Приятелят ми е силно привързан към роднини и приятели

Сетих се - имаше една тема преди време, за една снаха, ама тя беше в къщата на свекърите на единия етаж, а те (свекърите) на другия, та там момичето се жалваше, че ѝ се влиза в спалнята без предупреждение, дори когато кърми, а бебето се разнася като играчка, когато другите искат да си играят с него, върпреки, че му нарушават ритъма храна-сън. Усещам, че и тук нещата ще станат такива, нищо че са в 2 отделни къщи. Аз пак не разбрах, как влизат когато си искат щом се заключвате - вероятно идват само когато мъжът ти е там. Когато си сама идват ли, ту пускаш ли ги или се преавиш, че си в банята/спиш и "не си чула"?

Леле,  била съм в същата ситуация, бабата на мъжа ми връхлиташе в 03 часа в спалнята ни,защото бебето ревяло, а ние какви родители сме били.На втория път мъжа ми я хвана за реверите и  буквално я изхвърли по стълбите.
После слухтеше на вратата. Какво съм изтърпяла....

Ами да, негова е

А тези хора да са помагали по строежа ?Да са работиил рамо до рамо и сега никак не ходи да им се мръщи, за работа заедно, сега - не.

Обърни малко вие да ходите у тях, поне там ще кръстосваш краката и кой каквото направи.

Не, никой от тях не е помагал, освен да дава съвети кое щяло да излезе по-хубаво и евтино.

Една причина да не ги разсърди отпада.

Елиске, ползвай я тази уста по редназначение. Не ти харесва нещо - казваш му директно. Той няма как да се сети сам, защото приема нещата по друг начин. Това е част от опознаването, ако сега не му покажеш какво харесваш и какво не - след време ще е късно.

Ако не си искрена и не поставиш картите отначало, имаш много по малко шансове, отколкото да трупаш в себе си негодувание и обида.Абе хвани го тоя мъж за ушите.
Смелите печелят.

Ама тя му казва, а той и казва да мълчи щото родата до емнайсто коляно барабар със старите приятели са обидчиви и ще се разсърдят. На всичко бил готов само и само тя да приема родата и най-важното - ДА МЪЛЧИ.

Тук няма разбиране от негова страна, няма диалог, няма и да има. Той не иска да се съобрази с нея, на него положението му се струва нормално, приятно му е, харесва му. Манталитетът му е такъв - селски в лошия смисъл на думата.

Няма да има промяна. Ако много искаш да си с него, ще трябва да преглътнеш, да приемаш гости по всяко време на деня и нощта и да мълчиш. Не знам как търпиш, направо ти се чудя какви нерви имаш. Аз като те чета само и ми завира кръвта.

И за мен това е най-притеснителното.
Тези неща се уточняват в началото на връзката и тогава става ясно ще я бъде ли тази връзка или не.
С моя мъж сме се разбрали, че нашият дом е нашата крепост - в нея ние сме важните, а другите са външните и не толкова важни. И че когато човек създаде семейство, то става негов първостепенен приоритет, всички други роднини, близки и приятели са след това. В семейството двамата възрастни решават семейните въпроси, другите могат да дават съвети и тези съвети да се обмислят, но решенията се взимат заедно и от тези двама.

Ако той се държи така, че на мене да ми е некомфортно, за да е комфортно на други, аз какво да правя в този дом? Той да си реши с кого иска да живее. Ако иска да е комфортно на други, а на мене - как да е - ще затворя вратата на този дом от външната страна завинаги. Те щели да се обидят и той се кахъри за това - а дали аз се обиждам кахъри ли се? Казвала съм му, че майка ми не ме е родила, за да отида в нечий дом и там да не се чувствам добре. Гледам, че твоят иска да си мълчиш и да не "мрънкаш от другите хора". Какво значи "да не мрънкам"? Аз не мрънкам, аз имам мнение и го изказвам. Ако не иска да ми слуша мнението и да се съобразява с него, а смята, че това е "мрънкане", каква работа имаме да градим заедно дом? Ако възприема това, че изказвам мнение за "тормоз", значи иска безгласна слугиня в къщата да обслужва него и приятелите му. Мерси, ама аз не ставам за такава.


