За носенето на ръце

Това за  НЕ плашенето от бебето на ръце  .Голяма художествена измислица за мен

Отучих я като непрекъснато се занимавах с нея.Правя и смешни мутрички, ,говоря и като често сменям интонацията за да задържа интереса и, пея и, галя я по главичката крачета... и само в краен случай ако все още не се е нахилотила и  мрънкането и прерастнеше в реееев се гушкахме.Не съм я оставяла да плаче, просто опитвах по всякакви начини да я разконцентрирам от идеята и да се носим на ръце(без ръце останах).
Сега вече НЕ сме срастнали една с друга във вечна прегръдка , но продължаваме да си играем постоянно и пада голяма веселба (бебето ми е на 3 месеца и вече се смее със глас  

Според мен много повече полза има за детето ми да се занимавам повече с него, а не просто да го мачкотя по цял ден.
И все пак детето има нужда от близост, но едва ли от близоста на цяла армия баби, лели, стринки и още по-малко от съвсем случайни хора ...

Ако детенцето е кротко не позволявай носенето на ръце,защото наистина така свиква .Аз го преживях това с каката и сега не давам

И аз правех така, само че аз даже на свеки и ли на мойта майка не го давах, знам че не бе радно, но аз мислех за моето спокойствие (колкото и егоистично да звучи  ).
Сега съм доволна и щастлива - детето ми е абсолютно самостоятелно, ляга си, казва ми чао за лека нощ и си заспива сам в собственото си легло 
Успех, и бъди по-твърда 

Аз си го научих - уж не давах,не давах....
Ама заради коликите да го успокоя -на ръце....
Така - с него ми се е налагало и да ям и да върша домакинска работа....до като не го сложих в столчето за кола към 3 месец.Родих се- с него пак навсякъде-той в столчето с разни играчки- така по ставаше...не че не го носехме...ама по-малко
После стана време за проходилка- сега вече ходи- но все по-малко се налага да го гушкам
От дундуркане с часове да заспи се научи да заспива сам в леглото -и то не много трудно,някъде към 6 месец...
Личното ми мнение-нищо че го носехме на ръце постоянно- сега нямам проблеми и не съжалявам.Детето ми е любознателно,живичко и палаво- в усърдието си да не ме изпуска от очи се научи сам да се изправя,да лази и ходи и то без да го насилвам...

Моят мъник, е много гушкан и носен. Въпреки това, никога не съм имала проблем с това, не е свиквал, малкото бебе няма съзнание, че да свикне толкова лесно, и много лесно намира заместители на това което няма в момента. Единственото за което съм била твърда, е идеята да не се изкарва от количката като сме на разходка, и то след като вече порасна, и проходи. Сега си знае, че аз като го пусна може да си бяга и да си играе, иначе си крутува в количката. Е вече стигнахме до опитите и това правило да нарушаваме, но..........

Явно статиите са напълно погрешно разбрани:идеите им са следните:
става дума не за постоянно дундуркане на бебето на ръце с насочено към него внимание. Дори бебето не обича постоянно да му се лигави някой,  това несъмненно го натоварва. Става въпрос за едно носене на бебето така както на майката й е удобно, (което на всеки е ясно не е на ръце). Ето защо едно постоянно носене във шал, кенгуро или каквото още може да се измисли не е същото като да носиш бебето си на ръце и да го дундуркаш, така както повечето разбират темата.
Не, аз също съм против това дундуркане (ой, на баба, ой на мама, ой на тати..)Нося си дъщерята в слинг от новородена. В началото я носих в легнала позиция отпред до гърдите си, но по-късно започнах да я нося и изправена ( към 2-рия месец), а към 4-тия я слагах на гърба си. И всичко си върших. Включително съм готвила така, миела съм чинии, чистила съм с прахосмукачка. Бебето ми просто е било закачено за мен, така както маймунките разбира се съм я оставяла и в креватчето й, а щом започна да прави опити за пълзене на измития паркет да се учи. И се научи доста бързо. Сега изобщо не е скачена постоянно за мен, вече съвсем самостоятелно си има свои си занимания из апартамента Не е лигаво дете, което да иска да го носят, но много обича да го закача за себе си и да е до мен, каквото и да правя аз.
За това става дума. Не мисля, че едно такова носене може да разлигави бебето, напротив, то ще го направи сигурно и спокойно, че мама е до него, усещайки нейната плът и топлина.
А при другото "носене"  бебето се чувства несигурно, защото като спре да бъде дундуркано и биде оставено в леглото то отново иска да бъде вдигнато, не заради навика, а заради желанието му да бъде близо до мама не само когато му се радва.

като беше малка много я гушках и носех(не съм я приспивала така)
сега,когато започна да разбира я оставям в столчето и започвам да си играя с нея и тя е даже по-доволна така.иска на ръце само когато съм я държала известно време и след това я оставя-започва да плаче съжалително-преди й се връзвах и пак я взимах.сега реших да видя какво ще стане ако не го направя-резултата е чудесен:плаче малко и започва да се заиграва сама като види,че никой не я взима вече...

Много се гушкаме и не смятам, че това води до разглезване или свикване.  Детенцето има нужда от мама, от нейното ухание, топлина, от това да слуша така познатия пулс на сърцето и. Много ми допадна още отдавна статията "Не се бойте от бебето на ръце".  Чувствам нещата по същия начин. Малчо е носен от кой ли не (в семейството!) и не съжалявам, расте лъчезарно, усмихнато, общително и умно дете. Не се плаши то непознати, на всички "говори", смее се и гука.  Той самият си показва, понякога иска да си е самостоятелен. Водя се по неговите желания. Има време за всичко, сега ми е паднало да си го гушкам, като проходи аз ще искам, а той не, много ще ми липсва този период на "гушене".

И Росен свикна на ръце,но пък заспива почти веднага ...а относно бабите като им кажеш се правят че не чуват, те си знаят тяхното..... и това е.... 

Никога не съм се съобразявала с това  - кой е кога ще я носи на ръце. Не се е разглезила и не мисля,че има връзка

Още си го гушкам с удоволствие.Той също е много любвеобилен.

Гушкахме се постоянно, когато имаше колики или му никнеха зъбки , го гушках и го люлеех.Но безпричинно не съм го носила на ръче. Вбесяваха ме бабите, когато го вземеха и го водеха от прозорец на прозорец - да гледал
И сега си го мачкам и целувам, въпреки че понякога се дърпа ,защото се изживява като голям

нося го, когато той има нужда от това, когато го боли корем, има колики, нещи не се чувства добре. Майката е единствения човек на света, от който бебето има нужда в началото на живота си.

Мисля , че много от вас които пишат " гушкам си го постоянно ... "  не са разбрали за какво става дума 
Говорим за това  не , че майката и таткото не трябва да го гушкат , а да не се позволява на чужди хора и разни баби и стринки да го вземат детето и да го мачкат .
А иначе аз лично съм против и приспиването и разнасянето на ръце без причина ... сега сигурно ще излезе , че не си гушкам детето и съм майка цербер