Ще си отиде ли?

Отдалечаване. Физическо и емоционално. Няма споделяне, няма секс. Това са за мен признаците за проблеми във връзката. Ако не им се отдаде значение може да последва разрив, или най-малкото - изневяра.
Караници, сръдни, без никой от двамата да отстъпи. Дълги периоди на студенина.
Децата  - не мисля, че трябва да служат за параван на една разпадаща се връзка. Но сигурно ще повлияят на решението.

Единствено, липсата на любов е категоричен признак, че все някога един от вас ще си тръгне. И според мен, по - добре...

Аз мисля, че децата не бива да се бъркат в тези отношения. Твоите отношения с мъжа ти са едно, съвсем друго са отношенията /твоите и неговите/  с децата.

Имали сме много такива кризи. Дори сега сме пак в дупка. Решаваме я като си се навикаме и след това се гушнем. Много фактори влият на една връзка. НАй-важния според мен е стреса на работното място и евентуално някакви финансови кризи. Една приятлка е права, че в период на криза хората трябва да се мобилизират и успокоят максимално /без да изпадат в паника/.Сега най-важно е да усети твоята подкрепа каквото и да е решението му. Не можеш да спреш човек с любовта си, но можеш да го пуснеш и той да открие колко важна е тя за него. КОлко и да не ни се иска децата не трябва в нито един момент да бъдат причина за разпри или за поддържането на един брак. Децата са плод на нашата любов и когато тя свърши не трябва да ги убиваме бавно с крясъци и скандали, а най-малко с родители, които изпитват абсолютно безразличие един към друг.
Сега трябва да си силна и да се изправиш срещу страховете си. Да погледнеш истината в очите и да изкрещиш срещу нея. Дори да ви напусне той пак ще е част от живота ви. За теб сега е важно да си открита пред себе си, да признаеш своите грешки, а не да задълбаваш в неговите. Рано или късно вие ще разговаряте. Тогава ще е момента да покажеш в какво си сбъркала. Ако той е достатъчно умен ще направи същото и ще продължите да бъдете заедно, защото по-ценно от /разумните/ компромиси и честността в една връзка няма.
Желая ти спокойствие и сила!

Ние скоро преживяхме ужасна криза, все още не сме излезли от нея напълно де...
Много е тежко, при нас нямаше нищо показателно, нямаше отдалечаване, нямаше студенина, нямаше липса на желание за секс, дори правехме секс по време на кризата... Може би подсъзнателно всеки от нас търсеше близостта на другия. Незнам дали и как сме излязли от тази ситуация, а мойе просто тя сама да е отминала, мога да ти кажа какво направих аз...
Опитах се да предизвиквам разговори, безкрайни, не водвщи до никакво решение
Опитвах се да избягвам скандали
Отидох за 2 седмици при родителите ми с детето
Започнах да ходя на психотерапевт
Започнах да си запълвам дните за да не мисля за драми

Сигурна съм, че и мъжа ми е направил много крачки към мен, може и аз да съм го подтикнала по някакъв начин да реши, че си струва да се бори, а може и решението му да е дошло спонтанно по независещи от мен причини... незнам

Не знам до колко детето има нещо общо със изхода на нещата при нас, но мисля, че ако нямахме дете щяхме да се разделим... Дечко ни даде много сили и на двамата да се справим...

Едно е сигурно, ако само единият иска нещата да се оправят, няма големи шансове за успех, ако иска да си тръгне, не можеш да го спреш и колкото по-скоро приемеш тези факти, толкова по-лесно ще се измъкнеш от дупката.

Ако имаш нужда от приятел или просто някой който е минал по същия път пиши ми на ЛС

В една връзка най-важното са взаимното уважение,доверие,компромиси и чувства към другия.Ако тези неща ги няма-тя наистина не върви.Но в твоя случай мисля,че той няма да си отиде-ако искаше до сега да си е отишъл.Трябва да поговорите.
 

