Кога започнахте да осъзнавате че искате брак.......

  • 2 948
  • 51
  •   1
Отговори
  • Мнения: 569
Интересно ми е да разбера кога започнахте да осъзнавате, че искате сериозна връзка с мъжа

до вас, че искате брак, да живеете като семейство....да си имате дете. Кога се пораждат тези

чувства, на колко години бяхте, изобщо кога започнахте да копнеете да бъдете съпруга и

майка. Има ли възраст за това и как се случи при вас - спонтанно или всичко беше планирано.

# 1
  • в къщи
  • Мнения: 467
ние с моя ходихме 5-6 месеца,много се карахме и той вика:дай да се оженим,докато не сме се разделили.И така,взехме се. Joy ама той било за хубаво

# 2
  • Мнения: 8 917
От двама ни убеденият в нашето бъдеще бе той...аз бях замотана все още от...няма значение - половинката ми ме "покори" с разбиране, изчакване и "хитрост" - да ми даде толкова време, от колкото  имам нужда....възхищавам му се за всички тези качества, защото аз не бих тъпряла и секунда Rolling Eyes

# 3
  • Мнения: 2 220
Решението да заживеем заедно беше спонтанно - той трябваше да се маха от квартирата си и аз го приютих вкъщи  Laughing След 4 години решихме, че вече искаме да имаме бебе, определихме дата за сватбата и два месеца по-късно си го направихме  Grinning

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 927
Аз осъзнах, че искам да бъда булка и майка на 3 г. възраст.  hahaha Тогава съм молила майка ми със сълзи на очи да ми купи харесаната от мен булченска рокля, за да не свърши. Малко по-късно на въпроса "Каква искаш да станеш като пораснеш ?", моят отговор е бил "Майка"  Mr. Green

В наши времена, когато се запознах с мъжът ми, започнахме да си говорим за сватба 1 месец след началото на връзката ни. Купихме си халките след 8-9 месеца, а се оженихме едва след още 1.8 година. Голям мерак имахме да се вземем  Laughing

# 5
  • Мнения: 569
Да, всичко дотук е хубаво, но мен ме интересува кога лично вие изпитахте потребност да се омъжите, да имате дете и по- точно как го осъзнахте /чувства,мисли/.   Усетихте ли някаква промяна в себе си на някаква определена възраст,....  че искате вече да загърбите свободния живот и да се отдадете на семейството.

# 6
  • Мнения: 8 917
Да, всичко дотук е хубаво, но мен ме интересува кога лично вие изпитахте потребност да се омъжите, да имате дете и по- точно как го осъзнахте /чувства,мисли/.   Усетихте ли някаква промяна в себе си на някаква определена възраст,....  че искате вече да загърбите свободния живот и да се отдадете на семейството.

Не може да се опише с думи...по-скоро е потребност и удовлетворение вече от други неща....и загърбване не е точната дума....например вместо за ходим по купони с приятелки ми бе по-приятно да съм с половинката си...не, че приятелките ми не биха ми липсвали ако ги няямаше въобще, но то е като някакво изместване на центъра на желанията...

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 927
Аз лично никога не съм гледала на съвместното съжителство/брак/ като загърбване на свободния живот. Освен това не мисля, че възрастта е определяща, а човекът с когото искаш да бъдеш. Той те кара да изпитваш нуждата да споделяте един и същ дом. За детето е същото. Как да ти обясня какви са чувствата и мислите , те са различни за всеки  Thinking

# 8
  • София
  • Мнения: 7 097
Първо заживяхме заедно, след това решихме да имаме дете, а когато забременях решихме и сватба да направим.
Инициатор да се съберем да живеем заедно беше той, аз малко се дърпах в началото, защото бях свикнала да живея сама от доста време и сякаш не бях готова за подобна стъпка. След това, за бебе също той започна да говори, но тук вече не ми беше нужно много да ме навиват. После, за сватбата остави на мен да реша, с оглед на бременността ми.

# 9
  • Мнения: 46 526
Исках да съм му съпруга от момента, в който се запознахме, всъщност от този момент живеем заедно  Laughing бях на 19 г.

За майка- родих на 25 г. и до раждането така и не дойде този момент, добре, че е  мъжът ми, иначе и до сега да не сме имали деца.

