Карате ли се пред детето?

  • 5 368
  • 78
  •   1
Отговори
  • Мнения: 161
И как реагира то? След всеки скандал си обещавам,че малката при нас ли е,ще се въздържам. ooooh!И като почнем и ми причернее и избухвам.Викаме като откачени,мъжът ми често блъска нещо като се ядоса-я дистанционното ще хвърли,масата или стената ще ритне Mr. Green
Малката се разстройва определено.Преди години започваше да плаче.Сега стои  и ни слуша,после идва при мен и почва да ме успокоява.А това вбесява баща и още повече и слушам обвинения как настройвам детето срещу него EmbarassedТя винаги взима моя страна,дори аз да не съм права в момента.А никога не съм я настройвала,винаги казвам,че не бива да взима страна,че мама и тати са едно нещо и трябва да ни обича еднакво/случвало се е да казва че мен обича повече/.Та как постъпвате в такива моменти и как обяснявате на детето си,че сте си викали?

# 1
  • Мнения: 282
Ох ooooh!никак не ми се иска,но се случва.Когато поокротим страстите се сещаме,че не е трябвало,а то милото гледа уплашено и ми идва да го  fightтоя моя,където ме нервира.

# 2
  • Стара Загора
  • Мнения: 671
Да въпреки че си говорим че не трябва да се изтърваме .Никак не реагират малките просто после им обясняваме че въпреки че се караме се обичаме и обичаме и тях.

# 3
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
И как реагира то? След всеки скандал си обещавам,че малката при нас ли е,ще се въздържам. ooooh!И като почнем и ми причернее и избухвам.Викаме като откачени,мъжът ми често блъска нещо като се ядоса-я дистанционното ще хвърли,масата или стената ще ритне Mr. Green
Малката се разстройва определено.Преди години започваше да плаче.Сега стои  и ни слуша,после идва при мен и почва да ме успокоява.А това вбесява баща и още повече и слушам обвинения как настройвам детето срещу него EmbarassedТя винаги взима моя страна,дори аз да не съм права в момента.А никога не съм я настройвала,винаги казвам,че не бива да взима страна,че мама и тати са едно нещо и трябва да ни обича еднакво/случвало се е да казва че мен обича повече/.Та как постъпвате в такива моменти и как обяснявате на детето си,че сте си викали?

Това звучи много кофти........защо не посетите семеен терапевт или нещо такова........чак такива сериозни караници, с блъскане и удряне....и аз бих се психирала, камо ли дете

# 4
  • Linz
  • Мнения: 11 619
И у нас настават подобни бури. Опитвам да не е пред децата, но като ми падне пердето... или пък на него... следват обяснения пред децата  ooooh!Embarassed

# 5
  • София
  • Мнения: 7 097
Знам, че не трябва, но се случва понякога...Как реагира - ами не се е разстройвала досега, явно не се караме чак толкова лошо или другото ми обяснение е, че с баща й и двамата сме много темпераментни и като си говорим нормално, в повечето случаи се хилим шумно или си говорим на по-висок тон и явно не може да усети кой знае каква разлика... newsm78

# 6
  • София
  • Мнения: 3 271
Ние не си крещим, като се караме. Понякога на мен не ми издържат нервите и за да надделея в спора, повишавам тон smile3514 - и малкия започва да плаче newsm45.
Още е малък, за да взима страна в споровете между нас или да му даваме обяснения. Затова гледам да се владея  Sick

# 7
  • На едно ветровито място...
  • Мнения: 153
Аз съм май по-кресливата от двама ни но и той не ми отстъпва... последно ми счупи с ритник една голяма ваза в коридора  Grinning/ още от началото като я домъкнах и не я хареса,та явно й е хвърлил око hahaha/...тогава малкия се разрева за тая глупава ваза и взе моята страна Rolling EyesСъщо така и аз все се заричам да не става свидетел на такива бурни сценки ама като ми причернее ooooh!

# 8
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Не! Само веднъж си изтървахме нервите/и то без да крещим/ и после взаимно решихме, че ни е за последно. Но всъщност ние не сме твърде темпераментни и двамата и като се караме или спорим, просто си говорим по твърдо и леко "на въпреки"- не крещим и не чупем.

