Все едно става въпрос за моя син/2г и 4м./. Бързам да те успокоя, че от няколко седмици коренно се промени. Изведнъж взе да се вслушва в това което му казвам, даже на няколко пъти ме попита "мамо, може ли да направя"... еди какво си. Първият път помислих, че така ми се е сторило. Та значи, иде края и на твоите мъки. Той също не си играеше с играчки, а само блъскаше, трошеше, катереше се и се мокреше. Това наистина е просто период. Имаш чудесно, будно и любопитно дете. Радвай се!
- Публикувана: 16 септ. 2006, 14:52 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2006, 16:27 ч.
Дайте ми съвет за моя пакостник- или как да не си изкарам боя от съседите
Според мен трябва да реагираш така както реагираш когато го виждаш че е тръгнал към горещата фурна, или ютия, или така като реагириш като го видиш да бърка в контакта, това са опасни игри и не съм съгласна че трябва да чакаш да отмине този период 
´´´´´´´´´´´´´´
Ти позволяваш на твоето дете спокойно да си бърка по контактите, да си играе с горещи ютии, или да си мята от балкона каквото му падне само защото нямаш реакция с която да го спреш ли
Аз бих пробвала да му обясня, че ще си има специално време и място за хвърляне. Например в банята, сутрин/вечер може да хвърля играчките(предварително избрани от мен), в леген с вода (все пак да е интересно). Така ще му остане да прави това, което харесва, но по един по-приемлив и по-контролиран начин. Нямам представа дали ще помогне, но това ми хрумна, когато мислех какво бих направила аз в подобна ситуация.
аз дете нямам, само племенници, а се бъркам в тази тема, защото ми излезе в непрочетени...
Ами, точно на тая възраст, не можеш да му обясниш. Аз си говоря с дечицата, както бих говорила на възрастни. За под 2 год... постоянно следене (доколкото виждам!) му е майката
Исках само да ти кажа: говори със съседите, нормално, спокойно, и без угризения, ако не разберат (за мен някое 2-годишно да хвърля домати по колата ми ще си е в общата схема на нещата
) , ма знам ли какви ги има....
Извинявам се, ако съм писала нелепици, все пак имам 24 часа за поизтриване
Ами, точно на тая възраст, не можеш да му обясниш. Аз си говоря с дечицата, както бих говорила на възрастни. За под 2 год... постоянно следене (доколкото виждам!) му е майката
Исках само да ти кажа: говори със съседите, нормално, спокойно, и без угризения, ако не разберат (за мен някое 2-годишно да хвърля домати по колата ми ще си е в общата схема на нещата
) , ма знам ли какви ги има....Извинявам се, ако съм писала нелепици, все пак имам 24 часа за поизтриване
.........................
Изобщо никакво отношение няма към собствеността. Нищо не пази, като се ядоса- хвърля и чупи. Играчките понякога му ги събира портиера, прибирам си ги, но той това нито го вижда, абе нищо...няма си любими играчки, въобще забавите са му едни
да кисне на мивката, да си вади дрехите от чекмеджетата, да троши бисквити... 
А като хвърли- карам се, викам, дори вече е напляскан няколко пъти, реакцията му е да реве и да се тръшка. Като му говоря с по-спокоен тон да не прави нещо- хили се и продължава в същия дух.
Абе изобщо не го разбирам това дете, кака му също е била много палава, но ми имаше страх и знаеше кога да спре, можех да и предвидя реакциите за почти всичко. А този, малкия- тъмна индия ми е, никак не можем да установим нормална комуникация. баща му повече се справя с него, но се виждат за час, най-много два вечерта...
Моят син е абсолютно същия. От две годишен изхвърля всичко. Беше си хвърлил гърнето пред гаража на комшиите...Сега е на 3 и половина и до съвсем скоро си му беше мания да хвърля. Но един ден го хванах и с няколко плика и си събра всичко под терасата и сам си го изхвърли в контейнера.
От две годишен го карам да прибира каквото е разхвърлял - дрехи, играчки. Не става без писъци, но поне знае, че има правила. Сега си го прави сам след няколко напомнения.
