Откога в България се е започнало да наричат отличниците зубъри?

1950-60...

Намерих цитати на Чехов и Толстой с думата.
Хм, това води до въпроса от кога се изучава руска литература в нашите училища... Отдавна...

По принцип когато наричат някой зубър, то това озвачава, че се учи наизуст. Тоест не се учи с разбиране, а само се помни прочетеното.
При изпитване отговарят на въпроса 1:1 като в учебника, но ако ги накараш да разкажат урока със свои думи не могат.

Откогато гроздето е станало кисело.

https://dariknews.bg/novini/na-uchilishte/zashto-narichat-otlich … te-zubyri-1380779

Точно. „Зубрачи“ не означава(ше) отличници, а хора, които учат наизуст, без да разбират материала. Такива има не само сред отличниците, даже повече са сред останалите нива – тези с 5-те и 4-те. Хвърлят много труд, но точно липсата на разбиране им пречи да се наредят сред отличниците. И често създават комични ситуации в клас.

Според мен просто децата ги мързи да учат в днешно време , обръщат повече внимание на телефони и таблети . Другите деца наричат така дете , което си учи уроците и има добри оценки . Да не им обръща внимание. В днешно време понятието зъбар е много изкривено и не е задължително да си научава нещата на изуст без да вниква наистина в тях , а просто да си умно дете със знания .

Както са ти казали, идва от руски. Оригиналното значение на зубрач не е точно отличник, а ученик, който полага твърде много усилия и даже когато не разбира материала го заучава наизуст. Нещо като "тъп но упорит". Математиците, които вземат медали от олимпиадите например, не за зубрачи. Разликата между зубрач и отличник е тънка и размита, да не говорим, че имаше учители, които поощряват зубрачеството.

В същото време обаче служи и за удобна обида от слабите ученици към отличниците. Там вече всеки отличник става "зубър". Това е еволюция на думата, защото "зубрач" е дълго и академично, а "зубър" си е лексика от ученическия жаргон. Това е проява на завист и желание за компенсиране на собствения недостиг като нападаш другия.

Като цяло универсалното средство дете да се отърве от етикета е да отиде в добро училище, където всички са зубъри и където да вземеш медал от олимпиада е чест, а не повод за присмех и агресия. Друг универсален начин няма. Има специфично случаи, когато отличникът е и тартор, тогава му се разминава, но се постига трудно.

Та значи твоята племенничка  да си сяда на Д-то, да изкара добре НВО и да отиде в гимназия от елита и всичко ще свърши.

Аз започнах 1 клас през 85-та. В моя край думата беше само за отличници, не за наизустяващи.

От кога? И аз мисля, че е сигурно някъде към 1950-1060. От когато руското влияние е започнало да навлиза. А иначе в руски тълковен речник го има вписано през 1935 г.

Когато аз бях ученичка, да, зубъри казваха на децата, които учат и изкарват шестици. Такива, които са зубрели наизуст, не познавам.

П.П. Самата дума зубрила произлиза от инструмента зубрило, още зубило, който да български е секач. Но от кога животното зубър започва да се използва като дума за зубрач и отличник - ето това няма как да се разбере. Но не мисля, че историческата справка ще помогне на племенницата ти. Да не се ядосва, те й завиждат.

И в моя край беше така. Учех си редовно и редовно бях наричана така. Също носех и очила и ме наричаха "цайс". Сега доста деца носят очила и това не е актуално.

Използват го за да обидят. Мен даскалката по история като дете ми викаше че зубкам, ама не помня що. Май щото ми беше задала въпрос от преден урок и не успях да си спомня отговора. Ама какво да направя като мозъкът ми е изхвърлил ненужната информация - аз не знам някой да забравя нарочно, че да го обвиняват после, че забравил.
Математиката не я забравях и бях факир, ама историята си е зубрашки предмет - не знам защо толкова държат да се учи с разбиране, като няма нищо за разбиране, а само запаметяване.
Дори наизустяването като стихотворение, което си е живо зубкане и което аз действително правех с историята специално е полезно, защото както стихотворенията така и наизустяването на произволен текст тренира паметта. Освен това обогатява изказа на ученика - ако го кажа с мои си думи, ще звучи доста постно. Така че като цяло не виждам нищо лошо в зубкането. А за децата, които не се интересуват от материала и поради това не могат да го запомнят зубкането може да е единственият начин да изкарат оценка по-висока от двойка. Определено е по-добре да назубкаш, отколкото пък хептем нищо да не знаеш.