# 9
  • Мнения: 6 164
Ами уж внимаваме, макар че е още малко бебе, с мъжа ми сме си говорили, че е важно да не става свидетел на такива неща, но се е случвало някой да се изтърве и да повиши тон, но в същия момент се усеща и веднага млъква. Спора продължава със съскане и отровни погледи... Laughing
 hahaha То пък от детето, не можем да се скараме като хората егати! Wink

# 10
  • Мнения: 603
ами не,стараем се да не се караме пред децата

# 11
  • Мнения: 2 309
Не не се караме,но само ако леко си повишим тон,малкия започва да крещи да си стиска ушичките и застава между нас.След което моментално млъкваме.
Големите спорове не ги водим пред него.

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 3 736
Не. Ние дори не си повишаваме тон, камо ли пред детето. Понякога се случва някой да е изнервен и да не е доволен от нещо, но винаги другия го избива на шега и се възвръща добрия тон.

# 13
  • Мнения: 5 299
Да, случвало се е 1 път, и аз бях истеричната в случая Confused Съвсем се отдадох на емоции. Детето само стоеше и гледаше стъписано. Надявам се, че няма да се повтори. Винаги съм си повтаряла, че пред малката няма да избухвам, но ... Rolling Eyes

# 14
  • ВАРНА , Владисливово
  • Мнения: 103
Май доста често ни се случва да "спорим" на висок тон  newsm78 newsm78 newsm78

# 15
  • Мнения: 494
И у нас настават подобни бури. Опитвам да не е пред децата, но като ми падне пердето... или пък на него... следват обяснения пред децата  ooooh!Embarassed

Викам и крещя,като ми падне пердето. Децата много се разстройват за което много съжелявам след това . Cry

# 16
  • Мнения: 826
Не,ние не се караме! smile3506

# 17
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
Ние не се караме  Wink
Случвало се е да спорим по-дълго за нещо и ако не намерим компромис обикновенно мъжа ми отстъпва.
С бащата на големия ми син се разделих точно защото неисках детето да живее във скандали...

# 18
  • Popovo
  • Мнения: 571
Случвало се е и  си обещавам да няма следващ път, ама като ми падне пердето не подбирам, а как реагират - усилват си телевизора и ние се изнасяме в другата стая.

# 19
  • Мнения: 1 353
Много рядко и винаги съжалявам.

# 20
  • Мнения: 8 505
Не.Ако имаме спор,го разрешаваме когато малката не е около нас или заспи.

# 21
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Ами уж внимаваме, макар че е още малко бебе, с мъжа ми сме си говорили, че е важно да не става свидетел на такива неща, но се е случвало някой да се изтърве и да повиши тон, но в същия момент се усеща и веднага млъква. Спора продължава със съскане и отровни погледи... Laughing
 
Peace
А и не само пред детето, въобще, когато се караме, правим го на 4 уши Mr. Green Но това се случва 1-2 пъти годишно.

# 22
  • Мнения: 2 723
Караме се, ама до сега май не е имало случай да е пред детето... Може би защото обикновено се караме вечер и тогава малкия си е легнал, та не става свидетел на  argue bash Е, сигурно е имало някой случай и дребо да послуша, ама това са неща, които се случват в движение и бурята не е страшна Mr. Green То така или иначе ние май рядко си крещим Thinking

# 23
  • Мнения: 35 965
стараем се да не, но тя /голямата/ усеща кога сме си ядосани, дори да си говорим с най-миролюбивия тон Simple Smile

# 24
  • Мнения: 9 990
Да, караме се, но някак си-не съжалявам след това.Какъв смисъл има да се упреквам постоянно и да гледам да спестявам на детето всичко.С тази разлика, че ние пък постоянно си повтаряме всички, че се обичаме.Дори и да се скараме-пак се обичаме и че се случва да се кара човек.Така, както и с детето се карам, така и с таткото се карам.Няма разлика.И на детето съм казвала милион пъти-дори мама да се скара за нещо, то е защото те обича и се притеснява за някои неща и лудории, които правиш/например-зависи от ситуацията и за какво се караме точно/

# 25
  • Мнения: 1 134
Моите родители избягваха да се карат пред мен, но аз усещах напрежението във въздуха, чувах ги как шептяха после и въображението ми рисуваше много по - страшни картини, отколкото са били в действителност. Това ме направи доста тревожна в много отношения.
Когато спорим със съпруга ми правим това спокойно пред дъщеря ни. Тя вече дори прави изводи от типа: "Мамо, ти сгреши този път". Обясняваме й, че се караме също както тя понякога с приятелчетата си за нещо, но това не разваля отношенията им, че продължаваме да се обичаме  и т.н.
Иначе и аз смятам, че един тежък скандал може силно да травмира детето.

