Публикувана: 27 ян. 2021, 22:12 ч.
Последно мнение: 31 май 2021, 14:18 ч.

Гледане на бебе/малко дете

10 435
307
1

27 ян. 2021, 22:12 ч.

Мнения: 3 134

Понеже скоро ще ставам майка и провокирана от доста коментари тук за отглеждането на бебе/малко дете реших да пусна отделна тема.
Та кой период в отглеждането на бебе/дете ви беше най тежък?
Включваше ли се таткото в отглеждането и как? Друга помощ имали ли сте?
Страдали ли сте от депресия?
Ще се радвам да споделите колкото се може повече, може и татковци да се включват и дори жени, гледали деца на роднини. Не слагам ограничения.
Благодаря на споделилите.

# 1 27 ян. 2021, 22:29 ч.

София
Мнения: 1 508

Май до третата година ми беше най-трудно. Без странична помощ, таткото често отсъстващ. Без помагачи и детска градина. Ще излъжа, ако кажа, че не ми е трудно. И сега ми писва, почва ме от сутринта да играем на пистолети, играчки. Откачаме и двамата. Въпреки това ме е страх да го пусна на градина и се гледаме вкъщи.

# 2 27 ян. 2021, 22:36 ч.

Мнения: 4 773

На мен лично колкото повече расте, толкова по-трудно ми става. С носталгия си спомням времето докъм 6 години, т.е. докато тръгне на училище.

# 3 27 ян. 2021, 22:37 ч.

Мнения: 46 539

Та кой период в отглеждането на бебе/дете ви беше най тежък? - Първите 2 месеца, заради липсата на сън (после си направихме график и всеки от нас имаше по около 8 ч. сън, тогава сеосвестих).
И след това м/у 2 и 3 г., бебешкия пубертет.

Включваше ли се таткото в отглеждането и как? - Да. Ние приемаме майчинството като обикновена професия. За който е по-удобно, в нашия случай аз, я заема за 8-9-10 ч., колкото е нормално за една детегледачка, след това родителите си гледат детето/децата. Как - всичко, свързано с едно бебе/дете. В общи линии вечер и в почивните дни гледаше да навакса контакта и я поемеше почти изцяло сам.

Друга помощ имали ли сте?[/b] - Не.

Страдали ли сте от депресия? - Не.

Вече е на 16 г., не сме имали трудни периоди нагоре.

# 4 27 ян. 2021, 22:46 ч.

София
Мнения: 28 667

Мъжът ми си взе отпуска след раждането и докато бяхме двамата положението беше добре. Този период продължи няколко седмици. След това мъжът ми се върна на работа и ни беше по-трудно заради недоспиването. Това продължи до около година и половина. Като цяло до тръгването на ДГ беше по-трудно, сега ни е много по-лесно. Помощ не сме имали и не сме искали.

# 5 27 ян. 2021, 23:26 ч.

София
Мнения: 13 284

Най-тежко са първите 1-2 месеца и последните години в гимназията.
И е добре таткото не просто да се включва, а да е равностоен родител.
Друга помощ е добре да има, особено с порастването, защото е добре някой да е насреща при изпращане и посрещане на детето от училище,занимания, купони. И ако родителите решат да си направят някоя романтична почивка само двамата.

# 6 27 ян. 2021, 23:35 ч.

София
Мнения: 7 996

Детето се роди в чужбина и бяхме само двамата с мъжа ми. Бяхме напълно взаимозаменяеми, даже на 1 месец ги оставих сами за 10 дни, защото трябваше да се прибера до България. После пак така на 7 месеца.
Иначе си бяхме разделили дежурствата - мъжът ми беше до 3 часа, аз след това. И въпреки това при мен недоспиването беше много дълъг период, защото малкият се будеше на няколко часа през нощта до 3-годишна възраст.
Най-важното е бащата да си е на мястото, да не бие отбой с твърдението, че утре е на работа. Гледането на дете също е работа.

