Кога децата ви се научиха да четат

 Димана се научи да чете в първи клас и в момента я затруднява(тя не го осъзнава) четенето, чете много бавно, но за мен е особено изненадващо, че при цялата монотонна и отнемаща време процедура на нея и е интересно, това която е прочела и с желание го разказва (честно казано мен ме приспива с ритъма, който чете на глас).

Това на мене ми се струва по-важно - че разбира какво чете и че й доставя удоволствие.
А ние иначе сме по стандартната за страната система. Борис започна да чете на около 5 г. и половина, в предучилищната. Александър като цяло се движи академично с малко по-бързи темпове от мерак да конкурира брат си. Борис откакто се понаучи, в повечето случаи си чете книжките сам. Но аз си давам сметка, че може би трябва да го контролирам какво разбира. Виж, имена на магазини, продукти, сладоледи и други изкушения чете и разбира без грешка.  Не можеш вече да подминеш леко, защото ... "мами, ама там пише така, аз го прочетох".
Основно обаче и аз мисля като миз - че това кога детето ще се научи да чете, не е гаранция за траен интерес към четенето в бъдеще.

На шест четеше гладко. а в училище го накараха да срича,

Олеле и аз бях така като дете  . И ме беше срам да си кажа, че мога да чета гладко, та сричах насила. Изчаках да похвалят някой друг колко хубаво чете, та тогава набрах кураж да си кажа.

Това дали ще запази интереса си към четенето, не е от съществено значение. По-важно е да насърчаваме децата си и да им помогнем да развият и използват целия потенциал, който притежават. Предпочитам син, който да се реализира добре в живота и който умее да се справя добре в различни житейските ситуации, отколкото книжен плъх. А твърденията, че децата се насилват и че им се отнема детството като се научат да четат или смятат по-рано, са пълни глупости.  Ако на едно дете на 4 г. не му е интересно, трудно ще го научиш. Насила хубост не става, особено при по-малки дечица.

И аз така мисля:)

Имате ли наблюдения кога и как се преминава  от познаването на буквите към четенето? Синът ми знае всички букви (и българката и латинската азбуки) още откакто беше на две и половина, но оттогава почти никакъв напредък. Може да си пише името с  и знае да пише повечето букви, но не успява да чете на срички. Просто се чудя как мога да му помогна да напредва нанякъде

мога да ти кажа "бебешките стъпки", с които ние преминаваме от букви към четене

1. разказах приказка за горката буквичка "Д", на която й било много скучно и самотно (рисунка на тъжна буква "Д"), но после при нея дошла буква "А" и станали весели (рисунка на веселите букви Д и А, хванати за ръка). Обаче не знаели как се четат, дошло едно зайче и скочило от Д на А и станало ДА! (повтаря се с други двубуквени думи)
2. Пръстчето на детето играе ролята на зайчето, упражнява се да събира по две букви в сричка
3. от всякакви брошури режем правоъгълничета, пиша срички на тях и правим "влакче" - има специално изрязан локомотив. Като стане дума, влакчето "тръгва" - движа го по масата, казваме "пуф-паф" и т.н.
4. "Намираме" срички тук-таме (през лятото на плажа беше хит морето да изхвърли мидичка-сричка (бързо написана с перманентен маркер и извадена от пясъка до чаршафа)) Камъчета, листа също стават. После ги събираме и гледаме какво е написало морето, дървото, реката и т.н.
5. Писане на буквите по пясък, с тебешир по асфалта, с пастели по хартия - паметта на тази възраст е психомоторна, движението е много важно. А и друго самочувствие му идва на детето
6. Добрият стар WORD - пишем с мноого големи главни букви, маркираме сричката, която трябва да се прочете, и когато я прочете, пускам ефект - сменям цвета, правя я да мига и т.н.
7. Пишеш в уърда текста на лесна песничка и маркираш активната сричка, докато я пеете бавно
8. Сричков риболов - на въпросните вагончета им се слага по един кламер, слагат се в пластмасова купа и се ловят с въдица от магнит, вързан с конче за молив. Кой каквото хване и прочете, остава за него. Печели този с най-голямата купчинка. Куклите могат да участват, да четат грешно и детето да ги поправя
9. Оставям й бележки - "обичам те", "ела в хола" и т.н.
10. Пикник за кукли - пиша им имената на листчета и ги нареждам около една покривка на земята в детската. Тя трябва да нареди всяка кукла до името й. Нашите са с лесни имена - Ая, Ния, Алма, Пипи..
11. Вчера направих първата книжка - на нашия пазар няма книжки с достатъчно големи печатни букви. Много е горда, вечерта каза на баща си "Сега аз ще ти почета" (повечето е рецитация по памет, но все пак чете, където е забравила).
12. Пише на компа - 500% увеличение, печатни главни букви. Много й харесва
13. Буквенката (тя рядко играе на компютърни игри, така че това я впечатлява).

