Публикувана: 11 септ. 2006, 15:36 ч.
Последно мнение: 12 септ. 2006, 13:57 ч.

Защо сме единни...

2 005
37
1

1
2
3
Всички

11 септ. 2006, 15:36 ч.

Мнения: 3 423

... в съжалението си към някого,
пък кръстосваме шпаги, като четем
за обикновените радости на друг?
Ето, въпросната Пухи пусна мухата,
че и е писнало от всичко, пък ние
се обединихме да разубеждаваме,
че животът всъщност колкото и гаден,
поне е дълъг и може и на нейната
улица да грейне слънце.
Други пък потребителки току се изфукат,
че я са си купили нов сутиен, я колегата
им намигнал, я на детето пробили 3 зъба
за една нощ, я чужбинският компир по-
благ от самоковския, пък ние изведнъж
вадим цялото си натрупано коравосърдечие
и почваме една през друга да плюем,
колко маловажна е споделената радост
в очите ни. Е, някои майки изразяват сърадост,
ама и те биват разпарцальосани по етапен ред.
Защо?! Защото, като има един нещастен, ние
се изказваме от висотата на моментната ни
хормонална уравновесеност, пък чуждата радост,
видите ли, конкурира нашата и оскотяваме...
Защо? Кажете вие!

# 1 11 септ. 2006, 15:40 ч.

Мнения: 11 315

Е, точно ти пък ли намери да питаш, като знаеш отговора Wink

. Цяла скала нарекоха на теб
Аз пък мисля, че щом на мен не ми е добре, то нека и на Вуте да е зле.
Нека да ме опровергаят Peace

# 2 11 септ. 2006, 15:44 ч.

София
Мнения: 38 499

Пуста българска завист бих казала. Естествено е да "съчустваме" на някого, а да ни е готино на душата, че има и по-зле от нас. Също толкова естествено е да оплюем някого, който е по-добре от нас, за да го свалим на нашето ниво, за да не ни се пропука с мъка изграденото самочувствие!

Но тук, във форума е имало много радостни теми за радостни неща, които са се случили на някого, които са си оставали такива!

Hug

# 3 11 септ. 2006, 15:46 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 448

Знам ли.Всички сме различни, различни неща харесваме, различни неща ни дразнят, НО все пак си и приличаме.Ако някой може да отговори на въпроса ти-евала.Аз не съм от тези хора.Всеки пише това, което мисли, чувства и т.н.Един път мненията може да са ни различни, а друг път да съвпадат.Не може всички да мислим еднакво, за това се получават и разногласия.Но пък е хубаво когато сме единни Hug

(за доброто имам предвид Laughing

).
Не винаги чуждата радост ни дразни или нещо си там.Това вече си е до човек.Аз се радвам, когато чета на кое дете му пониква зъбче, кой си купил хубава спирала, или някакъв грим, кой си купил нещо за дома, раздвам се, защото много от нещата ги преживявам и аз.Става ми тъжно, когато чета тъжни теми.Хора сме си, различни сме, реагираме различно.
Наистина незнам с точност защо се случва такаnewsm78.

# 4 11 септ. 2006, 15:47 ч.

Мнения: 1 416

Защо ли? Просто винаги е по-лесно да съчувстваш на братското нещастие, а не - да се радваш на чуждото щастие. Такива сме си... В болка и радост, съизмерваме се, сравняваме се, съзтезаваме се. Като бършем хорските сълзи и окуражаваме, истината е, че изпитваме задоволство... Ето, не сме толкова зле, колко по-нещастни хора има, колко провалени души бродят наоколо...
А когато някой е щастлив - успехът му ни заплашва...

Малцина са хората, които истински съчувстват и истински се радват на ближните си. За тази работа трябва не само сърце, а и интелект и самокритичност...

# 5 11 септ. 2006, 15:50 ч.

Мнения: 4 555

Това сега в стихотворна форма ли е или какво?! Thinking

# 6 11 септ. 2006, 15:52 ч.

Мнения: 2 212

Едно любимо стихотворение завършва така:

"Човек е жив, додето може
на чужда радост да се радва."