# 7 27 ян. 2021, 23:40 ч.

MI
Мнения: 11 818

Мис Чичи, много се радвам за теб. Hug

И за мен най-трудният период бяга първите месеци, основно заради недоспиването, докато се регулира кърменето и докато бебето почне по някакъв начин да комуникира. Нямахме никаква помощ, после дойде и пандемията и не можеше да се излиза, и да - хвана ме депресията. ММ си взе отпуск две седмици и после се включваше много след работа, но все пак не може да кърми.
Според мен е много важно бащата да се включва максимално и по възможност в началото да си е вкъщи. Също така съм против баби и сие първите седмици, освен ако не са супер разбрани, не дават съвети и само въртят домакинството. Но такива не съм виждала и чувала. Simple Smile

# 8 27 ян. 2021, 23:44 ч.

София
Мнения: 22 984

Първите 2 месеца- липса на сън и колики. Таткото много помагаше. След 2 месец почна да спи по 6 часа, което беше супер. Не ми се получи с кърменето, беше голяма мъка и за двете и след като се разболях реших да си пия лекарствата и прекъснахме съвсем. Ами честно казано се чувствах много по-добре след това. Разбира се, който има желание и възможност- нека кърми, чудесно би било, но просто не на цената на всичко. Simple Smile

# 9 27 ян. 2021, 23:55 ч.

Мнения: 12 810

Това - малко дете, малки ядове, голямо дете, големи ядове - за мен не е вярно.
Най-трудно е с новороденото, защото се чудиш от къде да го хванеш и какво да го правиш. Бяхме при майка ми първата седмица, та малко се поосвестих и окуражих.
След това става пак трудно, като има колики... расте зъбче... започне да пълзи и трябва да се обезопасява... проходи и търчиш като улава след него, защото започва и да се качва навсякъде, а не разбира абсолютно нищо...
Просветна ми, като децата станаха по на две годинки: малко започнаха да разбират. Това, че правят на пук, че се цапат и цапат навссякъде, и чупят, не ми е пречило, стига да не се нараняват.
Следващият труден момент е, като тръгне в четвърти клас, защото трябва да се научи да си учи уроците.
Нататък вече береш плодовете на това, че си научила детето да е самостоятелно, трудолюбиво, че си го научила, доколкото си могла, на ред и дисциплина, да те уважава, и да ти се доверява. Остава ти да го подкрепяш винаги и на всяка цена.

Мъжът ми винаги много ми е помагал, та и до сега.

# 10 28 ян. 2021, 00:25 ч.

Варна
Мнения: 1 787

Цитат на: miss_chichi в ср, 27 яну 2021, 22:12

Понеже скоро ще ставам майка и провокирана от доста коментари тук за отглеждането на бебе/малко дете реших да пусна отделна тема.
Та кой период в отглеждането на бебе/дете ви беше най тежък? - зъбките, тогава беше адът при нас.(говоря за времето до училище)
Включваше ли се таткото в отглеждането и как? Да, всичко с изключение на кърменето. Друга помощ имали ли сте? - Винаги съм можела да разчитам на две баби, но здраво се възползвахме на по-късен етап, в началното училище
Страдали ли сте от депресия? - Да, с второто, тогава таткото какво отнесе само той си знае.
Ще се радвам да споделите колкото се може повече, може и татковци да се включват и дори жени, гледали деца на роднини. Не слагам ограничения.
Благодаря на споделилите.

# 11 28 ян. 2021, 00:51 ч.

София
Мнения: 2 589

Разбирам защо си пуснала темата, приятелски съвет от мен - след като се роди детето ще имаш всички отговори. От 10 поста ще чуеш 10 различни неща, просто наистина няма две еднакви деца, две еднакви семейства и при всеки сработват различни неща. Моят син е на 2 г и 8 месеца и определено след като навърши 2 ми стана много трудно, защото е много инатлив и общо взето е в бебешки пубертет. Преди това пък кърмех и бях вечно недоспала, зъби и колики почти не сме усетили, коликите бяха за кратко и му помогнаха едни капки ( абоколикен). Още преди да се роди си бях казала, че в следващите 3 години няма да спя нормално и с тази настройка поемах всичко по-лесно. Баща му почна да се включва по-активно в гледането след като навърши година и половина, преди това работата му беше свързанас доста пътуване и за големи периоди от време го гледах сама. Всяко бебе, а после и дете, е различно, наистина се раждат с характер и няма как да повлияем на някои неща. Моят син до годинка беше много спокойно бебе, не е плакал без основание. В момента реве с цяло гърло средно по 3 пъти на ден, еми.. търпи се някак и си чакам да се очовечи още малко.
Успех, просто не се вторачвай в това кой как си гледа децата, следвай свои си правила и се води по детето и неговите нужди.

