Изчерпах се тотално и от към нерви и от към търпение....

пандора, според мен просто имаш нужда от малко почивка
оставете я на баба или някой друг да я гледа през уикенда и отидете някъде с половинката да разтушите малко
ей така да събереш запас от здрави нерви

и ако има как известно време някой друг да я облича и оправя сутрин също си мисля, че може да помогне
таня често пъти не ми дава я да я облека, я да я изкъпя, а като дойде баща й веднага склонява

ПП: и защо пък да не си поревеш, голяма работа олеква....

дъщеря ми е двегодишна и прави абсолютно същите магарии.  Номера с блузката и якето е класически. Сутрин приготвям първо нея за ясла, за да мога ужким да си обърна повече внимание да изглеждам, като човек на работа.
Дръжки!
На втората минута е без чорапи, а в по-тежки случаи - чисто гола. Всичко започва отново. Ходи до скрина й и сама си избира дрехите. Чудо трябва да стане, за да сложа нещо различно от това, което е решила. Убеждаваме се по сто часа и ако има проблясък, може и да пробутам моя избор.
И аз истерясвам, но всички ме успокояват, че било временно и щяло да отшуми. Засега гледам, когато не мога да се преборя с нея, да й отвлека вниманието по някакъв начин, било чрез играчка, книжка или филм. В повечето случи се правя на идиот и се опитвам да я разсмея. Ако успея, всичко става много по-лесно. Здрави нерви, това мога да ти пожелая.  

А, ще порева, то е ясно 
Иначе ще я пратя малко да си почина, че наистина съм много "изцедена" и неадекватна................може пък проблемът да е в мен

Няма нужда да ревеш, детето ти е в първата критична възраст. На мен не ми се прибираше в къщи, а един път съседите ме попитаха дали всяка вечер го бием това дете. Ревеше, че става, ревеше че ляга, че яде, че спи, че баща и е в банята и после че е излязъл и т.н. Това беше ад и то цели 7-8 месеца. После изведнъж престана. Нищо неможах да направя, просто мина с възрастта. Лекарката ми каза да се въоръжа с нерви и търпение, ако трябва да пия хапчета, но това е положението. А между другото започнах да ставам 30 мин. по-рано, да и давам три комплекта дрехи от които да си избере един и така се спасих от проблема с дрехите. След това нареждах поне две неща за закуска и така и от това тръшкане се спасих. След това тръгвахме при майка ми, че тя я гледаше тогава, но вечер като я вземех се започваше този адски рев и аз просто на втория месец след молби, увещавания и гимнастики просто я оставях да се нареве и като и писне спираше, и всичко беше наред. Е, както казах съседите малко бяха вдигнали ръце от нас, ама мина. Ами дано да съм ти помотнала с нещо. Втората такава възраст е на 4 години, успех и железни нерви.

Ами то май всички деца минават през този период, колкото и да не ни харесва 
Просто я остви тя да си избира дрехите с които да излиза, или се разберете, дрехите за вкъщи да си ги избира тя, а за навън -ти. Така ще разбере че вече е голяма и й имаш доверие 
Ако и това не помогне и иска да ходи по сандали навън ( а вече е хладно ) , се разходете до болницата и подетски й обясни какво правят докторите с болните деца ( бият инжекции ) - при моя син помага...

За моята дъщеря ли говориш? А не помня да си гледала записи от тази й възраст
Шегувам се, разбира се. Действително обаче имам чувството, че говориш за Гергана, когато беше на 2г - всичко описано, с тази разлика, че на ясла не е ходила, но така или иначе никой не цъфти от ентусиазъм да се бори с преобличане 1 час. Лошото е, че лек за тази истерия така и не намерих, но щом още не съм на 4-ти км - става.  Гергана е почти на 6г и ела да видиш какво е сутрин - закусва по 30мин, като на всяка хапка повтарям "хайде яж, закъсняхме" , а в отговор получавам "Не ме интересува! "  
Не ти помогнах особено
Почивката е релакс, да. Организирай си такава възможно най-скоро и най-често!
Дерзай