Ние знаехме малко букви на кирилица, като бяхме на 4 годинки. После започна училище тук, научи буквите, но системата за четене е различна от българската, не сричат. Не знам дали и във Франция е така  От самото начало започват с четенето на елементарни думички и запаметяването им. Правилата за писане и четене се учат няколко години по-късно. Първата година в училище (4-5 год) научи азбуката и четеше елементарни изречения, но само в мое присъствие. Втората (5-6год) започнахме да четем по-сложни изречения и началото на третата година попаднахме на една серия книжки, които толкова му харесаха, че нямаше търпение да ме изчака да се освободя да четем заедно и започна сам 
Сега се е запалил по поемите на Michael Rosen. Горещо ги препоръчвам, написани са специално за деца, има книжки както за най-малките, така и за по-големите

Анда, благодаря ти за подробните и толкова симпатични и забавни идеи!     Ще си ги изпечатам и ще ги използувам винаги, когато мога. Мисля, че точно такъв начин на учене ще му хареса на моя читател.

Мери,  във Франция доколкото разбрах още има спор коя система е по-правилна - "тоталната" (май разпознаване на цели думи) или друата, на срички, та не знам на кого ще попадне когато стигне до истинското училище. Затова мисля да се съсредоточа върху четенето на български. На френски все ще се научи в някой момент.

 

Беше на 6 годинки.

Голямата на 5 четеше сама. А малката е на 5 и само пише. Страхотно пише - или изяжда букви, или от дясно на ляво. Но отказва да се учи да чете. Предпочита филмчета. Не се натрапвам и помагам само ако ме помолят.

От миналата година Дияна започна да чете по срички, но не може да прочете дълъг текст. не я насилвам. Сричките ми бяха най-трудни за обяснение и се отказах след Nтия опит. И Дияна ме изненада един ден - започна да образува срички Може да пише цялата азбука, но понеже е левичарка някои букви ги пише огледално И с някой цифри е така.

На 3 г. знаеше всички букви безпогрешно. На 5 се научи да чете. В момента е на 6 и чете по цяла приказка. Впрочем може и да смята - събиране, изваждане и умножение до 100. Не сме я натискали - просто й е интересно. Брей, голяма фукня падна, чак ми стана неудобно, но това са фактите.

Големия ми син се научи да чете сам малко преди началото на първи клас. Аз му показвах буквите и му четях приказки но не съм го насилвала да чете. Интересното беше че и той като дъщерята на АнМари беше левичар и можеше да чете еднакво добре и наобратно. Мислех си че е така защото докато срича се вглежда внимателно в буквите. Докато не ми донесе първата диктовка в първи клас с оценка ДВЕ. Детето страшно притеснено ми подаде тетрадката и взе да обяснява нещо. Аз отварям и какво да видя - диктовката на последния лист от тетрадката и цялата написана огледално. Доколкото разбрах той си играел когато госпожата казала да отворят тетрадките и да пишат. Отворил той, но в бързината отворил от обратната страна. И понеже знаел че буквите започват от полето (а полето в случая е от другата страна) започнал да пише от полето към края. Аз мигах на парцали едно известно време докато се сетих да взема огледало и да го разчета с него.  Всяка буква беше обърната наопаки. И това написано под диктовка, без да има време да мисли и да ги подрежда. И сега може да чете и пише наопаки....еднакво грозно.