Уникална глупост.

Да, принципно твърдението е глупост, обаче от друга страна има учители, които свеждат предмета именно до това и тогава как искаш хората, познаващи историята само от училище и такъв учител, да имат друго мнение?  Съвсем обективно за  Skrekkelig историята може да е точно това, защото това е видяла.

Просто е. Историята е наука за миналото на хората. Логично е това да е наука за причините и следствията от действията на хората, за основните тенденции в дадени епохи, а не справочник за имена и дати. Аз нямам нищо общо с физиката и математиката например, но не страдам от заблудата, че те се свеждат до куп формули. За елементарни неща, достъпни за интелект около средния, не е необходимо учител да ни осветлява.

Права е, доколкото има учители (по всякакви предмети), които държат да се зубри. А има и такива, макар и рядкост, които държат да се мисли. Имаше ги по мое време, има ги и сега.
Малко са обаче на фона на „чиновниците“, в каквито се превърна голяма част от учителството днес. Т.е. тези, които се изживяват като преподаватели с хронометър, а не учители. Влизат, изпяват си урока, излизат и повече нищо не ги вълнува. Съответно после държат и да им се изпее урокът. Пак без да ги вълнува каква част от него ще остане в главите на учениците им.
Трето и четвърто е възпитателният момент в учителската професия, това вече е ниво с повишена сложност, за жалост.

Едно дете в седми клас не може да вкара кой знае какви разсъждения по история, та остава да зубри дати.

Не е така, дъщеря ми беше забуксувала с историята в 5 клас и като прегледахме заедно учебниците се оказа, че причината е свитият материал - просто като се налага да се реже и реже в един момент връзките се губят, смисълът изчезва и остава да се зубри. Та със съвсем малко помощ се научи да търси допълнителни данни и да търси логиката и после историята стана песен. Та за можене, може. Но някой първо трябва да научи децата как да мислят и търсят връзките и логиката в събитията.

По принцип, хората рядко вкарват разсъждения. Не само по история.

Именно, защото не ги учат на това.

Когато родителят участва активно в подготовката на детето, да. То всичко започва от семейството. Но има много умни деца, които не могат да развият потенциала си, именно защото по история от тях се очаква да знаят датите и всичко с точност. Дори тестовете са такива.
На свободна мисъл и слово не можеш да се научиш. Просто или го имаш или не. Интелекта на родителите е фактор, от там и на детето.
Има изключения, разбира се.

Съвършено вярно.

Не е така. В историята на последно място е зубренето на дати. На тях държат учителите, подкрепящи зубрачеството.
А има учители, които искат да се мисли. Да се разсъждава върху историческите факти, да се намират предпоставки за определени исторически събития, взаимовръзките между тях, да се обсъждат последствията... Да се разсъждава по въпроса дали личностите правят историята, или...
Имах удоволствието да имам учител по история, макар и само за една година, който не изпитваше на дъската. Почти не изпитваше. Просто поставяше проблеми, подтикваше към дискусии, задаваше уточняващи въпроси... И после поставяше оценки на тези, които са участвали най-оживено и са обосновавали логически отговорите си. Шестици, естествено.
Тези, които се скатаваха и не вземаха участие в споровете, ги изпитваше в края на срока писмено (за да не пречат на диспутите на останалите) – все пак и те трябваше да получат някаква си там оценка. Те обичайно бяха много малко – може би по 2 – 3 човека от клас.
Както имах и нещастието да попадна и на учител - зубър. Вярвай ми, разликата между двата типа е огромна и дори болезнена за нещастните ученици на втория вид преподаватели.

Не само за 7 клас, а за никой - не си ли запознат с фактите няма как по логически път да стигнеш до тях. Суха фактология, без капка логика.
Имах съученик, който много харесваше историята - просто си му беше интересна тематиката и четеше винаги следващия непредаден още урок. И когато даскалката, която много държеше да ни внуши, че предметът и НЕ е зубрашки, а базиран на разсъждения, та тя винаги като преподаваше новия урок ни задаваше въпроси какво мислим, че се случило след някое събитие. Въпросният съученик вече знаеше, вземаше дейно участие и тя се скъсваше да го хвали как ето той можел да разсъждава. Никой друг от класа не можеше да разсъждава - само той - защото вече беше прочел урока и знаеше какво е станало. Та така той и помагаше да ни убеди, че нейният предмет иска разсъждения, на които никой от нас не беше способен, защото всички бяхме неумеещи да разсъждават зубрачи, а само оня беше в състояние да предвижда исторически събития виждаш ли защото можел да расъждава

Искам да вярвам, че в момента от младите учители има такива.
Тъжна картинка е иначе в по-малките населени места. Запишете 1-ва точка,2,3... По три изречения най-важното от всяка и клюки до края на часа.
Skrekkelig, тази госпожа щом едно дете я манипулира, че разсъждава, ясно и тя колко може.

