Карате ли се пред детето?

  • 5 368
  • 78
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 292
случвало се е  Sad после винаги мног осъжалявам. много е лошо, zнам Sad той е още мъничък и не раzбира, но ако някой ми каже как може да се иzбегнат теzи ситуации (zнаете, дете, работа, умора, къща и в дадемн момент нещо прелива чашта ... как да zапаzим хладнокръвие) , ще съм му много благодарна.

# 31
  • Мнения: 1 117
Случвало се е и при нас Sad Но когато беше по-малък. Сега избягвам тези спорове, защото взе да разбира и дори един ден заобяснявал на баба си, че " мама и тати се карали" Confused

# 32
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Два пъти се случи да викам и свистя, че татко и ме изнерви и тя се разплака. Много гадно ми стана и аз се разплаках, гушках я, успокоява я. Тъпа работа, ама ....

# 33
  • Мнения: 8 917
Да се караме и да викаме - по принцип не го правим. По-скоро нашите караници са спорове на малко по-висок от нормалният ни тембър глас. Единият път така си спорихме по-високо и миличката толкова се изплаши явно, че й се караме на нея и започна "боро дете" / превод "добро дете" - че била добричка Mr. Green Ни така ни стана жал, че в момента и избягваме да спорим в присъствието й Peace

# 34
  • Мнения: 1 393
За съжаление ДА  SadМалкия още не разбира,но дъщеря ми се намесва и вика ТИХО,ТИХО  JoyПосле спираме естествено  Wink

# 35
  • Мнения: 533
Преди около 2г бяхме в кризисен период и се е случвало да се караме пред нея и то доста жестоко, много се беше стресирала милата, даже не искаше да се прибира в къщи, а искаше да спи в баба си (то май и аз исках да спя там). От тога не го правим, но още изпитвам вина  Sad

# 36
  • София
  • Мнения: 1 621
Да, за съжаление се случва понякога. Избягваме, ама понякога стават тия работи. Peace

# 37
  • Мнения: 415
Не се караме с крясъци и викове, по-скоро спорим с малко по-висок тон. Нямам нищо против децата да слушат - освен, ако спора не касае разногласия във възгледите ни за възпитението Stop
Ако не се научат от нас как да водят конструктивен спор, откъде? newsm78
Да разберат как да се изслушват и приемат аргументите на противника - много полезно  Peace

 

# 38
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
По принцип много рядко се караме, но ако се стигне до там, не крещим, не викаме и никога не се обиждаме с разни грозни думи и констатации. Имаме едни съседи, които ни дават "чудесен" пример.
Спорим си кротко и напоително, а детето се обажда със забележки и предложения от другата стая.  Laughing
А ако ще се стига до бой, казва мъжа ми, най-добре в банята, тайно.  Joy

# 39
  • Варна
  • Мнения: 4 969
И у нас настават подобни бури. Опитвам да не е пред децата, но като ми падне пердето... или пък на него... следват обяснения пред децата  ooooh!Embarassed
Peace

# 40
  • Мнения: 552
с мъжа ми сме си говорили, че е важно да не става свидетел на такива неща, но се е случвало някой да се изтърве и да повиши тон, но в същия момент се усеща и веднага млъква. Спора продължава със съскане и отровни погледи... Laughing
 hahaha То пък от детето, не можем да се скараме като хората егати! Wink
Абсолютно! Същата работа е и при нас  hahaha особено точно си го казала онова за съскането  Joy

# 41
  • Мнения: 1 517
За съжаление да, караме се, даже и си крещим като бесни. Но на децата не им прави впечатление, никога не са показвали страх или нещо такова. Може би защото не им спестяваме и обичта си (целувки, прегръдки). А те от бебета са свикнали и на крясъци и на любовни проявления (много повече).
Все пак не мисля, че е правилно, но темперамента ни е такъв.

# 42
  • София
  • Мнения: 6 743
С първият ми съпруг се карахме за жалост пред детето Sad

Сега с Владо не се караме въобще  Heart Eyes Понякога само аз се цупя, но не той до сега никога не ми е подвикнал, нито ми се е сърдил за нещо  Hug

# 43
  • ГО
  • Мнения: 3 955
И моят съпруг е същият.Ама не се казва  Владо,де. fadein

# 44
  • Мнения: 161
Да, караме се, но някак си-не съжалявам след това.Какъв смисъл има да се упреквам постоянно и да гледам да спестявам на детето всичко.С тази разлика, че ние пък постоянно си повтаряме всички, че се обичаме.Дори и да се скараме-пак се обичаме и че се случва да се кара човек.Така, както и с детето се карам, така и с таткото се карам.Няма разлика.И на детето съм казвала милион пъти-дори мама да се скара за нещо, то е защото те обича и се притеснява за някои неща и лудории, които правиш/например-зависи от ситуацията и за какво се караме точно/
И аз обяснявам така нещата-че се притесняваме за нещо,че е нормално да не сме на недно мнение с тати и за това се случва да не се разберем и гледам да давам примери  от случки между нас двете или на други хора.Знам че детето ми се чувстав обичано-ние постоянно си го казваме и тримата,тя знае,че мама и тати се обичат,но ми идва да се  разстрелям #2gunfire след поредното изпускане на нержите.Мисля,че тя се травмира въпреки проявите на обич и обясненията. Embarassed

Общи условия

Активация на акаунт