Прецаках се.

Десетгодишната връзка е бита карта. Толкова ли не можеш да си сама, да се почувстваш самостоятелен индивид без задължителен мъж до себе си?

Сигурно мога, но не оценявам стоенето сама като нещо хубаво след като не търсех това. Ако не бях си отворила очите за този младеж едва ли щях да се разделя с приятеля си, честно казано. Не ми тежи да съм във връзка, харесва ми.

На този, същия, бившия, ли си простила изневяра? Кога?

Да, преди да се съберем да живеем заедно, бях на 20. Бяхме разделени 2 месеца, посипа си главата с пепел и не повтори.

Струва ми се, че не си простила. Затова си залитнала, не защото връзката ви се е изчерпала.
 И не ми изглеждат разумни въпроси тип Защо на 26 не си омъжена с деца?
Моят съвет- поне година се "измъчи" да останеш сама, без връзка. После ще знаеш как да постъпиш и без да питаш хора, които не познават нито теб, нито приятеля ти.

Абе кофти ситуация. Преспахте и му се изпари любовта ли на този новия?хем ти е мъчно за бившия, хем се чувстваш прецакана - от двата стола на земята.
Щом е разбрал от други хора какво направи? Иска ли ти обяснение?
Казваш, че те иска обратно - ами отивай. Времето ще покаже ...

Авторке, харесва ми как мислиш. Смятам, че без проблеми ще можеш да създадеш още колкото прецениш връзки.

Но, не си губи времето със старата. И да се съберете няма да е същото. Бившият ти ще ти натяква непрекъснато случилото се и е много вероятно да стане голям ревнивец. Всеки мъж ще бъде заплаха, а думата ти няма да има тежест като преди. Дори и да не го казва, ще го мисли и като нищо той пак да ти изневери, защото си му наранила егото. За съжаление едва ли ще оцени и коректното ти поведение спрямо него и аферата.

А на 26 можеш много добре да си живееш и без връзка. И да, сега ти липсва ежедневието, но има толкова забавни и вълнуващи неща, които могат да ти изпълнят живота. Не пропускай този ценен опит. Да не съжалиш след 10 години, че си си губила времето с неподходящия, с1-2 деца, и тогава да се чудиш как да си сама.

Това ли е продължението на темата-  " Не искам никой да страда" ? Още тогава за мен си личеше, че търсиш причина да се отървеш от бившия, за да идеш при новия и ти казах някои неща. Но , както и да е, всеки може да се увлече.
Ти и тогава не беше сигурна, че оставяйки го, постъпваш добре. Вътрешно дълбоко в теб нещо ти казваше, че не е редно, но ти все пак реши да послушаш масата и да си потъпкаш принципите. За пореден път се убеждавам, че  важните решения човек трябва да вземе сам, не да ги взема под влиянието на спонтанни и объркани емоции и под влиянието на хора, които изобщо не го познават.  Сега отново ти казват - 10- годишните връзки не стрували... а сигурно 90% са с 10- годишен брак зад гърба си, а сигурно и с повече. Или пък не- на 10 годишнината си теглят чертата, щото видиш ли им става рутина и скука...
Явно за някои хора не преживяванията са определящи , а годините. Убягва им тънката мисъл, че има връзки тримесечни, в които можеш да се отегчиш до смърт, а има и 10- годишни, където страстите още бушуват.
Какви ще бъдат отношенията ви обаче на този етап, ако решиш да се върнеш , не знам. Доверието е пречупено , зависи как се приема това и от другия.

Не мисля, че бившият би имал основание да я тормози с ревност и недоверие, ако се съберат. Тя пише, че е постъпила коректно - отношения с другия след раздялата. За увлечение/чувства към друг няма как да обвиняваме половинката - случило се е, не те пита удобно ли е.

Другият не е бил коректен - създава впечатление, че иска връзка, вижда как тя си зарязва приятеля заради него и така да я изиграе.

Аз също съм "за" да се отдръпне от всичко, да поживее малко сама, да премисли какво иска от живота изобщо и тогава да се впуска в нови връзки.

След като прочетох малко повече ми стана ясно. Авторката се прехласва по колегата си, досегашния и приятел става пречка пред щастието и, и се вадят от 10 кладенеца вода да бъде оправдана смяната. Обаче новия се оказва не това, което очаква и става от два стола на земята. След което се почва рев и сополи по бившия, че май не бил толкова лош.....
Ами честно казано на мястото на бившия не бих се събрал с нея, но различни хора, различни идеали. И мен са ме зарязвали по този начин, наистина после се събрах със същото момиче, но след доста време, и изобщо не се отнасях с нея по същия начин както преди. Ако я иска, нека все пак опитат, но наистина може и тук да не се оправдаят очакванията и.
Авторката, наистина си се прецакала. Приеми го, случва се, но не се опитвай да го поправиш на всяка цена, защото това не винаги е възможно.

Тя мисли, че се е прецакала, защото изтървала питомното да гони дивото. Нищо не си прецакала, просто е дошло време за промяна. Нямаш бъдеще и с двамата. И не гледай на всяка цена да си с някого, ще се появи някой друг след време и без да насилваш нещата.

Авторката е прецакана от всякъде  , използва ли са я само  , за да я вкарат в леглото .
Къде са сега  съфорумките да я утешават  , интересно ще стане , когато  бившия ще заживее с  красива мадама , която ще го оцени . Не като авторката да захвърли  10 г.
на вятъра  ей така .

М да,за всеки бивш се е наредила опашка от секси 20г мадами които нямат търпение да му скочат отгоре..

Прецакала си се.
Ако беше мъж, щяха хубаво да те наредят тук и заклеймят. Но си жена и те защитават, защото, може би, и те в някакъв момент са се прецакали.

Изневяра, лъжа и нараняване на човека до теб, ВСЕ ОЩЕ не се считат за приемливи в обществото. Хората, които ги толерират, обикновено са такива, които също ги практикуват. И са безсилни пред себе си.

Относно отношенията, пробвай да си го върнеш! Само, че имай предвид следното: в момента той те търси от слабост. С времето ще започне да осъзнава, да се отдалечава. И ролите ще се сменят. Готова ли си да се бориш за него? Защото, ако не... Просто го освободи.

Така е. Всякакви връзки и всякакъв развой има. При кой какво се е случило е без никакво значение за останалите. При тях може да е коренно различно. Виждала съм събирания повторни и неуспешни, и успешни. Правила няма. Хората сме различни, мотивите ни да действаме по един или друг начин - също.
За авторката е добре съвсем честно да си отговори пред себе си, дали нещо в старата дългогодишна връзка е било не на място или е било изчерпано, поправима ли е тя /можее да е, може да не е - ние изобщо няма как да го знаем и не е редно да спекулираме въз основа само на личния си опит, поне аз се въздържам/, иска ли да опита да поправи старото или не.
Въпрос изцяло на личен избор, който не гарантира каквито и да било резултати - нито негативни, нито позитивни.

Не съм много наясно защо говориш за "прецакване". Просто така се е развила ситуацията и не е ясно, и никога няма да бъде, дали е за добро или не. Ако ти е била наред връзката, при положение че си по-семейно ориентирана, според това, което пишеш, едва ли си щяла да залитнеш настрани. Може и да си имала нужда от събиране на опит, тъй като не си имала до момента такъв.
Изобщо да се гледа на това развитие на нещата като на прецакване е малко наивно и доста неправилно. Прецени си сама искаш ли да дадеш нов шанс на старите отношения и си реши сама. Тук никой нищо не може да ти гарантира. И да не ти се получи - пак не губиш нещо кой знае какво, но пък ще си опитала и ще знаеш това. Което хич не е малко.
Баба ми, най-добрият човек, когото познавам, Бог да я порсти, имаше една любима: "Има грешка, има и прошка.". Човек, ако мисли че е сбъркал, трябва да умее сам да си прости. А добрите хора прощават и на другите. Твоят приятел може да е последните и съвсем искрено да ти прощава забежката.