Много добре те разбирам...
Трябва да мине време. Не знам вие от колко време сте в това положение, но на нас ни трябваше повече от месец да излезем от дупката... не че сме излязли, но поне започнахме заедно да се опитваме да излезем... А бях много зле, писах дори в Самотни родители 
Излизали сме и двамата сами. Помага. На мен поне ми помогна.
А колкото до прибирането вкъши имаше период, в който и на мен не ми се прибираше, а като станеше време Той да се прибира ми се свиваше една топка в стомаха...
Започнах да се чувствам по-добре когато открито заговорих за тези проблеми с хората около мен. Когато за първи път се чух да изричам на глас, че има възможност да се разделим много се уплаших, но и ми подойства отрезвяващо. Това беше едната възможност и бях длъжна да я обмисля...
Това с разговорите помага, остави го за ден два и после пак говорете, остави го той да е инициира някой разговор, дори да не е за проблемите помежду ви, говорете и за други неща, за времето, за децата, за футбол, няма значение, важно е  да се изчезне напрежението... А като го хванеш в по-добро настроение и разположение на духа съвсем лекичко подхвани темата, ако се дръпне спри и така...

Всъщност по въпроса ти... не, не мисля, че ще си отиде, човек ако иска да си отиде просто си отива...

Не разбирам само защо рябва да се хванеш за най-драматичното изречение в цялата тема...

Ами, много ясно, че не сте същите, но това не е повод за раздяла.

Не мога да ти дам много акъл, защото ти не казваш какъв е проблема.
Но се надявам да успеете да си оправите отношенията... 

По-добре да знаеш истината, отколкото да се залъгваш с някакви напразни надежди /ако е така, разбира се, защото това си го знаеш само ти/ - и в двата случая не се знае как ще завърши - може да е моментно объркване - но поне ти ще знаеш какво става с "твоят човек"

уф и ние сме в криза сега .Той се промени много.Озлобя.Но в ситуацията която сме  аз не искам да говорим.Разбрахме се че имаме проблем и че ще се борим но след месец когато и двамата премислим всичко(а и точно сега той не е в състояние да мисли трезво)След месец заминаваме за Испания -само двамата(боже ,как ще си оставя детето тук ) и се надявам да върнем тръпката,любовта и всичко друго което загубихме тази година.Но сега съм отчаяна от студенината м/у нас и се  горещо нещата да се оправят.
Ако ли пък не................. ......и след това
Внезапно прозрялата, надявам се да успееш да поговориш с него и да стигнете до решение на проблема си.Успех

Ако иска да си тръгне-просто ще го направи.Няма да го спре нищо, дори децата.Щом още е при теб, значи не е сигурен дали иска да го направи.Това е твоят шанс, щом не знаеш причината да я разбереш. Не се страхувай от това, което ще ти каже, истината винаги боли, но е по-добре от неизвестното. Трябва да си наясно, дали си заслужава да се бориш за нещо, или борбата ти е с вятърни мелници.

Най-добре е да знаеш истината сега, а и ако ще си тръгва да знаеш причината!
Какво друго ще ти остане - да се чудиш месеци, година - две, да се обвиняваш за всичко, да мислиш постоянно дали той ще си тръгне и къде ти е грешката ... и накрая той да си тръгне!
Защо е нужно да се самоизмъчваш през това време?
Говорете, разбери намеренията му и мисля, че ще си по-спокойна тогава!
А може и да е нещо временно и да отшуми и да сте много щастливи заедно! Пожелавам Ви щастие и любов!  

Преди 4-5 със съпруга ми бяхме пред раздяла. Кризата продължи може би половин година. През този период даже се Тони се беше изнесъл временно. Дългите разговори не помагаха ......
Съвсем из невиделица ми предложиха да отида на семинар за 10 дни в чужбина. Аз приех без да го питам, което много го подразни.
На семинара отидохме аз и моя много близка приятелка.
С нея не се бяхме виждали много отдавна, защото живее в друг град.
Тя почна да ме разпитва за семейството -как сме що сме.....и аз малко, по малко и разказах за нашите проблеми( тя беше първия и единствен човек, на които разкрих истината)
След като ме изслуша каза " Ако продължавате така вие по-добре се разведете"
Това много ме шокира , бях мислила за развод, но от устата на друг ми прозвуча много стряскащо.
Първите дни докато ме нямаше, се чувахме с мъжа ми ,но разговорите протичаха много формално.
На 4-5ти ден след заминаването ми почна да ми праща мили sms-и , и след още няколко дена sms-ите бяха изпъстрени с думи, като обичам те... липсваш ми.
Тогава разбрах, че не искам да се разделям с този човек и си припомних всички хубави моменти с него.
Връщайки се в България започнах да се държа сякаш никога не сме имали проблеми и това рефлектира и върху него....
Всичко се оправи, като с магическа пръчка за няколко дена(без разговори , без кавги)
........
Не знам дали моята история ще ти помогне, но се на надявам нещата при вас да се оправят....