Георги Константинов

# 7 11 септ. 2006, 15:53 ч.

Мнения: 4 473

Човек в нещастието си има най-голяма нужда от това да се почувства значим в нечии очи, живот или мисли. Няма човек, който да не е изпадал в подобно състояние на песимизъм, обезвереност, самосъжаление, чувство за безполезност и нечия тежест...Колкото по-силен е един човек (като психика) толкова по-рядко му се случва, но пък случи ли му се - значи нещата са повече от сериозни. По-слабите хора по-често могат да бъдат видяни в това състояние, но пък и по-лесно излизат от него.
Щастливият човек и без да получи възхищението на околните (без връзка с въпросното щастие) ще е щастлив и само с виновниците за щастието му.
Не вярвам да има нормален човек, когото чуждото нещастие да го оставя равнодушен, още по-малко доволен.

# 8 11 септ. 2006, 15:53 ч.

Мнения: 5 577

Идат ми думите, взучат в мислите ми ... но не мога да се изразя. Няколко пъти почвам, и няма смисъл написаното.
Но е така, Лиска е абсолютно права. Необяснимо права.

# 9 11 септ. 2006, 15:55 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

На мен пък ми направи впечатление, че докато не се знаеше как е Пухи, всички бяха разтревожени и когато се разбра, че е добре, тогава някои тръгнаха да я съдят защо е пуснала мухата и е избягала и въобще много грозно стана на фона на 7-8страници съчувствие.
Не знам защо така се получава, аз също съм била критична, но само към определени теми, напр. "търся работа" - съгласете се, че много са хората, които търсят или "спряха ми водата" - ми и моята я спират, но не се оплаквам на цял форум. Както и да е, такива сме си и не ме е срам да си го призная, но аз и в радост и в тъга подкрепям, само да не е някоя дребнавост, за която споменах.

# 10 11 септ. 2006, 15:55 ч.

Мнения: 1 113

Браво, Лора, благодаря ти, че облече мислите ми в думи, подписвам се с две ръце под постига ти! Heart Eyes

# 11 11 септ. 2006, 15:56 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Цитат на: Вергилия в пн, 11 сеп 2006, 15:53

Съвсем обяснимо права е, Верги.
И аз така - започвах, трих, затварях и пак отварях прозореца. Много ми се иска да и опонирам, но не мога. Жалко.

# 12 11 септ. 2006, 15:57 ч.

Мнения: 253

Цитат на: Лора в пн, 11 сеп 2006, 15:47

Напълно съм съгласна. За съжаление са малко хората, които са истински и искрени Sad

# 13 11 септ. 2006, 16:03 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

имаше един период в живота ми, когато си задавах подобни въпроси за хората. много ми беше трудно да възприема лошотията и не можех да си обясня как има по света хора , които мамят, убиват, системно тормозят близките си. това ме правеше много тъжен човек.
казах си , че не мога да променя останалите. реших да направя собствения си живот и този на семейството си по-добър, отидох в държава с ред и закони, срещнах мъжа си, с който сме на една вълна и така....
няма отговор на въпроса ти. хората са различни. всеки с целите и идеалите си, с манталитета си....
няма оправия, ако питаш мен. виж какво става по света....
случай с моя приятелка. бяхме много близки, когато аз бях "в калта". съветвайки ме и покровителствайки ме се чувстваше силна и уверена. в момента, в който си стъпих на краката и видя, че се оправям сама, се отдалечи. беше започнала да взима и антидепресанти и да ходи на терапевт......

# 14 11 септ. 2006, 16:06 ч.

Sf
Мнения: 808

Защото в темите, когато някой споделя нещо хубаво и се хвали за нещо, ние не пишем. Прочитаме, усмихваме и подминаваме. Не ни върви да пишем: "Браво, радвам се, гордея се с теб/вас... "

Докато в тежките теми, всички имаме сърца и сме съпричастни!!!

На мен пък са ми странни темите Как се преценяваме себе си, нивото си, нивото на форума...
Защо ни е да ги определяме и да внасяме допълнително напрежение...

# 15 11 септ. 2006, 16:10 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Всяка коза за свой крак.
Мога да отговарям само от свое име.
Анализите не са силната ми страна, пък и, честно казано, не виждам кому са притрябвали. newsm78

# 16 11 септ. 2006, 16:12 ч.

Мнения: 1 616

Може би защото сме свикнали да омаловажаваме щастливите моменти, а да смятаме страданието за нещо много по-важно и сериозно. А всъщност понякога да намериш щастието е също толкова трудно, колкото да се пребориш със страданието.

# 17 11 септ. 2006, 16:31 ч.

Мнения: 779

Има хора и Хора.

# 18 11 септ. 2006, 16:39 ч.

Мнения: 6 167

незнам.
народопсихология.

