Здравейте! Всеки има някаква история, която преобръща живота му, събаря го, смачква го и накрая го оставя сам.
Аз съм на 27 години преди година заминах за чужбина за да работя, млада необвързана, света е пред мен поех напред към новото.
Всъщност имах приятели които живеят на 200км от града в който щях да съм аз и се получаваше страхотно.
Между временно се запознах с техния съквартирант ( понеже моята приятелка и годеника и живееха в споделено жилище и бяха не само съквартиранти но и приятели) и се харесахме. Въпросното момче си дойде в България видяхме се няколко пъти ( ние сме от различни градове с него) и всичко беше страхотно. Много общи теми, разговори по телефона, все имаше за какво да говорим. Сутрините ми започваха на телефона и свършваха късно вечер.
Заминах за чужбина, настаних се, почнах работа, уикендите заминавах при него всичко беше повече от страхотно.
Времето минаваше, правехме си планове докато в един момент се оказа че съм бременна.Бях щастлива макар че той не беше. Даде ми ясно да разбера че той не го желае и че не е готов да е баща. Стигна се до там да ми каже "Или задържаш детето и си без мен или го махаш и сме заедно". Останах като втрещена, почнах да обмислям варианти и докато обмислях се оказа че нещата вървят към аборт( спонтанен аборт - плодния сак се беше отлепил и беше въпрос на време да "падне") . Няма да обяснявам какво преживявах, сама в чужда държава, с баща който не си искаше детето камо ли с мен на лекар да дойде.
Толкова ми беше криво и болно и като знаеш че не можеш нищо да направиш... а в неговия поглед такова облекчение прочетох и отдъхване...Дори не ме попита как се чувствам...
Дойде време да се приберем в България и въпреки че вече нямаше бебе, привидно нещата при нас уж бяха добре. Говореше за брак, за семейство но по нататък...(мислех че аборта го е накарал да се замисли върху нещата от живота).В момена не се чувствал готов но го искал с мен...
Между временно търсехме уж квартира за нас в чужбина за да можем да живеем и работим там двамата. Отпуската в България му свърши и се върна обратно в чужбина. Пак почнахме да поддържаме разговори по телефона но като че ли нещо вече не беше същото.Така и се оказа. Интуицията ясно ми подсказваше, че нещо не е наред въпреки, че той твърдеше, че всичко е в моята глава. Е да, права бях
остави ме. Дори не помня какво ми каза.В онзимомент бях в дупка, нищо не чувах, не разбирах, нямах обяснение за решението му. Въпреки всичко се преборих, изправих се и продължих.
Мина повече от година в момента съм щастливо обвързана и всичко ни е наред. Обичаме се живеем двамата, работим, можем да си позволим добър живот.
Но има една празнина в мене. Много ми тежи тази бременност, тази предна връзка ме съсипа тотално. Обвинявам се всеки ден,че не положих грижи за мен и детето ми. Бях готова да го отгледам сама защото той не го искаше... Не знам как да го преглътна, усещам го като голяма грешка, моя грешка. Сега трябваше да имам детенце на 10 месеца...
Не търся укор и съдене, просто много ми тежи. Приятелките ми родиха и аз се радвам на чуждите дечица а не можах своето собствено да опазя.
Благодаря предварително за разбирането ви!
Аз съм на 27 години преди година заминах за чужбина за да работя, млада необвързана, света е пред мен поех напред към новото.
Всъщност имах приятели които живеят на 200км от града в който щях да съм аз и се получаваше страхотно.
Между временно се запознах с техния съквартирант ( понеже моята приятелка и годеника и живееха в споделено жилище и бяха не само съквартиранти но и приятели) и се харесахме. Въпросното момче си дойде в България видяхме се няколко пъти ( ние сме от различни градове с него) и всичко беше страхотно. Много общи теми, разговори по телефона, все имаше за какво да говорим. Сутрините ми започваха на телефона и свършваха късно вечер.
Заминах за чужбина, настаних се, почнах работа, уикендите заминавах при него всичко беше повече от страхотно.
Времето минаваше, правехме си планове докато в един момент се оказа че съм бременна.Бях щастлива макар че той не беше. Даде ми ясно да разбера че той не го желае и че не е готов да е баща. Стигна се до там да ми каже "Или задържаш детето и си без мен или го махаш и сме заедно". Останах като втрещена, почнах да обмислям варианти и докато обмислях се оказа че нещата вървят към аборт( спонтанен аборт - плодния сак се беше отлепил и беше въпрос на време да "падне") . Няма да обяснявам какво преживявах, сама в чужда държава, с баща който не си искаше детето камо ли с мен на лекар да дойде.
Толкова ми беше криво и болно и като знаеш че не можеш нищо да направиш... а в неговия поглед такова облекчение прочетох и отдъхване...Дори не ме попита как се чувствам...
Дойде време да се приберем в България и въпреки че вече нямаше бебе, привидно нещата при нас уж бяха добре. Говореше за брак, за семейство но по нататък...(мислех че аборта го е накарал да се замисли върху нещата от живота).В момена не се чувствал готов но го искал с мен...
Между временно търсехме уж квартира за нас в чужбина за да можем да живеем и работим там двамата. Отпуската в България му свърши и се върна обратно в чужбина. Пак почнахме да поддържаме разговори по телефона но като че ли нещо вече не беше същото.Така и се оказа. Интуицията ясно ми подсказваше, че нещо не е наред въпреки, че той твърдеше, че всичко е в моята глава. Е да, права бях
остави ме. Дори не помня какво ми каза.В онзимомент бях в дупка, нищо не чувах, не разбирах, нямах обяснение за решението му. Въпреки всичко се преборих, изправих се и продължих.
Мина повече от година в момента съм щастливо обвързана и всичко ни е наред. Обичаме се живеем двамата, работим, можем да си позволим добър живот.
Но има една празнина в мене. Много ми тежи тази бременност, тази предна връзка ме съсипа тотално. Обвинявам се всеки ден,че не положих грижи за мен и детето ми. Бях готова да го отгледам сама защото той не го искаше... Не знам как да го преглътна, усещам го като голяма грешка, моя грешка. Сега трябваше да имам детенце на 10 месеца...
Не търся укор и съдене, просто много ми тежи. Приятелките ми родиха и аз се радвам на чуждите дечица а не можах своето собствено да опазя.
Благодаря предварително за разбирането ви!
