какво по-хубаво от това, да гледаш морето и да си мислиш, че е само твое, защото няма никой друг около теб..............
Самотата и аз я обичам .
- Публикувана: 17 септ. 2006, 14:09 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2006, 09:54 ч.
Гонят ли ви....леки форми на депресия?
Самотата и аз я обичам .
По принцип винаги, когато времето е лошо и слънцето го няма настроението ми е скапано и ставам нервна. Естествено влизаме в сезона на лошото време и идването на зимата все повече ни депресира, но аз му намерих цаката. Най-най-най- любимият ми от всички празници е Коледа и като знам, че предстои приемам идването на студа и лошото време много по-леко. След нея идва Нова година и малко след това Рождения ден на сина ми. Всичко това ме кара да се чуствам много по-добре 
Нямам време за подобни емоциЙ. 
На такъв педал съм денонощно във всякакъв план и под такова напрежение откъм личен, че и за секунда не мога да си позволя да се отпусна.Мислите и акъла са ми будни и докато спя чак...налага ми се, мамка му.
Интересно...когато всичко ми беше наред, тогава ме гонеха леки и тежки форми на депресия.Сега и планина мога да повдигна и да я метна.И обект си имам.
На такъв педал съм денонощно във всякакъв план и под такова напрежение откъм личен, че и за секунда не мога да си позволя да се отпусна.Мислите и акъла са ми будни и докато спя чак...налага ми се, мамка му.
Интересно...когато всичко ми беше наред, тогава ме гонеха леки и тежки форми на депресия.Сега и планина мога да повдигна и да я метна.И обект си имам.
И мен ме гонят,къде по-леки,къде по-тежки форми...Все още успявам и аз да ги гоня.
С годините съм се научила да издържам дълго време под вода,та дори и да се оплета в някоя мрежа,успявам да се разплета,изплувам,поемам дълбоко дъх и очаквам следващата вълна да ме залее.Научих се да наблюдавам и да се наслаждавам на подводния свят и с времето започнах да възприемам затъването си като гмуркане...И изплуването вече ми изглежда по-лесно...
С годините съм се научила да издържам дълго време под вода,та дори и да се оплета в някоя мрежа,успявам да се разплета,изплувам,поемам дълбоко дъх и очаквам следващата вълна да ме залее.Научих се да наблюдавам и да се наслаждавам на подводния свят и с времето започнах да възприемам затъването си като гмуркане...И изплуването вече ми изглежда по-лесно...
И мен ме гонят,къде по-леки,къде по-тежки форми...
Няма начин с тоя Серопрам дето го пия 
И аз съм в отбора на често депресиращите си. Особено когато искам да променя нещо, но не е по силите ми. Най-често дребни на пръв поглед неща, но ...
Не можах да разбера как се справяте с депресивните настроения?
За разходки и срещи с приятели - знам, но обикновено когато ми е КРИВО нямам желание да излизам където и да било и да виждам никого. Значи това не помага
Шоколад? Много кратък положителен ефект.
Друго?
Не можах да разбера как се справяте с депресивните настроения?
За разходки и срещи с приятели - знам, но обикновено когато ми е КРИВО нямам желание да излизам където и да било и да виждам никого. Значи това не помага
Шоколад? Много кратък положителен ефект.
Друго?
Миналата година точно така се чувствах. Още като застудя като ми стана едно некомфортно и подтиснато и зачаках от септември да дойде пролетта...Беше ужасна зима, като че ли съм имала предчувствия, че ще се случи нещо лошо.
Тази година гледам да се радвам на есента и да откривам романтиката в някои дребни нещица.
Тази година гледам да се радвам на есента и да откривам романтиката в някои дребни нещица.
Депресии ме гонят и ме стигат. И не само леки, но и доста тежки. Но обожавам есента. За мен това е най- красивият сезон. Обичам да се разхождам есен в гора( в краен случай парк). Дърветата събират толкова много топли цветове в короните си. Жълто, оранжево, червено, кафяво...във всичките им нюанси. Красота!!!
Ако трябва да определя период на по-чести депресии това е пролетта. Особено ако се намери някой да ми каже, че дори и природата започвала нов живот. Ей, че тогава като започна с едни равносметки ... Ужас!
Ако трябва да определя период на по-чести депресии това е пролетта. Особено ако се намери някой да ми каже, че дори и природата започвала нов живот. Ей, че тогава като започна с едни равносметки ... Ужас!
I must not fear.
Fear is the mind-killer.
Fear is the little-death that brings total obliteration.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing.
Only I will remain.
Не бива да се страхувам.
Страхът погубва разума.
Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение.
Аз ще се изправя с лице срещу моя страх.
Ще му позволя да мине по мен и през мен.
А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му.
Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо.
Ще остана единствено аз.
Fear is the mind-killer.
Fear is the little-death that brings total obliteration.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing.
Only I will remain.
Не бива да се страхувам.
Страхът погубва разума.
Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение.
Аз ще се изправя с лице срещу моя страх.
Ще му позволя да мине по мен и през мен.
А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му.
Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо.
Ще остана единствено аз.
Гейминг, напоследък имам чувството, че те е вербувала някоя секта