# 10
  • Мнения: 1 893
За брак никога не съм копняла и не вярвам някога да ми се прииска да се омъжа/да подпиша/,но за съвместното ни съжителство/вече 8 години/ бях готова 2-3 месеца след началото на връзката ни.
И за дете не помня да съм копняла.Мисля,че желанието ми да родя беше колкото мое,толкова и под натиска на околните,че "биологичният ми часовник тиктака".
А готова да бъда майка и съпруга не съм се чувствала никога,но съм щастлива да бъда и двете.  Grinning

# 11
  • Мнения: 1 722
С мъжа ми ходехме 3 г. и аз вече исках да създадем семейство, но той се дърпаше - рано му било, не бил сериозен и т.н. В интерес на истината исках брак - знам ли защо - да бъда булка, да се махна от къщи, да имам сигурност с тези мъж .......... а за детето исках да изчакаме. Той обаче много искаше дете и дори не желаеше да чакаме сватбата /6 м. бяхме сгодени/. Аз обаче се запъвах като магаре на мост - без брак няма дете. И така ... 10 месеца след сватбата се появи малкия. Сега като се замисля не съм била готова нито за брак, нито за дете, прекалено бях свикнала да се грижат за мен (майка ми примерно), да получавам всичко наготово и отговорностите ми дойдоха като гръм от ясно небе.

# 12
  • Мнения: 2 211
При нас нещата се получиха някак естествено и от самосебе си. Обичахме се много и заживяхме заедно, а след това се и оженихме. Още в началото на връзката разбрах, че искам да бъда дълго време с този човек и да родя дете от него, обаче не ме питайте как, защото и аз не знам. Любов бе, любов!

# 13
  • Мнения: 1 449
винаги са ми харесвали млади булка и майка, но иначе мъжът ми беше инициатор на бърза сватба - след 3 месеца гаджета(е, ние се познавахме от 3 клас Mr. Green) подписахме, аз щях да си походя поне още 3 Grinning

# 14
  • Мнения: 695
Ние бяхме заедно около 8г преди да сключим брак #Crazy то си бяхме като семейство,но все пак.И ей така един ден както си седяхме ни дойде великата идея.Мисля,че в един и същи момент почувствахме,че искаме брак и детенце. Peace

# 15
  • Мнения: 242
Мисля, че няма определна възраст или някаква по-конкретна причина, освен това, че се обичате за да осъзнаете, че искате брак, дете или нещо по-сериозно. Всичко си се нарежда от самосебе си и мисля, че едното не е за сметка на другото /брака - свободния живот/

# 16
  • Мнения: 1 495
Аз не съм още нито съпруга,нито майка. До края на миналата година въобще не мислех сериозно върху тези неща, бяха някъде неопределено напред в бъдещето. През януари почина дядо ми, което дълбоко ме разтърси. Малко преди това бях влизала във форума, за да търся съвет за подарък на бебе на наши приятели. Лека полека започнах да чета тук и както може да се очаква, вече жадувам страшно много за мига, в който ще стана майка. Въпреки, че не сме съвсем готови с приятеля ми, ако се случи ще съм безкрайно щастлива.
Но от друга страна не изпитвам желание да бъда домакиня и съпруга, в смисъл че това не е нещо, което да буди трепети в мен , както това да бъдеш майка. Иска ми се да живеем като семейство, на този етап, това е най-вече желание да бъдем заедно на семейните празници, иначе живеем заедно, но семейството си е семейство за мен и без брак.

# 17
  • Резерват "Северозапад"
  • Мнения: 2 366
Така и  не поисках брак, просто не ми идва отвътре Wink...живея с мъжа ми от 3 години, имаме дъщеря....но брак не искам. То аз и дете не исках, ако не беше таткото и досега да не съм се навила Mr. Green....та според мен, няма такова нещо като определена възраст, биологичен часовник и т.н.....всичко е строго индивидуално.

# 18
  • ГО
  • Мнения: 3 955
Да, всичко дотук е хубаво, но мен ме интересува кога лично вие изпитахте потребност да се омъжите, да имате дете и по- точно как го осъзнахте /чувства,мисли/.   Усетихте ли някаква промяна в себе си на някаква определена възраст,....  че искате вече да загърбите свободния живот и да се отдадете на семейството.