Pandora, спокойно! И у нас е същия цирк. Като се започне със събличането и обличането и се стигне до всякакви други изцепки. За съжаление проблемът само ескалира, ако преди успявах да отвлека вниманието и да мушна някоя дреха, то сега вече нищо не сработва. Редовно имаме случаи като се приберем да съм го събула за да иде на гърне и да си остане чисто гол от кръста надолу, а от кръста нагоре да бъде облечен със всичко, включително и с яке. И така може да ми се размотава с часове докато стане време за къпане. Само тогава ми разрешава да го съблека. Обаче след баня се започва наново, защото пък не иска да се облече и се разкарва чисто гол. Само чакам мъжа ми да се върне вечер та да облече поне едни гащи и един потник. Ми това е положението, аз почти съм се предала. Пробвала съм всякакви тактики, изчерпах си репертоара, сега стоя и чакам да отмине тоя период, само дето го държи вече повече от половин година. Едва ли ти бях много полезна, просто знай, че не си сама.

Успокоих се, докато четях мненията ви. И аз съм се превърнала в голяма истеричка.  И Сашо мрънка и се криви за всевъзможни глупости.

Спокойно, всички сме минали през този период. Изобщо 2-годишната възраст е кризисна не само за детето, но и за майката, която, един път вече е страшно преуморена от системното недоспиване и преумора покрай грижите за детето, и второ - тези истерии на детето, това постоянно отрицание е истинско изпитание дори и за отпочинал и отспал си човек. Но хубавата новина е, че към 3-годишна възраст нещата се уталожават - децата започват да спят по-качествено, не се будят нощем и стават по-разбрани, по-лесно се излиза на глава с тях, вярват вече на Баба Яга и Дядо Коледа и по-лесно можем да ги "манипулираме", за да стане нашето. Пак ще повторя - спокойно, няма да е все така. Но, от друга страна, трябва повече твърдост, защото колкото повече отстъпваме на детето, толкова по-лошо става, то вече не знае какво иска и започва да се дере ей така, за всичко, по всякакъв повод. Сега е момента детето да разбере "кой кара влака и кой хвърля въглищата", защото после ще бъде късно, то ще свикне с властта, която му позволяваме да има над нас и като порасне повече - жална ни майка. Абе с една дума - не е лесно да си родител, но ще се справим, нали?...

Ох, много е хубаво да видиш, че не си сам на "клона".
И то проблема е, че понеже се опитвам да не викам, да гушкам повече, да измислям някакви други забавления, отвличащи вниманието и всичко в един момент ескалира, ескалира.......

Ааааааа, Пандорке, нямаш право да се оплакваш Ходиш на раобота, а аз съм по цял ден с моя звяр.Нали разликата им е от няколко дни, ситуацията е точно същата Понякога аз го държа, а баща му го облича, голяма борба е.Едно знам, не трябва да му се карам, или повишавам тон, защото става много по-лошо!Понякога ми идва да издера мазилката от нерви, но целта е да не се изпускам пред него.Хората правилно са казали"Куче по комат и дете по блага дума".Когато иска или не иска някоя дреха, се старая да му отвлека вниманието и сещо друго.Има една кутия с  крем за дупе и му я слагам в ръцете да я държи, уж ще му мажа дупето.Научих го сам да си изхвърля памперса и като се разпищи му го връчвам с пликчето да ходи да го изхвърли.Общо взето сама трябва да видиш какво ще е интересно на Ния.Но за спането с дрехи се преборих.Той се дере от рев, аз го гушкам, нося го на огледалото, говоря, правя се на маймуна и по някое време той забравя.

Имате нужда от раздяла. По възможност около 10 дни.

Познато, познато ... дано да минава бързо тоя период.

Уффф, Яна е същата, днес даже ме изкара от нерви и я пляснах по дупето, но тя май се забавлява от това... Сутрин е кошмар... но пък след ясла явно съм и липсвала и много иска да ме гушка и в повечето случаи ме слуша... влез в темата на Бу за кризата на две годишните, има добри идейки... Имаше и още една такака тема, някъде в първите страници е... лошото е, че в такива моменти кипваш и не ти е до прилагани на подобни тактики и забаламосвания, но тр се научим, иначе щеше да е мн лесно...

