Ето на какво попаднах в “Наблюдение на психиката” на Ханс и Майкъл Айзенк. Извинете ме за дългия текст, но не исках да се намесвам. Нека всеки сам преценява с какво е съгласен, а с какво - не.
Ефектите на “либералното” /снизходително/ и “старомодното” отглеждане на деца в предучилищна възраст
В своя експеримент Мери Грибин търси различия в игровите модели между деца, които посещават две предучилищни групи – едната от формалния, старомоден тип, а другата – ръководена от нови, снизходителни принципи. И двете групи се състоят от момчета и момичета на възраст от две до четири години. Това, което особено силно интересува Грибин, е “агонистичното* поведение”, или модели на агресивна игра между децата. И двете групи имат сходен социален произход, така че е малко вероятно всякакви различия между тях да се дължат на социоикономически или други фактори. Както казва Грибин:”...различията между цялостното поведение на групите трябва да са предимно резултат от различна среда за игра”.
В групата на “новия стил” на децата е забранено да носят каквито и да било пушки и пистолети, както и играчки, свързани с насилие – забрана, която очевидно се основава на хипотезата, че играта с пушки води до антисоциално и насилническо поведение. В групата на “стария стил” на децата е позволено да носят всякакви играчки и те по-често избират пушки, танкове и подобни оръжия.
Втората разлика е, че в групата от “новия стил” се осигурява богат избор от рамки за катерене, творчески играчки и игрище на открито. Освен това играта не се наблюдава натрапливо. В групата от “стария стил” обаче, която е ограничена до една зала с по-малко възможности за игра, поведението на децата се наблюдава по-отблизо. Наблюдението включва строги правила за приемливо поведение и “провинилите се” се затварят в “помещението на греха” за сериозни нарушения /например ухапване на друго дете/. Антисоциалното поведение в групата от новия стил се разглежда от надзирателя като признак, че палавото дете има нужда от любов и разбиране, които и получава, често за сметка на жертвата, която на практика е пренебрегната, докато надзирателят се справя със социалните проблеми на агресора.
Двете групи осигуряват много ярък контраст между либералната и рестриктивната организация на обществото като цяло. По-късно ще видим дали уроците, научени от този твърде ограничен като мащаби експеримент, наистина могат да се разширят до обществото като цяло. Читателите могат да се опитат да отгатнат какви ефектите от тези два стила на отношение върху децата, преди да преминат към следващия абзац.
Грибин дефинира “агонистичното взаимодействие” /агресивната игра/ от гледна точка на различни поведения, простиращи се в единия край от леко малтретиране, придружено от вербални и невербални заплахи, до действително физическо насилие в другия край. Момчетата в “старомодната група” демонстрират 5 примера на агресия, но в “прогресивната” група примерите са 89! Момичетата не демонстрират примери на агресия в старомодната група, но те са 42 в “прогресивната” група. Общо за двата пола има 5 примера на агонистично поведение в старомодната група и 131 – в “прогресивната”. Петте инцидента в старомодната игрова група са все прости вербални лични обиди. В “прогресивната” игрова група около 65% от инцидентите водят до размяна на удари, често с драскане и хапане. Следователно между двете групи има огромна разлика, като в либералната група “без оръжия” децата демонстрират много по-агонистично поведение, отколкото в старомодната група.
Грибин коментира: “Децата, които нямат играчки, внушаващи насилие, разполагат с големи дози изпълнено със съчувствие разбиране, малко ограничения върху играта в групата и малко “по-охолно” общество от гледна точка на наличните играчки, по-способни ли са да се справят със социалните взаимодействия и сътрудничещото поведение? Това съвсем не е така.” Както посочва тя, една от най-интересните характеристики в изследването й е, че децата в групата “без оръжия” са твърде заети в изработването на оръжия, танкове и мечове от безобидните комплекти “Лего”. “Забраненият плод очевидно е по-сладък, особено когато резултатите насърчават възрастния да говори нещо като: “О, Найджъл, това, което правиш, не е пушка, нали?” В старомодната група, обратното, дори играчките, внушаващи насилие, се използват от децата просто като утешаващо напомняне за дома и рядко – за някакви “насилнически” или дори симулирано-насилнически цели.