Нещото което най-много на нас ни помага е да го лишавам то неща които много обича. Най-го е страх като кажа, че няма да го изведа навън или че ще отиде в другата стая сам (там не го оставям дълго), но помага като заплаха.
Аз на твое място бих отишла да почистя колите на хората. Щом моето дете е причинило щета аз съм човека който ще я оправя, колкото да ми е неудобно или срам. Хората не са ми виновни, че си имам пакостник. А него бих го взела да маже там с някоя гъбичка но да почувства какво е да си оправяш белите.
Аз миналия ден метох на площадката, защото оставих децата на комшията, а той оставил сина да играе с някакво по-голямо дете и те разбили някаква плоча....
Ох , моля ви се ... как се обяснява на дете под две години 
малки са , за да разберат .
моят син също е голям калпазанин , засега ми е изхвърлял само щипките за пране , но онзи ден взе лейката с която поливам цветята и полива ли полива ... и умира от смях ... дано не е минавал някой в този момент . Той разбира се и себе си направи вир вода , а като му взех лейката ми крещя и ми тропа с крак ...
как се обяснява на дете под две години малки са , за да разберат .моят син също е голям калпазанин , засега ми е изхвърлял само щипките за пране , но онзи ден взе лейката с която поливам цветята и полива ли полива ... и умира от смях ... дано не е минавал някой в този момент . Той разбира се и себе си направи вир вода , а като му взех лейката ми крещя и ми тропа с крак ...
Според мен трябва да реагираш така както реагираш когато го виждаш че е тръгнал към горещата фурна, или ютия, или така като реагириш като го видиш да бърка в контакта, това са опасни игри и не съм съгласна че трябва да чакаш да отмине този период
´´´´´´´´´´´´´´
Ти позволяваш на твоето дете спокойно да си бърка по контактите, да си играе с горещи ютии, или да си мята от балкона каквото му падне само защото нямаш реакция с която да го спреш ли
Няма необезопасен контакт
Ютията винаги е вдигната
Печката е нависоко
Беше момент когато беше колкото момчето на Ерика и предпазването беше единствения начин, никакви реакции и обяснения не вървяха.
Сега вече е по-голям и разбира от дума, но бебе между 1,1 и 1,8 год /говоря условно, защото всяко си е различно/ нямаше спиране.
Не съм правила драми.
Има си деца и деца, просто моето е от по-палавите. И не е единствен.
Да и на мен ми е много интересно като кажат "Моето дете е палаво, твойто е спокойно". Всички деца обичат да пипат навсякъде и да правят щуротии, палави ги правят родителите. Много точно казано, както няма да го оставиш да направи нещо опасно за здравето или живота, така няма да го оставиш да тормози оклоните, било то съседи и т.н
Ох , моля ви се ... как се обяснява на дете под две години малки са , за да разберат .
моят син също е голям калпазанин , засега ми е изхвърлял само щипките за пране , но онзи ден взе лейката с която поливам цветята и полива ли полива ... и умира от смях ... дано не е минавал някой в този момент . Той разбира се и себе си направи вир вода , а като му взех лейката ми крещя и ми тропа с крак ...
как се обяснява на дете под две години малки са , за да разберат .моят син също е голям калпазанин , засега ми е изхвърлял само щипките за пране , но онзи ден взе лейката с която поливам цветята и полива ли полива ... и умира от смях ... дано не е минавал някой в този момент . Той разбира се и себе си направи вир вода , а като му взех лейката ми крещя и ми тропа с крак ...
Я си представи, че си ти тази, която минава отдолу и си нагиздена за среща или си майка с бебе в количка или си възрастна жена или пък бременна, която може и да се стресне. Само да му е кеф на детето и се смее и ти гледаш, а другите.............
Вкъщи да ти се качи на главата ако ще, на вън и с оклонтие- НЕ са длъжни да ви търпят.
То може и да не разбира, ама ти разбираш.
