Премислям всичко

Too mucho drama.
Кой на кого кога и защо се обадил/не се обадил. Ако държи на някого и на комуникацията с него и сте си ценни един за друг, въобще няма да си задаваш тези въпроси.
Не вадя везните, нито в любовта, нито в приятелствата. И ми е добре.

Щом има недомлъвки, сърдене, празни обещания и формални изрази, означава, че не са стабилни отношенията. С моите близки приятелки се разбираме с половин дума, както се казва. Никоя не държи сметка на другата, нито пък изисква нещо. Така най-добре се отсяват приятелствата.

Всеки човек е преминавал през нещо подобно по свой начин. За мен лично този период от живота ми в крайна сметка имаше една много позитивна страна -- да се пресеят хората на които държа. Да се виждаш с някого, защото искаш да го видиш, а не защото не ти се стои сам или е въпрос на зрялост според мен.

Имам точно 2 приятелки от детски години. Те са в София, аз в Испания. Не се виждаме с години, но не губим връзка. Едната наскоро ми каза "такава приятелка, като тебе не съм имала нито преди теб, нито след теб". Много ме трогна, защото и аз мисля така. Намерили сме се две ( в случая три) сродни души и мило и драго давам за тях.
Към авторката. Явно за теб е било истинско приятелство, а за тях си просто позната. Хич недей да го мислиш.

Пробвайте да се обадите на всички и да разберете защо не се обаждат.Може да имат сериозни проблеми.
Човек има малко приятели в живота си .Те са тези за които знаеш,че и две години да не си ге чувал,пак са ти приятели и можете да разчитате един на друг.
Може би сте прекалено млади и с повече свободно време.Хора ходещи на работа със семейство и деца,нямат много време за разговори.

Същата съм и аз. Да ви кажа вече спрях да търся когото и да е. Щом те не се сещат за мен значи толкова са ми и приятели, а като се сетят(Което е мнооого рядко) като отговоря "О, ти се сети" отговорът им е "Ам, той и ти не се сещаш"  така, че аз от такива "Приятелки" нямам нужда, всъщност в момента нямам нужда от нищо, единствено от почивка, психическа. Не искам нищо да ме натоварва, а в същото време всеки ме товари.Пълна ирония 🙂

Такива съм ги отрязала мнооого отдавна. Много добри приятели уж, ама не се сещат веднъж на  месец-два един телефон да ти  звъннат. Ей така , да видят дали си жив, без среща дори. Аз даже и телефона си не вдигам вече на такива, защото знам, че ако са се сетили за мен, то ще да е за някоя услуга.

И аз имам една приятелка, която само аз търся, тя никога. Понякога ми е минавало през ума, че само аз и звъня, но съм гледала да не го мисля толкова. Двете свикнахме да е така - аз я търся, тя чака да я потърся или и е все тая.
Веднъж стана на въпрос именно за това кой, кога, за какво търси и тя ми каза, че щом някой не и звъни, кани и т. н. за какво тя да го прави, защо тя да се сеща след като другия явно не се. Само дето има една подробност, че се сещам за нея да я потърся, да е питам как е, но тя с мен никога не го е направила. Тя е неотстъпчива и доста горделива.
Хората или са ангажирани с работа и забравят да потърсят приятел, или са горделиви като приятелката ми. Аз съм я приела такава и не ми пука. Вече от два месеца не сме се чували, но ако и звънна за кафе тези дни няма да има проблем.
Авторке, недей да го изживяваш и мислиш, доста хора ти писаха и сама виждаш, че не е само при теб така.

И аз съм на същата вълна, за съжаление. Отдавна съм забелязала че, ако аз не си потърся т. нар. приятелки, те няма да го направят. Ако получа обаждане от някой, то ще е за услуга, помощ, съвет, изслушване.
Приех нещата, такива каквито са, и това не ме тормози и наранява както преди. Приех, че няма да съм от типа хора, на който се обаждат с предложение "Хайде да обядваме!" или "Имам 2 билета за театър, искаш ли да дойдеш!"
Започнах да разсъждавам така: днес имам нужда да говоря за... (книги/политика/световния мир/ козметика или за каквото там ми се говори) ще се обадя на Х да пием кафе или В петък ми се ходи на клуб, значи ще се обадя на Y, защото е купонджийка. С две думи гледам моя си интерес и така живея по-добре от преди, когато се самосъжалявах.

И ти продължаваш да я търсиш....? Моля ти се....

Горделива била....ми да си седи сама тогава. Аман от принцеси.....

Оня ден ми се обади един приятел, с когото животът ни раздели. Подчерта, че ми се обажда само, за да ме чуе как съм, а не за да иска нещо. Даже подчерта - ето, нека има и такова обаждане, просто така...
Аз много му се зарадвах, естествено, но се замислих за тези обаждания...

Разбира се, че има. Аз лично се обаждам само, за да чуя някого. Не често, но понякога се присещам. Разбира се за приятели, не за познати, на които би ми се сторило неуместно да звъня без причина....

Преди 2-3 години отсеях хората ,който ме натоварват,нямам време а разни мисли ама защо аз търся,ама защо не ме търсят.Влезе ли нещо такова в глвата,започне ли да не ми дава мира,значи този човек не е моят.Имам приятелки ,с който се чуваме често и виждаме,отменяме срещи в последния момент,но няма сърдене.Има такива,с който се чуваме 1 път годишно,но винаги като говорим е все едно никога не сме прекъсвали връзка.Имам и такива,с който се търсим само при проблем последните 2-3 г.,но няма драма и от двете страни.

Мисля, че трябва да има равновесие. Днес те търся аз, утре ти мен. Много досадни приятели също не са желани. ММ така прекъсна приятелство с новоизлюпен познат. Звънеше всеки ден за глупости и стана много досаден. Накрая грубо го отряза.

Явно авторката на темата е по-млада и по-наивна... Приема много неща от междуличностните отношения твърде навътре. Какво има толкова да се мисли и да се премисля? Някои работи и житейски моменти, просто трябва да се приемат и без да се разсъждава. Не можеш да очакваш пълна взаимност в отношенията си с познати или такива, които си мислиш, че са ти приятели. Съответно не е нужно да се раздаваш и да правиш услуги или да помагаш на хора, които е по-вероятно да не го оценят. Това е нормалното състояние на нещата... Още по-малко може да се говори за вина. Може да инициираш и поддържаш контакти, няма нищо лошо в това и е нормално. Но ако няма взаимност, то какъв е смисълът да продължаваш да го правиш?
Ако заемеш някоя по-висока длъжност, изведнъж ще се окажеш с много познати и приятели, които ти звънят и те търсят по всяко време на денонощието за информация или да им свършиш нещо. И съответно как всички изчезват, ако смениш длъжността с по-ниска. Това са си съвсем нормални неща и не трябва да изненадват когото и да било.
Няколко пъти се опитвах да водя и разговори с децата си на подобни теми. Иска ми се някак си, да им спестя подобни разочарования в бъдеще. Просто лицемерието, измамата и предателството са неизменни наши спътници навсякъде и е добре да можеш да разпознаваш първите им признаци и проявления, за да не си губиш времето и да си спестиш много главоболия. Трябва да можеш да пресяваш хората и да не поддържаш погрешни впечатления на тема приятелство. Както се пееше в една песен: Така стоят нещата...