И аз мисля така мила-но понякога децата задържат нещата за известно време.Дано се оправите всеки има ситуации в които му писва.Успех ти желая 

 Ако един мъж е решил да си тръгне, той просто си тръгва и нищо няма да го спре- нито деца, нито жена -никой, най-вече разговори!!! Мъжете не обичат да бъдат разпитвани, анализирани , да бъдат подлагани на разбор и т.н. Това ги плаши до смърт!!!! Просто го остави на мира, дай му свободата и не го задушавай!!! Ако ви обича, сам ще се върне и духом и тялом!!!! По-добре се изприказвай с някоя приятелка или отиди някъде за малко, но му дай свободата сам да мисли и преценява!!!!!

Съгласна съм с много от написаното тук! Ако иска да си тръгне-той просто го прави! Нито разговори, нито деца са в състояние да го спрат! Може състоянието в момента да е период на премисляне, дали с вас или без вас! Според мен сложи картите на масата и говорете! Разбери какъв е проблема! Каквото и да ти каже, колкото и да те заболи, поне ще знаеш ИСТИНАТА! Болката може да е много силна, но поне ще си наясно!
 Успех мила!      

Мила, много тъжна ситуация наистина. Сви ми се всичкото като четох и теб и майчето. От опит знам, че най-кофтито чувство е да си безпомощен. Очевидно кризата е дълбока, ти си го знаеш това. Очевидно проблемът е при него и той си живее с този проблем. В момента ти си товар и той е товар. И след като не можеш да повлияеш на външните събития, опитай се да повлияеш на себе си. Ще бъде за твое добро, а сигурна съм, ще се отрази и на връзката ви. Сигурна съм, че имаш една добра приятелка, с която можете да се грабнете и да отидете някъде. Отдели се за определено време от ситуацията - това е моят съвет. Не мисли само за това, усмихвай се, разговаряйте за себе си, за лудите ви години, върни се към спомените и самочувстието, което си имала преди този проблем, създай си нови спомени, ако трябва дори обсъдете някой привлекателен мъж, може и да пофлиртуваш - НЕАНГАЖИРАЩО естествено. Прави всичко, което ти е доставяло радост извън съпруга ти. Отпусни си душичката и след няколко дни си помисли отново над домашния въпрос. Ще видиш, че вече няма да ти се струва толкова тежък. Прибери се вкъщи и огрей дома си с новото си излъчване - то ще бъде забелязано не само от децата ви! Стискам ти палци!
Аз постъпих по съвсем друг начин в нашата криза, но имах неговото добро желание поне да ме изслушва. Казах му, че се чувствам повече жена извън дома си и след като и той се чувства по-завършен на работното си място, няма смисъл да се прибираме. Имаме си едно малко ангелче, което винаги ще има само един баща - именно съпругът ми, но другата истина е, че аз винаги ще си остана майка, но не е задължително да си оставам съпруга. Децата трябва да имат щастливи родители - дори и да са само с единия от тях! Това ти го казвам, в случай, че нещата между вас не се оправят. Бъди силна и уверена в себе си!

аз имам приятелка, която предишния уикенд бяха на ексурзия в Париж като влюбени и 4 годишен брак, а на следващия той й каза, че има едногодишна връзка с някаква колежка, че тя не го кефи вече, че имал други представи и искания от живота, искал да е свободен и тн и тн  и тн.
тоест, падна й като гръм  от ясно небе.
това й даде възможност да бъде по-силна в това, което я чакаше , тоест,
доста лесно изгради обида и нетърпимост към него и да вземе решение моментално.
гордостта й се събуди и му даде 'направление' без никакви уговорки
и въпреки прекрасното и умно  малко дете.
той си отиде , за да живее друг живот - свободен, с излизания и пътувания и не толкова зависим от работата.