Между двете групи има много други различия. Децата в старомодното условие играят в по-големи групи /три или четири деца/, отколкото тези в “прогресивната”, където си играят най-вече по двойки. Това неизбежно означава, че в старомодната група има повече момчета и момичета, които си играят заедно, в сравнение с либералната група. Тези и много други различия се обсъждат от Мери Грибин в разказа й за експеримента, но тя оставя най-важната разлика за накрая: “Освен това си формирахме отчетливото впечатление /трябва да се признае, че е субективно, но все пак се основава на часове наблюдения на всяка група/, че децата в старомодната група са просто по-щастливи от тези в прогресивната група.” Това подкрепя наблюдението, правено често то психолозите, че децата всъщност предпочитат структурирана среда и се чувстват загубени и нещастни, когато такава структура не се осигурява от възрастните или по-големите деца. Хаосът, дори и ако се нарича либерален, не допринася за щастието.
Този експеримент недвусмислено сочи значението на средата за поведението на децата. Различното отношение към двете групи подкопава дори и най-основното биологическо различие – това между половете. И в двете групи момчетата са по-агресивни от момичетата, но това полово различие избледнява до незначимост, когато се сравнява с много по-голямото – между “старомодните” и “прогресивните” типове поведение.
Едва ли това е резултат, който би могъл да се предвиди от защитниците на прогресивното преподаване, които в средата на 80-те години на ХХ век превърнаха нашите предучилищни групи, детски градини и основни училища в “либерални” места, в които не се работи, а само се играе, и в които са забранени всички социализиращи и ограничаващи влияния. Мотивите са добри, но ефектите не са такива. Чаканото повишение в щастието и психичното здраве на децата не се получава. Прогресивните методи не им помагат да израстат в добре приспособени, социализирани човешки същества.
_____________
*стремеж за надделяване
Ефектите на “либералното” /снизходително/ и “старомодното” отглеждане на деца в предучилищна възраст
В своя експеримент Мери Грибин търси различия в игровите модели между деца, които посещават две предучилищни групи – едната от формалния, старомоден тип, а другата – ръководена от нови, снизходителни принципи. И двете групи се състоят от момчета и момичета на възраст от две до четири години. Това, което особено силно интересува Грибин, е “агонистичното* поведение”, или модели на агресивна игра между децата. И двете групи имат сходен социален произход, така че е малко вероятно всякакви различия между тях да се дължат на социоикономически или други фактори. Както казва Грибин:”...различията между цялостното поведение на групите трябва да са предимно резултат от различна среда за игра”.
В групата на “новия стил” на децата е забранено да носят каквито и да било пушки и пистолети, както и играчки, свързани с насилие – забрана, която очевидно се основава на хипотезата, че играта с пушки води до антисоциално и насилническо поведение. В групата на “стария стил” на децата е позволено да носят всякакви играчки и те по-често избират пушки, танкове и подобни оръжия.
Втората разлика е, че в групата от “новия стил” се осигурява богат избор от рамки за катерене, творчески играчки и игрище на открито. Освен това играта не се наблюдава натрапливо. В групата от “стария стил” обаче, която е ограничена до една зала с по-малко възможности за игра, поведението на децата се наблюдава по-отблизо. Наблюдението включва строги правила за приемливо поведение и “провинилите се” се затварят в “помещението на греха” за сериозни нарушения /например ухапване на друго дете/. Антисоциалното поведение в групата от новия стил се разглежда от надзирателя като признак, че палавото дете има нужда от любов и разбиране, които и получава, често за сметка на жертвата, която на практика е пренебрегната, докато надзирателят се справя със социалните проблеми на агресора.
Двете групи осигуряват много ярък контраст между либералната и рестриктивната организация на обществото като цяло. По-късно ще видим дали уроците, научени от този твърде ограничен като мащаби експеримент, наистина могат да се разширят до обществото като цяло. Читателите могат да се опитат да отгатнат какви ефектите от тези два стила на отношение върху децата, преди да преминат към следващия абзац.
Грибин дефинира “агонистичното взаимодействие” /агресивната игра/ от гледна точка на различни поведения, простиращи се в единия край от леко малтретиране, придружено от вербални и невербални заплахи, до действително физическо насилие в другия край. Момчетата в “старомодната група” демонстрират 5 примера на агресия, но в “прогресивната” група примерите са 89! Момичетата не демонстрират примери на агресия в старомодната група, но те са 42 в “прогресивната” група. Общо за двата пола има 5 примера на агонистично поведение в старомодната група и 131 – в “прогресивната”. Петте инцидента в старомодната игрова група са все прости вербални лични обиди. В “прогресивната” игрова група около 65% от инцидентите водят до размяна на удари, често с драскане и хапане. Следователно между двете групи има огромна разлика, като в либералната група “без оръжия” децата демонстрират много по-агонистично поведение, отколкото в старомодната група.
Грибин коментира: “Децата, които нямат играчки, внушаващи насилие, разполагат с големи дози изпълнено със съчувствие разбиране, малко ограничения върху играта в групата и малко “по-охолно” общество от гледна точка на наличните играчки, по-способни ли са да се справят със социалните взаимодействия и сътрудничещото поведение? Това съвсем не е така.” Както посочва тя, една от най-интересните характеристики в изследването й е, че децата в групата “без оръжия” са твърде заети в изработването на оръжия, танкове и мечове от безобидните комплекти “Лего”. “Забраненият плод очевидно е по-сладък, особено когато резултатите насърчават възрастния да говори нещо като: “О, Найджъл, това, което правиш, не е пушка, нали?” В старомодната група, обратното, дори играчките, внушаващи насилие, се използват от децата просто като утешаващо напомняне за дома и рядко – за някакви “насилнически” или дори симулирано-насилнически цели.
Между двете групи има много други различия. Децата в старомодното условие играят в по-големи групи /три или четири деца/, отколкото тези в “прогресивната”, където си играят най-вече по двойки. Това неизбежно означава, че в старомодната група има повече момчета и момичета, които си играят заедно, в сравнение с либералната група. Тези и много други различия се обсъждат от Мери Грибин в разказа й за експеримента, но тя оставя най-важната разлика за накрая: “Освен това си формирахме отчетливото впечатление /трябва да се признае, че е субективно, но все пак се основава на часове наблюдения на всяка група/, че децата в старомодната група са просто по-щастливи от тези в прогресивната група.” Това подкрепя наблюдението, правено често то психолозите, че децата всъщност предпочитат структурирана среда и се чувстват загубени и нещастни, когато такава структура не се осигурява от възрастните или по-големите деца. Хаосът, дори и ако се нарича либерален, не допринася за щастието.
Този експеримент недвусмислено сочи значението на средата за поведението на децата. Различното отношение към двете групи подкопава дори и най-основното биологическо различие – това между половете. И в двете групи момчетата са по-агресивни от момичетата, но това полово различие избледнява до незначимост, когато се сравнява с много по-голямото – между “старомодните” и “прогресивните” типове поведение.
Едва ли това е резултат, който би могъл да се предвиди от защитниците на прогресивното преподаване, които в средата на 80-те години на ХХ век превърнаха нашите предучилищни групи, детски градини и основни училища в “либерални” места, в които не се работи, а само се играе, и в които са забранени всички социализиращи и ограничаващи влияния. Мотивите са добри, но ефектите не са такива. Чаканото повишение в щастието и психичното здраве на децата не се получава. Прогресивните методи не им помагат да израстат в добре приспособени, социализирани човешки същества.
_____________
*стремеж за надделяване
В абсолютно всичко, включително и във възпитанието.
. Като цяло аз съм за по-традиционното възпитание. 