# 26
  • София
  • Мнения: 2 958
До сега 2 пъти сме си крещяли за по 2-3 минутки пред нея. Детето се разплака и толкова. Обаче дори да се закачаме нещо и да се пошляпваме по дупетата на майтап тя започва да ни се кара. Като ни види да се гушкаме и умира от кеф. Идва и започва да ни кара да се целуваме и да я гушкаме и нея. Повечето семейства имат скандали и според мен е важно децата да не се оставят в неведение. Е, не да се стига до трошене и побоища, но да вижда, че когато нещо те е ядосало не трябва да го спотайваш в себе си и да търпиш.

# 27
  • Мнения: 2 000
Случва се, но по-точно аз викам, като ме ядоса нещо мъжа ми, а той се прави, че не ме чува. Аз явно доста викам, защото на децата хич не им прави впечатление.

# 28
  • Мнения: 953
неможе да се крие всичко от детето.даже е много грешно.те усещат всичко и започват да си въобразяват и измислят ситуации.за да стане детето честен човек ,трябва да се отнасят с него по честния начин.неможе да пазиш детето под стъклен капак.така няма да го подготвиш за живота.е когато скандалите са ежедневие и се стига до крайности тогава вече е друго.но тези които са от време на време битови за дребни неща,започнали като спор.в тях няма лошо дори и да са пред детето.моят син участва в живота на семейството като пълноценен член.сега е голям на 15год.,но и като малък нищо не сме крили или спестявали от него.сега мога да кажа че е едно оправно момче и всичко което трябва да направи е с разум,дали няма да навреди на сем.
успех на всички.

# 29
  • Мнения: 338
Като във всяко нормално семейство,да случвало се е. smile3521

# 30
  • Мнения: 2 292
случвало се е  Sad после винаги мног осъжалявам. много е лошо, zнам Sad той е още мъничък и не раzбира, но ако някой ми каже как може да се иzбегнат теzи ситуации (zнаете, дете, работа, умора, къща и в дадемн момент нещо прелива чашта ... как да zапаzим хладнокръвие) , ще съм му много благодарна.

# 31
  • Мнения: 1 117
Случвало се е и при нас Sad Но когато беше по-малък. Сега избягвам тези спорове, защото взе да разбира и дори един ден заобяснявал на баба си, че " мама и тати се карали" Confused

# 32
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Два пъти се случи да викам и свистя, че татко и ме изнерви и тя се разплака. Много гадно ми стана и аз се разплаках, гушках я, успокоява я. Тъпа работа, ама ....

# 33
  • Мнения: 8 917
Да се караме и да викаме - по принцип не го правим. По-скоро нашите караници са спорове на малко по-висок от нормалният ни тембър глас. Единият път така си спорихме по-високо и миличката толкова се изплаши явно, че й се караме на нея и започна "боро дете" / превод "добро дете" - че била добричка Mr. Green Ни така ни стана жал, че в момента и избягваме да спорим в присъствието й Peace

# 34
  • Мнения: 1 393
За съжаление ДА  SadМалкия още не разбира,но дъщеря ми се намесва и вика ТИХО,ТИХО  JoyПосле спираме естествено  Wink

# 35
  • Мнения: 533
Преди около 2г бяхме в кризисен период и се е случвало да се караме пред нея и то доста жестоко, много се беше стресирала милата, даже не искаше да се прибира в къщи, а искаше да спи в баба си (то май и аз исках да спя там). От тога не го правим, но още изпитвам вина  Sad

# 36
  • София
  • Мнения: 1 621
Да, за съжаление се случва понякога. Избягваме, ама понякога стават тия работи. Peace

# 37
  • Мнения: 415
Не се караме с крясъци и викове, по-скоро спорим с малко по-висок тон. Нямам нищо против децата да слушат - освен, ако спора не касае разногласия във възгледите ни за възпитението Stop
Ако не се научат от нас как да водят конструктивен спор, откъде? newsm78
Да разберат как да се изслушват и приемат аргументите на противника - много полезно  Peace

