Защо сме единни...

  • 2 002
  • 37
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 423
От няколко дни ме търси приятелка по кюто и все пита " Тук ли си" и тн.
Днес се засякохме и тя ми каза, че е бременна.
Аз се зарадвах  много, и се разплаках.
Казах й " Мария, страшно много се радвам, плача в момента"
, а тя ми отговори " Е, айде беее, чак пък толкоз"

Стана ми ужасно мъчно
Все едно се усъмни в това, че някой може да се разплаче от радост за нея.




А ти всъщност наистина плачеше....
Абе, стига си си трила постовете, казана дума - хвърлен камък.
Врагът обаче не спи. Прочетох те, прочетох те...

# 31
  • Мнения: 6 167
нйе ма, чудех се кво да напиша като трагичен завършек, изразяващ дълбока покруса  Mr. Green
истината, както казва една потребителка е, че след случката си го преместих от оня в тоя, но се сетих за твоята тема )))

# 32
  • Мнения: 1 462
И на мен не ми вярват като изразявам съпричастност понякога.  Особено ако споделям чужда радост.  Май лицемерието е очаквано и отклонението от нормата се приема за по-голямо лицемерие.

# 33
  • Мнения: 1 517
Ами защо в  Ада до всеки врящ казан, на всяка нация стояли по няколко Дяволи да пазят някой да не избяга, само до българския никой не седял; ако някой почнел да се качва и да излиза, вместо да го бутат нагоре, "съказанниците " му го дърпали обратно! Отговора на моя и твоя въпрос е един и същ: завист. " Не е важно дали аз съм добре, важното е на съседа да му е зле!"

# 34
  • Мнения: 1 493
"Човек по време на щастие е много високо, а сърцата ни са отворени само надолу."

                                  "Викингът Гримр" от Николай Рьорих

# 35
  • Мнения: 293
да, бе, чак пък завист..

ми на мен, ако ми е кофти, си се оправям сама, не ходя да мрънкам по форумите. Ако пък съм в добра форма (и пак, моя си е заслугата да съм в такава) - ходя да раздавам утешение, що не. Имам сила - раздавам я  Laughing

всъщност - замислИх се. Ако аз съм щастлива, гледам да не се фукам. Май-май ме е страх от "разваляне на магията" страх от завист ли е туй? Mr. Green

# 36
  • Мнения: 412
Нещастието има много лица,
щастието е едно и също.
Grinning
приблизително това е първото изречение на "Ана Каренина"  Wink
...тъй като съм съгласна и с Класика, и със Звезди, а и при Liska все ме човърка да потърся втори и трети план в писанието (особено след като научих за тика с ентъра  Heart Eyes) - връщам се да прочета по-внимателно какво точно е искала да обследва  Wink
...висотата на моментната ни
хормонална уравновесеност...
това горното много добро   bouquet
Моят личен отговор е - когато пиша, независимо по радостен или тъжен повод (тук), го правя по-скоро за да изясня нещата в собствената си глава. Вероятно и с останалите е съвсем така, с различна осъзнатост, която, ако е по-мъничко тласка към такова неприятно плъзгане по повърхността...Какво, ако десетки съпреживеят радостта ти, но го направят с банални думи, цитати или тривиални заключения  Thinking
Като есенция от това съпреживяване ще ти остане само някой неочакван проблясък, дори и да е ироничен, дори и да е изненадка  Laughing
...Какво, ако десетки те потупат по рамото, а ти може да си имал точно нужда от сритване отзад и изобщо заключението е - пишете, и непременно се препрочитайте (амин), много е полезно  Laughing
...съжалявам за това малко длъжко излияние  Wink

# 37
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
Ами все пак е хубаво, че сме състрадателни. Българите сме такива в повечето случаи. В една друга страна където живях хората не бяха такива. Може да си смазан от мъка и никой няма да се сети да ти каже една дума - иначе са любезни, по-любезни от нас българите, ама хич не им пука за теб. Там е обичай като те срещне някой задължително да те пита : "Как си?" и задължителният отговор е "Добре". Един ден реших да си направя експеримент да отговарям " Зле!". Или оставаха като треснати, бяха шокирани от отговора ми като че ли не е позволено да си зле!!! или пък ме подминаваха, защото даже не обръщаха внимание, че казвам, че ми е зле...А иначе завистливи хора има навсякъде и на тях точно им е трудно да се зарадват на щастието на другите.
непрекъснато се полу4ава така! като съм добре вси4ки ми кимат лицемерно предполагам, по навик или не о4акват да съм зле то4но аз! но като отговарях един път, 4е имам проблеми и ми е зле,което си беше то4ното състояние, се отдръпнаха, даже не ми звъннаха да ме 4уят дали сам жива,хехехе!пак бг ми дадоха най-добрата подкрепа,( виртуални някои бяха)- стойностни съвети полу4их, отрезвяващи и разли4но зву4ащи!благодаря!
за мене да си нещастен е по-лошо, защото си сам в нещастието и не оби4аш никого, а като си щастлив, ти си самият като птица и искаш да раздаваш щастие и на другите!

Общи условия

Активация на акаунт