В моя живот отличниците винаги са били мразени и наричани "зубъри". Детето ще трябва да свикне, сори.

Е, не винаги е така. Ако детето учи например в СМГ, НЕГ или друго подобно училище, там няма кой да го нарича "зубър".

Абсолютно, затова и писах - хич да не се бори със съучениците си, а да си наляга парцалите и да се мести в хубаво училище. Ще се прероди направо. И ако е истинска отличничка няма да е проблем, виж ако е наистина зубрачка може и да не стане, а ако стане пак да и се смеят.

Явно е до среда. Също седмокласничка в обикновено училище и даже с очила я наричат умна, забавна,  много готина и има страшно много приятели.
Все още се намират преподаватели по история, които карат децата ни  и да разсъждават върху събитията и съм безкрайно благодарна, че и моето дете е попаднало на един от тях.
За мен физиката, химията и математиката винаги са били и са най- логичните , взаимно свързани и интересни предмети.Дължа го изцяло на преподавателите си от гимназията.
Моето дете върви по същия път.

Хаха стана ми смешно, по мое време нямаше телефони и таблети и наричаха така някои деца.

До дете си е - аз никога никой не съм наричала зубър. Дори да е такъв - негова си работа. Нездравото желание да засегнеш човек те кара да го наричаш с такива думи - но обидите не говорят за обидения, а за теб самия - колко си злобен и прост. Реално себе си обиждаш

че аз да не съм казала, че е заради телефоните и таблетите ?

В седми клас,вече не е малка.Колкото по-рано се научи да не обръща внимание на случайни хора,толкова по-добре за нея.

съгласна съм !!

До сега съм чувал в даскало да наричат зубъри, отличници, които винаги се подмазват на учителите, понякога дори ги апострофират. Пример: Учител казва: Спрете с това говорене в час. Изведнъж отличникът и той: "Айде по-тихо беее". Ей на такива хора им викат зубъри, които все се подмазват на учителите или имат страшно високо самочувствие..

Що, трудно ли е да се досетиш, че им пречиш?

Не, това не е зубър. Това е по-скоро ученик с интереси и амбиции, но в среда на посредствени, за които нищо в час не е интересно.

Чудесна илюстрация кои типажи кого наричат "зубър".

Ами точно така е, няма да се лъжем. Главно от спорове и вражда между съучениците се започва с това "зубър". До автора: Да не им обръща внимание момичето, но и да не се заяжда с тях, до нищо добро няма да доведе това.
П.С: Като завърши 7 клас, сигурно ще влезе в училище с висок бал, тогава ще се кефи, как всички са ѝ викали зубър, но са останали в кварталното училище, а тя в елитно училище.

Ами, спорове и вражда. Най-елементрна завист и кисело грозде.

Приспособяването и оцеляването в дадена среда също е важно умение.

Принципно зубрене е учене без разбиране, но наистина "зубъри" наричат по-успешните, отличниците. И аз до 7 клас бях "зубрачка", бяхме 4-5 в класа с отличен успех. Но след като влязох в ЕГ, там беше въпрос на престиж да учиш и да знаеш.
А до 7 клас имахме интересна случка-по това време само слаби, ама наистина слаби ученици ходеха на занималня. Такива, които трудно изкарват и 3.Класната ни много строга математичка веднъж изпитва едно от тези момичета. С малко запъване и насочване си реши задачата на дъската. После на теория си каза почти всичко, явно беше учила упорито. Учителката я похвали и и писа 5, дотогова тя на 3 се радваше.
Веднага в междучасието две от групата на изоставащите "Виж я и Д.... стана зубрачка". Така че в повечето случаи е завист. Има и друго, за което родителите допринасят, ако все дават за пример положителното дете, естествено се поражда раздразнение.

Винаги неможещите са завиждали на можещите, а единственият начин да компенсират това неможене е да принизят можещите. Затова им казват зубъри.  Би трябвало да е обидно, но е по-скоро смешно. Хич да не й пука на твоята племенница, нека другите да й дишат праха! Накрая зубърите се събират в най-желаните гимназии, а незубърите са на опашката.