 

# 38
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
По принцип много рядко се караме, но ако се стигне до там, не крещим, не викаме и никога не се обиждаме с разни грозни думи и констатации. Имаме едни съседи, които ни дават "чудесен" пример.
Спорим си кротко и напоително, а детето се обажда със забележки и предложения от другата стая.  Laughing
А ако ще се стига до бой, казва мъжа ми, най-добре в банята, тайно.  Joy

# 39
  • Варна
  • Мнения: 4 969
И у нас настават подобни бури. Опитвам да не е пред децата, но като ми падне пердето... или пък на него... следват обяснения пред децата  ooooh!Embarassed
Peace

# 40
  • Мнения: 552
с мъжа ми сме си говорили, че е важно да не става свидетел на такива неща, но се е случвало някой да се изтърве и да повиши тон, но в същия момент се усеща и веднага млъква. Спора продължава със съскане и отровни погледи... Laughing
 hahaha То пък от детето, не можем да се скараме като хората егати! Wink
Абсолютно! Същата работа е и при нас  hahaha особено точно си го казала онова за съскането  Joy

# 41
  • Мнения: 1 517
За съжаление да, караме се, даже и си крещим като бесни. Но на децата не им прави впечатление, никога не са показвали страх или нещо такова. Може би защото не им спестяваме и обичта си (целувки, прегръдки). А те от бебета са свикнали и на крясъци и на любовни проявления (много повече).
Все пак не мисля, че е правилно, но темперамента ни е такъв.

# 42
  • София
  • Мнения: 6 743
С първият ми съпруг се карахме за жалост пред детето Sad

Сега с Владо не се караме въобще  Heart Eyes Понякога само аз се цупя, но не той до сега никога не ми е подвикнал, нито ми се е сърдил за нещо  Hug

# 43
  • ГО
  • Мнения: 3 955
И моят съпруг е същият.Ама не се казва  Владо,де. fadein

# 44
  • Мнения: 161
Да, караме се, но някак си-не съжалявам след това.Какъв смисъл има да се упреквам постоянно и да гледам да спестявам на детето всичко.С тази разлика, че ние пък постоянно си повтаряме всички, че се обичаме.Дори и да се скараме-пак се обичаме и че се случва да се кара човек.Така, както и с детето се карам, така и с таткото се карам.Няма разлика.И на детето съм казвала милион пъти-дори мама да се скара за нещо, то е защото те обича и се притеснява за някои неща и лудории, които правиш/например-зависи от ситуацията и за какво се караме точно/
И аз обяснявам така нещата-че се притесняваме за нещо,че е нормално да не сме на недно мнение с тати и за това се случва да не се разберем и гледам да давам примери  от случки между нас двете или на други хора.Знам че детето ми се чувстав обичано-ние постоянно си го казваме и тримата,тя знае,че мама и тати се обичат,но ми идва да се  разстрелям #2gunfire след поредното изпускане на нержите.Мисля,че тя се травмира въпреки проявите на обич и обясненията. Embarassed

# 45
  • София
  • Мнения: 5 289
Досега не се е случвало,но ако тръгнем да се караме определено няма да е пред детето.Всъщност ние не викаме,така че няма страшно. Grinning

# 46
  • Мнения: 4 668
Аз няколко пъти съм викала на мъжа ми пред малкия  Confused , но той учтиво , но твърдо ми заяви , че пред детето НЯМА да се разправяме и толкова ... сега като тръгна да му вдигам гири само ме поглежда с оня поглед - " нали се разбрахме " и аз млъквам , само си мърморя тихо ...  Laughing
А и ние по принцип не се караме на висок глас , по скоро си говорим на въпреки и се заяждаме  Crossing Arms Всъщност мъжът ми въобще не повишава тон .

# 47
  • ...на брега на голямата река....и близо до морето
  • Мнения: 214
Познато и тъжно...................... smile3518

# 48
  • Мнения: 3 537
Ами да. Blush

# 49
Никога пред детето дори за минутка не сме си повишили тон, колкото и напрегната да е в дадения момент ситуацията. Но виж когато сме сами .. ле ле ..
Но това да се караме пред детето е забрана в нашето семейство. Всичко това действа на психиката на едно малко дете. На наши познати, дъщерята започна да се напикава а е на 5 години. В момента все още се борят с този проблем. И това защото детето ставаше свидетел на какви ли не семейни разправии.