Не може да се опише с думи...по-скоро е потребност и удовлетворение вече от други неща....и загърбване не е точната дума....например вместо за ходим по купони с приятелки ми бе по-приятно да съм с половинката си...не, че приятелките ми не биха ми липсвали ако ги няямаше въобще, но то е като някакво изместване на центъра на желанията...
Същото бих написала и аз.Не се описва,просто се усеща.А кога,ми веднага след като се видяхме.Усещаш потребност да се грижиш за този човек,да сте заедно за винаги.Да се грижиш за НЕГОВОТО дете.Просто те заливат такива мисли и чувства,резултат на които се събирате,заживявате и създавате дете.

# 19
Да, всичко дотук е хубаво, но мен ме интересува кога лично вие изпитахте потребност да се омъжите, да имате дете и по- точно как го осъзнахте /чувства,мисли/.   Усетихте ли някаква промяна в себе си на някаква определена възраст,....  че искате вече да загърбите свободния живот и да се отдадете на семейството.

На 26 съм и такива мисли ми се въртят от известно време, особено за бебче....Но често казано не знам как да "повдигна" темата за брак. Пробвала съм на няколко пъти шеговито за бебе да говорим, но хич не прихваща....А му е време си мисля, на 35 е newsm78 Как се е получило при вас, момичета? Вече година и нещо сме заедно, живеем заедно, но си мисля, че и три да минат на него така му е добре и не си дава зор....А и бракът и бебоче означават едно доста голямо нагърбване с още отговорности от моя страна. Докато той пак ще  ще си стои в офиса докато  свърши работата на целия китайски народ Sad Какво бихте ме посъветвали?
Дали всъщност моите мисли са по темата  newsm78 Joy

# 20
  • Мнения: 9 990
Какво значи да загърбиш свободният живот....при мен не е имало такова нещо.И не съм осъзнавала може би, та чак да копнея да ставам съпруга, домакиня...не.Ние заживяхме заедно спонтанно в едни трудни времена, като не сме се замисляли и грам за това дали ще сме заедно в добро и лошо и до края на дните си.така се извъртяха много години.Всичко се случваше с времето, но без да копнеем или говорим за брак и деца.Учехме се да оцеляваме, работехме.Просто с нас се случваха разни неща, живота си течеше, промяна винаги настъпва-и в брак и без него с годините.Неминуемо е.Та може би защото ние си живеехме на практика в брак, но без официален подпис тогава/ но с всички отговорности и задължения да едно съвместно съжителство/
Колкото до работата на целият китайски народ-и това е неминуемо.Хората имат професии, сегашният Живот предполага повечко работа и доказване.Аз сега съм с второ дете на път, ходя си на работа, съпругът ми пак върши работата на целият китайски народ/ иначе да вземе да се откаже от професията си ли?/
Не сме се отказали от начина си на Живот, просто понякога сме малко уморени, но не сме загърбили свободата.Или както го приемате там.Виждам се с приятели почти всеки ден след работа.С детето не се ограничавам къде да ходя-винаги е с мен, рядко да не е в настроение и да мрънка, но това не го считам за ограничение някакво.
На скоро си говорих с една приятелка-как са успявали родителите ни с две деца на времето, че на нас сега ни е по трудно?Ми как-лесно-с държавна работа от 9 до 17 и 2 часа обедна почивка, в която да напазаруваш даже.Днес това е рядко срещано-бол са темите за взимането късно от ясла, за работата до по-късно.Времената се менят.И ние трябва да сме гъвкави достатъчно и да търсим варианти да лавираме между всичките житейски драми и проблеми умело.За това рецепта няма-всеки сам за себе си има истини и начини за справяне със ситуациите, защото обстоятелствата са различни.
Та мисълта ми е-кой както си го направи...

# 21
  • Мнения: 4 621
Просто се случи... заживяхме заедно, чувствахме се прекрасно, обичахме се и в един момент решихме, че искаме дете Heart Eyes Това е Hug

# 22
  • Мнения: 6 993
2 дни след като бях с мъжа си вече знаех,че аз на този човек не мога да бъда просто гадже...Или съпруга, или се разделяме Laughing Не го казах, той може би го усети и бързо ме "взе" Flutter И двамата бухме на 21...А майка винаги съм искала да бъда..Всъщност това е може би единственото нщо, на което искам да посветя - дом и семейство. Ама надали ще стане Rolling Eyes

# 23
  • Мнения: 6 167
Почти веднага.
Винаги сме знаели , че сме един за друг и че бракът е част от еволюцията на връзката ни.
Дори не съм имала предложние като хората,  но понеже връзката ни беше почти само по интеренет ми е трудно да фиксирам времето.Но помня, че за Коледа бях в Италия, а април месец вече бяхме наясно с подробностите. Една година по-късно се оженихме.