И при нас е същото положение с обличането, писъци и не мамо, бабо, там който я облича.
В магазин не мога да вляза да  и премеря дреха да й купя. Нощем спи отвита, а съм я завила почват писъци и ритане докато се отвие как усеща незнам.
Започнах да й обличам чорапогащник, макар че е  още топло според мен ама не държи чорапи на краката си, а е все на пода.
Дано скоро мине периода

Позната картинка! Сутрин и ние пищим, дърпаме се, имаме претенции откъм какво да облечем...но аз намерих някаква тактика - от вечерта му приготвям 2-3 комплекта за обличане за градината и сутрин му предлагам да си избере сам от тях кое да облече. Така той си мисли, че сам е направил избора си и е много доволен, а когато искам бързо да се облече - започвам да му разказвам нещо интересно/а той много обича да му разказвам приказки напр./ и да му задавам въпроси за нещо - той започва да ми отговаря и аз използвам момента, в който е улисан от разговора и помагам бързо да се облече! Дано малко съм ви била полезна!

момичета, това ли ме чака- ужассс

Най-хубавото е, че по някое време, ехеее към 18та година, този ужас ще свърши.

Аз съм с два броя такива. Колкото и да е кротка и разбрана Василена, ако не одобри от вечерта това, което ще облече сутринта, няма лягане. И да обяснявам, че времето е променливо, че утре може да вали или да пече слънце - не, тя да си има дрехи от вечерта...
Идва утро. Какво, мислите се случва? "Ама Дени е със зелен панталон, искам и аз със зелен", "Ама Дени не е с пола, аз защо съм с пола?"...
Да уточня: Аз ежедневно пътувам по 50км, за да ида на работа. Всяко преобличане ми коства каране с по-висока скорост, за да пристигна с прилично закъснение не чак толкова биещо на очи

Ех, Ваня, Ваня, каква си оптимистка. Ще видиш на 18 като ти се нагласи в най-върла зима с прашки, дънки с ниска талия и пуловерче до под бюста.

Тъкмо по-живичко ще се облича

ми не им е студено на тийнавете, кипи им кръвта
И аз все се чудех баба ми като ме преследваше с разни елеци, ама сега сама си ги търся

Ааа, ще се сетим ние за всичко, само да ни дойде и на нас до главата 

Ами, неизбежно е! Всички минаваме през това и през още много "прекрасни" и истерични периоди!
PolarFox , хайде сега да те успокоя - твоят "ужас" ще бъде умножен х2 

Само взаимната подкрепа и споделяне ще ни помогне да не откачим!
С най-добри пожелания    към всички мами!

Ох, Дариа е същата сутрин. Кисела до безобразие... лошото е, че точно сутин аз също съм кисела и толерантността ми е на 0.

Днес сутринта бързам за среща, обличам я и си говорим и тя изведнъж решава, че не иска да съблича пижамата, рев, писъци 'не икааам'

Пуснах я на пода и казах - ОК. Отидох да се догримирам и тя дойде до мен на 2-та минута. Аз се правя, че нищо не е станало и продължавам обличането.

Вече съм на път да си направя стратегия, защото ми е невъзможно да я обличам на сила. За сега Дариа има претенции само към обувките и аз я оставям тя да се наложи, ако се сети да иска различни. Лошото е, че вече взе да казва и аз кой точно обувки да обуя, а това не ми се нрави особено.

Абе то и аз ще взема да вляза в темата на Бу, че уж отрано обичам да се подготвям, ама ми дойде едно спонтанно предложение - не върши ли работа, ако му се "разсърдите" на детето, да му кажете със съвсем нормален тон, като на възрастен, с въздишка "Знаеш ли какво, просто не мога повече! Прави каквото искаш - аз се отказвам! Просто всеки път все повече ме боли главата и се страхувам, че някой път няма да мога да стана от леглото от болка. Прави каквото искаш, а аз сега отивам да си легна, че много ме боли!" и легнете и му обърнете гръб! Идея си нямам, какво ще се случи.

При нас няма ефект. Аз почти седмица се влача с болно гърло и кашлица. Разправям на моя хубостник, че заради него съм болна, та дано да спре поне малко с непрестанното мрънкане за глупости, но ефекът е нулев.

Валентина, при нас върши, но по-различен вариант.