# 50
  • Мнения: 750
Абе ние не се караме като сме сами..какво остава пред детето! Naughty

# 51
  • Мнения: X
  За съжаление ДА  smile3518, проблема понякога  идва спонтанно, и не се замисляш дали е времето и мястото...просто избухваш и.... fight.децата стават свидетел.

# 52
  • Мнения: 396
Опитва ме се да се въздържа ме!!!

# 53
  • София
  • Мнения: 6 999
Мне  Naughty

И да искаме не можем да се скараме с бившия. В момента, в който дори по телефона "натвърдя" нещо или кажа някое възклицание типично за караница, дъщеря ми ми прави забележка да не се карам.

Ако с него започнем да спорим нещо, дори на шега веднага чувам "Не карай се!".  Веднъж на шега майка ми тръгна да ме бие и Дариа се разплака.  Embarassed Embarassed

Аз дори на нея не мога да се скарам. Кажа ли й нещо по-заплашително и тя ме контрира, че майките само цункат и гушкат. Не се карат.

# 54
  • Мнения: 2 407
Случва се, тя седи и гледа или започва да плаче и тогава преставаме да се караме.Стараем се да не се караме или като видим, че става голям скандал, единя излиза.

# 55
  • Свиленград
  • Мнения: 269
  За съжаление ДА  smile3518, проблема понякога  идва спонтанно, и не се замисляш дали е времето и мястото...просто избухваш и.... fight.децата стават свидетел.

За съжаление!!! newsm45 newsm45 newsm45. Всеки път се заричам,че няма да се караме и все нешо става. И двамата не сме от тези дето много си траят,а и аз съм малко като италианците. По принцип си говоря на висок тон и все си мислят всички,че се карам,а аз просто така си обясявам, по-темпераментно....

# 56
  • Мнения: 41
Като се караме наистина викаме Close
Малкия се примъква тихичко до вратата и подслушва, макар 4е го изпращаме в неговата стая

# 57
  • Мнения: 6 472
С бившият ми мъж се карахме страшно много пред детето Sad Точно преди развода бяха големи драми - крйсъци, сълзи, сополи. Направихме детето свидетел на цялата ни простотия Sad

Да чукам на дърво сега с мъжа ми не сме се карали Grinning Хммм така като се замисля много странно Rolling Eyes Случвало се е на някой нещо да не му изнася, но си го казва на време, обсъждаме го и решаваме проблема. Понякога се случва някой да се засегне от нещо, но до сега не се е случвало нещата да се решават със скандал. Той е страшно толерантен човек. Аз не съм, ама за мен важи правилото "парен каша духа" и си трая Grinning

# 58
  • Мнения: 6 461

Културно съскам през зъби gydi и отправям  към МаЖо това което мисля в момента  Mr. Green докато не ме уприличи на змия .
Но по някога се скарваме то просто не става  да не е пред децата ,защото те почти винаги са при нас.  argueГледаме бързо да укротяваме страстите щото децата с нищо не са ни виновни.    remybussi dancing

# 59
# 60
  • Мнения: 1 403
Слу4васе от време на време  Embarassed

# 61
  • Мнения: 22 898
Знам, че не трябва, но се случва понякога...Как реагира - ами не се е разстройвала досега, явно не се караме чак толкова лошо или другото ми обяснение е, че с баща й и двамата сме много темпераментни и като си говорим нормално, в повечето случаи се хилим шумно или си говорим на по-висок тон и явно не може да усети кой знае каква разлика... newsm78
И при нас е така.Гледам да нямаме разправии пред Дани.

# 62
  • там от където съм
  • Мнения: 1 073
Никога!Поне за сега е така,дано и за напред да не си изпускаме нервите!

# 63
  • Мнения: 7 723
Оф, постоянно си говорим на висок тон пред децата  argue
Интересно, обаче, че не им прави никакво впетчатление, явно те са свикнали, това ни естественото поведение  33uu

# 64
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
Ами,за съжаление се случва  Sad,тогава те самите ни казват да не се караме  Embarassed

# 65
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 295
Случва се. Но гледаме поне да не повишаваме тон. Циклим си тихичко, но караницата е факт  Mr. Green

# 66
  • Мнения: 1 756
Случва се и после адски ми е криво  Cry

# 67
  • Мнения: 765
 Не . Израстнах в такъв дом , това ще бъде краят за мен . В много теми взех да го пиша , знам че няма идеални семейства и хора , но има достатъчно възпитани . Караме се вечер ( или сутрин , ако тогава се е прибрал  Wink ) Насаме .