Изобщо не смятам, че можещият трябва да се приспособява съм неможещите около себе си, защото това е загуба за него, защото сваля нивото. В тази игра всеки играе за себе си. Можещите намират начин да се съберат с други можещи извън училище, така че те пак са на чиста пебалба.

Не всички отличници се окачествяваха като "зубъри" при нас. Имаше и "готини" пълни отличници, които всички уважаваха. Не беше само до оценки, а и до поведение.

Естествено, в ценностната система на пуберите от кварталите да си отличник е негатив, но този негатив може да се компенсира с поведение или умения. При момчетата е много по-просто - ако освен умен отличник е и много добър с юмруците и играе футбол на високо ниво, няма как да е зубър. При момичетата нещата са по-размити и не мога да ги дефинирам. Често едно момиче може да е нарочено за зубър в едно училище, а като го преместят да влезе в групата на готините. Но като цяло набедят ли те няма измъкване, само местене помага.

Много зависи. Моята дъщеря от 1 до 7 имаха една групичка като американски кифли - хем хубави, хем с добри оценки.
Опасна работа! 😁
Сега пък, в гимназията, се е отделила групата на зубърите - малко по-нърд. Моята е от друга група.

Няма нужда да прави уговорки за готини и неготини зубъри, все едно сме в училище. Ясно е, че зубър е с негативен отенък и няма как да го смекчим "ама, има и зубъри, които не са зубъри, а просто са много добри и се вписват...". Вписват се, когато са изгодни за другите, а когато не са - тогава вече са зубъри. Затова е добре да се знае, че играта е всеки за себе си и ученето е пак за себе си, а който не може да понесе чуждия успех, много му здраве!

Абе, много хора са травмирани от тормоз в училище, не са малко години това, а и неукрепналата психика... Затова няма съмнение, че така както да си здрав и богат е най-хубаво, така и да си хем отличник, хем от тарторите, пак е най-добре. Тогава от училището остават само добри спомени.

Затова трябва родителите да си влязат в ролята и да говорят с децата си на тази тема, ако децата са отличници. В крайна сметка отличниците също в някаква степен са със СОП, защото заедно с други деца със СОП са в двата края на нормалното разпределение, те са изключения. Отличниците също се нуждаят от това да бъдат психически подготвени и да умеят да се справят с чуждите негативни отношения. А това хем да е от тарторите, хем отличник е присъщо за мислене на възрастен, който все пак смята, че зубър е нещо лошо. А е достатъчно детето да бъде възпитано в дух на висока самооценка и да не му дреме.

За първото съм напълно съгласна. Родителите имат опит и могат да дадат съвет за адекватна стратегия на поведение, а също и морална подкрепа. И да преместят детето в свястна среда при първа възможност.

За второто вече не съм съвсем на същото мнение. Да, да си НАБЕДЕНА за зубър не е хубаво и показва, че по някакъв начин детето се е поставило в ролята на жертва, не е съумяло да се впише и да се наложи. И не, не може да не ти дреме, колкото и висока самооценка да имаш, ако те бият, лепят ти дъвки в косата, крият ти чантата, рисуват ти гадни неща в тетрадките... На всички отличници им казват зубъри, ама някак между другото и само в определени моменти на конфронтация (така, както на други викат "цайс", "дебел", "жираф" или каквото там според индивидуалните особености). Това може да се пренебрегне, но не и острата форма на тормоз. Тази остра форма се преодолява или с местене, или с конфронтация. Тормозителите обичат лесни жертви, и ако потенциалната жертва се окаже костелив орех се отказват. Записваш чадото на танци, на някакъв спорт, ако трябва и на карате и гледай после. Нямам спомен за изтъкната в някой спорт, която да ходи с етикета "зубър". Пък ако може и да ги напердаши нещата съвсем затихват.
И на моето чаве му бяха спретнали една завера (по-точно не децата, майките им, които бяха подучили децата си) и и казаха, че няма да играят с нея. Е, подкрепихме я и я посъветвахме като и звъннат за домашното да каже, че който не играе с нея не получава и подсказване. Мина за една седмица, а после и тя се махна.  Научихме я и да се крие и преструва - да не занимава децата с разни интересни неща, които е прочела, а да си говори с тях за техните неща. И всичко заспа.

Но да, да ходиш с етикета ЗУБЪР и да те тормозят е лошо. За детето, чиито свят за другите деца, това е екзистенциална катастрофа и не бива да се допуска. Точно да си мислиш, че може да го пренебрегнеш, е мислене на възрастен. Децата не мислят така, а страдат.

