Изчерпах се тотално и от към нерви и от към търпение....

Това съвсем не е манипулация.  

Това е основен подход за справяне с проблема. Ти така - аз така, ти иначе - аз иначе.

Също обичам да го използвам. Примерно ако не седнеш на дивана, спирам ТВ. Като го спрях 3 пъти се научи, че се гледа от поне 2 метра разстояние.

На същия хал съм  
София до сега още не се е прекарала да ми отговори на нещо с "Да", ако иска това, за което я питам- мълчи и ме гледа или направо си го взема   за сметка на това, всяка втора дума й е "Не"  

За обличането за излизане проблем няма, но за домашните дрехи направо се изнервих   от 4 месеца вкъщи стои чисто гола с един мой сутиен преметнат през раменете   от няколко дни имаме напредък, приема панталон, но за блуза няма сила, която да я накара да се облече   за сметка на това, ако си хареса нещо чуждо, не се спира, докато не го докопа и сложи на нея, вчера извадих зимните дрехи и като се вкопчи в едно дебело пухено долнище от зимния й комплект, цял ден стоя в него, свали го чак като трябваше да влиза да се къпе  

мама_знае, имала си кротки деца, затова някой друг шамар е дйствал, аз ако трябва да възпитавам моето с бой, ще си е чисто малтретиране ...

Хайде сега прочето болдвания текст и сравни твоето "пляснах след дълги преговори" с нейното, "ако детето ми ми направи такова представление, ще отнесе такъв бой" ... усещаш ли някаква разлика?

Колкото и да сме толерантни в този форум и да повтаряме, че всеки си гледа децата както реши и прочие, за мен е изключително неприемливо, освен всичко останало, някой да "агитира" за бой.

Колкото и да не ви се вярва ДА забранено е да се бият децата и в БГ и ако някой си го позволява, поне да не се хвали с това...  

готино

Прилагам правилото за ограничен и контролиран избор - два тоалета и синът ми решава кой да облече.
Друг метод е - мотивацията - ако не се облечеш, закусиш и т.н. няма да излезем, няма да получиш колата, която си хареса и т.н. - това също действа.
Понякога повишавам тон / мъжът ми казва - че често   / .
Друг метод е - разговор през цялото време и обличане на игра - тази сутрин открих, че е супер метод - кучето от едната блузка щеше да хапне / за малко / зайчето от другата ... , та затова го скрихме ....  

Аууууууууууу! Пак разлаях кучетата с моя бой. Isa , ако не ме лъже споменът, водихме този спор с теб в друга тема.
Та казвам, че поведението ми показва, че няма мърдане. Ако не ме слушат ще има бой. И мисля, че когато твърдо заявиш готовността си да го ошамариш, детето ти вярва, че наистина си способна на подобна мярка. Случвало се е и да плесна. Но винаги след това питам: "защо те ударих?" Иначе само се плаши и няма ефект. То трепери, ти плачеш.
Освен това аз се държа с децата си като с възрастни откакто са родени. Така че те възприемат обличането, храненето,.... си като свои задължения. Помагам когато ме помолят за помощ и това е. С възрастта, задълженията им стават повече.
За зеления чорапогащник и розовата пола 
4-годишната ми дъщеря стои пред огледалото с любимите си дрехи, които една с една не пасват.
- Мамо, виж, облякла съм се като някоя проститутка. (демонстрация на нова лоша дума, донесена от детската градина)
- Проститутките трябва да се обличат добре, защото работата им е да бъдат харесвани. Ти си се облякла като някоя циганка.
Горе долу така си възпитавам децата.
И бой бой бой 

Хубавото на този подход е, че когато си последователен действа безотказно, а и се пестят нервни изблици и на двете страни...


Развесели ме...

А ти знаеш ли, че в България е забранено да се дискриминират циганите. И изобщо думата е ромка.

знаеш ли Вики какво прави, идва при мен и ме успокоява и ми се извинява, обаче след 5 мин тя е сърдита и не иска пак да се облича

иначе по темата - при нас е същото, съпъствано от нежеланието й да заспива, от събота сме без биба и лягането да спи е някакъв кошмар, изхвърля всичко от леглото и после реве за него, аз давам и обяснявам, че ако го хвърли още веднъж няма да й го дам, но тя пак го хвърля, и така до безкрайност

Аййй, страшни сте!

