Как да постъпя. Свекърва ми ме побърква.

Здравей, ще ти дам свеж пример от нашите отношения. Доскоро живеехме със свекирва ми, имаме две деца, едното вече е на 8 а другото на 1 година. Когато голямото беше бебе бяхме в твоята ситуация. Бабата по цял ден я взимаше да спяла при нея, докато един ден на около 7 месеца малката не падна от леглото й. Много внимание, постоянно обгрижване, ела, бабо, кажи какво искаш, бабо...миналата година когато учехме от вкъщи пролетта ....защо се караш на детето....недей така....постоянно месене, не могжех да говоря с дъщеря ни вкъщи, излизах някъде да се разхождаме, за да проведа нормален разгпвор с нея. Да не говоря, че като излизахме, после я подпитваше дали смв се виждали с майка ми. Аз обаче не съм търпелив и скромен човек и като ми прекипи, ходех и директно й казвах какво и как нв ми харесва. Съжалявам само че не го бях направила по рано, когато малката беше бебе, защото сега дъщеря ни израстна, свикнала все да играе с нас, никога сама. Все някой да й обртща непрекъснато внимание, защото в процеса на растеж ако аз нямах възможност, винаги имаше баба на разположение, която да я занимава с нещо. Откакто се изнесохме, а и вече с бебе, нещата коренно се промениха и вече няма как тя да е толкова обгрижвана откъм внимание. Та се учим как да се държи и отнася с нас.
Второто ни дете...с него вече знаех какво да правя. С риск да бях лошата, в началото изобщо не й го давах. Дори да стои в ръце. Нито пък е стоя особено много в моите. На леглото, в неговото креватче. Сега, на една година, малкия си играе сам, заиграва се с играчки, сам прохожда (само да вметна че е доста едър и тежък и ако бях го свикнала да бъде приспиван на ръце, сега щеше да ми е много трудно). Каката беше съвсем различно свикната, все в нечии ръце да е, все някой да й дрънка с дрънкалки (бабата). Разликата е огромна но го наложих с воля и казах, че така ще е. Докато бяхме с нея (до 8 месечната му възраст) мъжа ми не беше с нас, та това помогна да успея да се наложа.
Та моят съвет е да сложиш бабата на място оврвме, защото плодовете на отношението към детето ще береш ти някой ден. Ако не става по лесния начин, става по другия.
Оххх, сега се зачетох в коментарите и се присетих...малкия беше на 4 м. и ме беше питала кога ще му давам сок. Казах й пе няма да е скоро. Тя обаче настоя, да съм питала педиатърката му кога трябва да му дам. Остро й обясних, че няма да си направя труд да я питам, просто защото няма никакво значение нейният отговор. Млъкна и повече не попита. За протокола, още не съм му давала сок, нямам и намерение. Особено много държа децата ми да се научат да пият вода, а сокът, освен киселини, като се смеси с мляко, не вярвам нвщо друго да донесе. Особено на 4 месечно бебе. Имаше и още изцепки, дори и сега, по телефона, защо не съм правела това или онова...ми щото не искам. По захранването пак имаше.....особено като ядеше още пюрирано, как трябвало да го науча да яде парчета...детето се давеше, тя да съм му давала на парчета, да свиква. Е, вече яде на парчета, сам свикна и се научи, без да се меся и да го насилвам, щото видиш ли на баба му на еди коя си приятелка, внучето било на 5 и ядяло само пюрирано, та голям проблем било това. Да, но не й за бабите, имат си родители тея деца, те да ги мислят.

Това ми се струва много премерена и разумна позиция.
Този елемент - да сте на неутрална територия - също ми се струва важен детайл.
Ако можете в спокоен тон да си изкажете - не с бълване на обиди, змии и гущери, а практични предложения и определяне на граници - знае ли човек, може точно това да е разковничето.

Точно, неутралния терен ще ги направи равнопоставени.
Може да разпита авторката за свекината свекърва, как се е чувствала, да й припомни нейните трепети, вълнения и неудовлетвориност..
Спокойно, но категорично.

Добре де, ти съветваш никога да не казва лоши думи за майка му - ами ако те са точните. Не написа ли преди малко това: "Мъжът ми никога не си е позволявал да говори лоши неща за родителите ми, макар че виждам да го подлудяват понякога. Нито аз за неговите. Веднъж се изпуснах и видях как помръкна. Така че мисли умно и за бъдеще." - значи и двамата се прикривате. А ти виждаш, че родителите ти подлудяват мъжа ти, и го хвалиш как той ги оставя да го правят и дума не обелва.

