Ще си отиде ли?

Какво стана,не си писала отдавна?Дано всичко  се оправи.помежду ви.

Незнам. Ще отговоря от позицията на човек изоставил някой някога.
Първо идва раздразнителност, непоносимост. Търсех начин да се скараме, за да е чиста съвеста ми.
После пък когато сме заедно и той е все така добър и всеотдаен ме обземаше гузна съвест и ставах необичайно мила и секса тогава беше невероятен. Ей така, както го отбягвам със седмици, изведнъж от угризения ставан неузнаваема.
Всичко това до време обаче, защото се изморих и изтощих от двойни игри и в един момент се самонавих, че в крайна сметка заслужавам щастие и трябва да съм там, където, ще съм щастлива. Това разбира се пак беше от гузна съвест и, за да намеря успокоение за себе си.
Разбира се тогава бях по-млада и нямах деца и не бях омъжена, но разликата не е кой знае каква, когато няма любов нито деца, нито семейство могат да те задържат при някой.

Колкото и жестоко да звучи,наистина,ако някой е решил да си тръгне той просто ще го направи.Кое ще е по-добро времето ще покаже,но пък изключително тъпо и безмислено ми се вижда да осъзнавам,че той си отива,че го е решил,и да се опитвам да му сложа вериги и да го задържам.Какъв е смисъла насила да караш някого да стои при теб?Не вярвам да не му е ясно,че ако има деца те ще страдат и т.н и въпреки всичко хората се разделят,особено,ако не са щастливи и нищо не ги спира!

Според мен, той още не е взел това решение (да си тръгне), но съм почти 100% сигурна, че има друга в живота му. Иначе най-малкото щеше да иска да прекарва време с децата.

Била съм в такава връзка, в която след няколко години се отдалечихме. Не че не говорехме, но често се карахме, интимности не бяхме имали цяла година, въпреки че и до последната ни вечер заедно гледахме телевизия с хванати ръце. Не знам, как ме е държал за ръка като е имал друга, от не знам колко време. И аз така се страхувах от Разговора, но накрая се взех в ръце и го проведох. Толкова ми беше отчаяно, все едно загубвам най-хубавото нещо в живота си. Предложи ми да се разделим за малко и аз му казах, че не вярвам в това, че само по филмите се събират след това. След около месец разбрах, че има друга жена в живота му и ми олекна. За това време преминах през няколко етапа - отчаяние, примирение, после много го мразех, а после дойде разочарованието от него, накрая всичко ми мина. Но едва след половин година се отворих за нова връзка. Сега съм безумно щастлива, че направих тази крачка - кой знае още колко време щях да бъда обречена да живея в това отчаяние, че нещо не е наред, в страх, че нещата ще се развалят от един разговор.

Съвет от мен - няма нищо по-страшно нещо от такова неизвестно бъдеще. Каквото й да ти сервира края на разговора ви, поне нещата ще ти бъдат ясни. Ще ти се даде шанс да преработиш живота си по-скоро! Помисли реално - нима някой заслужава да живее по такъв начин? В най-лошия случай (който въобще няма да е лош накрая) някъде там те чака друг човек, с когото ще се прегръщате и целувате за "довиждане" сутрин и "здравей" вечер!

Според мен,ако имаш възможност иди някъде-у майка ти,у приятелка за 1,2 дни се махни от вкъщи.Малко да се затъжите един за друг.Или иди на фризьор,смени си прическата, ще му привлечеш вниманието,ефирна нощничка и ново бельо(интимна прическа),малко грим и постарай се;добро настроение-върши чудеса!   Не ходи с увесен нос,имай самочувствие,ти си хубава жена,не си за изтърване!Трябва само да го накараш да го разбере и той.

Според мен, ако действително държиш на една връзка, се опитваш да я запазиш. Не с цената на всичко, но опитваш.
Малко лапешка история, но ще я дам за пример:
Навремето излизах с едно момче, което много обичах. Беше един такъв срамежливичък, добричък, различаваше се от момчетата, с които излизах тогава. Чаках го няколко месеца да ми каже, че ме обича, защото аз му го казвах постоянно, а знаех, че има чувства към мен. Но той все не го казваше. Тогава се запознах с друг, който беше пълна негова противоположност. Нямах чувства, но ме привличаше и започнах да излизам с него. На този етап секс нямаше, но взех да страня малко от другото момче и то си помисли, че спя с другия. Един ден дойде да си поговорим за нас, а аз си помислих, че е дошъл да къса с мен. И скъсах с него първа. След време разбрах, че е искал да ми каже колко много ме обича. И че, дори да имам връзка с другия, той иска да си дадем още един шанс. 2 седмици по-късно, аз вече наистина имах сексуална връзка с другия, когато той звънна и ми каза: "Знам, че вече е късно, но аз те обичам и постоянно мисля за теб. Знам, че аз съм виновен, но те моля да опитаме отново." А аз се разревах по телефона и (патка с патка) му казах, че нищо вече не може да се върна назад. Попита ме дали съм с другия, казах "да" и това беше последния ни разговор. После все си мислех, че всъщност нещата можеха да се оправят, щом още се обичаме. Исках да му се обадя, но не смеех, мина време и така и си останахме "добри непознати".
Сега вече няма значение, де.... Но дълги години не можех да си простя, че не съм опитала. А е можело да се получи.
Мисълта ми е:Не бързай с лека ръка да разрушаваш граденото до днес. Опитайте се да оправите нещата, защото няма нищо по-дълго от временната раздяла.
А, ако има и деца, просто трябва да опитате.
Успех!!!

И мен би ме заболяло, много. Само от мисълта ме боли, не знам ако се случи.А казват, че във всички бракове има кризи.....Само като си помисля и настръхвам.Но трябва да сме силни, не можеш да спреш някой, ако иска да си отиде.По-добре да си отиде щом иска, отколкото да стои насила и ти да се чувстваш все по-зле и дните ти да изпълнени със съмнения и страх, да трепериш за всичко.Но една криза не означава непременно раздяла.Има и силни мъже......А ние винаги сме силни, защото трябва....