# 12 28 ян. 2021, 00:58 ч.

Мнения: 6 162

Детето ми е на 5, така че давам мнение до тази възраст.
Не ми е било трудно като бебе, макар че още от родилното си дойдохме с коликите. Намерихме бързо решение на проблема с вълшебните за нас капки и всички си спяхме като агънца. На редките моменти с будуване мъжа ми се включваше нощна смяна, въпреки че сутринта трябваше да ходи на работа. Зъби не сме усетили, само ги брояхме в устата. Помощ не сме имали никаква отникъде. Депресия ... няма време за депресии, при мене всичко е на бързи обороти, а ми се случиха и най-големите ужаси точно тогава. Детето ни бе желано, родено в късна и осъзната възраст и най-важното не съм си и помисляла, че ще е лесно. Но пък беше ... докъм 2 години, след което вече ми скъса нервите. Катерене и тичане навсякъде, вечен кръговрат от падания, цицини и синини, война за самостоятелност, повтаряне до посиняване, бели .. бели ... безброй, безкрай. Кошмар! Момиче, но като за 5 момчета. И така докато не тръгна на детска. Да кажем, че след 4 вече се живее по-добре.

# 13 28 ян. 2021, 01:21 ч.

Мнения: 900

Недоспиването вече година и половина ме съсипа и го считам за е най-трудното в майчинството до сега.И това е причинята да съм категорична, че не желая 2ро дете.Изнервих се до такава степен, че не мога да го понасям като мрънка,крещи или се мотае в краката ми, рови из хладилника, в боклука и вади боклуци...
Преди да родя все си мислих как и за детето и за майката най-важно е да е спокойна, но уви.
Първо се будеше често, после никнаха зъби, после му било горещо, после пълнолуние и така до ден днешен не мога и не мога да имам дори 2 часа непробуден сън.
Прохождането беше голямо облекчение за мен, тъй като всичките ми познати твърдяха, че тогава ставало най-трудно, но като проходи е самостоятелен и не са ми заети ръцете постоянно.
Помощ нямаме абсолютно никаква-в чужбина сме.
Първите 2 седмици мъжа ми беше в "бащинство" от работата, но после като се върна на работа не съм го занимавала нощем, а и той спи страшно дълбоко.
Мисля, че доста труден период е възпитанието."Не сочи, не говори така на възрастните, не бутай децата на пързалката."Струва ми се много отговорно и разбира се това е основата на какъв човек ще стане.
А като се замисля за училище и домашните с гадни задачи, които и аз няма как да му помогна направоо...
Така че да им се радваме докато са сладки бебенца Grinning

# 14 28 ян. 2021, 01:26 ч.

волно калдъръмче
Мнения: 6 337

Цитат на: miss_chichi в ср, 27 яну 2021, 22:12

Понеже скоро ще ставам майка и провокирана от доста коментари тук за отглеждането на бебе/малко дете реших да пусна отделна тема.
Та кой период в отглеждането на бебе/дете ви беше най тежък? Не мога да кажа, че е имало тежък период. Малко преди годинката беше превърнал нощите в дни. Мъжът ми работеше тежка работа и трябваше да се наспива, тогава всичко падаше върху мен. Колкото и да ми е било тежко, времето е притъпило неприятните усещания.
Включваше ли се таткото в отглеждането и как? Друга помощ имали ли сте? Да, включваше се, не сме имали помощ.
Страдали ли сте от депресия? От депресия страдах много по-късно. Нищо общо с периода на майчинството, за който питаш.
Ще се радвам да споделите колкото се може повече, може и татковци да се включват и дори жени, гледали деца на роднини. Не слагам ограничения.
Благодаря на споделилите.

Последна редакция: чт, 28 яну 2021, 01:34 от Вяра

Препоръчани теми

Съчетаване на имена - ПОМОЩ

Раздяла с властна жена

Home office и гледане на малко дете вкъщи - мисия (НЕ)възможна?

Изневяра

Причина:

Причина: