Здравейте! Аз съм в 37г.с. и нямам мисъл в главата си от страх. Чак не съм очаквала! Знам, че се преживява и въпреки това... Вече от два дни имам болки като менструалните, но много слаби. Предполагам, че костите се разширяват... Имам и подготвителни контракции, безболезнени, но много начесто. Сигурно този страх е нормален. Как беше при вас?
- Публикувана: 21 септ. 2006, 18:56 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2006, 08:45 ч.
страх ли ви е от предстоящото раждане
Men sy6to mn me e strah!! Dopredi njakolko dni daje pla4eh po vsjako vreme kato se seteh samo kakvo mi predstoi. Moi prijatelki, koito ve4e rodiha bjaha v sy6toto polojenie, javno tova si e ne6to normalno. Sega oba4e sym po-spokojna, vjarvam 4e i pri teb 6te premine. Priema6 go kato ne6to neizbejno.. Spokojno, da si vjarvame 4e vsi4ko 6te enared i da ne "dyrpame djavola za opa6kata". 
Да си призная честно и мен от време на време ме хваща шубето но като слушам маики ,раждането колкото и да е трудно и болезнено след като видиш бебо до теб и всичко ти минава и болка и сълзи .
Важното е да запазим спокойствие и всичко ще мине нормално сигурна съм.
Късмет ви желая на всички ,които чакате бебчовци и горе главата трябва да сме мъжки момичета хамаха
Важното е да запазим спокойствие и всичко ще мине нормално сигурна съм.
Късмет ви желая на всички ,които чакате бебчовци и горе главата трябва да сме мъжки момичета хамаха
Тинка79, ти направо ме успокои!
Не се бой при теб може да е леко. Много зависи от ханша. Аз съм с много тесен ханш, кеф за мъжете заради малкото дупе, но голям зор докато се разшири достатъчно, че да може да мине главата на бебето.
до преди няколко дни изобщо не бе страх.... може би защото не се и замислях - но скоро един цял ден бях в напрежение..... вече усещам контракциите, но ми е по-спокойно, не знам на какво се дължат тези настроения ама си мисля че тялото си знае работата....а може би и съзнанието 
живи и здрави и късмет!!!!!!!
живи и здрави и късмет!!!!!!!
Аз с първото дете си умирах от страх всеки ден и не ми оставаше време да се радвам на това което ми предстои, но тогава раждах нормално и след това дълго време имах страх от второ раждане. Сега, след като родих второто си дете(21години по-късно 
) мисля че искам поне още 5 деца 
само 4е късничко съм се сетила... но това е друга тема! Исках да кажа, че по време на втората бременност нямах никакви страхове и се наслаждавах на 200% на всеки миг... да ама вярвах на лекаря си безрезервно и имах уговорка за секцио. Работих до последния ден (по 10-12 часа) и една сутрин отидох в 6ч и в 8ч гушках едно сладко бебче. Направо песен!
Ако имаше кой да ми каже по-рано колко е лесно...
Пожелавам ти късмет!
) мисля че искам поне още 5 деца само 4е късничко съм се сетила... но това е друга тема! Исках да кажа, че по време на втората бременност нямах никакви страхове и се наслаждавах на 200% на всеки миг... да ама вярвах на лекаря си безрезервно и имах уговорка за секцио. Работих до последния ден (по 10-12 часа) и една сутрин отидох в 6ч и в 8ч гушках едно сладко бебче. Направо песен!Ако имаше кой да ми каже по-рано колко е лесно...
Пожелавам ти късмет!
! Дано е по-леко
И мен не ме беше страх,даже като почна раждането ми беше весело.После дойде и кофти периода след 6-тия сантиметър,но сега всичко е в миналото.
Искам да ти кажа:Не се страхувай,това излишно ти хаби енергията,която ще ти трябва в сюблимния момент.Не слушай страшни разкази за ужасни раждания ,защото при теб може да се окаже детска игра.Лично познавам няколко такива майки дето родиха за два часа с по два напъна.А едната даже беше на 32г. и то първо детенце.