Почне ли да мрънка и усетя ли, че съм ядосана и нямам нерви, направо си го казвам: Дариа, закъсняваме, нямам нерви да се карам с теб. Не ме ядосвай още повече ... и прочие каквото ми е на сърцето. Тя принципно ми долавя настроенията, но сутрин сме малко като снахата и свекървата - ако тя е крива, хич не й дреме на коя страна  ми е китката на мен 

О, Иса, ама то повечето сме така. Само че, в нашата къща аз съм оная, дето не и дреме на коя страна им е китката. Те са две. Ако им се дам, пиши ме куку

Много сте хрисими всички. Може да не е възпитателно, но ако ми направи подобно представление, моето дете ще отнесе такъв бой, че няма и да си помисли да повтори. За обличането- защо вие ги обличате и им избирате дрехи? Опитайте да ставате 20 минути по-рано и оставете детето да се оправи само. Поставете само 1-2 условия. Примерно блузката да е с дълъг ръкав. А защо закусват преди ясла? /Или нещо бъркам/ Отивам в темата на Бу. За първи път чувам за кризата на двегодишните. Но със сигурност моите деца не са минавали през такъв период.
Леле колко съм зла  

Не давам да ме разиграва за дрехите, обувките, храната , но много ме дразни непрестанното мрънкане за глупости. Аз определям какво ще облече според времето навън.  Нищо, че напоследък много често ми заявява: "Ти си много лоша. Въврви в детската, а аз ще стоя в спалнята при тати." И аз съм много зла

"Контролиран избор" помага много (както са казали по-горе). Моята е малка; превеждам тези от една книжка:

- не задавайте въпроси, чиито отговор може да е 'не' - т.е. "искаш ли да си лягаш/да се къпеш/да си прибереш играчките" - въпроса е: "коя книжка да прочетем преди лягане"/"кое пате ще къпем тази вечер"

- избор от 2 неща за обличане (и ако иска зелен чорапогащник с розовата пола, здраве да е, избирайте си битките)

- избор за храната: с вилица или с ръка ще ядеш (а не "ще си изядеш ли...")

- ако решите, че няма да давате вафла преди вечеря: не давайте вафлата, колкото и да се тръшка. Ако изпуснете фронта, утре вечер пак ще се тръшне за вафла

- не предлагайте повече от 2 неща; това ги обърква: т.е. филия или мюсли или ябълка е много избор за толкова малък човек

Ти като свекървата на приятелка. Говорят си те с етърва ли, зълва ли,  за пубертета, кой колко трудно го карал. А бабата вика Ааа, не знам, моите тая болест не са я карали.

И при нас върши работа - Стига вече! Ще закъснея за работа ....при което Рони ми довършва думите - ....и чичото ще се кала, защото мама закъсняла и виновна ...Но се стяга и престава да се размотава и мрънка. Нерядко се развиквам сериозно, не се гордея с това, но пак върши работа.

Наистина донякъде помага да разбера, че не само моето дете е така , ама само донякъде 

С каката нямам спомени за такива битки и сцени за всяко нещо , но Борисчо - пълна програма. КАкто споменахте вече - дрехите,храната, като иска нещо , пък не може да го раберем , защото още не говори много разбрано, за излизането на разходки и съответно прибирането -  всичко върви с писъци и разправии.

При мен най много-помага непрекъснатото говорене и изваждането на най-различни , на пръв поглед смешни и безумни аргументи защо трябва или не трябва да се направи нещо.
Проблема обаче е, че затова си трябва спокойствие и душевен комфорт, а аз съм истерясала вече тотално 

Не само, че не е възпитателно, даже може и да е, не знам, защото аз не бия детето си и мен не са ме удряли като дете, но в БГ всъщност е забранено да се малтретират деца. Не знам чувала ли си за това, или и за това не си?

Какъв ти е точно адреса, за да пусна сигнал до социалните по въпроса? 

Става въпрос за 2-годишно. Моят се облича сам от 2-год., но САМО когато иска. Ако не иска - това е: 20 минути, 1 час, 3 часа - все тая... Не съм стигала до бой, макар че ме сърбят ръцете, но със страх няма да го възпитам... Има от какво да го е страх - навън опасности колкото щеш, няма да го увреждам и аз допълнително.

Леле на мен от сега ми се тръшка и реве от инат.. А като чета какво ме чакааааааа 

Ама защо и се връзвате не разбрах.
Ясно е, че от дете до дете има разлика. Дени не е минавала през такава криза на отрицание, но Васи си я натиска яко
Нима едната съм я била, а другата не? Не може да се справиш с бой - ние не сме надзиратели в затвор?!

А аз на моето мекеренце му хванах цаката. Когато искам да се облече, а той отказва, му казвам: "Добре тогава. Днес забранявам да се обличаш и ще ходиш гол." Ефекта е поразителен - втурва се и за броени секунди е готов за градина. Същото нещо правя, когато отказва да си измие зъбите или  да яде. На действието винаги има противодействие!

