Когато си посредата..........

Не знам какво да те посъветвам, много неприятна ситуация. Преди няколко години бях свидетел на нещо подобно, скараха се свекитата с мъжа на зълва ми (не знам той какъв ми се пада). Резултатът е, че те изобщо не идват тука на гости, евентуално веднъж в годината, когато ги поканим на рождения ден на Ива. Бая време мина оттогава, близо пет години, нещата не са чак такива, уж са поомекнали взаимоотношенията, но не както преди караницата. В такава ситуация най-гадно е за теб, защото си един вид между чука и наковалнята. Дано се оправят работите при теб, защото подобна караница рефлектира върху всички.

А срещате ли се с неговите родители? Издебни момент, в който сте в добри и мили отношения и поговорете, че така ти е мъчно - те са ти родители и да вземат да се разберат, че каквито и да са - ти си ги обичаш и те те обичат. както обичаш него и от цялата тази история с това кой на кой е сърдит страдаш ти...според мен проблема не е в това как те нарича теб, а в това, че те не се виждат - дори и от уважение

съгласна съм с предното мнение и бих допълнила, че ако все пак се оправят нещата поне до толкова, че да могат съпруга ти и твоите родители да стоят в една стая, дори и без да си говорят "пряко", можеш да му предложиш - проблемите, които имате с твоите родители да си ги решаваш ти, а с неговите - той. Ние така направихме с моя съпруг да ние мирна къщата. Примерно, ако майка му нещо ме подразни, му казвам на него и той се оправя с това и обратно. Така няма опасност аз да я обидя или да се скараме, защото той най-добре си знае как да говори с тях, а аз с моите родители.

Уф, наистина неприятна ситуация. Не знам какво да те посъветвам, освен да предизвикаш съпруга си на откровен разговор. Попитай го какво точно от родителите ти вижда в теб, обсъдете тези черти и т.н. Кой крив, кой прав, вие ще си прецените. Дано нещата се наредят и скоро родителите ти и мъжът до теб да забравят разногласията си 

Ами след като само ти знаеш каква е истината,  събери отново родителите ти и него, и им я сподели ... те са се изпокарали заради нещо, а са били далеч от истината ... това положение е нетърпимо ... изяснете нещата ...
А това че ти приличаш на  родители си е много ясно, няма да приличаш на комшиите .. и след като е живял с теб и твоите качества досега и те е харесвал, как точно сега са му направили лошо впечатление ... май на него сега света му е крив и проблема с вашите си го изкарва на теб (защото са твои родители) ... а не трябва така .. 

кой крив кой праВ?
ами, според мен няма права страна в случая.
и мъжа ти и родителите ти са егоисти заслепени,
които не разбират какво ти причиняват ( а и на детето ви).
сигурно ако съм на твое място бих ги събрала да им покрещя,
че ме обиждат с поведението си , и ако искат да ме имат в живота
си ще трябва да намерят помирение, защото не мога да живея
разкъсвана между родителите и мъжа си.

Мисля, че и аз бих направила това. Моят съпруг още си говори с моите родители, но също негодува срещу тъщата си и методите й на възпитание на внуците... И веднъж и аз се разкрещях да се разберат помежду си....

  Разбирам те много добре,ти поне не живееш с тях,радвай се!Да му мисля аз,направо ми е писнало!

Аz пък съм на мнение, че ти щом си се омъжила zа тоzи човек, би трябвало да стоиш плътно zад гърба му, неzависимо дали е прав или не. Примири се с мисълта, че половинката ти не харесва родителите ти и не се опитвай повече да промениш нещата. Ако при тоzи спор ти не си вzела неговата страна(поне пред родителите ти, а после на саме е можело да му кажеш колко неправ е бил и да го помолиш да се раzбере с тях), то е нормално той да иzгуби доверието си в теб.

Не zнам каква е била причината zа спора на съпруга ти с майка ти, но по мои наблЮдения такива конфликти вътникват най често когато едната половинка се оставя мама да я води zа носа и пренебрегва мнението на партнора си. В повечето случаи това са мъжете, но има и жени, които не са отделят от мама. Може би си струва да се zамислиш над въпроса...

Да, много противоречива ситуация. И все пак не можеш насила да ги накараш да се харесват. Помоли и двете страни просто да спазват приличие заради детето, а не да се обичат. Ако си траеш това положение може да се проточи с години и най- много ще страдаш ти.

А проблемът в семейството ви преди или след този спор се появиха? Това, което споделяш, е доста сериозно и няма връзка с отношенията ви с родителите...


Не знам какво да те посъветвам. Трудно се сяда да се говори с човек, който просто не иска да говори...

това е и моето мнение 
пожелавам ти накрая всичко да свърши добре и за двете страни 

Ние също се скарахме много жестоко с моите родители. Един месец мълчане  от наша страна и накрая им простихме. В крайна сметка един живот живеем, и тези ситуаций не са хич приятни, защото все пак те са ни създали, но понякога казват неща, който много болят и не се забравят лесно.

След като си по средата , само ти можеш да оправиш нещата.
Не може така да живеете и ти да се разкъсваш.
Намери компромисен вариант и за двете страни.
А ти защо не си защитила съпруга си?Може би това го е подразнило, твоята пасивност. Вие сте семейство и е радно да сте единни, независимо ,че и съпругът ти може да не е бил прав. Само с откровен  и открит разговор ще се оправите.
Преди време влязох в конфликт ожесточен със свекър ми и съпруга ми изцяло мина на моя страна, макар нещата, за които свекър ми говореше да бяха истина. След 1 седмица и двамата си простихме, но имаше желание и от двете страни.

Уфф,много е лошо-майка ми е така цял живот.Имам и приятелка,която е в същото положение и най-накрая решиха да живеят сами.При вас не разбирам,защо е голям проблем,след като живеете отделно?Викал ти 'и ти като вашите' и кво толкова?ВИКАЙ МУ И ТИ! Айде де.няма да му се даваш.Родители са ти,обичаш ги и точка.

Гери, дано не съм те разбрала правилно, но си останала с грешно впечетление. Аз съм плътно зад мъжа си и точно поради тази причина се изненадвам на промяната в поведението му към мен.А колкото полата на мама.... отдавна се отлепих от нея , още когато се омъжих за първи път ... ..не помня вече кога беше.
На всички мами благодаря за съветите, много ми помогнаха 

Преди няколко години и при нас се случи същото, само че мъжа ми бе "по средата"...
Аз не съм обиждала - те ме изгониха и какви ли не ми ги наприказваха ...но както и да е - минало.
Той всяка седмица ходеше в тях в неделя на кафе или вечеря без мен - не исках въобще да ги виждам.Това продължи около може би 3м - една вечер към 20ч се бе върнал от срещата им с тях - през деня бяха ходили семейно да берат череши и се разплака  Каза ми - Ако ме обичаш - ела с мен....и още същата вечер отидохме.
И двете страни се държахме все едно нищо не бе се случвало - но това, че НИКОГА няма да го забравя - си е факт.

Те не искаха да ми се извинят, но все пак аз не можех да гледам как той страда от тези наши взаимоотношения.
Мисля, че постъпих правилно - дано и при вас нещата да се развият скоро в положителен аспект

Зависи за какъв компромис става въпрос в случая.И от хората зависи.Според мен възрастните са тези,които трябва да направят компромис и да подадат ръка,защото  е мнага лесно да създаваш конфликт в едно младо семейство.
Мъжът ми е в твоята ситуация,но ако поиска от мен аз да направя компромис,не бих го разбрала.Радвам се,че стои плътно зад мен и ме подкрепя.А аз не бих разрешила вкусовете на хора извън семейството да ни развалят живота.Гледай с мъжа си да си добре-мама и тати ,ако са умни,ще направят компромис заради теб.

Дидолинка, жените прощават и отминават по-лесно. Мъжете се държат като инати магарета. Забравят, че и те са родители и след време ще се пекат на същия огън. А при нас-на два

Казваш, че само ти знаеш каква е била истината в този момент?Защо не се намеси, а остана да гледаш как се изпокарват тогава?Или всеки си има своята истина за себе си?Така стават големите конфликти-когато някой вижда изхода и причината за раздора, но мълчи и не смее да заеме никаква позиция.