За мен е много странен този комплекс със свободата и 'загубата й'

Ние толкова се стремихме да сме заедно, да се съберем, да живеем заедно, да направим дом и да споделяме живота си, че ако това е робство, да, ние сме пълни роби на любовта си.
Докато бяхме гаджета мъжа ми отиде на почивка в чужбина, аз 'разреших' , даже направо настоях. Отиде на екзотично място, и вися по цял дан в интернет-кафето на хотела , за да сме заедно и да си говорим. Никой никого не спира да прави каквото и да е в живота ни, аз се радвам той да излиза да играе Плей стешън с приятели, за нищо не го спирам, нито той мен, но някак си сме все още на етапа в който се чустваме най-добре заедно.

Та, свободата..... е понятие странно, когато си открил своята половинка.

# 24
  • Мнения: 1 919
Страх ме е .
Не знам дали да се омъжвам, а сме го планирали за този декември.
Сега съм се размислила той ли е човека.
А и двамата сме казали вече на приятели.

# 25
Виждам, че имате и детенце- какво те притеснява бракът тогава? Естествено е след като сте го решили да се питаш дали той е МЪЖЪТ, но явно при всички е така. Сигурно и той се пита същото за теб Grinning В морето има много рибки, но никога не можеш да изловиш всичките, за да си абсолютно сигурна, че по- добра от твоята няма Joy Не се съмнявай, че решението ви е правилно, ами мисли за булчинска рокля- нямаш много време! И весела, весела сватба!!  ::

# 26
  • Мнения: 9 990
Хора се събират и разделят-със или без брак.
В тази връзка аз бих мислисла повече дали това е човекът, от който искам да имам деца.Останалото е бла-бла Peace

# 27
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Брак и до момента не искам. А да станем родители почти от началото- бях 18-19 год., но той не беше готов.

# 28
  • Мнения: 3 500
Два месеца след като започнах да се виждам с настоящия заживяхме заедно, а още месец след това и двамата проявихме желание за брак.Оженихме се след още 3 месеца.Тоест 6-месечната ни връзка завърши с брак. HugСлед сватбата заминахме на меден месец на морето и решихме да не се пазим, като в никакъв случай целта ни не беше да си правим бебе.Просто искахме да се отпуснем и да правим още по-страхотен секс.И така след като се прибрахме в София продължихме да не се пазим като и двамата не сме мислили ще стане ли или не /бебче/  Grinning В края на следващия месец след сватбата цикъла ми закъсня и теста се оказа положителен.Всичко дойде толкова спонтанно - и сватбата и бебето.Изживяхме толкова много щастливи моменти и продължаваме........... Wink

# 29
  • София
  • Мнения: 513
Познаваме се от година и половина, но все още не живеем заедно  Cry Аз много искам да имам дом и семейство, да си имам бебче, но той все ми казва че "било рано", "да  не бързам", "не бил сега подходящия момент" и други разни  Close  Искам страшно много да стана майка! Пък мисля, че ни е и време вече, аз съм на 28 той на 31. Аз също не съм голям фен на брака, но се съгласих с него, че така е редно. Въпроса е сега да се разберем какво ще правим с нашата връзка. Как ми се искаше и при мен всичко да беше така спонтанно както пишат момичетата  Sad

# 30
  • Мнения: 1 517
Бях на 17, когато се запознах със съпруга ми. Но още 1-2 год. преди това съвсем ясно знаех какво искам - сериозна връзка, която след като свърша поне гимназия да прерастне в нещо повече. В това отношение поне си паснахме  Grinning Затова и все не си хващах гадже - момчетата на моята възраст, с които излизах за малко определено (и съвсем нормално) не се замисляха дали ще имаме сериозна връзка или нещо такова.
Сега се чудя на акъла си - вместо тогава да мисля за живот, купони...на мен сега взе да ми се хойка  Mr. Green Ама малко късничко. Не, че не хайманосвам де  Laughing , но вече се съобразявам.

