едно от най-приятните занимания за деня, което не желая да съкратявам насилствено. Не си гледам часовника, за мен времето спира и на света сме само аз и детето ми.

Уви, тези дни минаха, детето ми вече ще е ученичка. Но мога съвсем откровено да кажа, че и до ден днешен си позволявам доста често да "приспивам" дъщеря си. Отделям няколко момента САМО за нея, когато времето спира, и имам чувството, че тези моменти са едни от нещата, допринасящи за нашата силна връзка. Не ме е срам да го призная, че все още изпитвам удоволствие, когато тя е в прегръдките ми, сложи глава на гърдите ми и я усещам как се отпуска блажено в сън. Тези моменти за нас са райски. Мога само да ги пожелая на всеки.

И последно: малко съветче, за тези, които ме разбират за какво говоря: днешният забързан свят образува стрес на всички. Нека не образуваме стрес на малките си бебета, като ги храним и приспиваме по часовник, като им поставяме норми за всичко, дори още преди да са имали възможността да се осъзнаят като тела, човешки същества и ,евентуално, личности.
Смятам, че има достатъчно време да се научат да се движат с бързата походка на 21 век. Нека им дарим, докато са деца, един остров на блаженство, който да ги крепи в бурното всекидневие. И нека подарим на себе си това райско кътче от времето. И двете го заслужаваме.

За мен времето за приспиване е свещено!

Мога само да съжалявам майката, която смята, че грижата за детето й я превръща в роб.
Горко и тежко на децата ви.

ПП Не проповядвам 24 часа отписване и саможертва. НО! Едно бебе има съвсем различни нужди от едно по-голямо дете. И, за първата година от живота му, грижите наистина са доста.
Една майка може да бъде отпочинала само когато има весело и спящо дете. А такова дете е детето със самочувствие, че когато и да даде сигнал, майката ще е насреща. Дете, което се оставя да реве, което се насилва, то няма самочувствие. То винаги ще мрънка, за да му се обърне внимание. Защото точно внимание му е липсвало в началото на живота му. Толкова е елементарно като логика.
Не разбирам логиката на майките, които се впускат във въображаема борба за надмощие с немощните си рожби. Хора, не разбирате ли, че бебето НЕ РАЗБИРА от интриги. Единственото, от което то разбира, е топлината на майката.