Каспър
мисля че не ме разбираш
С посочените от мен примери се опитвам да кажа че всеки от нас реагира по някакъв начин когато види че играта на детето създава опасност за здравето или живота му - ютия, фурна, МПС, или каквото се сетиш още, не говоря за обезопасяване на дома, а за реакция на родител
Ако видиш че детето ти се е засилило към улицата и в същото време виждаш кола, камион, която се приближава ти няма само с думи да се опитваш да го спреш нали ами и с действия някакви, за такава реакция говоря 
Но ако детето ти хвърля разни предмети през балкона е ок, защото то не може да се нарани това не е така, то представлява заплаха за околните в този момент, и реакцията трябва да почти равносилна според мен, както при предпазването от автомобила например
Опитвам се да кажа на Ерика че така както предпазва сина си при опасни за него игри, с подобни действия трябва да предпазва и околните от него това детето има много по голям шанс да разбере, отколкото да му говори от сутрин до вечер какво може и какво не може
Всеки от нас по различен начин ще реагира, една ще го дръпне без думи, друга ще вика, трета ще го напердаши, аз не казвам какво точно да направи, мисля че тя най добре познава себе си и децата си, затова най добре знае каква е правилната реакция за нея!
Малките деца до три годишна възраст разбират главно от действия, не от думи
мисля че не ме разбираш
С посочените от мен примери се опитвам да кажа че всеки от нас реагира по някакъв начин когато види че играта на детето създава опасност за здравето или живота му - ютия, фурна, МПС, или каквото се сетиш още, не говоря за обезопасяване на дома, а за реакция на родител
Ако видиш че детето ти се е засилило към улицата и в същото време виждаш кола, камион, която се приближава ти няма само с думи да се опитваш да го спреш нали
ами и с действия някакви, за такава реакция говоря Но ако детето ти хвърля разни предмети през балкона е ок, защото то не може да се нарани
това не е така, то представлява заплаха за околните в този момент, и реакцията трябва да почти равносилна според мен, както при предпазването от автомобила например Опитвам се да кажа на Ерика че така както предпазва сина си при опасни за него игри, с подобни действия трябва да предпазва и околните от него
това детето има много по голям шанс да разбере, отколкото да му говори от сутрин до вечер какво може и какво не може Всеки от нас по различен начин ще реагира, една ще го дръпне без думи, друга ще вика, трета ще го напердаши, аз не казвам какво точно да направи, мисля че тя най добре познава себе си и децата си, затова най добре знае каква е правилната реакция за нея!
Малките деца до три годишна възраст разбират главно от действия, не от думи
И моят е така - според мен изучава земното притегляне - интересно му е, че падат долу.
Каквото успее, хвърля зад дивана...
А падне ли му сгода, от балкона летят играчките му, любимото ДВД с костенура Франклин, дистанционното на ДВД-то и щипки за пране - докато има...
Гледам да няма неща за хвърляне и да не остава без надзор, и поне в моя случай мята предмети в заден двор, където не ходи никой и няма коли.
И според мен е период, ама е доста притеснително да не метне нещо по-скъпо и чупливо, пък и моят е малък и не разбира от обяснения.
Каквото успее, хвърля зад дивана...
А падне ли му сгода, от балкона летят играчките му, любимото ДВД с костенура Франклин, дистанционното на ДВД-то и щипки за пране - докато има...
Гледам да няма неща за хвърляне и да не остава без надзор, и поне в моя случай мята предмети в заден двор, където не ходи никой и няма коли.
И според мен е период, ама е доста притеснително да не метне нещо по-скъпо и чупливо, пък и моят е малък и не разбира от обяснения.
Ох , моля ви се ... как се обяснява на дете под две години малки са , за да разберат .
моят син също е голям калпазанин , засега ми е изхвърлял само щипките за пране , но онзи ден взе лейката с която поливам цветята и полива ли полива ... и умира от смях ... дано не е минавал някой в този момент . Той разбира се и себе си направи вир вода , а като му взех лейката ми крещя и ми тропа с крак ...
как се обяснява на дете под две години малки са , за да разберат .моят син също е голям калпазанин , засега ми е изхвърлял само щипките за пране , но онзи ден взе лейката с която поливам цветята и полива ли полива ... и умира от смях ... дано не е минавал някой в този момент . Той разбира се и себе си направи вир вода , а като му взех лейката ми крещя и ми тропа с крак ...