Може да не му дреме, а когато има проблем и той се знае, родителят също да удари едно рамо на детето, а учителят да си влезе в ролята. Никой родител не иска детето му да е от тези, които тормозят и не иска да има разговори на високо ниво с класната относто поведението на отрока. Тормозят, защото се мислят, че нищо няма да им се случи. Когато срещнат отпор от по-големите, тогава вече не смеят да шукнат, защото често и родителите им са агресивни и като нищо ще си изядат боя вкъщи. Винаги има някой по-голям, който да спре малкия агресор. Системата работи, но повечето родители ги е страх или смятат, че няма смисъл, а това го внушават на децата си и ги правят жертви. Децата не са жертви заради себе си или защото са се поставили в тази роля, а защото не вярват, че родителите им ще ги защитят. А когато ти твърдиш, че детето се поставило като жертва, вече сама го обвиняваш, че си е виновно. В тези неща правото е на страната на по-силния, а по-силният е родителят, стига да е готов малко да си даде зор да си защити детето.

Не виновно, а неумело, което не е престъпление - никой не е роден научен. И да се оправи само детето си е урок за живота, все пак няма винаги да я има мама-орлица да ходи да оправя нещата. Ако се наложи, естествено, че ще отиде, ама съвсем различно е, ако детето успее само да се оправи в ситуацията. Това окрилява и дава увереност. Както е по-добре детето само да пребори настинката и да добие имунитет, а не да пие антибиотик, така е и с тормоза - ако се научи как ще има само полза.

Всичко идва от това дали родителите са успели да възпитат самочувствие у детето.
В моя клас през 80-те имаше зубъри и от готините, и от т.нар. смотани. Готините си бяха лидери и никога не са се притеснявали от това, че учат и имат висок успех. Другата група не се различаваше от тези с ниски оценки, така че не те са били основният проблем.

М/у другото сега според мен не е толкова разпространено. Поне в училищата, основното и сега в гимназията, на дъщеря ми (не са от елитните).

Как да се оправи само? Да вземе да се сбие, да се подмазва, какво? Пропускаш, че оправянето сам включва и това някой по-силен да се включи в играта. Няма нищо токова като с имунитета. Не е нужно детето да си цапа ръцете, образно казано, защото стане ли конфликт, тогава учителката ще накаже и двамата и хич няма да се разправя кой крив и кой прав. Докато много ще се замисли, когато родител се включи и ще й се наложи да решава тя какви неприятности е готова да си създаде.
 В момента и двете казвате, че жертвата си е виновна сама, защото е смотана, а е смотана, защото...  не иска или не може да е от готините? Така само затвърждавате клишето, че трябва да си готин зубър, иначе си смотан зубър.

Различни мнения, какво толкова? За мен да си готин зубър / зубър тартор е най-доброто, а да идва да те спасява мама според мен е унизително. За теб не е така - ми ОК.

ха-ха, ти в момента отписа 90 процента от политиката и позицията на силата в реалния живот! Методът ти не работи. Няма нищо срамно в това мама да те спаси, защото така няма повече да те пипнат с пръст. Не е нуждо винаги сам да си водиш битките, ако има някой по-силен да ги води вместо теб. Дали ще е мама, дали ще е тати или бати или просто си протеже на някого от училището е все тая.

Ама на готините отличници никой не им викаше зубъри. Зубъри бяха тези, на които само учене им беше в главата. Докато другите отличници в междучасията се смееха и забавляваха с останалите, зубърите зубреха. Докато готините с отлични оценки ходеха по купони, излизаха с приятели и т. н., зубърите... зубреха.

Да не си тормозена в училище, че си толкова нахъсана? Аз лично не съм, била съм "готина" и явно затова не споделям твоето мнение, а ти ми звучиш като обременена.


Ето за това говоря, и аз съм била така и нямам лоши спомени от училище. И не се е налагало мама да ме спасява.  И аз не съм ходила да се разправям в училище. По мои спомени това белязва децата и им лепва етикет на мамини синчета/момиченца и порти. И после може и никой да не ги тормози физически, ама от това животът им не става по-приятен. Или ще отидеш да се разправяш, че не играят с детето ти и го изолират, ли? Че не го канят на рождени дни, а на екскурзии никой не иска да седи до него? Че не го пускат в групичката си докато си говорят?

