- Публикувана: 15 септ. 2006, 11:59 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2006, 10:06 ч.
Държавна или частна работа?
В частна фирма.
Фирмата е огледало и естествено продължение на шефа си, а моя конкретен случай /както писах в някои съседни теми/ е страхотен човек, който има лично отношение към хората си, внимателно ги подбира, много се грижи за тях и ги цени. Работим в сектор, в който се правят пари и се споделят с екипа, който ги изработва, така да се каже- с две думи- много високи заплати, офис-слънце и т.н. едно на ръка, второ- всякакви екстри от сорта на служебни коли, телефони и т.н., отделно за почивка като затръгваме- по още една заплата и за Коледа също, ако имам проблем със здравето, или друг- не търча при Джи-Пи-то за болнични, а звъня на шефа ми, който ако съм сама с детето ми изпраща шофъор да ми пазарува лекарства или каквото ми трябва - работя в нормирано време, ако нямаме работа си тръгваме, а не редим пасианси до 18.00 часа, а ако има някой ден с повече натоварване оставам с удоволствие и не, защото някой го изисква от мен, а като проява на лоялност, която е напълно заслужена- два-три пъти в годината се случва.
Върнах се на работа с огромно желание, мъжа ми е достатъчно заможен, за да ме издържа, меко казано, но за мен работата ми е голямо удоволствие и не бих я сменила за държавна никога.
Фирмата е огледало и естествено продължение на шефа си, а моя конкретен случай /както писах в някои съседни теми/ е страхотен човек, който има лично отношение към хората си, внимателно ги подбира, много се грижи за тях и ги цени. Работим в сектор, в който се правят пари и се споделят с екипа, който ги изработва, така да се каже- с две думи- много високи заплати, офис-слънце и т.н. едно на ръка, второ- всякакви екстри от сорта на служебни коли, телефони и т.н., отделно за почивка като затръгваме- по още една заплата и за Коледа също, ако имам проблем със здравето, или друг- не търча при Джи-Пи-то за болнични, а звъня на шефа ми, който ако съм сама с детето ми изпраща шофъор да ми пазарува лекарства или каквото ми трябва - работя в нормирано време, ако нямаме работа си тръгваме, а не редим пасианси до 18.00 часа, а ако има някой ден с повече натоварване оставам с удоволствие и не, защото някой го изисква от мен, а като проява на лоялност, която е напълно заслужена- два-три пъти в годината се случва.
Върнах се на работа с огромно желание, мъжа ми е достатъчно заможен, за да ме издържа, меко казано, но за мен работата ми е голямо удоволствие и не бих я сменила за държавна никога.
На държавна работа 
Аз съм книжен плъх, обичащ точното работно време, отпуските и аванс и заплата на определените дати.
Обичам да има шеф над мен и да казва кое, кога и как. Много съм трудолюбива и изпълнителна. Не съм за частния сектор, работила съм и не ми допада 
Аз съм книжен плъх, обичащ точното работно време, отпуските и аванс и заплата на определените дати.
Обичам да има шеф над мен и да казва кое, кога и как. Много съм трудолюбива и изпълнителна. Не съм за частния сектор, работила съм и не ми допада Това все едно аз съм го писала.
Аз искам да работя, не да си клатя краката, но държа и всичките ми права произтичащи от кодекса на труда да се спазват. Това в часна фирма до сега не го видях, да не говорим какви по-драстични случаи съм наблюдавала и когато някой тръгне да си търси правата му бива отговаряно " Знаеш ли колко хора чакат за твоето място ?"
Откакто вече имам и дете приоритетите ми са други. Искам да имам нормална отпуска, нормално да излизам в болнични без да бъда гледана накриво, Събота и Неделя да бъда със семейството си и да почивам на всички Национални празници като бял човек. Да, заплащането е много по-малко отколкото в часния сектор, но мога да си позволя да изкарвам по-малко тъй като мъжът ми взима добри пари, но гореописаните привилегии на държавната работа за мен са много по-важни
Откакто вече имам и дете приоритетите ми са други. Искам да имам нормална отпуска, нормално да излизам в болнични без да бъда гледана накриво, Събота и Неделя да бъда със семейството си и да почивам на всички Национални празници като бял човек. Да, заплащането е много по-малко отколкото в часния сектор, но мога да си позволя да изкарвам по-малко тъй като мъжът ми взима добри пари, но гореописаните привилегии на държавната работа за мен са много по-важни
Таман тръгнах да пиша и видях, че моето мнение е вече написано
За момента при положение, че парите не са водещия фактор, а държа да имам достатъчно време за детето си, предпочитам държавна работа. Ако частна фирма може да ми осигури същите условия, чудесно. Но за съжаление тези частни фирми са по-скоро изключение.
Друго: частна, лична фирма. Понасяш си последствията за всички решения - и добри, и лоши.
), пък и не е много малка 
частна, разбира се. държавната има предимството на нормираното работно време, големите почивки, разни намаления тук и там, но за сметка на това заплатите са направо смешни. nb
Не бих си скъсвала гъза от работа каквито и пари да ми дават. Предпочитам държавна, ама нямааа...
Да, но баща ти е получил тази заплата след 20 плюс години в МВР. Освен това, в МВР заплатите имат плюсове за чин и длъжност. Все пак и на Първанов заплатата му не е повече от 2000 лева, верно при него има и други екстри.
По темата - държавна работа бих избрала, само ако мъжът ми има солидни доходи. Така ще мога да си водя децата на разни извънкласни неща, в по-далечно училище и прочие...
Аз работя в частна фирма с нефиксирано работно време, което е добре, защото понякога може да има екстра часове, но в други случаи - много свободно време.
Мечтата ми е да съм фрийлансър... Но в България това още не се плаща нормално.
