Това като специалист ли го казваш? Защото жената, която ми го каза е работила 20 години в родилно отделение и помага при лекуването на всякакви проблеми с крайниците
.......
Не, не съм специалист, но съм се информирала чрез мнения на специалисти - в лични разговори и чрез медицински статии, публикувани в нета, посветени на двигателното и неврологичното развитие на децата по месеци.
Кинезитерапевтката е тесен специалист и с дългогодишен опит, но това не означава, че не се е изразила неправилно. Не съществува "рефлекс за ходене до третия месец", а рефлекс за отблъскване на краченцата от повърхност, което е на светлинни години разлика от "ходенето".
Правилно дечицата ти седят от 6-тия месец, така препоръчват специалистите - след 6-7ми месец да се слагат да седят - когато сами започнат да правят "коремни набирания" в опити да седнат. Неправилно е избързването със седене и учене да стоят прави или да ходят, преди сами да са готови за това. Не твърдя, че не трябва да се правят упражнения, напротив. Но съобразени с възрастта на детето! Иначе са опасни.
Да, едно дете не се спира, ако може само да седне, само да се изправи, само до пристъпи. Но не и да се слага седнало от 4-ти месец, защото "искало"; да се влачи за ръчички да ходи на 8 месеца - защото "било щастливо", или да се мята в проходилка от 5-тия, защото "се забавлявало"...И т.н....Това имах предвид, а не начина ти на отглеждане на децата ти, който като чета, смятам за съвсем реден.
Според ортопедите ранното прохождане (8-9 месеца) крие рискове за правилното двигателно развитие на детето и е с риск от изкривяване на краченцата, развитие на дюстабан и свръхнатоварване на тазовите кости - в случай, че бебето се "учи" и "насърчава" от родителите, преди само да се е изправило и да пристъпва покрай мебелите.
За "късно прохождане" се смята възрастта 17-18 месеца, но все още е в нормата.