Соничка, напълно те разбирам, защото и аз съм била в подобна ситуация преди няколко години - беше ужасно, преживях го много болезнено. И двете страни на конфликта (дето уж много ме обичат) постоянно ми "извиваха ръцете", въздействаха ми на чувството за вина за да взема страна - примерно от сорта "Ти, ако ме обичаш, ще направиш това и това" или "Ето, сега от нерви вдигнах кръвното и ако ми стане нещо, разбирай ти си виновна". За открития конфликт нашите бяха виновни, но вместо да се извинят, на мен ми разправяха - "Той, ако те обича, трябва да ни прости", мъжът ми пък, от своя страна, се заинати и не им ходи на гости няколко месеца, но поне позволи да виждат детето, зощото пък те ревнаха. Абе такъв ужас беше, че дори не искам да си спомням. Знам само, че от тяхната скрита вражда, аз опрах пишкира, дето най-малко бях виновна. Много е неприятно, когато има такова "социално напрежение" в семейните отношения. Нямам съвет към теб, защото в това отношение аз съм по-малодушна и ги оставих да се оправят - като не искат да се разбират, да се спасяват - но ако имаш сили да се бориш с проблема, може би е добре да вземеш нещата в свои ръце. НО напрежение между родителите ти и мъжа ти винаги ще има, дори и да има примирие, защото двете страни не се харесват. Надявам се, че мъжът ти ще се поуспокои и ще спре да те наказва за това, че си такава, каквато си. Естествено, че ще бъдеш като родителите си, както и той като неговите - и какво лошо има в това? Неговите безупречни ли са, нямат ли недостатъци, които той е наследил? Сигурна съм, че и той има в себе си някаква "неочаквано добра комбинация" от недостатъците на майка си и баща си - както сме всички, впрочем. Трябва просто да свикнем с мисълта, че всеки отделен човек на този свят не е нечия сбъдната мечта (принцът на белия кон), а реален човек с качества и недостатъци и тези неща ги наследяваме от родителите си. Това е.

Никога -ама никога не бих позволила на съпруга ми да обижда родителите ми(той едва ли ще го направи де).
Защо не искаш да влезеш в спор с него--от какво се боиш?Защо го траеш на всяко второ изречение да ти казва на кой приличаш?Той има ли родители?
Я вземи да го насмиташ за щяло и нещяло--даже и да не е виновен-профилактично

При мен пък мъжа ми не смее да направи забележка на баща си.И дъртия така се е развихрил,че не знам докога ще издържа.Живеем в една къща,но на различни етажи.Почти не се виждаме,но ако се разминем в двора,не пропуска да подметне някоя грозна приказка.А най-гадното беше като каза пред комшиите,че "кой знае кой го е правил това дете".Още се сдържам от уважение към годините му,но момента в който ще изригна наближава.И тогава какво ще става не знам...

И на мен ми се случи такова нещо, но ние живеехме при родителите ми! Живеехме, защото вече не живеем заедно и както виждаш аз не съм успяла да се справя със ситуацията, но тя наистина беше наконтролируема.
Мога само да ти кажа, че наистина ти съчувствам, разбирам те напълно и знам, че всички негативи ги обираш ти. Родителите ти не казват нищо, нов погледите им има обида и укор, че не си застанала на тяхна страна. А мъжът ти пък не пропуска повод да ти натрие носа, защото не си го защитила и защото знае, че така наистина ще те засегне. В тази ситуация няма прав! Всеки прав за него си и никой не мисли ти как се чувстваш!
И не съм съгласна с едно от мненията, че трябва да защитаваш мъжа си дори и да не е прав. Никога не заставай срещу родителите си! Те са родители, винаги ще са зад теб и ще те подкрепят, уважавай ги! А зад мъжа си, да редно е да застанеш, но когато е прав. А това, че ти е мъж и ти си го избрала не означава, че той неможе да сгреши и именно в такъв момент, ти трябва да му кажеш: Ей, спри за малко, не си прав!
Това е моето мнение, желая ти да се справиш успешно със ситуацията!   

и моята реакция би била такава