Твърдо против яслата съм, щом имаш възможност да си го гледаш. (И честита бременност!!!) И не само за това, че много боледуват. Не вярвам, че децата са щастливи там (и аз съм била дете, спомням си много добре колко беше "хубаво"). Колкото и да му е зле в градината, детето в един момент ще свикне, но човекът така е устроен - и на бой свиква дет се вика, но това ли е най-доброто за него? Какво значи това да се социализира - че вкъщи да не би да живее с животни? За детето, особено когато е малко, най-важното нещо е да се чувства обичано, не толкова нахранено, подсушено и облечено, колкото обичано. Едва ли това ще го получи в детската градина, едва ли една учителка с малка заплата ще бъде по-добрият вариант за което и да е дете от родната му майка. Това и посмъртно няма да го повярвам. Щом плаче и не иска да ходи там - за мен е ясно - там не му е добре. Дори и да не ходи на ясла детето ще общува с други деца - негови приятелчета от градинките, братовчеди и т.н., но за мен има голяма разлика от това да си поиграе с други деца пред очите на майката, в сравнение с това да живее с непознати деца и да оцелява в една често враждебна среда. Абе с една дума - против яслата!!!
- Публикувана: 14 септ. 2006, 08:29 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2006, 10:59 ч.
Да ходи или не на ясла? Моля за вашето мнение?
Аз съм твърдо ПРОТИВ яслите. ЗА градината на 3, 3 и нещо, когато вече могат да се оправят сами, системата на гледане е различна в градината и могат да говорят смислено, за да ми обясняват ако някой ги тормози.
(Ако можех да си ги гледам и на градина нямаше да ги давам ама пуста цивилизация
)
(Ако можех да си ги гледам и на градина нямаше да ги давам ама пуста цивилизация
) Вие бихте ли си дали детето на ясла ако имахте възможност да си го гледате?
Има време и за социализация.
Това, кое е най-добро за детето май само си го определя. Мисля, че всяка майка може да пробва да пусне детето на ясла - ако се адаптира бързо, чувства се щастливо сред децата, а му е скучно вкъщи - защо да не ходи?
Но, ако детето очиведно е стресирано и не може много дълго да се адаптира, значи не му е мястото в яслата, а му е по-добре на "скуката" вкъщи.
Но, ако детето очиведно е стресирано и не може много дълго да се адаптира, значи не му е мястото в яслата, а му е по-добре на "скуката" вкъщи.
Вече писах в другата тема за яслата.
Вижда се на колко е моят врабчо. Страшно съжалявам, че не го дадох, когато беше на 1.8-2г.
Сега вече страшно се привърза към мен. С мен е в тоалтената, само аз го приспивам. Нощем ако не ме види в леглото започва да пищи. Това е от няколко месеца. Мисля че около 2г. е преломен момент и тогава от бебета се усещат, че са големи и могат да се налагат. Мама винаги отстъпва от любов и така се разглезват, че не е истина.
Моят беше страхотно хлапе ( и все още е), но тази му привързаност страшно ме истощава и изнервя. Тези дни, ще го пускам на ясла. Ще е много трудно, но ако не го направя сега знам, че лоша услуга, ще направя както на него, така и на нас.
Нали знаете, чр всичко идва от детството
Вижда се на колко е моят врабчо. Страшно съжалявам, че не го дадох, когато беше на 1.8-2г.
Сега вече страшно се привърза към мен. С мен е в тоалтената, само аз го приспивам. Нощем ако не ме види в леглото започва да пищи. Това е от няколко месеца. Мисля че около 2г. е преломен момент и тогава от бебета се усещат, че са големи и могат да се налагат. Мама винаги отстъпва от любов и така се разглезват, че не е истина.
Моят беше страхотно хлапе ( и все още е), но тази му привързаност страшно ме истощава и изнервя. Тези дни, ще го пускам на ясла. Ще е много трудно, но ако не го направя сега знам, че лоша услуга, ще направя както на него, така и на нас.
Нали знаете, чр всичко идва от детството