If I think more about death than some other people, it is probably because I love life more than they do. - Това дава отговор на въпроса ми: Защо постоянно мисля за смъртта.
- Публикувана: 27 септ. 2006, 10:22 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2007, 22:08 ч.
Мислите ли си за .............смъртта
Толкова ме е страх,че даже и несмея да пиша тук.Много ме е страх и за себе си и за другите ми близки,най вече от момента като те заравят в земята и неможеш да дишаш.Как го казах само.Какво дишане,като те няма вече?Пусти мой страх .После ,вещите ти-как ги прибират и как плачат.....А бе ей, сташно ми е .Спирам.
Вярвам в господ,че ще избере за мен най-подходящия и безболезнене начин да ме прибере при себе си колкото и да съм грешна.Моля го и близките ми след това да не тъжат много и .................
Следващия да пише ,ако има смелост.
Вярвам в господ,че ще избере за мен най-подходящия и безболезнене начин да ме прибере при себе си колкото и да съм грешна.Моля го и близките ми след това да не тъжат много и .................
Следващия да пише ,ако има смелост.
Дано не ви се стори странен въпроса ,...но се улавям ,че напоследък често си мисля какво ще стане ,след като ме няма.Предполагам,че старите хора си мислят и се настройват за този момент.Аз ще навърша 30г. през декември и както се казва имам много време,но все пак мъничко ме е страх.По-рано не ми идваха такива мисли.Дали не остарявам ? или нещо не откачам ? 
Какво мислите ?
Какво мислите ?ох и аз скоро ще навърша 30 и мен ме налетяха подобни мисли-дали не е някаква криза на 30те
Дано не ви се стори странен въпроса ,...но се улавям ,че напоследък често си мисля какво ще стане ,след като ме няма.Предполагам,че старите хора си мислят и се настройват за този момент.Аз ще навърша 30г. през декември и както се казва имам много време,но все пак мъничко ме е страх.По-рано не ми идваха такива мисли.Дали не остарявам ? или нещо не откачам ? Какво мислите ?
Какво мислите ?ох и аз скоро ще навърша 30 и мен ме налетяха подобни мисли-дали не е някаква криза на 30те
Мисля си...много често даже. Мисля си за това какво ще трябва да преживея след като си отидат родителите ми и като си помисля и веднага започвам да плача. Мисля си за моята смърт,но най-вече си мисля за мъжа ми и детето ми. Неискам да се разделям с тях. Явно като станем майки и започваме да се страхуваме повече за нашия живот и за този на близките ни. Аз така си го обяснявам. Преди малко даваха едно интервю с Вера Кочовска и жената каза,че "Има и рай, има и ад" и най-фрапиращото...адът е на земята. Дошли сме тук,за да си изкупим греховете. Така че май няма от какво да се страхуваме,ако сме били добрички през този живот отиваме на друго много по-хубаво място. Ако ли пък не, след време пак ще се върнем тук. Каза още,че лошите хора се прераждат по-бързо от добрите,но това вече е друга тема на разговор. Няма страшно момичета, да се успокоим,че ще бъде по-хубаво и по-добро мястото, където ще отидем после. Е,сигурно има много време до тогава!!! 
Мисля за смъртта от много малка и то предимно вечер, когато заспивам... страхувала съм се винаги най-много за родителите ми и сестра ми, а сега за мъжа ми и детето и другите бъдещи деца... наши. Снощи, например, си мислех, че баба ми е вече много възрастна и в главата ми мина най-идиотското и естествено изречение "сигурно скоро ще умре..." стана ми толкова тъжно, че изкрещях глухо и се стреснах, изправих се и се почувствах адски зле... И винаги става така, като се замисля за смъртта...
Имах като дете следния начин за успокоение: започвах да си мисля за Коледа или за морето или за това, че другите деца не си мислят такива неща...
Сега се успокоявам с мисълта, че с годините човек се научава да мисли по-спокойно за смъртта, но съм млада и не мога да мисля спокойно, паникьосвам се...
Имах като дете следния начин за успокоение: започвах да си мисля за Коледа или за морето или за това, че другите деца не си мислят такива неща...
Сега се успокоявам с мисълта, че с годините човек се научава да мисли по-спокойно за смъртта, но съм млада и не мога да мисля спокойно, паникьосвам се...
Мисълта за моята смърт премам спокойно,все пак то си е затворен цикъл-раждаш се,живееш,умираш,нормално е някак си...
Но мисълта за смърта на близките ми ме разстройва и подтиска.Най-се плаша от внезапната смърт.Примерно катастрофа,нещастен случай,убийство...Преди две години почина мой близък приятел,бивше гадже.Почина при инцидент на работа,просто мал шанс...Преживявах дълго и болезнено загубата му,много тъгувах.Оттогава ужасно се страхувам някой друг близък човек да не умре внезапно.Когато вечер мъжът ми закъснява,пък и не само вечер,буквално се панирам и си го представям умрял,в ковчег,с костюма от сватбата,окичен с карамфили...Звучи параноично,но точно това си представям.Наясно съм,че не мога да предотвратя съдбата,и че клоня към параноя,но действително ужасно се страхувам някой близък да не умре пак...
А най-големият ми страх е да не надживея децата си...
Но мисълта за смърта на близките ми ме разстройва и подтиска.Най-се плаша от внезапната смърт.Примерно катастрофа,нещастен случай,убийство...Преди две години почина мой близък приятел,бивше гадже.Почина при инцидент на работа,просто мал шанс...Преживявах дълго и болезнено загубата му,много тъгувах.Оттогава ужасно се страхувам някой друг близък човек да не умре внезапно.Когато вечер мъжът ми закъснява,пък и не само вечер,буквално се панирам и си го представям умрял,в ковчег,с костюма от сватбата,окичен с карамфили...Звучи параноично,но точно това си представям.Наясно съм,че не мога да предотвратя съдбата,и че клоня към параноя,но действително ужасно се страхувам някой близък да не умре пак...
А най-големият ми страх е да не надживея децата си...
