Откога според вас си струва да се подложим на този тормоз или артистично преживяване (според настроението на родителското тяло) и как да подготвим калпазаните за целта.
Идеята ми е да си обсъдим и откога учите децата си на обноски на масата - да седим с изправен гръб, да ползваме нож и вилица, да не мляскаме, да не грухтим с пълна уста поредната глупост от детската градина, да не цвилим, дерем гласни струни в опит за пеене и други подробности.
Днес за пореден път се подложихме целокупно на това преживяване на квадрат - ходихме на обяд на ресторант.
Това не беше авантюра, а направо мъчение на Светата Инквизиция. Два калпазанина събрани на едно място след тежък учебен ден и бурни перипетии в детската, и си представете картинката.
Мисията беше невъзможна да покажат пред обществото, колко добре майка им си е свършила работата, т.е. ги е научила на обноски на масата.
Препотих се 20 пъти, докато се опитвам да озаптя от двете си страни бандитите, разляхме една чаша, разпиляхме картофките извън чинията и десерта само го бъркахме с вилица, но не го ядохме, а що песни изпяхме и вицове разказахме (особено се смях на тези, разказани с пълна уста).
Направо ме е срам да се покажа втори път там, независимо от проявеното (дори и фалшиво) разбиране към "добре възпитаните" ми деца.
Кажете как е при вас. Имате ли подобни приключения или съм сама в изпитанията си.