# 68
  • Мнения: 1 404
Не . Израстнах в такъв дом , това ще бъде краят за мен . В много теми взех да го пиша , знам че няма идеални семейства и хора , но има достатъчно възпитани . Караме се вечер ( или сутрин , ако тогава се е прибрал  Wink ) Насаме .
Това се отнася до последната дума и за мен.Ако и с мъжа ми стигнем дотам,откъдето избягах.....не ми се мисли просто.

# 69
  • Мнения: 313
Случвало е да си разменим реплики на висок тон, но поне до сега сме устискали да не правим скандали.

# 70
  • Мнения: 595
Случвало се е,но не караме сериозно а и детето изобщо не ни обръща внимание.

# 71
  • Мнения: 3 423
ние не си повишаваме тон-някой ,като се разсърди млъква ,докато другия не му се извини
моите родители много грозно се караха пред нас със сестра ми и това много ни травмираше и ни беше страх,че ще се разведът Sad

# 72
  • Пловдив
  • Мнения: 903
Да случвало се е . Последният път детето спря да играе и стана много нервно, дори се разплака. От тогава се стараем да се караме по-тихо. Embarassed

# 73
  • Мнения: 9 990
ние не си повишаваме тон-някой ,като се разсърди млъква ,докато другия не му се извини
моите родители много грозно се караха пред нас със сестра ми и това много ни травмираше и ни беше страх,че ще се разведът Sad


Вижте сега, колко различни са хората и психиката и как различно приемат нещата-
Моите родители си мълчаха, вместо да се скарат.Обстановката ставаше тягостна, цупеха се, това рефлектираше върху нас.Предпочитах да си креснат и да се разберат кой крив и кой прав, че и да се разведат ако трябва, ама да не ми е такава тягостна вечерта Thinking

# 74
  • Мнения: 3 423
ние не си повишаваме тон-някой ,като се разсърди млъква ,докато другия не му се извини
моите родители много грозно се караха пред нас със сестра ми и това много ни травмираше и ни беше страх,че ще се разведът Sad


Вижте сега, колко различни са хората и психиката и как различно приемат нещата-
Моите родители си мълчаха, вместо да се скарат.Обстановката ставаше тягостна, цупеха се, това рефлектираше върху нас.Предпочитах да си креснат и да се разберат кой крив и кой прав, че и да се разведат ако трябва, ама да не ми е такава тягостна вечерта Thinking
ти май нещо си ме нарочила -все с мен спориш Joy
пенелопа всичко зависи в какви граници става-незнам твоите родители, как са си мълчали,но ние с мъжо си малчим малко и после другия се умилква нежничко"миличко защо........""миличко това"миличко онова Joy
а моите родители как се карат ме е срам да опиша-много грозна картинка и много сълзи съм ляла като дете Cry

# 75
  • Мнения: 9 990
Сори-чак след като отговорих видях, че си ти-нищо лично  Hug hahahaверно се преследваме май напоследък!
Различни съдби, прасенце, различни ситуации, различни караници, различни реакции-това сме хората-все сме различни.За едни един вариант на  поведение е по-добър от същият за други, който пък е крайно лош...И аз смятам, че макар и караница/ спор/ в разумни граници, без нагрубяване ожесточено е нормално да се случи пред дете.То самото прави същото с другарчетата си в пясъчника-там са по-големи даже скандалите LaughingВсичко, що е в нормални граници е допустимо за мен... Peace

# 76
  • Мнения: 1 233
Знам, че не трябва, но се случва понякога...Как реагира - ами не се е разстройвала досега, явно не се караме чак толкова лошо или другото ми обяснение е, че с баща й и двамата сме много темпераментни и като си говорим нормално, в повечето случаи се хилим шумно или си говорим на по-висок тон и явно не може да усети кой знае каква разлика... newsm78


 Peace

# 77
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Не!  Naughty

# 78
  • Мнения: 929
За съжаление се е случвало, но гледаме да не го правим.

Общи условия

Активация на акаунт