оказа се, че не иска да живее друг живот , ами любовницата му
е бременна и скоро ще ражда. мъжа намери щастие в нейната гарсониера,
където ще простират пелени насред хола и така, свободно ще си живее.
няма лошо. така разбира живота - така да живее.

затова мисля за себе си, че ако има нещо някой ден искам да ми дойде като гръм от ясно небе.
да нямам време да мисля, да чуствам, да плача, да търся причини ( в себе си) и тн.
просто да го ритна и да продължа да живея спокойно.

Пусни го да си ходи-и-и!!!!!За всички ще е добре!

Аман от такива категорични мнения!
Много е лесно да кажеш на някой непознат: "Зарежи мъжа си!" И откъде можеш да си сигурна, че точно така ще е добре за всички, само от няколко споделени изречения, без да познаваш засегнатите страни? Мислете, бе, хора, мислете преди да кажете на някого да разруши живота си!

Наистина е много лесно да кажеш на някого напусни го и т.н.А дали ако сте на мястото на това момиче ще го направите?Все пак преди да се разруши един брак или връзка,трябва да се направи опит за спасение,поне според мен!!!

Не мога да ти дам съвет-съжалявам ,просто аз винаги съм била крайна в постъпките си и ако на мен ми се случеше нещо такова не бих останала и минута с този човек .Незнам дали ще ти е от полза това което ще ти кажа,просто искам да ти вдъхна кураж- не унивай миличка,не падай духом,най-вече заради децата си,ако е решил да си тръгне- да си ходи-недей да се унижаваш да го молиш да остане,не се подценявай,няма да помогне.Напротив аз съм на мнение че ако те вижда весела,засмяна,красива и щастлива,въпреки че ти е много болно ще осъзнае какво може да загуби и ще се вразуми...Мъжете не обичат женски сълзи,не знаят как да реагират и това ги плаши затова бягат,защото не знаят как да постъпят...
Горе главата- само така ще му покажеш че си личност! 

Какво стана,не си писала отдавна?Дано всичко  се оправи.помежду ви.

Незнам. Ще отговоря от позицията на човек изоставил някой някога.
Първо идва раздразнителност, непоносимост. Търсех начин да се скараме, за да е чиста съвеста ми.
После пък когато сме заедно и той е все така добър и всеотдаен ме обземаше гузна съвест и ставах необичайно мила и секса тогава беше невероятен. Ей така, както го отбягвам със седмици, изведнъж от угризения ставан неузнаваема.
Всичко това до време обаче, защото се изморих и изтощих от двойни игри и в един момент се самонавих, че в крайна сметка заслужавам щастие и трябва да съм там, където, ще съм щастлива. Това разбира се пак беше от гузна съвест и, за да намеря успокоение за себе си.
Разбира се тогава бях по-млада и нямах деца и не бях омъжена, но разликата не е кой знае каква, когато няма любов нито деца, нито семейство могат да те задържат при някой.

Колкото и жестоко да звучи,наистина,ако някой е решил да си тръгне той просто ще го направи.Кое ще е по-добро времето ще покаже,но пък изключително тъпо и безмислено ми се вижда да осъзнавам,че той си отива,че го е решил,и да се опитвам да му сложа вериги и да го задържам.Какъв е смисъла насила да караш някого да стои при теб?Не вярвам да не му е ясно,че ако има деца те ще страдат и т.н и въпреки всичко хората се разделят,особено,ако не са щастливи и нищо не ги спира!

Според мен, той още не е взел това решение (да си тръгне), но съм почти 100% сигурна, че има друга в живота му. Иначе най-малкото щеше да иска да прекарва време с децата.

