Приятелят ми е силно привързан към роднини и приятели

Въпросът не е как да го промениш, а как да направиш така, че на теб да ти е добре.
Дай да направим един списък, какво точно искаш. И после - точка по точка да ги нищим, за да видим има ли изход от конкретната неприятност.
Номер 1: Кухнята е твоя територия и никакви комшийки нямат място там. - Бях на гости в едно село. Германско село. Имаше софра, домакинята се беше попрестарала. И след като пирувахме, аз в рамките на добрия тон предложих да помогна. Ами, отказа ми любезно, ноо категорично. Всъщност, май не беше и любезно. Каза - кухнята е моя територия и не искам никой да действа там.

Да ти кажа, шокиращо, но ако някой е категоричен, няма как да не хване ред. В това число, ако си твърда и пред приятеля ти. Не скандали, не разправии. Твърда, еднозначна позиция и никакво разбиране - не може и толкова.

Хайде кажи дали ти е ок такова решение по тази точка, да видим какво ще стане и тогава да пишем нови точки. Няма смисъл само да си пишем.

Много хубаво, ама разказваш за германско село и хора, които се разберат с няколко думи  . Тук е съвсем различен манталитета, говорим за хора, които и в чаршафите ще ти се наврат, за да видят от какъв плат са.
Имах случай, в който една баба съседка направо ми се навря в торбите да види какво съм купила.

Вярно е, че хората са различни. В нашата махала са къщи и малки блокчета - баш село. Прибирам се и месни клюкарки ме заглеждат. Друга пък като ме видя директно остави багажа си на земята, защото си мислеше, че ще се спра да бъбрим и после да го разнася. Подминах я със скоростта на светлината. Само единствено пълен игнор и затъмнение за клюките, които се носят е решението. От години не говорим с никого тук, кой знае каква пумия са изливали във времето.
Но тук мъжа отказва на авторката този "лукс". Предпочита приятелите и родата да се бъркат там където не им е мястото. 100% цялото село вече знае, че си е легнала да спи/почива без да са и умити чиниите...

И ние имаме къща на село (българско село ). Една бабичка беше дошла, само за да види на кого е тази кола, спряла пред нас! Някаква си бабичка от края на улицата! Някои хора са наистина като Мара Подробната. Все едно, че следят сериал!

В Германия по селата е същото, да видят чия е колата, да донесат нещо, да питат защо не си метеш листата и да ти покажат специалната метла за листа,  или пък защо детето не е на училище. Не виждам проблем в това.   В България сме свикнали да сме саможиви и самодостатъчни, а по селата хората живеят в общност. Разбира се, ако е заключено никой няма да влезе насила. Аз и това питах, защо не се заключва, но отговор няма. Явно на авторката и допада да играе жертва.

Ние не живеем на село , но мъжът ми е от едно китно родопско местенце. При нас нещата стояха така - изсипваха се с " рейсо " , когато им хрумне , щото у Софията много болници има , а те изведнъж всичките баби , лели , стринки се изпоразболяха . Иначе е много лошо тука , как може да живеете там . Та , решават , че ги сърби някъде и хайде при нас , ама дали сме свободни , дали сме на работа , голяма работа. Като дойдат в къщи се започва едно ровене при всеки удобен случай , започва се от кухнята и се приключва с белъото ми . Влизам в кухнята - всички след мен. Оправям си детето - веднага един тон не потърсени съвети . Мъжът ми вижда всичко това и се дразни , но остава безмълвен , да не ги засегне случайно . Тогава реших да влезна в ролята на лошото ченге . Пристигат ми ненадейно и звънят , че са на автогарата - " Не сме си в къщи , хващай такси и отивай да ни чакаш пред блока ." . Тръгвам да излизам  - " Нямам нови посуда в кухнята , всичко е подредено , не съм си купувала нови бижута , дрехи , гащи , казвам го само да ви улесня   ". Отивам в кухнята - " Не се притеснявай , оправила съм си предварително , нямам нужда от помощ , плюс това ще паля цигара ". След като заявих категорично моята територия станах от " добро мОмиче "  - " тя си студена " , " те са си по друг начин тука Ората " .
Понаучих ги , че в моя дом се спазват моите правила . До тук добре . В редките случаи , когато ние ходим при тях , все ми се струваше , че някой ми е барникал в дамката чанта , но го отдавах на параноя . Това  до момента , в който не ги видях как всичките бабишкери и девойчици  са се схлупили над чантата ми и ровят ли ровят ... Аз бях в ступор . На следващото ни гостуване в момента , в който реших да оставя така ценната си вещ и да отида до тоалетната , станах отворих си чантата и я изсипах . Всичко , което ми беше вътре го изсипах  , обърнах се и им казах - " Да не се мъчите бе ! " и си излезнах от стаята .  След тоя случай повече никой не ми пипна нищо , че и започнаха да звънят преди да решат да ни идват на гости.