Само един съвет от мен:Ако ти изтекат водите отиди по- бързо в болницата.Аз така се забавих и после изживях така нареченото "сухо" раждане,което си е жива инквизиция.Важното е ако изтекат да не се движиш много ,много,за да не ти изтичат повече и не се позиционира грешно главичката на бебето,защота като се спука околоплодния мехур и главичката се смъква надолу.
Е, много се разговорих.Ако те интересува повече ,пиши ми на лични.
Желая ти кусмет и успех!
Искам да ти кажа:Не се страхувай,това излишно ти хаби енергията,която ще ти трябва в сюблимния момент.Не слушай страшни разкази за ужасни раждания ,защото при теб може да се окаже детска игра.Лично познавам няколко такива майки дето родиха за два часа с по два напъна.А едната даже беше на 32г. и то първо детенце.
Само един съвет от мен:Ако ти изтекат водите отиди по- бързо в болницата.Аз така се забавих и после изживях така нареченото "сухо" раждане,което си е жива инквизиция.Важното е ако изтекат да не се движиш много ,много,за да не ти изтичат повече и не се позиционира грешно главичката на бебето,защота като се спука околоплодния мехур и главичката се смъква надолу.
Е, много се разговорих.Ако те интересува повече ,пиши ми на лични.
Желая ти кусмет и успех!
Едва ли има жена, която да не я е било страх от раждането. Аз последните дни не можех да спя от страх, но не толкова от болката, а от притеснения за бебчето. Повярвай на мен и на другите мамчета - всичко се забравя, дори и да боли! Синът ми е вече на 3 месеца, а имах ужасно раждане, и вече си мисля за второ детенце след време. Изтекат ли ти водите /тоест когато започне раждането и ти осъзнаеш това/ ще ти дойде сила и увереност, мила!
Леко раждане!
Леко раждане!
Мен пък не ме е страх 
Изобщо не съм се хабила в притеснения от самото начало на бременността,та и до ден днешен как ще родя-наслаждавам се на хубавите емоции,на ритничетата в корема ми и на усмивките на минувачите 
Безсмислено е да се тресеш 9 месеца от нерви как ще мине и всичко ще бъде ли наред 
-разбира се,като наближи момента,е нормално да се изпита притеснение и тревога-особено като ти е за първи път ,но връщане назад няма -мисля си,че няма да имам търпение да си видя съкровището 
Изобщо не съм се хабила в притеснения от самото начало на бременността,та и до ден днешен как ще родя-наслаждавам се на хубавите емоции,на ритничетата в корема ми и на усмивките на минувачите Безсмислено е да се тресеш 9 месеца от нерви как ще мине и всичко ще бъде ли наред -разбира се,като наближи момента,е нормално да се изпита притеснение и тревога-особено като ти е за първи път ,но връщане назад няма -мисля си,че няма да имам търпение да си видя съкровището Мен пък не ме е страх Изобщо не съм се хабила в притеснения от самото начало на бременността,та и до ден днешен как ще родя-наслаждавам се на хубавите емоции,на ритничетата в корема ми и на усмивките на минувачите Безсмислено е да се тресеш 9 месеца от нерви как ще мине и всичко ще бъде ли наред -разбира се,като наближи момента,е нормално да се изпита притеснение и тревога-особено като ти е за първи път ,но връщане назад няма -мисля си,че няма да имам търпение да си видя съкровището
Изобщо не съм се хабила в притеснения от самото начало на бременността,та и до ден днешен как ще родя-наслаждавам се на хубавите емоции,на ритничетата в корема ми и на усмивките на минувачите Безсмислено е да се тресеш 9 месеца от нерви как ще мине и всичко ще бъде ли наред -разбира се,като наближи момента,е нормално да се изпита притеснение и тревога-особено като ти е за първи път ,но връщане назад няма -мисля си,че няма да имам търпение да си видя съкровището В болницата акушерките ми се радваха, защото рядко виждали такава усмихната родилка .Е, като почнаха истинските болки не ми се искаше ни дете, ни коте - исках само да съм си вкъщи и да спя 
. Но когато чух първия плач на детето си и го взех в ръцете си, благославях тази болка.. чувството е неописуемо..Дори сега ,когато се вгледам в сина си се чудя как съм могла да бъда толкова щастлива преди да имам него 
Бременността и майчинството, с всичките му перипетии, тревоги, безсъние и най-вече прекрасни мигове е най- доброто, което Бог би могъл да ни даде!Леко раждане !!