Но моят син е по-голям и вече забелязвам, че от ден на ден става все по-сговорчив . И при нас имаше такива периоди, когато съм  мислела, че е най-големия глезльо и каприз на света.
И аз бях стигнала до лудост.
Все пак не забравяйте, че двегодишните деца са в трудната възраст, в която осъзнават, че са отделни "личности" и искат да покажат това всячески. Споко! И това ще мине!

Предложение давам......

Значи ставате сутрин....ти си приготвила два комплекта дрехи.....питаш...Тази блузка или онази....обличате....ако се опъва...аз ли да ти я облека или сам ще я облечеш......веднага този панталон или онзи......и т.н......не му оставяш време да мрънка......ти даваш тона, не се оставяй да те командват........ако пак не иска....го грабваш, обличаш бързо насила и го повличаш да закусва, да слуша приказка или да гледа нещо, докато вие се оправите......така че да му отвлечеш вниманието от обличането.........или му предлагаш да избере твоите дрехи или на сестра си.....

Мен ме бива по съветите, но и на мен вече ми писва.........и ми трябва време да се погледна отстрани и да си дам съвет, но все не успявам

Значи и нас ни е хванал бебешкия пубертет и то още преди три месеца. Моята проходи на година и 4м, до тогава беше едно ангелче. Слуша, играе си сама. След като тръгна, всичко вече става както тя реши. За дрехите няма толкова претенции, но за обувките - огромни. Тя решава с кои обувки ще бъде обута, иска ли да бъде обута или не. Ако обуя чорапи, тя остава доволна, разглежда си краката и решава, че се харесва. По никакъв начин отгоре не мога да й обуя обувки, защото чорапите не се виждат. С говорене, че на терасата или навън не се ходи боса, няма никакъв ефект. Ако успея насила да обуя обувките изпада в истерия. Затова сега караме с чорапогащи, така по- минава номера. Чехлите сутрин обуваме само, когато е в настроение или успявам да отвлека вниманието. Ако обувките са нови мерака е голям, сама ги носи да и ги сложа, но за два дни и са омръзнали. Изобщо за краката й претенциите са големи  А случвало се е да не излезем изобщо, защото госпожицата решава, че няма да й будат обути панталонките и това е. Реве, захласва се и аз какво да правя - отстъпвам. Като кажа обаче - "добре, добре, няма да ги обуваме" и веднага се успокоява. Ако реши, че иска да ходи нанякъде, където е опасно за нея или не е разрешено, почва такова тръшкане и рев, че просто свитки ми излизат пред очите  Не мога да се оправя, все отстъпвам, а думата "не" изобщо не я вълнува  Само се успокоявам, че ще премине с възрастта, ама...

Не знам доколко е педагогично, но в някои ситуации манипулирам...Ако не дава да я облека сутринта, й казвам, че ще спра детското и ако ме пробва и продължава да си прави оглушки, пристъпвам към действие.
Като се подготвяме за излизане и ми подтичва из цялата къща полу гола и нахилена, й казвам, че няма да излезем, ако не дойде да я облека.
Почти безотказно работят тези методи. Така не се налага да крещя, а още по-малко да се шляпаме, което пък ми е направо омразно...

Иса, търся емотикон за шегичка, ама нещо ми убягва. Ти сериозно ли си помисли, че тя малтретира детето си? Нали знаеш, че има разлика между малтретиране и пляскане! Мога да ти дам моя адрес на ЛС за да ги повикаш, защото тази нощ пляснах Биляна по голото дупе - за пореден път през последната седмица пищеше и се извиваше на дъга и не ми даваше да я съблека и измия от лайната, в които се беше омазала до врата. Е, не че престана, но за части от секундата изпуснах парата с това плясване. Много ми е мъчно, че го направих (то порозовя на следващата секунда), всичките подобни 3-4 случая си спомням кога, къде, по какъв повод съм ги направила и ще ми тежат сигурно цял живот, но другият вариант в такива моменти (а тези моменти, повярвай ми, идват след мнооооого дълги неуспехи с друг механизъм на преговори) е да се хвърля отнякъде!

Ама защо вдигате децата преди вас? Така те скучаят докато се оправяте и затова се събличат и преобличат...
Аз сутрин ставам към 7.00 и съвсем спокойно си обръщам първо на мен внимание - сутрешен тоалет, закуска, кафенце, грим ... и т.н. Малкия го вдигам в 8.00, оправям го за 10-15мин. и тръгваме за детската градина.