Не виждаш проблем, защото имаш същия манталитет. Аз пък не обичам някой да ми се навира непоканен и да пита незасягащи го въпроси от рода на защо не си мета листата, детето не е на уч-те и подобни неща, които грам не касаят питащия.
Авторката като се е загаджила с тоя мачо, наясно ли е, че винаги ще е на зада позиция и никога няма да може не само да си подреди кухнята и елхата по свой вкус, ами и живота. Давате акъл да се заключва - ами като мунчото не дава да се отделят като семейство, а иска да си е в комуната тя какво да направи. Всъщонст има 2 варианта или да търпи или да се маха.

Не виждам проблем,  в смисъл не ми пречи -те си питат, това не значи, че им се въртя  на оборотите и съм длъжна да отговарям. Просто на някой места хората я от скука, я от човещина се интересуват от останалите. На който му пречи -поставя граници или търпи и мърмори.

След като заяви категорично , че това е нейната територия и последват сръдни , а не подкрепа от партнъора й , значи това не е нейният човек. Дадох пример какво се е случило при мен , но аз имах подкрепа от мъжът си . Да , не скочи да ги навиква , мълчеше си пред тях , но директно си ми каза - " Имаш пълното право да се ядосваш , прави каквото мислиш за добре , аз не мога ." В тоя ред на мисли , тоя хубосник е решил , че ще гради нещо , ама явно авторката не му е приоритет .

Тя подкрепа от "нейния човек" няма. Вече писа, че той и вдигал скандали, ако тя се оплаче от махленското им поведение и за елхата и за кухнята. Не знам защо не си свали вече розовите очила. Другия вариан е да стои като гост и който мине да и подрежда чиниите, бельото ... като роди ще й вземат и бебето от ръцете, за да го къпят със сол, омажат с мас, хранят и така.

И нейното поведение поведение не е много адекватно -кой се хваща да украсява елха, докато има гости? Разбира се, че ще се включат, то си е като покана, да стоят на стола и да я гледат да украсява е още по-тъпо.

Мунчо няма да се промени,защото е израснал в тази среда ,има същия манталитет и най-вече защото този начин на живот явно му харесва.
Освен това,ако той застане на страната на жена си това означава,че в очите на всичките си приятели и роднини ще бъде,,чехльо,,.Ще го съжаляват и ще го оплюват,ще се подиграват.
А на село е много важно какво ще кажат хората.И е гадно да си аутсайдер.
И сега от авторката се очаква тя да се приспособи .Защото е на тяхна територия.
Ако не го направи ще бъде черната овца.

Такъв мъж може да се промени само,ако смени местожителството и средата.

Който си е в къщи  и си разпраделя времето както му е удобно.А че идват когато си поискат и заварват в крачка авторкаат, ясно, че се включват мислейки ,че помагат.

Къде пише, че тя е започнала в тяхно присъствие? Ако е така - грешката е нейна и наистина си е било като покана. Но ако тя е започнала без да знае за тяхното идване, в последствие те дойдат и ѝ издърпат играчките от ръцете - вече си е селяндурско поведение. А и те не се вземали да й помагат, а да ѝ обясняват как трябвало да украси - това не е помощ или просто включване, а си нахалство в най-чист вид.

Като си купихме къща в едно планинско село се сблъскахме с този манталитет.
Съседите първи се обидиха,защото си заключвахме портата и външната врата.Обаче аз не мога да спя ,ако външната врата не е заключена.Мъжът ми пък заключва по навик.
А и няколко пъти намирахме непознати хора в кухнята.Дошли да се запознаем и стоят по 4-5 часа...
Въдворих ред много бързо.
Но с мъжа ми сме от един и същи град ,от една черга и мислим еднакво.
Освен това ние отиваме там за 1 месец през лятото и за 1 месец през зимата .И искаме спокойствие.
Затова хич не ми пука какво мислят за нас.
Но ако живеехме там постоянно щеше да е различно.