Откога в България се е започнало да наричат отличниците зубъри?

Много зависи. Моята дъщеря от 1 до 7 имаха една групичка като американски кифли - хем хубави, хем с добри оценки.
Опасна работа! 😁
Сега пък, в гимназията, се е отделила групата на зубърите - малко по-нърд. Моята е от друга група.

Няма нужда да прави уговорки за готини и неготини зубъри, все едно сме в училище. Ясно е, че зубър е с негативен отенък и няма как да го смекчим "ама, има и зубъри, които не са зубъри, а просто са много добри и се вписват...". Вписват се, когато са изгодни за другите, а когато не са - тогава вече са зубъри. Затова е добре да се знае, че играта е всеки за себе си и ученето е пак за себе си, а който не може да понесе чуждия успех, много му здраве!

Абе, много хора са травмирани от тормоз в училище, не са малко години това, а и неукрепналата психика... Затова няма съмнение, че така както да си здрав и богат е най-хубаво, така и да си хем отличник, хем от тарторите, пак е най-добре. Тогава от училището остават само добри спомени.

Затова трябва родителите да си влязат в ролята и да говорят с децата си на тази тема, ако децата са отличници. В крайна сметка отличниците също в някаква степен са със СОП, защото заедно с други деца със СОП са в двата края на нормалното разпределение, те са изключения. Отличниците също се нуждаят от това да бъдат психически подготвени и да умеят да се справят с чуждите негативни отношения. А това хем да е от тарторите, хем отличник е присъщо за мислене на възрастен, който все пак смята, че зубър е нещо лошо. А е достатъчно детето да бъде възпитано в дух на висока самооценка и да не му дреме.

За първото съм напълно съгласна. Родителите имат опит и могат да дадат съвет за адекватна стратегия на поведение, а също и морална подкрепа. И да преместят детето в свястна среда при първа възможност.

За второто вече не съм съвсем на същото мнение. Да, да си НАБЕДЕНА за зубър не е хубаво и показва, че по някакъв начин детето се е поставило в ролята на жертва, не е съумяло да се впише и да се наложи. И не, не може да не ти дреме, колкото и висока самооценка да имаш, ако те бият, лепят ти дъвки в косата, крият ти чантата, рисуват ти гадни неща в тетрадките... На всички отличници им казват зубъри, ама някак между другото и само в определени моменти на конфронтация (така, както на други викат "цайс", "дебел", "жираф" или каквото там според индивидуалните особености). Това може да се пренебрегне, но не и острата форма на тормоз. Тази остра форма се преодолява или с местене, или с конфронтация. Тормозителите обичат лесни жертви, и ако потенциалната жертва се окаже костелив орех се отказват. Записваш чадото на танци, на някакъв спорт, ако трябва и на карате и гледай после. Нямам спомен за изтъкната в някой спорт, която да ходи с етикета "зубър". Пък ако може и да ги напердаши нещата съвсем затихват.
И на моето чаве му бяха спретнали една завера (по-точно не децата, майките им, които бяха подучили децата си) и и казаха, че няма да играят с нея. Е, подкрепихме я и я посъветвахме като и звъннат за домашното да каже, че който не играе с нея не получава и подсказване. Мина за една седмица, а после и тя се махна.  Научихме я и да се крие и преструва - да не занимава децата с разни интересни неща, които е прочела, а да си говори с тях за техните неща. И всичко заспа.

Но да, да ходиш с етикета ЗУБЪР и да те тормозят е лошо. За детето, чиито свят за другите деца, това е екзистенциална катастрофа и не бива да се допуска. Точно да си мислиш, че може да го пренебрегнеш, е мислене на възрастен. Децата не мислят така, а страдат.

Може да не му дреме, а когато има проблем и той се знае, родителят също да удари едно рамо на детето, а учителят да си влезе в ролята. Никой родител не иска детето му да е от тези, които тормозят и не иска да има разговори на високо ниво с класната относто поведението на отрока. Тормозят, защото се мислят, че нищо няма да им се случи. Когато срещнат отпор от по-големите, тогава вече не смеят да шукнат, защото често и родителите им са агресивни и като нищо ще си изядат боя вкъщи. Винаги има някой по-голям, който да спре малкия агресор. Системата работи, но повечето родители ги е страх или смятат, че няма смисъл, а това го внушават на децата си и ги правят жертви. Децата не са жертви заради себе си или защото са се поставили в тази роля, а защото не вярват, че родителите им ще ги защитят. А когато ти твърдиш, че детето се поставило като жертва, вече сама го обвиняваш, че си е виновно. В тези неща правото е на страната на по-силния, а по-силният е родителят, стига да е готов малко да си даде зор да си защити детето.