Същия подход прилагах и аз, за да избегна утринната паника. Когато съм напълно готова, ги събуждам, преди още да са се разсънили ги обличам и потегляме. 

Това съвсем не е манипулация.  

Това е основен подход за справяне с проблема. Ти така - аз така, ти иначе - аз иначе.

Също обичам да го използвам. Примерно ако не седнеш на дивана, спирам ТВ. Като го спрях 3 пъти се научи, че се гледа от поне 2 метра разстояние.

На същия хал съм  
София до сега още не се е прекарала да ми отговори на нещо с "Да", ако иска това, за което я питам- мълчи и ме гледа или направо си го взема   за сметка на това, всяка втора дума й е "Не"  

За обличането за излизане проблем няма, но за домашните дрехи направо се изнервих   от 4 месеца вкъщи стои чисто гола с един мой сутиен преметнат през раменете   от няколко дни имаме напредък, приема панталон, но за блуза няма сила, която да я накара да се облече   за сметка на това, ако си хареса нещо чуждо, не се спира, докато не го докопа и сложи на нея, вчера извадих зимните дрехи и като се вкопчи в едно дебело пухено долнище от зимния й комплект, цял ден стоя в него, свали го чак като трябваше да влиза да се къпе  

мама_знае, имала си кротки деца, затова някой друг шамар е дйствал, аз ако трябва да възпитавам моето с бой, ще си е чисто малтретиране ...

Хайде сега прочето болдвания текст и сравни твоето "пляснах след дълги преговори" с нейното, "ако детето ми ми направи такова представление, ще отнесе такъв бой" ... усещаш ли някаква разлика?

Колкото и да сме толерантни в този форум и да повтаряме, че всеки си гледа децата както реши и прочие, за мен е изключително неприемливо, освен всичко останало, някой да "агитира" за бой.

Колкото и да не ви се вярва ДА забранено е да се бият децата и в БГ и ако някой си го позволява, поне да не се хвали с това...  

готино

Прилагам правилото за ограничен и контролиран избор - два тоалета и синът ми решава кой да облече.
Друг метод е - мотивацията - ако не се облечеш, закусиш и т.н. няма да излезем, няма да получиш колата, която си хареса и т.н. - това също действа.
Понякога повишавам тон / мъжът ми казва - че често   / .
Друг метод е - разговор през цялото време и обличане на игра - тази сутрин открих, че е супер метод - кучето от едната блузка щеше да хапне / за малко / зайчето от другата ... , та затова го скрихме ....  

Аууууууууууу! Пак разлаях кучетата с моя бой. Isa , ако не ме лъже споменът, водихме този спор с теб в друга тема.
Та казвам, че поведението ми показва, че няма мърдане. Ако не ме слушат ще има бой. И мисля, че когато твърдо заявиш готовността си да го ошамариш, детето ти вярва, че наистина си способна на подобна мярка. Случвало се е и да плесна. Но винаги след това питам: "защо те ударих?" Иначе само се плаши и няма ефект. То трепери, ти плачеш.
Освен това аз се държа с децата си като с възрастни откакто са родени. Така че те възприемат обличането, храненето,.... си като свои задължения. Помагам когато ме помолят за помощ и това е. С възрастта, задълженията им стават повече.
За зеления чорапогащник и розовата пола 
4-годишната ми дъщеря стои пред огледалото с любимите си дрехи, които една с една не пасват.
- Мамо, виж, облякла съм се като някоя проститутка. (демонстрация на нова лоша дума, донесена от детската градина)
- Проститутките трябва да се обличат добре, защото работата им е да бъдат харесвани. Ти си се облякла като някоя циганка.
Горе долу така си възпитавам децата.
И бой бой бой 

Хубавото на този подход е, че когато си последователен действа безотказно, а и се пестят нервни изблици и на двете страни...


Развесели ме...

А ти знаеш ли, че в България е забранено да се дискриминират циганите. И изобщо думата е ромка.

знаеш ли Вики какво прави, идва при мен и ме успокоява и ми се извинява, обаче след 5 мин тя е сърдита и не иска пак да се облича

иначе по темата - при нас е същото, съпъствано от нежеланието й да заспива, от събота сме без биба и лягането да спи е някакъв кошмар, изхвърля всичко от леглото и после реве за него, аз давам и обяснявам, че ако го хвърли още веднъж няма да й го дам, но тя пак го хвърля, и така до безкрайност

Аййй, страшни сте!

