Здравейте отново пиша ви днес, защото вече имам някъкво разрешение на въпроса. Срещнах се с един професор психиатър поговорихме и той ме изпрати при една много симпатична психоложка. Е ще се наложи да пия антидепресанти, но се надявам да е за добро.
Вчера бях при психоложката и си поговорихме на дълго и широко и вие бяхте прави. Проблема с мишките идва от това, че прекалено дълго бях затворила проблема за изнасилването в себе си. Като кутия, която никога не се отключва. И това естествено избива в друга посока. Даже вчера, като и го разказах пак ми потекоха сълзите, а всеки път си казвам, че трябва да бъда силна и, че за това няма да пролея и една сълза, но заговоря ли с непознат човек за изнасилването и те сами си потичат мамка им.
Тя ще се опита да го преодолея и аз го искам, но дали ще стане наистина, защото това е голяма болка в сърцето, която те разяжда. Вие мислите ли, че лесно може да мине.
До сега не съм говорила с жена, която е изнасилена и не знам как те го преживяват.
Гледах един филм на тази тематика и всички жертви казваха, че това ще го помнят винаги, то винаги е там.
Вчера бях при психоложката и си поговорихме на дълго и широко и вие бяхте прави. Проблема с мишките идва от това, че прекалено дълго бях затворила проблема за изнасилването в себе си. Като кутия, която никога не се отключва. И това естествено избива в друга посока. Даже вчера, като и го разказах пак ми потекоха сълзите, а всеки път си казвам, че трябва да бъда силна и, че за това няма да пролея и една сълза, но заговоря ли с непознат човек за изнасилването и те сами си потичат мамка им.
Тя ще се опита да го преодолея и аз го искам, но дали ще стане наистина, защото това е голяма болка в сърцето, която те разяжда. Вие мислите ли, че лесно може да мине.
До сега не съм говорила с жена, която е изнасилена и не знам как те го преживяват.
Гледах един филм на тази тематика и всички жертви казваха, че това ще го помнят винаги, то винаги е там.