Защо реши, че съм тормозена? В момента разсъждавате така, все едно сте ученици, а не възрастни, при това в някакви идеалистични краски. В действителност силата печели, а никой не смее да закача дете от класа, което е с протекции. А често и точно това дете с протекции не само не е изолирано, а започват и да му се подмазват, защото всички много бързо се ориентират на чия страна е силата. Може би ти се струва обремененост това, което представям като неутрална гледна точка, така да се каже, като независим наблюдател.

Не говоря за вина, а за пропуск във възпитанието. И при тези, които се опитват да уязвят друг, без значение дали е със "зубър", "цайс" и ли нещо друго, и при другите, които се потискат от това.

В моето детство и на "готините" си им викаха зъбури.

Но нищо няма да ги спре да изолират "маминото детенце". Няма да го тормозят, но и никой няма да излиза с него, няма да говори с него, на един рожден ден или купон няма да го поканят. И то ще си стои защитено, изолирано и сдухано.

ха,ха, кога е било това? По-скоро гледат да се присламчат към него.

Анди, 500 години при турците, и после 45 при комунистите народът ни се е упражнявал привидно да се снишава пред силата, но да я саботира подмолно. Никога, ама наистина никога не съм виждала като ученичка някой да се подмазва на дете с протекции. Може да се страхуват от него, но го избягват и презират. И никой не го кани при останалите, живее си само. Ако за теб това е удовлетворително, за мен не е.
А и каква сила? Мама отишла при директора?  Че другите деца нямат ли си мами, че и доста по-влиятелни от въпросната, ако ще си мерят мамите? Та казваш, че ще се снишат пред силата? Смях в залата.

Като имат да отидат, кой ги спира? Колкото за подмазването - не си гледала внимателно или не си го осъзнавала.

Отличните оценки и доброто образование са нещо изключително важно, но по-важно за мен е човек да се справя в средата, в която го е поставил животът.
Ако и да си супер отличник, щом не можеш да се справиш в дадена среда, изобщо не е добре.
Андариел, имаш фиксация на тема отлични оценки.

Е, ако някой се е подмазвал, негова си работа, то блюдолизци винаги има. Но нито аз, нито приятелският ми кръг е правил такова нещо, а за другите не ми е пукало.
А родителите не ходят, защото масово мислят като мен и не искат да го причиняват на децата си без крайна нужда. Виж, че и тук си сама срещу всичко с твоите възгледи.

Хайде, сега, имала съм фиксация! Всички тук се правят на Фройд, ама, айде, нЕма нужда!
Просто нещата не стоят така, както ги описвате. Историята показва съвсем друго. Никой не е длъжен непременно да се справя в някаква среда или да държи да се справя. По този повод вчера ми попадна следното във фийда - това, че пасваш някъде не означава, че принадлежиш. А често хората толкова се фиксират върху това да паснат някъде, че изобщо не се замислят дали наистина искат да са там и дали това е тяхното.

Ами, да, децата и възрастните постоянно го правят - подмазват се с цел изгода.

Та ако утре в твоята служба имаш проблем, и доведеш на помощ някакви тежки връзки, мислиш ли, че от това колегите ще те заобичат и приемат? И дали след това ще започнеш да "принадлежиш" към колектива?

Андариел, не да пасваш в дадена среда, а да не страдаш в нея.... Да си намериш мястото.

Черна станция, тя не иска да принадлежи, а да изпъква.
Ама това е като властта и уважението - печели се.

А ти как би постъпила? Няма проблем, аз ще напиша каквото мисля, но ми е интересно първо да прочета твоето хипотетично решение за проблема, връзките и колегите.

Ако се наложи И така. Но няма да е първата опция и съвсем няма да си вярвам, че това ще ме направи популярна в колектива. Бих го направила само ако са ми струпали на главата нещо, което води до глоби, следствия, полиция, прокурори, дисциплинарно уволнение... Тоест до краен случай и веднага след уреждане на нещата ще се махна. И за миг няма да си помисля да остана "да ми се подмазват", нито пък ще се заблуждавам, че ще почнат да ме харесват. А ако е нещо по-маловажно ще се оправям сама - досега винаги съм успявала да се впиша и никога не съм изпадала в конфликти.

Потвърждавам. Бях отличничка, не пълна, но се движех около 5,50 достатъчно дълго. Но поведението ми подлежеше на намаляване, дори когато това беше премахнато. Нашите посещаваха дирекцията поне веднъж месечно, докато татко не вдигна ръце. Последното, което е можел да ме нарече някой, би било зубър. Учех в час, ако си направех труда да внимавам.