Уважението е нещо, което се заслужава, не се получава автоматично. Това, че някой е биологичен родител, само по себе си не означава, че трябва да бъде търпян на всяка цена. Има всякакви насилници, и те ли заслужават уважение? В случая говорим за манипулатор и за психологически тормоз, при което за детето е по-трудно да го осъзнае, но не е невъзможно, ако в семейството се говори честно и открито.
Тук обвиниха авторката в интригантство, но ако тя проявява някаква прикритост, целта й е именно да скрие собственото си страдание, да не става скандал и т.н., за да угоди на свекървата. Най-добре ще бъде обратното - изясняване на отношенията, без недомлъвки, без опити да се угажда, пък нека ги изгони свекървата. Младото семейство все ще намери къде да живее няколко месеца, но тя ще изгуби единственото си средство за влияние и ще покаже истинското си лице. Ако мъжът толкова държи на маминка -  да си седи при маминка, във форума някои много точно го наричаха емоционален инцест.

За скандал са нужни поне 2ма  с 1 не става. Аз бих очертавала границите систематично и не бих реагирала като се нацупи, бих се радвала на затишието. Няма смисъл да се влиза в обяснителен режим. Гледай си детето, както намериш за добре, а приказките й ги пускай покрай теб, без да й реагираш. Това нейно поведение е на енергиен вампир и тя побеждава,  защото ти се ядосваш. Любезен игнор му е майката. "Добре, ще помисля.". "Благодаря за мнението." и подобни.

И в тази ли тема свекървата не работи?

Говорим за ситуации, не за личността на замесените.

Казвам случи се това и това, тя реагира така и така...
А не казвам "тая майка ти е толкова досадна" Сега разбра ли?

Както се пише роман- евтините ти каватт- досадната майка се появи, по- смислените ти описват ситуацията и ти сам си правиш извод, че майката досажда или че по- принцип е досадна


Ако мъжът ми обиди майка ми или баща ми, колкото и да съм израстнала или ако ми каже "избирай- или аз или баща ти", извинявай но много ще ми падне в очите. Слава богу, не е такъв човек.

В крайна сметка, всеки реагира според собствените си разбирания, нерви, интелект, разбирания и семейна история. Няма универсални методи. Освен един- ситуации, а не лични качества.

То точно личността на замесените е причина за ситуациите. Защо да се увърта? Извинявай, ама това са детинщини и глупави манипулации - как може мъжът ти да ти падне в очите, ако говори истината или поне е искрен, в случай че не е прав в преценката си. Също още недоумявам как може да ти харесва родителите ти да го тормозят и той да си мълчи. Ето така се поддържат токсични отношения - като не се позволява да бъде изказана всяка критика, която може да доведе до разрешаването им или поне до проглеждането, че родителите ти също са хора, а не някакви идоли.

Както искаш разбирай ситуацията, Уини.
Според мен ти си незряла и не можеш да разчиташ смисъла на това, което ти пиша или нямаш достатъчно опит, за да се поставиш в ситуация.

Не е увъртане, когато не обиждаш хората, що за определение.
Честно казано по- голямо извъртане на смисъла, който съм вложила, скоро не бях чела.

Има друг син, и съответно друга снаха, в същия апартамент /апартамента е обединен от 2 тристайни / която ще си остане завинаги у тях, тя й играе по свирката, невежа е по 90% от темите в живота и съответно свекърва ни й е като майка и ментор в този живот, ако не е тя, етърва ми няма да съществува и ден... Та свекърва ми очаква да съм като нея и се дразни, че не съм... Явно наистина ще трябва да започна полека лека да налагам себе си... Иначе няма да я бъде.

Аааа, тя е успяла едната снаха значи да я моделира, затова сега упорства с теб. Имало прецедент.

Не виждам нищо лошо, че другата снаха си е добре. Харесва й, какво лошо в това?
 Напомняте ми за “Гераците”. Освен разумен разговор, както предложи Горджиъс, след който, ако няма резултат- игнор, друг полезен ход нямаш.

Да бе, тук ние имаме само едната страна, великата жертва, че свекърва и се радвала и дъндуркала бебето. Ми първо внуче и е сигурно, радост е, пък и скоро когато се изнесат съвсем няма да е с него толкова често. И откога да си досадна и загрижена те превръща в гад ?
Айде бе ! Нищо чак толкова лошо не е направила жената, че да заслужи омразата и панаирите, дето снахата и крои зад гърба. Я по-полека! Видяла тя гадна свекърва......
[/quote]

Стига бе, ти не четеш ли.? Тая жена е нагла, притеснява ги, меси се, заявява, че не я интересува какво те смятат за редно да правят със собственото си дете, досада, натрапва се, не им дава мира, заяжда се, прави се на истересна, така си прави лошо на нейното дете. Това, че си е в къщата не й дава право така да ги тормози. Напротив направила е много лошо. Я си признай ако си в подобни отношения с малко дете колко време ще издържи и колко точно време ще си кротка и блага?

Да прочете последния пост на авторката, може да й стане ясно. Свекито вече е наредила едната снаха, направила я е марионетка на конци, сега опитва с другата.

Чак марионетка, явно на снахата и харесва, иначе щеше да надигне глас.