И аз от време на време се шашкам, ама си казвам, че всичко ще бъде наред, нали всички тези хора дето ходят по земята така са дошли я
А пък да ви кажа най-много се дразня, като се започнат някакви разкази ужасни от познати дето не са раждали, не са и бременни, ама умират да ми разказват какво са чули за тежки раждания и да ме питат страх ли ме е
Ми ако пък ме е страх с какво ми помагат като ми ги говорят такива а?
Сигурно ще се уплаша като наближи съвсем момента, ама няма връщане назад както е писала Софи
Сега ми е много хубаво да усещам бебчо как се движи в мен, да улавям усмихнати погледи и да се готвя за прекрасната среща с детето ми с надежда и вяра, че всичко ще е наред
А пък да ви кажа най-много се дразня, като се започнат някакви разкази ужасни от познати дето не са раждали, не са и бременни, ама умират да ми разказват какво са чули за тежки раждания и да ме питат страх ли ме е
Ми ако пък ме е страх с какво ми помагат като ми ги говорят такива а? Сигурно ще се уплаша като наближи съвсем момента, ама няма връщане назад както е писала Софи
Сега ми е много хубаво да усещам бебчо как се движи в мен, да улавям усмихнати погледи и да се готвя за прекрасната среща с детето ми с надежда и вяра, че всичко ще е наред
Не, хич не ме е страх защото е първо раждане Ако вече знам какво е можеше и да ме е страх. Много четох напоследък за безболезненото раждане, за това как не трябва да се панираш и как една голяма част от болката се определя от твоята собствена паника. Ей сега да ми кажат да почна да раждам и съм съгласна, толкова искам да се запозная вече с моят малък мъж
Ако вече знам какво е можеше и да ме е страх. Много четох напоследък за безболезненото раждане, за това как не трябва да се панираш и как една голяма част от болката се определя от твоята собствена паника. Ей сега да ми кажат да почна да раждам и съм съгласна, толкова искам да се запозная вече с моят малък мъж
Да кажа ,4е няма страшно... 
Притеснения и страхове има всяка жена.Нормално е.И мен ме беше толкова страх,4е седях по цял ден и 4етях по форуми как са раждали други жени и за това колко боли...
А ме саветваха вместо това да 4ета как се гледат бебетата.А мен си ме беше страх.И както казвате вси4ки болката идва,отива си и се забравя.ЗаЩото,ако искате вярвайте,ама си спомням много добре как ме болеше като ме дуп4иха,докато ми намерят вена за системата,но за болката от раждането.Болеше и много,но как...?Пове4е боли след това,докато зараснат шевоввте.
Мисли си за беб4ето и как Ще си го гушнеш,заЩото болката и силна е поносима.Аз сам навита да повториа..и скоро
Пожелавам леко и бързо раждане на вси4ки ви и здрави и красиви
.