# 31
  • Мнения: 220
ами вече го искам.но пък знам,че съм още малка за тия работи.обожавам приятеля си.той е по-голям де,но май няма вдигаме джамбурето  newsm78 или поне не сега.а много ми се иска...може би след година-две и ние ще го направим

# 32
  • София
  • Мнения: 1 244
Осъзнаването беше бавно - от преди години започнах да мисля, че май скоро ще ми дойде времето, но никога не съм била убедена, че е дошло, докато не срещнах съпруга си. Преди това имах доста дълга връзка и въпреки че отвреме - навреме мислех за семейство, не беше съвсем на сериозно. Със съпруга ми "тръгнахме" малко след прекратяването на въпросната дълга връзка и на втория ден бях убедена, че е Той!  Heart Eyes Пък и той същото за мен. Mr. Green Писала съм и преди, но на точно третата среща Ици каза, че иска да съм майка на децата му, а някъде през първия месец от връзката ни ми предложи, не помня точно кога, защото от този ден нататък ми предлагаше всеки ден....... за всеки случай  Mr. Green Наистина е до човека и как ще те накара да се чувстваш!

Колкото до свободата - индивидуално е. Аз не чувствам да съм я изгубила, но има жени, които биват обсебени от "семейните" си задължения и според мен сами си я ограничават.

Страх ме е .
Не знам дали да се омъжвам, а сме го планирали за този декември.
Сега съм се размислила той ли е човека.
А и двамата сме казали вече на приятели.

Нормално е. И мен по едно време ме беше хванало страх. Опитай от друга гледна точка: представи си живота без него  Simple Smile

# 33
  • Мнения: 4 473
Просто се случи... заживяхме заедно, чувствахме се прекрасно, обичахме се и в един момент решихме, че искаме дете Heart Eyes Това е Hug

Същото и при мен/нас. След почти 2 годишна връзка и съжителство решихме, че искаме дете. За сватба изобщо не сме говорили. Аз бях готова да мина и без такава (не това е най-важното за мен), но бъдещият ми тогава съпруг беше на друго мнение, та се омъжих вече бременна в 4-ти месец.

# 34
  • Мнения: 1 289
Всичко зависи от човека до теб.
Имах връзка дълга 2.5 години,приятеля ми искаше много брак,обичах го,но някак си не го чувствах като съпруг???Може би вътрешно знаех,че нямаме бъдеще. newsm78
С мъжа ми излизах само 3 месеца,през вечер оставах да спя у тях,но исках живея в дома му,да се събуждам и да заспивам заедно с него.Да бъда майка на децата му.И така след 3 месеца се сгодихме и заживяхме заедно,а след 1 година "брак" направихме и сватба,а най-хубавия подаръка за сватбата беше новината,че ще имаме бебе.
Така ,че това е чувство,което идва от самосебе си.Изпитваш потребност да си с този човек и усещаш,че той е мъжа(жената),с който искаш да остарееш.  bouquet

# 35
  • Мнения: 15 619
Осъзнах го или по скоро усетих /не намирам точната дума/, в момента, в който се запознахме. Почувствах се така все едно сме били заедно в предишен живот, разбрах на момента, че точно този мъж съм чакала.  И сега, след десет години, все още съм на същото мнение.

# 36
  • Мнения: 6 993
Със съпруга ми "тръгнахме" малко след прекратяването на въпросната дълга връзка и на втория ден бях убедена, че е Той!  Heart Eyes Пък и той същото за мен. Mr. Green Писала съм и преди, но на точно третата среща Ици каза, че иска да съм майка на децата му, а някъде през първия месец от връзката ни ми предложи
този начин на действие явно е характерен за мъжете с това име Mr. Green

# 37
  • Мнения: 151
Nie pak jiveem zaedno ot 1,5 god. imame bebe na 5 meseca,
i vse o6te ne sme jeneni.
Toi smqta,4e kogato imame izli6ni 5-6000leva togava 6te sme se jeneli.
A koga 6te stane tova?!!!

# 38
  • София
  • Мнения: 35 963
Никога не съм го искала - просто се случи...започна като на шега и ни хареса

# 39
  • Мнения: 1 289

Toi smqta,4e kogato imame izli6ni 5-6000leva togava 6te sme se jeneli.