Била съм в такава връзка, в която след няколко години се отдалечихме. Не че не говорехме, но често се карахме, интимности не бяхме имали цяла година, въпреки че и до последната ни вечер заедно гледахме телевизия с хванати ръце. Не знам, как ме е държал за ръка като е имал друга, от не знам колко време. И аз така се страхувах от Разговора, но накрая се взех в ръце и го проведох. Толкова ми беше отчаяно, все едно загубвам най-хубавото нещо в живота си. Предложи ми да се разделим за малко и аз му казах, че не вярвам в това, че само по филмите се събират след това. След около месец разбрах, че има друга жена в живота му и ми олекна. За това време преминах през няколко етапа - отчаяние, примирение, после много го мразех, а после дойде разочарованието от него, накрая всичко ми мина. Но едва след половин година се отворих за нова връзка. Сега съм безумно щастлива, че направих тази крачка - кой знае още колко време щях да бъда обречена да живея в това отчаяние, че нещо не е наред, в страх, че нещата ще се развалят от един разговор.

Съвет от мен - няма нищо по-страшно нещо от такова неизвестно бъдеще. Каквото й да ти сервира края на разговора ви, поне нещата ще ти бъдат ясни. Ще ти се даде шанс да преработиш живота си по-скоро! Помисли реално - нима някой заслужава да живее по такъв начин? В най-лошия случай (който въобще няма да е лош накрая) някъде там те чака друг човек, с когото ще се прегръщате и целувате за "довиждане" сутрин и "здравей" вечер!

Според мен,ако имаш възможност иди някъде-у майка ти,у приятелка за 1,2 дни се махни от вкъщи.Малко да се затъжите един за друг.Или иди на фризьор,смени си прическата, ще му привлечеш вниманието,ефирна нощничка и ново бельо(интимна прическа),малко грим и постарай се;добро настроение-върши чудеса!   Не ходи с увесен нос,имай самочувствие,ти си хубава жена,не си за изтърване!Трябва само да го накараш да го разбере и той.

Според мен, ако действително държиш на една връзка, се опитваш да я запазиш. Не с цената на всичко, но опитваш.
Малко лапешка история, но ще я дам за пример:
Навремето излизах с едно момче, което много обичах. Беше един такъв срамежливичък, добричък, различаваше се от момчетата, с които излизах тогава. Чаках го няколко месеца да ми каже, че ме обича, защото аз му го казвах постоянно, а знаех, че има чувства към мен. Но той все не го казваше. Тогава се запознах с друг, който беше пълна негова противоположност. Нямах чувства, но ме привличаше и започнах да излизам с него. На този етап секс нямаше, но взех да страня малко от другото момче и то си помисли, че спя с другия. Един ден дойде да си поговорим за нас, а аз си помислих, че е дошъл да къса с мен. И скъсах с него първа. След време разбрах, че е искал да ми каже колко много ме обича. И че, дори да имам връзка с другия, той иска да си дадем още един шанс. 2 седмици по-късно, аз вече наистина имах сексуална връзка с другия, когато той звънна и ми каза: "Знам, че вече е късно, но аз те обичам и постоянно мисля за теб. Знам, че аз съм виновен, но те моля да опитаме отново." А аз се разревах по телефона и (патка с патка) му казах, че нищо вече не може да се върна назад. Попита ме дали съм с другия, казах "да" и това беше последния ни разговор. После все си мислех, че всъщност нещата можеха да се оправят, щом още се обичаме. Исках да му се обадя, но не смеех, мина време и така и си останахме "добри непознати".
Сега вече няма значение, де.... Но дълги години не можех да си простя, че не съм опитала. А е можело да се получи.
Мисълта ми е:Не бързай с лека ръка да разрушаваш граденото до днес. Опитайте се да оправите нещата, защото няма нищо по-дълго от временната раздяла.
А, ако има и деца, просто трябва да опитате.
Успех!!!

И мен би ме заболяло, много. Само от мисълта ме боли, не знам ако се случи.А казват, че във всички бракове има кризи.....Само като си помисля и настръхвам.Но трябва да сме силни, не можеш да спреш някой, ако иска да си отиде.По-добре да си отиде щом иска, отколкото да стои насила и ти да се чувстваш все по-зле и дните ти да изпълнени със съмнения и страх, да трепериш за всичко.Но една криза не означава непременно раздяла.Има и силни мъже......А ние винаги сме силни, защото трябва....