Какво се промени, когато бебето се роди?

 Ами да започна от промяната в мен-станах по-отговорна(не, че не бях), от време -на време съм доста нервна, недоспала. Мъжът ми-размазва се от щастие, като види Божидар, постепенно стигна до извода ,че го обича повече от мен (а в началото не си го признаваше). Като цяло нямаме толкова време един за друг,както преди...май всичко се е променило!

Станах ме по- щастливи, по -сплотени и  по- отговорни.Мъжът ми много ми помагаше , нощно време ставаше с мен ( е макар и само в началото), той я къпеше даже и до ден днешен си я къпе .Наистина по рядко излизах ме с приятели , но всичко беше временно.Сега щерка ми е на 4 години и мога да кажа че нещата са си същите излиза ме си и в повечето случай си я водим с нас .Това е най-карсивото и истинско чувство -да си родител, даже като се замисля смея да кажа , че ми е бил доста по - скучен живота преди да родя.Незнам може би , защото щерка ми беше много кротко бебе- ядеше- спеше и  така после като порасна си е седяла самичка в стаята да си играе и с часове се е занимавала сама , незнам.Но при нас промяната беше положителна 

като се роди първата ми дъщеря всичко се обърна наопаки, каде изчезна тази голяма любов както се казва, нямаше и кой да ни помогне поне замалко та аз изпаднах в депресия, мъжа ми не му се говореше с мен, сядаше на пц-то или пред телевизора и като статуя, аз съм от друг град и нямам познати тук - това усложни още нещата, гледах си бебка забравих за себе си като човек, бях единственно майка, откарвах  с месеци на селото на мъжа ми - тъй като е курортно/ в родопите/ и ми беше доста приятно, после на вилата ни пак с месеци - даже зимата - жив човек няма наоколо аз там с бебе ама депресия какво да се направи - помогна ми обаче много това усамотение, но с мъжа ми така и не се сближихме наново - разделихме се когато беше на 2 дъщеря ми ... после майка му си дойде и наля масло в огъня ... взеха да ми крадат детето ... води дела без да знам ... взимам си я от там  и като му я дам за събота и неделя - повече не я връща ... страшна драма  като от някоя сапунка бяхме, но с раздялата като че ли и двамата усетихме колко си липсваме, а малкия човек заслужава да го гледат двама родители и да го обичат ... като че ли в тази година на раздяла порастнахме и стигнахме до извода че няма по- добър избор от това да сме заедно и осъзнахме че нас ни прави щастливи това че детето ни е щастливо , - и двамата имахме еднакви цели и една идея - живеехме за да и дадем всичко нужно за да я възпитаме правилно да и покажем че я обичаме ...  сега сме едно задружноп семейство - е без брак поради препятствията по пътя до извода, но сме заедно и щастливи... радваме се на новият малък човек -  вече по друг начин - оценяйки живота ...  дългичко но надявам се на някой да послужи за поука ... но нали всеки сам с камъните по собствената глава ... как беше 

Всичко се промени, но промяната беше очаквана и желана. Изненади не е имало. Станахме по-отговорни и организирани, променихме коренно начина си на живот и всичко се въртеше около човечето. Но бяхме и сме щастливи от това.

Всичко се промени 

Всичко!Най-лошото е ,че по-малко време ми остава за голямата ми дъщеря,а за мен самата-почти никакво

Всичко стана още по прекрасно!!!!!

Единственото, което се промени, това бях аз и за съжаление в негативно отношение. Семейната ми връзка е съшата както и преди

Като мама на едно зимо дете да ти кажа, че промените са предвидими и сезона си е много хубав.
Дългите и хубави раходки нямат сезон стига да ги обичаш.
Отношенията с бащата ще са почти същите ако сте щастливи, но и мобилизирани заради появата на детето.
Вярно, е че няма да излизаш когато и колкото искаш, най-малкото докато кърмиш, но и там има какво да се направи при желание.
Родих след безсънна нощ и след още 3 такива в болницата, изкарах един кошмарен /във физическо отношение/ месец на възстановяване докато се научим на кърмене и двамата с детко и си отспя, но таткото беше до мен и се справивихме.
Основната промяна беше, че едно прекрасно същество зависи от мен и имам нова отговорност и радост.
Лека бременност и прекрасно бебче!

Всичко се промени, всичко. Възприемам  и чувствам нещата по- различен начин, дори най -елементарните .

И при мен така.Все едно пораснах изведнъж.

Иначе в ежедневието това,което се промени-е че не излизаме ,не се разнообразяваме,и нямаме достатъчно време само за нас двамцата.

Много работи се промениха...самите ние се променихме.

Всичко.Аз се поизнервих,викам от време на време а за други неща започнах да проявявам повече  толерантност.Секса стана много разреден на моменти хич го няма.Нямам никакво лично време.Всички мисли са в ориентирани в посока детето.
Като си дам сметка май аз се лиших от  почти всичко което обичах да правя преди и то доброволно.
Иначе известна криза в семейните отношения имаше година и половина след раждането,когато жената в мен започна да се пробужда отново и да иска своето място до майката.
Промяна има и в самочувствието ми.

Всичко се промени. Но само към по- хубаво.