И аз съм на държавна работа. Работила съм и в частна фирма, но не съм доволна. Ако има възможност човек да работи за себе си е най-добре, макар и съпътстващите отговорности, но то всяка работа е свързана с отговорност. Обикновено частниците осигуряват на минимална заплата, както се знае, а това често е в ущърб. Докато работех във частната фирма шефа даваше върху мин.заплата пари, когато жена му кажеше....абе селски изпълнения...не издържах дълго.
Според мен между държавна работа и клатене на крака не винаги стои равенство.
Според мен между държавна работа и клатене на крака не винаги стои равенство.
В частна фирма.
Фирмата е огледало и естествено продължение на шефа си, а моя конкретен случай /както писах в някои съседни теми/ е страхотен човек, който има лично отношение към хората си, внимателно ги подбира, много се грижи за тях и ги цени. Работим в сектор, в който се правят пари и се споделят с екипа, който ги изработва, така да се каже- с две думи- много високи заплати, офис-слънце и т.н. едно на ръка, второ- всякакви екстри от сорта на служебни коли, телефони и т.н., отделно за почивка като затръгваме- по още една заплата и за Коледа също, ако имам проблем със здравето, или друг- не търча при Джи-Пи-то за болнични, а звъня на шефа ми, който ако съм сама с детето ми изпраща шофъор да ми пазарува лекарства или каквото ми трябва - работя в нормирано време, ако нямаме работа си тръгваме, а не редим пасианси до 18.00 часа, а ако има някой ден с повече натоварване оставам с удоволствие и не, защото някой го изисква от мен, а като проява на лоялност, която е напълно заслужена- два-три пъти в годината се случва.
Върнах се на работа с огромно желание, мъжа ми е достатъчно заможен, за да ме издържа, меко казано, но за мен работата ми е голямо удоволствие и не бих я сменила за държавна никога.
Истината е, че съм работила и за големи олигофрени /за кратко, разбира се/, но достатъчно, за да знам от опит, че работата може да бъде и кошмар..
Фирмата е огледало и естествено продължение на шефа си, а моя конкретен случай /както писах в някои съседни теми/ е страхотен човек, който има лично отношение към хората си, внимателно ги подбира, много се грижи за тях и ги цени. Работим в сектор, в който се правят пари и се споделят с екипа, който ги изработва, така да се каже- с две думи- много високи заплати, офис-слънце и т.н. едно на ръка, второ- всякакви екстри от сорта на служебни коли, телефони и т.н., отделно за почивка като затръгваме- по още една заплата и за Коледа също, ако имам проблем със здравето, или друг- не търча при Джи-Пи-то за болнични, а звъня на шефа ми, който ако съм сама с детето ми изпраща шофъор да ми пазарува лекарства или каквото ми трябва - работя в нормирано време, ако нямаме работа си тръгваме, а не редим пасианси до 18.00 часа, а ако има някой ден с повече натоварване оставам с удоволствие и не, защото някой го изисква от мен, а като проява на лоялност, която е напълно заслужена- два-три пъти в годината се случва.
Върнах се на работа с огромно желание, мъжа ми е достатъчно заможен, за да ме издържа, меко казано, но за мен работата ми е голямо удоволствие и не бих я сменила за държавна никога.
Истината е, че съм работила и за големи олигофрени /за кратко, разбира се/, но достатъчно, за да знам от опит, че работата може да бъде и кошмар..
благородно ти завиждам и се радвам искрено, че има и такива шефове
а относно темата - ами досега не съм работила на държавна работа, винаги по частни фирми, и сегашната не ми се нрави, опитвам се за нещо по-добро, пак частно, но много по-голямо, дано стане
Предпочитам да работя собствената си частна фирма. Вече имам 12 години трудов стаж и почти през цялото време (без 1 година) съм работила за себе си - вярвайте ми не е лесно, държавата и Запада всячески възпрепятстват и затрудняват малкия бизнес - явно не е желан (независимо от това какво си говорят по медиите). Но... една година работих за друг - въобще не ми хареса да имам шеф, някак не се чувствах на мястото си, на моменти направо имах чувството, че се задушавам. Това, че не държа нещата в ръцете си и че не разполагам с плодовете на собствения си труд - не, това не е за мен, искам си свободата, колкото и да е трудно.
Ами, досега на държавна работа не съм работила и не знам как е там. Предполагам, че си зависи от работата.Работя в частна фирма, но не мога да се оплача - нормирано работно време (от 8.00 до 17.00) със съответните му почивки, отпуск 20 работни дни, почиваме събота и неделя и на всички официални празници, а ако ти се наложи да вземеш болничен или да отсъстваш по някаква причина, никой не те гледа лошо, няма проблеми. Е, заплащането не е от най-добрите, но за майка с малко дете (като мен) е просто идеално. Засега съм много доволна, макар че е много далеч от професията ми, но пък ми е и интересно освен всичко друго.
Azzy, няма ли да откривате офис в Бургас скоро? 
Много рисковано ми се струва да стартираш в този момент личен бизнес. С този Евросъюз и всичките му изисквания, и прогнозите за масови фалити на малки фирми...
Друго: частна, лична фирма. Понасяш си последствията за всички решения - и добри, и лоши.
Дааа, малка, ама една от трите уникални в България
Пък и кой е казал, че малките фирми не се готвят за влизане в ЕС?
Държавна. Детето ми е малко и за мен в момента е важно да мога да си тръгвам всеки ден в точно определен час и да мога да ползвам болнични винаги, когато ми е налага. Парите не са приоритет за сега. А и честно казано, много познати с моята позиция, но в частния сектор, получават същата заплата, но не ползват привилегиите, които имам аз, като служител на съответната структура. Така че положението напълно ме удовлетворява