Здравейте. Пускам поредна тема за моята драма, която вече стана безкрайна. Не виждам решение и това ме съсипва малко по малко.
Накратко предисторията - с моя приятел сме заедно вече година и малко. На 30 сме и двамата, живеем заедно, всичко привидно е наред. Проблемът е там, че след смъртта на баща му през пролетта, приятелят ми изпадна в депресия и още не може да се възстанови напълно. Това най-вече се отрази на секса, който след загубата стана почти мираж. Да го направим веднъж в месеца дори е много. Говорих с него много пъти, сподели ми, че се чувства зле психически. Физически е ок, когато го правим има стабилна ерекция и му е хубаво, но депресията му пречи да се отпусне и да стигнем до там. Пробвала съм всички възможни начини, случва се, само когато той пожелае. Но това става трудно, човека сам споделя, че има неща в мислите му, които му пречат. Знам какво е, но това е в компетенцията на психолог, който той категорично отказва да посети. Ако го помоля отново, не ми говори с дни. Аз не съм специалист и не мога да му помогна, мога само да се правя на умряла лисица и да проявявам разбиране, обаче тази липса ми се отразява и на мен, станах много нервна, дори и физически вече ми личи, сякаш хормоните ми се разбъркват. Не е нормално за млада жена да е лишена от това.
Ако се абстрахираме от това, връзката ни е страхотна. Разбираме се, прекарваме си страхотно заедно, смеем се, ходим по почивки, правим малки жестове един за друг. Помага с домакинството, напоследък дори повече, отменя ме, за да имам време да се видя с приятелки. Казва ми, че съм най-хубавото нещо, което му се е случвало, хвали ме пред приятелите си, пред семейството си. Помага ми много финансово и всякак, много свестен и стабилен човек е. Още преди 6 месеца започна да говори как иска сватба и деца с мен, и периодично го казва пак. Аз толкова много искам, защото го обичам много и то все повече, въпреки липсите, които имаме. Този човек стана моят свят и не искам да го наранявам и унижавам заради тези липси. Просто ги тая в себе си. Но не знам до кога ще мога.
Главната причина да пусна темата е, че на нова година най-добрият му приятел се напи, и като излязохме да пушим ми сподели, че моят човек търси пръстен и смята да ми предложи на 14.02.
Аз нямам сън от тогава. От една страна съм безумно щастлива, но от друга...? Ами ако проблемът никога не се оправи? Ако си остане така? Такъв брак ще ме съсипва, колкото и да обичам човека. Как ще имаме деца? Той иска, но за дете си трябва месеци наред редовен секс. Как ще се случи това? Толкова месеци буксуване в тази насока, не ми се вярва от веднъж да се оправят нещата.
Какъв съвет бихте ми дали? Моите идеи се изчерпаха, а наистина съм пробвала всичко.
Накратко предисторията - с моя приятел сме заедно вече година и малко. На 30 сме и двамата, живеем заедно, всичко привидно е наред. Проблемът е там, че след смъртта на баща му през пролетта, приятелят ми изпадна в депресия и още не може да се възстанови напълно. Това най-вече се отрази на секса, който след загубата стана почти мираж. Да го направим веднъж в месеца дори е много. Говорих с него много пъти, сподели ми, че се чувства зле психически. Физически е ок, когато го правим има стабилна ерекция и му е хубаво, но депресията му пречи да се отпусне и да стигнем до там. Пробвала съм всички възможни начини, случва се, само когато той пожелае. Но това става трудно, човека сам споделя, че има неща в мислите му, които му пречат. Знам какво е, но това е в компетенцията на психолог, който той категорично отказва да посети. Ако го помоля отново, не ми говори с дни. Аз не съм специалист и не мога да му помогна, мога само да се правя на умряла лисица и да проявявам разбиране, обаче тази липса ми се отразява и на мен, станах много нервна, дори и физически вече ми личи, сякаш хормоните ми се разбъркват. Не е нормално за млада жена да е лишена от това.
Ако се абстрахираме от това, връзката ни е страхотна. Разбираме се, прекарваме си страхотно заедно, смеем се, ходим по почивки, правим малки жестове един за друг. Помага с домакинството, напоследък дори повече, отменя ме, за да имам време да се видя с приятелки. Казва ми, че съм най-хубавото нещо, което му се е случвало, хвали ме пред приятелите си, пред семейството си. Помага ми много финансово и всякак, много свестен и стабилен човек е. Още преди 6 месеца започна да говори как иска сватба и деца с мен, и периодично го казва пак. Аз толкова много искам, защото го обичам много и то все повече, въпреки липсите, които имаме. Този човек стана моят свят и не искам да го наранявам и унижавам заради тези липси. Просто ги тая в себе си. Но не знам до кога ще мога.
Главната причина да пусна темата е, че на нова година най-добрият му приятел се напи, и като излязохме да пушим ми сподели, че моят човек търси пръстен и смята да ми предложи на 14.02.
Аз нямам сън от тогава. От една страна съм безумно щастлива, но от друга...? Ами ако проблемът никога не се оправи? Ако си остане така? Такъв брак ще ме съсипва, колкото и да обичам човека. Как ще имаме деца? Той иска, но за дете си трябва месеци наред редовен секс. Как ще се случи това? Толкова месеци буксуване в тази насока, не ми се вярва от веднъж да се оправят нещата.
Какъв съвет бихте ми дали? Моите идеи се изчерпаха, а наистина съм пробвала всичко.
