Лина, против правилата е публикуването на постове един след друг.
Извинявам се
- Публикувана: 1 ноем. 2020, 17:52 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2020, 19:15 ч.
Чувство за потъване и замайване по време на заспиване
Извинявам се
Мениер?
Ако не е и това - здрава сте. Потърсете начини за справяне със стреса - йога, медитация, фитнес, танци, бойни изкуства и пр.
Ако не е и това - здрава сте. Потърсете начини за справяне със стреса - йога, медитация, фитнес, танци, бойни изкуства и пр.
Звучи като синдром на постурална ортостатична тахикардия. В гугъл има статии на български. Форма на дисавтономия, тялото не успява да регулира кръвното налягане.
https://myheart.net/pots-syndrome/pots-symptoms-signs/
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/16560-postural-or … dia-syndrome-pots
https://myheart.net/pots-syndrome/pots-symptoms-signs/
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/16560-postural-or … dia-syndrome-pots
Здравейте,
Миналата година за пръв път реших да постя и въпреки, че се чувствах много добре и свалих 5-6 килограма като страничен позитивен ефект от постенето, в последният ден се събудих с много подобни симптоми.
Точно на 24-ти декември, последният ден от постите, около 4 часа сутринта се събудих с чувството, че потъвам, че нещо ме дърпа надолу - все едно имаше огромно парче олово вързано за мен, като същевременно ми се маеше и въртеше целия свят, и не можех да се изправя. В същото време ме обливаше студена пот и треперех, а и ми се гадеше.
Помогнаха ми да се изправя седнала, но аз се свличах легнала, защото нямах никакъв контрол върху тялото си. Казаха ми, че изглеждам като мъртвец - без цвят. Също и повърнах - бяха ми донесли вече буркан, та не успях да оплескам всичко.
Обадихме се на ДжиПито и ми каза да извикам бърза помощ, но аз цялата, с извинение, вонях на пот и повърнато, и пуста суета - първо ме изкъпаха, през това време един приятел беше дошъл с колата и ни закара до Бърза Помощ.
Малко след къпането като че ли се бях поосеферила, но още нямах сили да вървя.
В Бърза Помощ ни вкараха в една малка празна стаичка и ми премериха кръвното - беше добре, кръвната захар - в норма - и това беше всичко. Платих си 17 лв и започна разпит - какво правите, какво ядете, ама защо постите, в цикъл ли сте - тъкмо ми беше свършил. Вие защо вършите глупости - и в цикъл, и пости... ами постите са 40 дни, поне един цикъл няма как да не уцелиш. Цялата фамилия постиха, от всички жени само на мен ми стана така.
По принцип съм здрава, поне така си мисля.
И ми казаха, без да са ми взели кръв и урина - според нас - или ниско желязо, или нисък витамин В12, заради не яденето на месо. Ама то и яйца и сирене и мляко не бях яла. Но всичко друго си хапвах доволно - не съм гладувала. Картофи, ориз, фасул, грах, нахут, леща, моркови, пълнени чушки без месо, патладжани, спанак - всякакви "манджи", и то доста богати, си хапвах.
Отслабването го отдавам на елиминирането на хормоните в месото и млечните продукти. И розацеята ми беше изчезнала - лицето ми беше станало чисто.
Като се прибрахме ми направиха супа с месо и на другия ден ми нямаше нищо.
И досега не знам какво точно ми имаше, но никога преди и след това не ми се е случвало това ужасно потъване и маене.
Миналата година за пръв път реших да постя и въпреки, че се чувствах много добре и свалих 5-6 килограма като страничен позитивен ефект от постенето, в последният ден се събудих с много подобни симптоми.
Точно на 24-ти декември, последният ден от постите, около 4 часа сутринта се събудих с чувството, че потъвам, че нещо ме дърпа надолу - все едно имаше огромно парче олово вързано за мен, като същевременно ми се маеше и въртеше целия свят, и не можех да се изправя. В същото време ме обливаше студена пот и треперех, а и ми се гадеше.
Помогнаха ми да се изправя седнала, но аз се свличах легнала, защото нямах никакъв контрол върху тялото си. Казаха ми, че изглеждам като мъртвец - без цвят. Също и повърнах - бяха ми донесли вече буркан, та не успях да оплескам всичко.
Обадихме се на ДжиПито и ми каза да извикам бърза помощ, но аз цялата, с извинение, вонях на пот и повърнато, и пуста суета - първо ме изкъпаха, през това време един приятел беше дошъл с колата и ни закара до Бърза Помощ.
Малко след къпането като че ли се бях поосеферила, но още нямах сили да вървя.
В Бърза Помощ ни вкараха в една малка празна стаичка и ми премериха кръвното - беше добре, кръвната захар - в норма - и това беше всичко. Платих си 17 лв и започна разпит - какво правите, какво ядете, ама защо постите, в цикъл ли сте - тъкмо ми беше свършил. Вие защо вършите глупости - и в цикъл, и пости... ами постите са 40 дни, поне един цикъл няма как да не уцелиш. Цялата фамилия постиха, от всички жени само на мен ми стана така.
По принцип съм здрава, поне така си мисля.
И ми казаха, без да са ми взели кръв и урина - според нас - или ниско желязо, или нисък витамин В12, заради не яденето на месо. Ама то и яйца и сирене и мляко не бях яла. Но всичко друго си хапвах доволно - не съм гладувала. Картофи, ориз, фасул, грах, нахут, леща, моркови, пълнени чушки без месо, патладжани, спанак - всякакви "манджи", и то доста богати, си хапвах.
Отслабването го отдавам на елиминирането на хормоните в месото и млечните продукти. И розацеята ми беше изчезнала - лицето ми беше станало чисто.
Като се прибрахме ми направиха супа с месо и на другия ден ми нямаше нищо.
И досега не знам какво точно ми имаше, но никога преди и след това не ми се е случвало това ужасно потъване и маене.
Има голяма вероятност да е пренатоварване, стрес или депресия. Моята приятелка имаше всичко от описаните симптоми. И на нея всичките ѝ изследвания излязаха в нормата. И накрая се оказа, че от стрес и депресия и когато елеминира стреса нещата се нормализираха и симптомите отшумяха.
Все пак е добра идея да си направите и снимката на шийните прешлени за всеки случай. Консултирайте се и с доктор по вътрешни болести.
Все пак е добра идея да си направите и снимката на шийните прешлени за всеки случай. Консултирайте се и с доктор по вътрешни болести.