Още веднъж за границите

може би има среден път...
и в статията никъде не ставаше въпрос за бой с пръчки, да речем, или за крайно сковаващи правила.
Това, което прочетох за либералния модел (в експеримента) ми направи впечатление с вниманието към агресора за сметка на жертвата, и с прекомерното вглеждане в играчките-оръжия като евентуален източник на агресивно поведение. А също и със слабото наблюдаване на играта в либералния модел. Ти самата, доколкото знам, влизаш в пясъчника със сина си да наблюдаваш играта му. Ако би следвала либералния модел, не трябваше да го правиш.

...въпреки че тази седмица следва да посипя косите си с пепел заради пристъпа на всезнайковщина (ескюзе муа) и се бях зарекла да не се изказвам дълбокомислено...  

Докато четях статията в главата ми се въртяха две думи - свободата и свободитята. Едно е да знаеш, че като удариш някой ще бъдеш наказан (защото хиляди пъти ти е повтаряно, че не бива да нараняваш околните) и друго е да знаеш, че ще бъдеш гушнат и ще ти се обърне внимание.
Ние сме хора, а не животни и наистина е добре понякога да успяваме да подтиснем агресията си ... особено ако не можем да я облечем в думи.

Доколкото знам има дефинирани три типа родителстване- авторитарен, авторитетен и пермисивен........В двата крайни случая децата не растат в здравословна среда........

На мен експериментът ми се струва доста манипулативен... един комплекс от условия, наречен "либерален", може да е коренно различен от друг, който също се води либерален. Как така ще успокояват агресора, вместо жетвата? Няма ли санкции за жертвата? Естествено, че това стимулира към повече агресия като начин за привличане на вниманието, за разлика от модела в другата група, където страхът от наказание пък потиска всякаква агресия, дори и обоснована... И да, съгласна съм, че потисната агресия не води до нищо добро, особено пък до по-щастливи деца или възрастни.

Съгласна съм, че това са две крайности, но не знам как се намира средата... все пак става дума за педагогически школи и тръгваш или по единия, или по другия път, като по интуиция евентуално променяш някои елементи, но в общи линии спазваш единия комплекс правила (зад които стои цялостна философия).

Единственото, което мога да кажа е от собственият ми опит като дете и вече като поразнал човек. А именно - всички налагани ми ограничения, опити да ми се промени начина мислене, та дори и само чрез вербално убеждаване, но без бой, насилване да ям и да спя и т.под.  са ме подтискали и са ме правили нещастна. Всъщност единствено дядо ми ме е бил така, че да усетя боя, а не просто потупване отзад и мога да кажа, че изобщо не съм го намразила поради това - напротив - много си го обичах, защото чувствах, че той ме обича и пазя само положителни спомени от него. Докато хора, които са ми давали тон в живота и не са ме оставяли да се развивам по собственият си път ми навяват много неприятни спомени и са ме правили нещастна.

Абсолютно неправилен подход, агресията сама по себе си обикновено е начин по който детето се стреми да привлече вниманието върху себе си, безумие е това да се поощрява. Освен това предполагам децата са поставени в тези лабораторни условия за определено време от деня и не се отчита фактора семейно възпитание.
Имам усещането, че това изследване е поръчано от някой безумен производител на играчки (разбирай военни или някакви си там подобни) или по някакъв начин е свързано с видеоигрите. Нещо куца в цялата работа.

Момичета, това е американско изследване в американска обстановка, доколкото разбирам. Може би повечето от вас не знаят какво означава "либерално" и "консервативно" тук, да не говорим за разни предметни подробности, като например какво означава "малко играчки", "много играчки", "агресор", "наказание", "самостоятелност", "общуване" - това са непреводими реалности, които в различен контекст имат различен смисъл. В различното време също има различен смисъл. Дори от село до село в рамките на Америка смисълът е различен.
Според мене ... гледайте си децата така, че да растат добре с вас и в обстановката около вас. Американците могат сами да си се мислят.

Много си права тук - предполагам, че в Щатите думите са силно натоварени с политически смисъл (основните им партии са такива, нали?) и изследването вероятно е спонсорирано от консерватори, за да покаже слабостите на либерализма. Като споменаваш за агресори и наказания, съм склонна да си мисля и още по-далече - към войните, които САЩ водят в момента по света и необходимостта да оправдаят агресията си като вид контрол над друга агресия - ама айде да не се отплесвам натам, само едно хрумване.

Ако се върнем у нас - доста си е репресивна нашата система в детските институции, няма спор. Ето например не ми позволиха да водя детето си на градина до обяд през първата седмица - така свиквали по-лесно. Ами свикват, ама с насилие. И с цялото й желание за детска от преди, сега не иска да ходи, защото не може да заспива лесно сама и се измъчва. Спомням си, че аз също мразех детската заради спането, а и заради яденето - караха ни всичко да си изяждаме. Даже едната учителка (много мила жена) ми даде за пример как нея я научили да си приспива 5 месечното бебе само - 4 часа рев първата вечер, ама след три вечери рев вече се оправяло. Аз така и не минах по този път и не мисля да го правя, но такова е мисленето у нас.

Ако погледна към английските деца, които познавам (била съм детегледачка известно време), хем е много по-свободно в някои отношения при тях, хем има ясен ред и правила. Децата питат дали могат да станат от масата, след като са се нахранили, съседските деца ми благодаряха, когато идваха да поиграят с "моите" и пр. Агресия между тях не съм забелязвала. При това английските деца в миналото са били подложени на направо нечовешки контрол над емоциите (говоря за децата от висшето общество главно), но сега явно се променя този модел и днешните деца получават много повече свобода и самостоятелност. Била съм и помощник учител в девически пансион в Шотландия (с доста по-традиционни възгледи за възпитанието)  и там наистина имаше доста потисната агресия - ами личеше си, избиваше в най-неочаквани моменти, определено не бяха щастливи повечето от тези момичета. Снощи даваха Трима мъже и една малка дама - много ми напомни за тях картинката от колежа, за който го е гледал.

Да, но се израждат в тоталитаризъм ........защо ли?

Мечтали са да бъдат свободни, равни и т.н.....но това, което са могли е да създадат тоталитарен строй, при който равенството е било постигнато насилствено.........Незнам дали съм права и дали това е причината........просто си щракам

Ясно е обаче , че децата се чувстват еднакво нещастни и когато живеят затрупани с правила и когато правилата липсват.........т.е., според мен са необходими малко на брой, но смислени правила, които детето разбира и които му дават смисъл за света......и сигурност, че нещата се правят така и така.........

Нямам информация за подобно изследване в домашна обстановка, но личните ми ненаучни наблюдения са, че границите създават много по-спокойна обстановка. Въобще не става дума за малтретиране и тормоз, както се тълкува в някои постинги, а за правила, нарушаването на които води до неприятни последици. Не е ли така и в живота извън дома? И не е ли редно детето в щадящата обстановка на семейството да се научи, че неспазването на правилата има последствия?
Аз съм от по-консервативните родители. Не мога да приема, че децата ще се научат да изразяват чувствата си, като тероризират някой по-слаб. Ами неговите чувства?
Не че имам отговор къде е мярката. Затова съм в този форум, да я търся.