Знаи сутрин аз ставам в 7, нея вдигам в 7:35, та да оправям само нея и да бягаме. Номера с избора е доста добър почти винаги върши работа, ама напоследък нещо........

Иначе аз и казвам: Добре, стой гола, оставям те
Тя: гушкааа, гушкаааа
Аз: облечи се и те гушвам веднага
Тя: неееее не икааам
Аз: Ами тогава стой гола
Тя: гушкаааа


и така докато не полудея

Понякога помага,. ама не винаги 

Добре, че изчетох всичко, което сте написали, че иначе щяхме да станем на кълбета.
Отначало помислих, че става дума за моето дете. Явно кризата на дребната възраст е в разгара си. Аз по принцип съм търпелива, но няма да отрека, че поплясквам понякога (мога и адреса да си дам  ).
Като тактика - ставам към 7 сутрин, измивам се, обличам се и приготвям всичко необходимо за яслата. Ако Боян се събуди, пускам му детските по ВВС Prime и той е на мое разположение. Другият вариант е да го облека още сънен. Най-късно в 8 сме излезли и бързо забравя, че не е искал да се облича.
За съжаление много се тръшка и не реве, а се надува и то така пищи, че сигурно отстрани излиза, че го смилам от бой. Ако се тръшка и не дава да го обличам, казвам му, че аз тръгвам и тати ще ме вози с колата и това действа моментално. Баба ми казва, че ще го травмирам, но аз не му угаждам. Ако нищо не помага - нито закачки, нито книжки или нещо друго, тогава го оставям да си пореве малко. Лошото е, че се е научил, ако не му мине номера с реването пред мен, да търси баба ми, майка ми или който се сети, и те обикновено се хващат.
Понякога от безсилие се нахвърля да ме удари и удря с все сила. Веднъж го плеснах по бузата още преди да помисля, защото ме удари много силно през лицето. Съжалих веднага, но беше късно. Нарочно не го прегърнах веднага. По-тъпото беше, че пръстите ми останаха на бузата му. Молех се до сутринта да ги няма, че ако ги видят в яслата, ще ме изкарат звяр.
Ако му кажа, че съм сърдита и откажа да му отговарям за 5-10 минути, той ми се хвърля веднага на врата и почва едно безкрайно целуване и "Мамо, аз те обичам, мамо. Нали си ми приятел?" На това последното рядко мога да устоя повече от 10 минути.

Когато водихме този разговор, проблема със сегрегацията тъкмо се заформяше. 

Аз по принцип съм за правото на свободен избор.  

Което означава, че всеки избира сам поведението си и следва да търпи неговите последици. Прилагам го спрямо дъщеря ми много активно.

Та на думата - Ако някой от вас иска - нека си бие децата - това принципно е негово право, но да не се учудва от възможните последици. В БГ, пак повтарям да малтретираш децата си е забранено. И не разбирам как изведнъж от "бой" минахте на "шамарче"?   В много държави има телефон за малтретирани деца, на който да се обаждат и да се 'оплакват' от родителите си. Това предстои да стане и в БГ. Просто се подгответе психически, че методите ви на "възпитание" са не просто неправилни, а НАКАЗУЕМИ.

мама_знае, интересно ми е как хем се държиш с децата си като с възрастни, хем ги биеш? Ти и мъжа ти сте възрастни безспорно - биете ли се, за да си наложите мнението?  

Та отново - като вършите нещо забранено от закона, поне не се хвалете, защото най-малкото е грозно.  

Спорът е безсмислен, все едно да спорим позволено ли е да се краде и в какви случаи.

Извинявай,ако напиша нещо не както трябва,не съм чела цялата тема......Защо си мислиш,че под думата "бой" децата се пребиват до "кръв и сополи", има една приказка.Може да се тълкува и като шамар по дупето,за какво малтретиране говорим?Все пак трябва да има някакъв ред.... 

Не искам да се караме  , всеки има право на мнение, но за какъв "ред" става въпрос?! Ако си шеф на 8 подчинени,  любопитно ми е как ще въведеш ред в офиса!? 

С бой, как ...