Не виновно, а неумело, което не е престъпление - никой не е роден научен. И да се оправи само детето си е урок за живота, все пак няма винаги да я има мама-орлица да ходи да оправя нещата. Ако се наложи, естествено, че ще отиде, ама съвсем различно е, ако детето успее само да се оправи в ситуацията. Това окрилява и дава увереност. Както е по-добре детето само да пребори настинката и да добие имунитет, а не да пие антибиотик, така е и с тормоза - ако се научи как ще има само полза.

Всичко идва от това дали родителите са успели да възпитат самочувствие у детето.
В моя клас през 80-те имаше зубъри и от готините, и от т.нар. смотани. Готините си бяха лидери и никога не са се притеснявали от това, че учат и имат висок успех. Другата група не се различаваше от тези с ниски оценки, така че не те са били основният проблем.

М/у другото сега според мен не е толкова разпространено. Поне в училищата, основното и сега в гимназията, на дъщеря ми (не са от елитните).

Как да се оправи само? Да вземе да се сбие, да се подмазва, какво? Пропускаш, че оправянето сам включва и това някой по-силен да се включи в играта. Няма нищо токова като с имунитета. Не е нужно детето да си цапа ръцете, образно казано, защото стане ли конфликт, тогава учителката ще накаже и двамата и хич няма да се разправя кой крив и кой прав. Докато много ще се замисли, когато родител се включи и ще й се наложи да решава тя какви неприятности е готова да си създаде.
 В момента и двете казвате, че жертвата си е виновна сама, защото е смотана, а е смотана, защото...  не иска или не може да е от готините? Така само затвърждавате клишето, че трябва да си готин зубър, иначе си смотан зубър.

Различни мнения, какво толкова? За мен да си готин зубър / зубър тартор е най-доброто, а да идва да те спасява мама според мен е унизително. За теб не е така - ми ОК.

ха-ха, ти в момента отписа 90 процента от политиката и позицията на силата в реалния живот! Методът ти не работи. Няма нищо срамно в това мама да те спаси, защото така няма повече да те пипнат с пръст. Не е нуждо винаги сам да си водиш битките, ако има някой по-силен да ги води вместо теб. Дали ще е мама, дали ще е тати или бати или просто си протеже на някого от училището е все тая.

Ама на готините отличници никой не им викаше зубъри. Зубъри бяха тези, на които само учене им беше в главата. Докато другите отличници в междучасията се смееха и забавляваха с останалите, зубърите зубреха. Докато готините с отлични оценки ходеха по купони, излизаха с приятели и т. н., зубърите... зубреха.

Да не си тормозена в училище, че си толкова нахъсана? Аз лично не съм, била съм "готина" и явно затова не споделям твоето мнение, а ти ми звучиш като обременена.


Ето за това говоря, и аз съм била така и нямам лоши спомени от училище. И не се е налагало мама да ме спасява.  И аз не съм ходила да се разправям в училище. По мои спомени това белязва децата и им лепва етикет на мамини синчета/момиченца и порти. И после може и никой да не ги тормози физически, ама от това животът им не става по-приятен. Или ще отидеш да се разправяш, че не играят с детето ти и го изолират, ли? Че не го канят на рождени дни, а на екскурзии никой не иска да седи до него? Че не го пускат в групичката си докато си говорят?

Защо реши, че съм тормозена? В момента разсъждавате така, все едно сте ученици, а не възрастни, при това в някакви идеалистични краски. В действителност силата печели, а никой не смее да закача дете от класа, което е с протекции. А често и точно това дете с протекции не само не е изолирано, а започват и да му се подмазват, защото всички много бързо се ориентират на чия страна е силата. Може би ти се струва обремененост това, което представям като неутрална гледна точка, така да се каже, като независим наблюдател.

Не говоря за вина, а за пропуск във възпитанието. И при тези, които се опитват да уязвят друг, без значение дали е със "зубър", "цайс" и ли нещо друго, и при другите, които се потискат от това.

В моето детство и на "готините" си им викаха зъбури.