Притеснения и страхове има всяка жена.Нормално е.И мен ме беше толкова страх,4е седях по цял ден и 4етях по форуми как са раждали други жени и за това колко боли...А ме саветваха вместо това да 4ета как се гледат бебетата.А мен си ме беше страх.И както казвате вси4ки болката идва,отива си и се забравя.ЗаЩото,ако искате вярвайте,ама си спомням много добре как ме болеше като ме дуп4иха,докато ми намерят вена за системата,но за болката от раждането
.Болеше и много,но как...?Пове4е боли след това,докато зараснат шевоввте.Мисли си за беб4ето и как Ще си го гушнеш,заЩото болката и силна е поносима.Аз сам навита да повториа..и скоро
Пожелавам леко и бързо раждане на вси4ки ви и здрави и красиви
.
много боли, запомнете го. но минава. не може да трае вечно. неизвестното ви плаши повече. при първата ми бременност умирах от страх. само за това мисля. сега знам какво ме чака. да много боли, но минава. а резултата е прекрасен
сега като знам какво ме чака не ме е страх, знам че ще болката ще мине, а ще остане най- прекрасното нещо на света-бебетата ни
сега като знам какво ме чака не ме е страх, знам че ще болката ще мине, а ще остане най- прекрасното нещо на света-бебетата ни
Сега искам второ бебе и за сега си мисля, че няма да ме е страх, защото вече знам какъв е резултатът накрая 
Още не ме е напушил съвсем страха! Почти не ми остава време да мисля за раждането защото имах да свърша нещо много важно в работата, с което ми съзнанието ми бе заето почти 80%, до вчера имахме майстор в къщи, имам да купувам толкова неща, в къщи още не всичко е ОК, нямам още колика а ни продадохме и колата и в момента точно сме без кола и ни мога и да обикалям по магазините да си търся и т.н., но в редките случай, в които ми остава време да се замисля, например вечер или през нощта, когато ставам да пишкам поне по 3 пъти се е случвало да се замисля и да ме хване страх. Така като не мисля много е по-добре. Пробвай да се занимаваш с нещо, направи като мен, пазарувай за бебо например 
Леко раждане на всички!
Леко раждане на всички!
и мен вече много ме е страх.Опитвам се да се подготвя и да си мисля положителни неща ,но страха от неизвестното надделява
И аз съм така
Хич не ме беше страх. Даже напротив, бях много позитивно настроена и все си мислех, че ще родя лесно...
И аз така.И родих лесно.И безболезнено (с упойка,разбира се).
Изобщо не ме беше страх!Знаех че ще родя лесно,отидох с усмивка в болницата и с усмивка си тръгнах Знаех,че ми предстои най-хубавото нещо в живота,а именно срещата с моята принцеса
Знаех,че ми предстои най-хубавото нещо в живота,а именно срещата с моята принцеса
първите месеци и аз умирах от страх, след това малко понамаля.
като наближи краят вече изобщо не се страхувах, а го чаках с нетърпение моментът.
бях много позитивно настроена и раждането мина прекрасно.
Пожелавам на всички леко и бързо лаждане като моето!!!
п.с. преди да родя не вярвах като някои ми каже, че не е страшно и т.н. Сега от собствен опит потвърждавам това. болката също не е толкова ужасна. напълно търпима е /поне при мен беше така/
Радвайте се на момента, защото е невероятен!!!
като наближи краят вече изобщо не се страхувах, а го чаках с нетърпение моментът.
бях много позитивно настроена и раждането мина прекрасно.
Пожелавам на всички леко и бързо лаждане като моето!!!
п.с. преди да родя не вярвах като някои ми каже, че не е страшно и т.н. Сега от собствен опит потвърждавам това. болката също не е толкова ужасна. напълно търпима е /поне при мен беше така/
Радвайте се на момента, защото е невероятен!!!
Нормално е всяка жена да изпитва леки притеснения от предстоящото раждане. Мен ме плаши малко неизвестността - все пак дали всичко ще мине леко и безпроблемно.