Знаи сутрин аз ставам в 7, нея вдигам в 7:35, та да оправям само нея и да бягаме. Номера с избора е доста добър почти винаги върши работа, ама напоследък нещо........

Иначе аз и казвам: Добре, стой гола, оставям те
Тя: гушкааа, гушкаааа
Аз: облечи се и те гушвам веднага
Тя: неееее не икааам
Аз: Ами тогава стой гола
Тя: гушкаааа


и така докато не полудея

Понякога помага,. ама не винаги 

Добре, че изчетох всичко, което сте написали, че иначе щяхме да станем на кълбета.
Отначало помислих, че става дума за моето дете. Явно кризата на дребната възраст е в разгара си. Аз по принцип съм търпелива, но няма да отрека, че поплясквам понякога (мога и адреса да си дам  ).
Като тактика - ставам към 7 сутрин, измивам се, обличам се и приготвям всичко необходимо за яслата. Ако Боян се събуди, пускам му детските по ВВС Prime и той е на мое разположение. Другият вариант е да го облека още сънен. Най-късно в 8 сме излезли и бързо забравя, че не е искал да се облича.
За съжаление много се тръшка и не реве, а се надува и то така пищи, че сигурно отстрани излиза, че го смилам от бой. Ако се тръшка и не дава да го обличам, казвам му, че аз тръгвам и тати ще ме вози с колата и това действа моментално. Баба ми казва, че ще го травмирам, но аз не му угаждам. Ако нищо не помага - нито закачки, нито книжки или нещо друго, тогава го оставям да си пореве малко. Лошото е, че се е научил, ако не му мине номера с реването пред мен, да търси баба ми, майка ми или който се сети, и те обикновено се хващат.
Понякога от безсилие се нахвърля да ме удари и удря с все сила. Веднъж го плеснах по бузата още преди да помисля, защото ме удари много силно през лицето. Съжалих веднага, но беше късно. Нарочно не го прегърнах веднага. По-тъпото беше, че пръстите ми останаха на бузата му. Молех се до сутринта да ги няма, че ако ги видят в яслата, ще ме изкарат звяр.
Ако му кажа, че съм сърдита и откажа да му отговарям за 5-10 минути, той ми се хвърля веднага на врата и почва едно безкрайно целуване и "Мамо, аз те обичам, мамо. Нали си ми приятел?" На това последното рядко мога да устоя повече от 10 минути.

Когато водихме този разговор, проблема със сегрегацията тъкмо се заформяше. 

Аз по принцип съм за правото на свободен избор.  

Което означава, че всеки избира сам поведението си и следва да търпи неговите последици. Прилагам го спрямо дъщеря ми много активно.

Та на думата - Ако някой от вас иска - нека си бие децата - това принципно е негово право, но да не се учудва от възможните последици. В БГ, пак повтарям да малтретираш децата си е забранено. И не разбирам как изведнъж от "бой" минахте на "шамарче"?   В много държави има телефон за малтретирани деца, на който да се обаждат и да се 'оплакват' от родителите си. Това предстои да стане и в БГ. Просто се подгответе психически, че методите ви на "възпитание" са не просто неправилни, а НАКАЗУЕМИ.

мама_знае, интересно ми е как хем се държиш с децата си като с възрастни, хем ги биеш? Ти и мъжа ти сте възрастни безспорно - биете ли се, за да си наложите мнението?  

Та отново - като вършите нещо забранено от закона, поне не се хвалете, защото най-малкото е грозно.  

Спорът е безсмислен, все едно да спорим позволено ли е да се краде и в какви случаи.

Извинявай,ако напиша нещо не както трябва,не съм чела цялата тема......Защо си мислиш,че под думата "бой" децата се пребиват до "кръв и сополи", има една приказка.Може да се тълкува и като шамар по дупето,за какво малтретиране говорим?Все пак трябва да има някакъв ред.... 

Не искам да се караме  , всеки има право на мнение, но за какъв "ред" става въпрос?! Ако си шеф на 8 подчинени,  любопитно ми е как ще въведеш ред в офиса!?