Пандора, писала си вместо мен... В допълнение ще кажа, че към всекидневните истерии при нас се прибавя и рев за баща му. Къде е тати? Искам тати! Айде тати!  ... и така до побъркване, много е гадно защото само малко да му скръцна със зъби и започва да реве за баща си и да ме кара да се чувствам супер непълноценна и гадна, а ако баща му в такъв момент се появи от някъде, просто забравя за мен и аз увисвам ей така, като нещо ненужно

абсолютно същото тази вечер, аз съм легнала да си почивам, защото ме болеше и глава, и бях тичала днес цял ден като кон, а тя пристига, качва се на леглото и започва да ме бие по лицето, адски агресивно, свалям я веднъж, обяснявам, обаче тя още по-настървена се качва и пак започва да ме бие, и така няколко пъти, баща й няколко пъти идва да я взима и сега той е добрия, а аз съм лошата, даже сега заспа с него без проблем, а мен ме прави луда
започвам да си задавам въпроса аз ли бъркам някъде?

Можеш да се обърнеш за съвет към  Isa по повод малтретирането 

Момичета, мислех, че само аз полудявам...Понякога ми се иска да избягам и да не се връщам вкъщи..., а като изляза и все за малката мисля...егати...

За да избегнете боя

1. Преди да родите децата си, искайте им CV и мотивационно писмо. 1-2 интервюта не са излишни.
2. При несправяне с работата - удържане от заплатата.
3 Ако и това не помогне, не се страхувайте, уволнявайте. Толкова деца с по-добра мотивация и желание за работа в екип, чакат да бъдат назначени. 

 
И на мен това ми дойде на ум...
Ние сме най-най-най-съвършените майки, ама на - не случихме на деца

Момичета - днес отидох смело в аптеката и се заредих с една опаковка "валериан-глог-мента"  Това да ми помогне да се "омажа" от търпеливост

Иначе искам много да ви благодаря! 
Номера с избора работи безотказно - хич не питам "искаш ли", директно вадя два панталона и питам "кой ще обличаме"
Дано не ми хване номера, за сега си осигурих една спокойна сутрин и спокойно отиване на работа, което не беше съпътствано с изгризване на ноктите по път и притропване на краката под бюрото през целия работен ден

Lilly, те децата въртят все на майките си тия номера. Защото ние много силно ги обичаме и все гледаме някак да им угодим, защото като заплаче сърцето ни боли. И моята най-много на мен се "отваря"

Ооо, на мен това ми помогна само първите 2-3 пъти или може би аз си внушавах, че ми помага.

Не, не си само ти. И аз снощи пак бях на скорост. Тази сутрин дребният беше малко по-поносим. Може би заради голямата караница, която отнесе снощи след градината.

Чета,чета и си викам - дано да ме подмине такъв период,поне с приготвянето и обличането за ясла,че и при мен сутрините не са любим момент

На Иса искам да кажа,че е много лесно да си търпелив и спокоен ,когато ти е широко около врата.Повечето жени не ползват гледачки,домашни помощници и не работят за себе си и допълнително се изнервят от липса на време , домашни ангажименти и напрежение в работата.Съжалявам ако бъркам някъде в подробностите,но такова вечатление съм си създала за теб.Принципно съм против бой и насилие към деца и съм "за"да се наказват такива родители,но изказванията ти са меко казано "високомерни".

Галхен, приемам мнението ти като лична обида.  Какво ползвам или не ползвам няма общо с това кой облича тръшкащото ми се дете сутрин. Не видях някой да е извинил поведението си със себе си също така.

А ако мислиш, че ми е много лесно 'да работя за себе си', да отглеждам и издържам сама себе си и детето си и да плащам на бавачка и чистачка, без мъжка подкрепа до мен - предлагам ти да поживееш живота ми една седмица и пак да ми говориш колко съм високомерна и колко ми е 'широко около врата'.

Иса,съжалявам,че се обиждаш, просто имам впечатления от други теми и оставам с такова чуство за теб . Не казвам,че правиш нещо лошо с това,че ползваш помощ/дай боже всеки му/ , но има и друга действителност за живота в България . Мисълта ми беше,че когато има кой да те отменя за тези "задължения" и не ти тровят живота на работа/ те пак могат да ти го отровят,но ще си платят за това /  е много по-лесно  да не се изнервяш Много други са като теб,но с разликата, че няма кой да ги отмени и всичко рефлектира върху състоянието им.