Я си представи, че си ти тази, която минава отдолу и си нагиздена за среща или си майка с бебе в количка или си възрастна жена или пък бременна, която може и да се стресне. Само да му е кеф на детето и се смее и ти гледаш, а другите.............
Вкъщи да ти се качи на главата ако ще, на вън и с оклонтие- НЕ са длъжни да ви търпят.
То може и да не разбира, ама ти разбираш.
Май ти нещо не разбираш
- не съм го оставила съзнателно да полива с вода , това става за секунди , докато се обърнеш . Едва ли и Ерика го е гледала благосклонно как хвърля домати Така че , смени тона ако обичаш , още повече че темата е пусната , за да се поиска съвет , а не да си проси критика ... че чак пък и да ми обесняваш , че никой не бил длъжен да ни търпи
Пък и то нали тук всички са идеални
Ох, и моят е от групата на калпазаните. 
Върви от беля на беля. Ако му кажа, че нещо не е за игра или спокойно да се опитам да му го взема, предметът хвръква срещу мен със сила. Има достатъчно играчки и игри, подходящи за неговата възраст. Показвам му как си играе с тях, правим опити с баща му за си играем с него, но интересът му продължава около 5 минути, а на десетата, играчката вече е сериозно пострадала. Тогава иска да му я поправим и ако не успеем, ни замерва със счупената играчка. Само на книжките не посяга. Явно те са му слабост. Определено,те му харесват, но само те. 
Наскоро се върнахме от почивка и не мога да ви опиша, какви усилия положихме, да освободим стаята във вида в който беше преди нас. Една вечер, когато по-големите деца решиха да играят на тенис на маса и билярд, нашия започна да им взима топките. Когато те му се скараха, той започна да ги замерва с билярдните топки. Само бързата ми намеса, предотврати някой неприятен инцидент. Крайният резултат от почивката е : само два счупени пепелника в ресторанта и една чаша. С баща му се чувстваме, като след успешна мисия. Обяснявам, обяснявам, обяснявам, правя забележки, карам се, дори се е случвало и по дупето да го шляпвам, когато мине всякакви граници, но ефект няма. Постоянно си задавам въпроси, кой е правилният подход, в тази или онази ситуация, но не винаги успявам да намеря верният отговор. Универсални рецепти за възпитание няма. Всяко дете е уникално и ако един метод на възпитание е сработил при едно дете, това не означава, че ще бъде подходящ при друго.
Дано това е само период. Дано свърши по-бързо, че вече....
Ще следя темата с интерес. 
Върви от беля на беля. Ако му кажа, че нещо не е за игра или спокойно да се опитам да му го взема, предметът хвръква срещу мен със сила. Има достатъчно играчки и игри, подходящи за неговата възраст. Показвам му как си играе с тях, правим опити с баща му за си играем с него, но интересът му продължава около 5 минути, а на десетата, играчката вече е сериозно пострадала. Тогава иска да му я поправим и ако не успеем, ни замерва със счупената играчка. Само на книжките не посяга. Явно те са му слабост. Определено,те му харесват, но само те. Наскоро се върнахме от почивка и не мога да ви опиша, какви усилия положихме, да освободим стаята във вида в който беше преди нас. Една вечер, когато по-големите деца решиха да играят на тенис на маса и билярд, нашия започна да им взима топките. Когато те му се скараха, той започна да ги замерва с билярдните топки. Само бързата ми намеса, предотврати някой неприятен инцидент. Крайният резултат от почивката е : само два счупени пепелника в ресторанта и една чаша. С баща му се чувстваме, като след успешна мисия.
Обяснявам, обяснявам, обяснявам, правя забележки, карам се, дори се е случвало и по дупето да го шляпвам, когато мине всякакви граници, но ефект няма. Постоянно си задавам въпроси, кой е правилният подход, в тази или онази ситуация, но не винаги успявам да намеря верният отговор. Универсални рецепти за възпитание няма. Всяко дете е уникално и ако един метод на възпитание е сработил при едно дете, това не означава, че ще бъде подходящ при друго.Дано това е само период. Дано свърши по-бързо, че вече....
Ще следя темата с интерес.