# 19 11 септ. 2006, 17:01 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Карина в пн, 11 сеп 2006, 15:50

Това сега в стихотворна форма ли е или какво?! Thinking

Да, поетеса съм с тик към ентъра.

Цитат на: ester в пн, 11 сеп 2006, 15:52

Колко е хубаво! И просто. Или може би затова хубаво.

# 20 11 септ. 2006, 17:05 ч.

Мнения: 2 792

Защото, независимо от характер и ценостна система сме състрадателни, което е хубаво.

# 21 11 септ. 2006, 17:12 ч.

Мнения: 918

Нещастието има много лица,
щастието е едно и също.

Аз също рядко пиша, в теми, по радостни поводи. Не ме бива, затова не се напъвам Tired

Но, винаги ги чета, защото ме карат, да се усмихвам Grinning

# 22 11 септ. 2006, 17:14 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 295

Цитат на: звезделина в пн, 11 сеп 2006, 17:12

Но, винаги ги чета, защото ме карат, да се усмихвам Grinning

Ето това е и моят отговор Peace

# 23 11 септ. 2006, 17:25 ч.

Мнения: 920

Нямам търпение Пухи да се зъзстанови, за да почна да се заяждам с нея. А съм гледала теми с по 5-6 стр. поздравления за бременност, за рожден ден. Така че не съм съгласна с Лиска.

# 24 11 септ. 2006, 17:37 ч.

Мнения: 1 866

Ами все пак е хубаво, че сме състрадателни. Българите сме такива в повечето случаи. В една друга страна където живях хората не бяха такива. Може да си смазан от мъка и никой няма да се сети да ти каже една дума - иначе са любезни, по-любезни от нас българите, ама хич не им пука за теб. Там е обичай като те срещне някой задължително да те пита : "Как си?" и задължителният отговор е "Добре". Един ден реших да си направя експеримент да отговарям " Зле!". Или оставаха като треснати, бяха шокирани от отговора ми като че ли не е позволено да си зле!!! или пък ме подминаваха, защото даже не обръщаха внимание, че казвам, че ми е зле...А иначе завистливи хора има навсякъде и на тях точно им е трудно да се зарадват на щастието на другите.

# 25 11 септ. 2006, 20:43 ч.

Мнения: 3 818

Цитат на: strelche® в пн, 11 сеп 2006, 15:53

За кой ли път сме на едно мнение Heart Eyes

това мисля и аз- че когато видим щастлив човек, знаем, че той няма нужда от нас, докато нещастният- да.

# 26 11 септ. 2006, 21:22 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Признавам си, че рявко пиша в поздравителни теми / освен, ако не са за бебе, рожден ден/...Ако е за предмет, просто не знам какво трябва да напиша.

Форума е отражение на живота и все пак не е. Ако в действителния живот имаш проблем и си нещастен, няма 100 човека да ти кажат: "Нещата ще се оправят" . Ако обаче си купуш нещо, някак си е по-лесно за другите да ти кажат: " Честито".

Иначе за станалото с момичето. Има една тенденция във форума, а именно един като подхване една песен и другите следват. Независими дали ще е окуражителна, осъдителна, подигравателна или каквато и да е. Затова и форума и написаното в него не е 100 % разрешение на проблемите ни. Място е,където да си излеем мъката, но за много от нещата, полезните и стойностни съвети би трябвало да идват от други места / например специализирана помощ/.

# 27 11 септ. 2006, 21:44 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Кифлата в пн, 11 сеп 2006, 17:05

Защото, независимо от характер и ценостна система сме състрадателни, което е хубаво.

Така е... Някои наистина се притеснихме за пухи, без тайно да злорадстваме.

# 28 11 септ. 2006, 23:54 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: lala в пн, 11 сеп 2006, 17:37

Много си права. И на мен ми се е случвало в същото това общество да казвам, че ми е зле, а отсрещната страна по навик да кима "аааа, добре", без изобщо моят отговор да я е докоснал.
Много си права.

# 29 12 септ. 2006, 00:05 ч.

Мнения: 6 167

От няколко дни ме търси приятелка по кюто и все пита " Тук ли си" и тн.
Днес се засякохме и тя ми каза, че е бременна.
Аз се зарадвах много, и се разплаках.
Казах й " Мария, страшно много се радвам, плача в момента"
, а тя ми отговори " Е, айде беее, чак пък толкоз"

Стана ми ужасно мъчно
Все едно се усъмни в това, че някой може да се разплаче от радост за нея.