Поставянето на граници става най-добре не чрез скандали, а чрез системно и повтарящо се казване - това- да, това - не в моя дом. Кротко, но упорито и постоянно, по дебилски постоянно. Аз живея в чужбина и това съм го научила от една моя работа, с една държавна служба на линия за обслужване на клиенти. Клиентът иска нещо и настоява и вдига патърдия, но му се обяснява едно и също по няколко пъти с различни думи. Той върти-суче, пак му се обяснява същото, че няма как да стане неговото, защото не може. Да, разбирам ви, обаче... Разбирам защо мислите така, обаче... Да, разбирам защо се чувствате така, обаче... Да, разбрах какво искате да кажете, обаче... Да, ясно ми е защо така мислите, обаче... докато вдене или докато се умори - и става на тяхното. Ако повиши тон, се спира разговора по същество и се казва - моля, понижете тона. Ако не вдене, се казва - ако не понижите тона, ще се наложи да прекратя този разговор. До два пъти. Ако продължи с разправиите - се казва, за съжаление, този разговор ще бъде прекратен. Моля, обадете се отново. И се затваря телефона. Много са действени и двата метода. Прилагала съм ги в личния си живот нееднократно.

Съгласна съм, че в една връзка се правят компромиси - но не и с отношенията между двамата. Ако компромисът трябва да е в ущърб на единия - това е бомба със закъснител и не укрепва връзката, а залага мини, които ще избухнат рано или късно. Няма смисъл от такива компромиси.

Мъжът ми по принцип е съгласен с това, но е миротворец и понякога в началото се получаваше от неудобство да угажда на други, без да ме пита мен и да се съобрази с моето мнение (защото не е питал за него). Всеки път, когато това се е случвало, съм провеждала специален разговор, в който отново уточняваме параметрите и приоритетите. Казвам - искам да говорим по този въпрос, защото за мен той е важен. Когато имаш време - той го избира. И тогава обяснявам до втръсване кое не е ОК за мен и т.н. Той е доста импулсивен и мина доста време, преди да се научи по семейни въпроси да се допитва първо до мен, за да чуе и моето мнение, а да не предполага, че защото той е мислел, че така е най-добре, да взема предвид само неговото си мнение. Също така съм обяснявала, че за мен е важно да мога да изкажа всякакво мнение пред най-близкия ми човек. И да бъда изслушана без критики. Изобщо не е задължително да се съгласи с мен, но както аз изслушвам неговото различно мнение, така и той трябва да изслушва моето различно мнение. И после да решаваме заедно.

За критиките - аз също понякога съм чувствителна и приемам зле критики, поднесени не много тактично. Обяснила съм как се чувствам в такива случаи по принцип. Той не е критикар по принцип, но ако се случи да каже нещо по-остро по непредпазливост, аз питам - "Това защо го каза, за да ме нараниш ли?" Питам със спокоен тон, просто задавам въпрос. Обикновено отговорът е "Не, не исках да те нараня, извинявай" - и се  приключва дотам. Случвало се е в началото да е ядосан и да се почне разправия, в която да иска да ме нарани - видно е. Прекратявам такава разправия, като казвам - виждам, че си ядосан и искаш да ме нараниш, аз няма да търпя това. Ще разговаряме, когато се успокоиш и дойдеш на себе си.

Ако той смята, че съм дребнава и че се сърдя за глупости, това за мен означава, че не ме харесва такава, каквато съм и не приема моите чувства за важни. Не се опитва да разбере защо нещо ме притеснява и не ме устройва, а ме пренебрегва, като ме обижда, че съм дребнава. Разбира се, бих се замислила и аз дали нямам кривици. Смятам, че човек трябва да си избира битките и да не се хваща за всяка дреболия - така когато нещата не са дреболии, ще бъде чут. Но като те чета, ти не си от дребнавите. Така че мисли - искаш ли да опиташ да се обясниш с този човек и да видиш ще можете ли да продължите заедно или няма надежда? Само ти можеш да прецениш. Много дълго стана, нямах намерение да пиша толкова дълго, ама дано съм била полезна.

Кураж, успех и не се давай!

*Мила", ти си бая Цербер, макар и в палтенце на пуделче

А, аз бях пуделче като авторката, ама откакто се научих да поставям граници нямам нищо против да ме приемат като цербер, стига да съм в мир със себе си, този мир ми е най-важен. ММ си ме знае и не ме приема така. Сигурно щото уважавам и неговите граници. 

Не става това с правенето напук - той кани 5, аз ще каня 10! Някакво временно решение е. Показваш на другия как се чувстваш, но за малко.

Ако ние сме приятелките, колко често ще ходим на село на гости? Колко дни в седмицата след работа можеш да се вдигнеш и да отидеш до близко село? Или всеки уикенд ще ходим там да спим, за да сме част от метод за отмъщение и  превъзпитаване?
Ако искат да са заедно, ще намерят начин как да се справят с роднини, приятелки... Няма да могат да си подменят роднините с по-подходящи, ще трябва да се научат да се разбират с тези, които имат.  Все пак тези хора са се събрали заедно по любов. Не може да ги караме да започват война и мъст.