От друга страна обаче много е важно този страх да се преодолее, паниката е нещо ужасно! Този път ще се опитам да бъда по-спокойна, все пак имам някакъв опит от първото раждане. Вярно е - болеше си, но ако знаех, че силните болки са относително кратковременни, нямаше така да се ошашавя (но за това до голяма степен бяха виновни и докторите). Сега вярвам в себе си повече и разчитам на собствените си сили най-вече!
Като се замисли човек, раждането си е едно от най-естествените неща на този свят. Толкова много жени са родили!
Всяка една от нас може да се справи перфектно с това. Наистина си трябва информация обаче, за да сме спокойни. Майчета, четете как протича раждането, как може да се отпуснете между контракциите, как да дишате. А когато започне всичко, осланяйте се на инстинктите си и не се поддавайте на страха и паниката!
Желая на всички Ви леко и безпроблемно раждане и здрави и сладки бебчета!
От друга страна обаче много е важно този страх да се преодолее, паниката е нещо ужасно! Този път ще се опитам да бъда по-спокойна, все пак имам някакъв опит от първото раждане. Вярно е - болеше си, но ако знаех, че силните болки са относително кратковременни, нямаше така да се ошашавя (но за това до голяма степен бяха виновни и докторите). Сега вярвам в себе си повече и разчитам на собствените си сили най-вече!
Като се замисли човек, раждането си е едно от най-естествените неща на този свят. Толкова много жени са родили!
Всяка една от нас може да се справи перфектно с това. Наистина си трябва информация обаче, за да сме спокойни. Майчета, четете как протича раждането, как може да се отпуснете между контракциите, как да дишате. А когато започне всичко, осланяйте се на инстинктите си и не се поддавайте на страха и паниката! Желая на всички Ви леко и безпроблемно раждане и здрави и сладки бебчета!
бях пуснала тема , която се казваше Относно раждането прочети я - може да те настрой положително.Каквото и да става нямаш нужда от това да се страхуваш.Ще ти се случи нещо много хубаво.А това че всичко се забравя веднага за мен не важи но резултатът е прекрасен!Заслужава си. 
но резултатът е прекрасен!Заслужава си.
няма от какво да се притесняваш и аз така като теб се страхувах мислех само за това дори накрая не можех да спя и като ми почнаха болките които не бяха нищо страшно както аз си мислех че ще са, отидох в болницата със 7см разкритие и родих след 2часа, просто така ми се завътяха нещата че докато се усетя вече лежах в коридора на родилното
успех
успех
Първото ми раждане мина като песен - въобще не разбрах кога и как родих, толкова лесно и бързо стана, и то без упойки и други екстри.
Така че засега не ме е страх, по-скоро се надявам и при второто да е така. От друга страна бебонката така здраво се е заклещила седалищно, че може и да не се наложи да раждам нормално.
Така че засега не ме е страх, по-скоро се надявам и при второто да е така. От друга страна бебонката така здраво се е заклещила седалищно, че може и да не се наложи да раждам нормално.
Ох уж съм мъжко момиче, по принцип търпя на болка и не изпитвам страх от нея..... само, че този път е различно, самия факт, че вече нося отговорност за друг човешки живот.....за живота на собственото си дете, ме кара панически да се притеснявам дали ще се справя. Моля се на Бог всичко да е наред 
Желая го на всички вас от сърце
Желая го на всички вас от сърце
не, изобщо не ме е страх, просто съм страшно нетърпелива и колкото време минава, толкова повече ми се засилва нетърпението.даже вчера се оплаквах, че имам чувството вече че никога няма да излезе от там бебо и ще си остане там завинаги и вече само няква малка болчица да ми се появи и супер много се обнадеждавам и си викам "айде сега само да се засили болката и всичко ще е наред, та и на мен да ми дойде времето..." пък то...
и вече само няква малка болчица да ми се появи и супер много се обнадеждавам и си викам "айде сега само да се засили болката и всичко ще е наред, та и на мен да ми дойде времето..." пък то...