Зависи от сватбата,която мислите да правите...Нашата беше около 100 човека и със всичките му салтанати излезна 3 хиляди лева.. HugПри условие,че си позволихме сватбата,която искаме...

# 40
  • София
  • Мнения: 1 244
Nie pak jiveem zaedno ot 1,5 god. imame bebe na 5 meseca,
i vse o6te ne sme jeneni.
Toi smqta,4e kogato imame izli6ni 5-6000leva togava 6te sme se jeneli.
A koga 6te stane tova?!!!

Когато почувствате, че го искате. Ние нямахме излични никакви пари, но се оженихме.  Heart Eyes

# 41
  • Мнения: 1 065
ами то при нас май първо се появи желанието да имаме дете. около 5 години по- късно решихме да се оженим, защото прекалено често започна да ни пита дъщеря ни защо не сме женени. е, и други (не финансови и не социални) съображения имахме.

# 42
  • Мнения: 13 512
И до ден днешен не съм  го осъзнала.Ожених се без да изпитвам такава необходимост.И добре,че не съм чакала да се появи такава,де....че още щях да съм стара мома! Laughing

# 43
  • Мнения: 465
Едва ли го осъзнавах, бях само на 19 влюбена и щастлива Heart Eyes
Сега след 10г. осъзнавам , че не съм сбъркала Wink

# 44
  • Мнения: 2 792
  Аз все още съм на ниво да осъзнавам, че не искам брак Laughing

# 45
  • Мнения: 569
И до ден днешен не съм  го осъзнала.Ожених се без да изпитвам такава необходимост.И добре,че не съм чакала да се появи такава,де....че още щях да съм стара мома! ::



Това не е ли предразсъдък! След като не изпитваш необходимост нужно ли е да го правиш?/говоря по принцип/ Grinning

# 46
  • Мнения: 308
звучи смешно но разбрах че искам брак две следмици след като се запознах със съпругът ми осъзнах че той е ЧОВЕКЪТ, след месец заживяхме и след това се оженихме.

# 47
  • Мнения: 3 611
При мен май тоя момент не дойде... трудно е zа обяснение... истината е, че дори не осъzнавах какво правя... всичко ми беше като в сън...  Rolling Eyes

# 48
  • Мнения: 13 512
И до ден днешен не съм  го осъзнала.Ожених се без да изпитвам такава необходимост.И добре,че не съм чакала да се появи такава,де....че още щях да съм стара мома! ::



Това не е ли предразсъдък! След като не изпитваш необходимост нужно ли е да го правиш?/говоря по принцип/ Grinning
Ами на 21 ми се е струвало забавно,екзотично ако щеш.....но в никакъв случай не е било необходимост

# 49
  • Мнения: 235
Това чувство при мен няма май никога да дойде. Винаги съм смятала  брака , сватбата , суетнята и всичко там около този ден за излишно . Явно на някои хора никога не им се приисква да се омъжват

# 50
  • София
  • Мнения: 2 105
аз съм последната жена на земята, която си е мислела, че ще се омъжи млада, че пък и дете ще има, винаги съм имала други бръмбари в главата си Simple Smile но то просто се случи, в момента, в който видях бъдещия си съпруг , знаех че е ТОЙ и че искам всичко това Heart Eyes предложи ми брак след 4 месеца, след една година се оженихме, макар че бяхме още студенти (аз на 21, той на 24 ) , след това дойде и детето... ох, отплеснах се в спомени ooooh! та според мен това нещо просто се случва, независимо дали си подготвен или не Naughty

# 51
  • Мнения: 769
С мъжо станахме гаджета в края на гимназията... голяма любов бяхме.. с елементи от Ромео и Жулиета дори... минахме през доста трудности.. дори до раздяла.... Мина време и пак се събрахме.. Не се наканвахме нито за бебе нито за сватба...все млади, неподготвени.. особено той.. Аз исках много по-отдавна от него..
Изненадващо ме оперираха и доктора заръча да почваме с бебеправенето... Това послужи като малко по-сериозно 'подсещане'...  послушахме го, като решихме и сватба да направим, пък което стане по-бързо.. Сега сме щастливо женени от 4 месеца след 8 годишна връзка и опити за бебче от 1 година.. но не е станало още... а дано скоро да имам с какво да се похваля.. Praynig

Общи условия

Активация на акаунт