Последна редакция: вт, 12 сеп 2006, 00:11 от Lennie

# 30 12 септ. 2006, 00:14 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Lennie в вт, 12 сеп 2006, 00:05

А ти всъщност наистина плачеше....
Абе, стига си си трила постовете, казана дума - хвърлен камък.
Врагът обаче не спи. Прочетох те, прочетох те...

# 31 12 септ. 2006, 00:16 ч.

Мнения: 6 167

нйе ма, чудех се кво да напиша като трагичен завършек, изразяващ дълбока покруса Mr. Green

истината, както казва една потребителка е, че след случката си го преместих от оня в тоя, но се сетих за твоята тема )))

# 32 12 септ. 2006, 11:19 ч.

Мнения: 1 462

И на мен не ми вярват като изразявам съпричастност понякога. Особено ако споделям чужда радост. Май лицемерието е очаквано и отклонението от нормата се приема за по-голямо лицемерие.

# 33 12 септ. 2006, 12:16 ч.

Мнения: 1 517

Ами защо в Ада до всеки врящ казан, на всяка нация стояли по няколко Дяволи да пазят някой да не избяга, само до българския никой не седял; ако някой почнел да се качва и да излиза, вместо да го бутат нагоре, "съказанниците " му го дърпали обратно! Отговора на моя и твоя въпрос е един и същ: завист. " Не е важно дали аз съм добре, важното е на съседа да му е зле!"

# 34 12 септ. 2006, 12:32 ч.

Мнения: 1 493

"Човек по време на щастие е много високо, а сърцата ни са отворени само надолу."

"Викингът Гримр" от Николай Рьорих

# 35 12 септ. 2006, 12:47 ч.

Мнения: 293

да, бе, чак пък завист..

ми на мен, ако ми е кофти, си се оправям сама, не ходя да мрънкам по форумите. Ако пък съм в добра форма (и пак, моя си е заслугата да съм в такава) - ходя да раздавам утешение, що не. Имам сила - раздавам я Laughing

всъщност - замислИх се. Ако аз съм щастлива, гледам да не се фукам. Май-май ме е страх от "разваляне на магията" страх от завист ли е туй? Mr. Green

# 36 12 септ. 2006, 13:24 ч.

Мнения: 412

Цитат на: звезделина в пн, 11 сеп 2006, 17:12

Нещастието има много лица,
щастието е едно и също.
Grinning

приблизително това е първото изречение на "Ана Каренина" Wink

...тъй като съм съгласна и с Класика, и със Звезди, а и при Liska все ме човърка да потърся втори и трети план в писанието (особено след като научих за тика с ентъра Heart Eyes

) - връщам се да прочета по-внимателно какво точно е искала да обследва Wink

Цитат на: Liska в пн, 11 сеп 2006, 15:36

...висотата на моментната ни
хормонална уравновесеност...

това горното много добро bouquet

Моят личен отговор е - когато пиша, независимо по радостен или тъжен повод (тук), го правя по-скоро за да изясня нещата в собствената си глава. Вероятно и с останалите е съвсем така, с различна осъзнатост, която, ако е по-мъничко тласка към такова неприятно плъзгане по повърхността...Какво, ако десетки съпреживеят радостта ти, но го направят с банални думи, цитати или тривиални заключения Thinking

Като есенция от това съпреживяване ще ти остане само някой неочакван проблясък, дори и да е ироничен, дори и да е изненадка Laughing

...Какво, ако десетки те потупат по рамото, а ти може да си имал точно нужда от сритване отзад и изобщо заключението е - пишете, и непременно се препрочитайте (амин), много е полезно Laughing

...съжалявам за това малко длъжко излияние Wink

# 37 12 септ. 2006, 13:57 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

Цитат на: lala в пн, 11 сеп 2006, 17:37

непрекъснато се полу4ава така! като съм добре вси4ки ми кимат лицемерно предполагам, по навик или не о4акват да съм зле то4но аз! но като отговарях един път, 4е имам проблеми и ми е зле,което си беше то4ното състояние, се отдръпнаха, даже не ми звъннаха да ме 4уят дали сам жива,хехехе!пак бг ми дадоха най-добрата подкрепа,( виртуални някои бяха)- стойностни съвети полу4их, отрезвяващи и разли4но зву4ащи!благодаря!
за мене да си нещастен е по-лошо, защото си сам в нещастието и не оби4аш никого, а като си щастлив, ти си самият като птица и искаш да раздаваш щастие и на другите!

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

Русия 2

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: